Иде още по-екстремно време, а спортът на открито при гореща вълна може да бъде опасна за живота
Температурите в България и целия Балкански район може да стигнат 44°C — стойности, които могат да слагат нови върхове
Тази седмица лятото е не просто горещо, а рекордно рисково горещо. Температурите в България и целия Балкански район може да стигнат 44°C — стойности, които могат да слагат нови върхове, само че и непосредствено заплашват здравето ни. В сходни условия даже ежедневните ни привички би трябвало да се трансформират. Обичайното предписание, че придвижването е здраве, към този момент не важи абсолютно – при такива жеги физическата интензивност може да носи повече щета, в сравнение с изгода. В този текст преглеждаме по кое време спортът и физическата интензивност навън стават рискови, кои са ранните сигнали, че тялото ни не се оправя с горещината, кои действия да заобикаляме и по какъв начин въпреки всичко да останем дейни без риск за здравето, предава Климатека.
Екстремна гореща вълна в България
От началото на актуалната седмица и България е залята от следващата, четвърта гореща вълна, която този път се чака да бъде с доста висока активност и да означи пика на лятото. Температурните отклонения тук-там в Балканския район ще надвишават с 8 до 10°C междинната стойност за интервала 1991–2020 година
Най-горещите региони ще бъдат България, Гърция, Албания, Северна Македония, Южна Италия и Западна Турция, където се чака оптималната температура да доближи или даже да надвиши 42 – 44°C – равнища, които приближават върховете от предходни години, а даже има риск и някои от тях да бъдат надминати. Произходът на горещата въздушна маса е от Северна Африка.
Тази синоптична конюнктура носи изключително висок риск за човешкото здраве, наред с други проблеми като претоварване на енергийните мрежи поради увеличеното ползване на ток за изстудяване. Не е за подценяване и отрицателното влияние върху водните ресурси, селското стопанство и естествената среда, както и нарасналият риск от пожари.
Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) е оповестил предизвестие от втора степен – оранжев код за съвсем цялата страна за вторник и сряда – 22 и 23 юли.
Лятото е сезонът с най-голямо повишаване на температурите у нас, последните горещи талази го удостоверяват. Месец август, да вземем за пример, е станал с 2 °C по-топъл през новия век.
Защо високите температури са ограничителен фактор за физическата интензивност навън?
Според авторитетното здравно списание Лансет, количеството часове, в които е рисково да се прави умерена и интензивна физическа интензивност, са се нараснали спрямо прединдустриалната ера със следните впечатляващи проценти:
● Северна Европа: +382%
● Източна Европа: +107%
● Западна Европа: +101%
● Южна Европа: +94%
Това значи, че горещините към този момент лимитират безвредното придвижване на открито – освен в най-южните, само че и в най-северните елементи на континента.
Какви са рисковете?
Комбинацията от висока температура, интензивно физическо натоварване и дехидратация може да докара до болести, свързани с топлината като топлинни крампи, топлинно безсилие и топлинен удар. Освен това понижава работоспособността и доста се усилва заплахата от контузии.
Топлинният стрес директно утежнява аеробната успеваемост, понижава издръжливостта и усилва чувството за отмалялост. Времето за реакция се забавя и рискът от произшествия (като пристъп или падане) се усилва. При спортистите и работещите навън топлинните талази доста лимитират безвредния работен или подготвителен потенциал.
Кой би трябвало да заобикаля спортуването по време на гореща вълна?
Горещите талази влияят по-негативно на избрани групи хора: децата, бременните дами, възрастните над 65 години, както и хора с избрани здравни положения като диабетици и хипертоници, страдащите от астма, както и хората, които се възвръщат от заболяване (стомашно-чревни, настинки и др.). Необучените или начинаещите също следва да заобикалят спортни действия по време на рискови горещини.
Възрастните хора би трябвало да заобикалят спортуване навън по време на гореща вълна, изключително в най-топлите часове на деня. С възрастта терморегулацията се утежнява, рискът от дехидратация се усилва, а хронични болести и медикаменти могат в допълнение да натоварят организма. Горещините постоянно водят до понижена физическа интензивност, защото по-голямата част от придвижванията при възрастните – разходки и градинарство – се правят на открито. В резултат методът им на живот става по-заседнал, което също носи опасности за здравето.
Според Наредбата за здравословни и безвредни условия на труд работата навън при публикуван оранжев и червен код е неразрешена. Трябва да се има поради, че при този тип труд към топлинното натоварване от околната среда се прибавя и топлината, генерирана от тялото при осъществяване на физическа активност. Налице е противоречие при хигиеничната норма за работа на закрито да е 33℃, като се има поради, че множеството действия на закрито са свързани с по-лека физическа работа, до момента в който при работа навън, която постоянно е с по-голяма физическа активност, прагът за издаване на оранжев код да е доста по-висок. В обособени дни от това лято у нас не беше публикуван подобен код даже при температури от 39℃.
Физическата интензивност при гореща вълна може да бъде даже рискова за живота. Има случаи на умряли от топлинен удар млади спортисти, а редица спортни надпревари се изместват към късните часове на денонощието – след 22 ч. От друга страна, професионалните спортисти са изложени на доста по-малък риск, защото те са по-обучени и имат опит и подготовка. Освен това те се следят от медицински екипи. Това обаче не значи, че те са ваксинирани против рисковете, свързани с жегата.
Според Национално представително изследване, извършено през 2020 година у нас, 33.3% от мъжете и 27.3% от дамите правят работа със “средна ” физическа интензивност; при 4.7% натовареността е “тежка ”. Картината е друга, когато се огледа разликата сред градове и села. В градовете физическата натовареност по време на работа е най-вече доста лека или лека. Докато в селата по-често хората правят междинна и тежка физическа работа.
Препоръки при практикуване на физическа интензивност при горещо време
На първо място, лекарите не предлагат физическа интензивност с умерена или с висока активност по време на гореща вълна. Когато температурата на въздуха доближи 30 °C, заниманията навън стават рискови.
В горещо време някои спортове са по-препоръчителни от други. Разходката е добър метод да се практикува не прекомерно интензивна активност, когато температурата се повишава. Занимания със сърф, плуване, гребане, аквабайк или различен воден спорт ви разрешават да прекарвате време във водата, което понижава рисковете, свързани с топлината. Можете също да практикувате спортове в климатизирано помещение, като фитнес, бодибилдинг, зумба, йога или пилатес.
Но е добре също да избягвате отборни спортове навън, като футбол, баскетбол и други, тъй като спортният дух предизвиква хората да усилят интензивността на придвижванията си.
Съществува рискова илюзия, че бягането по време на гореща вълна може да ви помогне да отслабнете по-бързо. Всъщност количеството сила, което изразходвате, е едно и също, без значение дали е доста горещо или не. Освен това, ще губите повече вода, в сравнение с мазнини. От друга страна, когато е студено, е по-вероятно да отслабнете.
Важно е да се избират и верните часове за спорт. Най-подходящи часове за спорт са рано заран и късно вечер. Абсолютно противопоказно е да се спортува на открито, когато слънцето е най-силно: сред 11 и 16 ч.
Някои от предупредителните сигнали, че тялото ви изпитва компликации да се оправя с топлината:
● интензивни чувства за топлина;
● зачервяване;
● главоболие;
● проблеми със зрението;
● необичайно възприятие на дисбаланс.
Веднага щом се появи един или повече от тези признаци, би трябвало да спрете активността си и да се напръскате с вода.
И въпреки всичко спортът е здраве
Физическата интензивност е значим аспект на публичното здраве. Липсата или незадоволителната физическа интензивност може да съставлява рисков фактор за здравето на хората. В рамките на популацията на Европейски Съюз този аспект обуславя:
● 5-10% от общата смъртност
● 3.5% от бремето на болестите
● по-ранна загуба на физическа правоспособност, което води до 8-10 години по-кратка дълготрайност на живота в положително здраве
● рязко повишаване на затлъстяването
● с 38% по-дълъг болничен престой
● с 5.5% повече визити при общопрактикуващия доктор и с 13% – при експерти.
Според Световната здравна организация годишните финансови загуби, разследване на болести, свързани със затънал метод на живот, възлизат на 910 млн. евро на 10 млн. души население.
Ситуацията в България в това отношение е много неподходяща. По данни на Националния център по публично здраве и разбори, България е страната с най-голям дял незадоволително физически интензивно население в Европа – 82% от българите не практикуват никакъв спорт. За съпоставяне приблизително в Европа процентът спортуващи е към 50%.
Връзката сред постоянната физическата интензивност и резистентност към горещини
Дотук разгледахме за какво не е добре да се прави интензивна физическа активност по време на гореща вълна. Интересното е, че измежду многото рискови фактори за развиване на здравословни проблеми, свързани с топлината, няколко могат да бъдат избегнати точно посредством водене на здравословен, деен метод на живот.
Следователно физическата интензивност би могла да способства доста за способността ни да се приспособяваме към покачващите се температури, повишавайки нашата самостоятелна и общностна резистентност. Важното изискване е тя да се практикува в уместно време и в никакъв случай – по време на гореща вълна.
През последните дни станахме очевидци на една от най-лошите страни на горещите талази – пожарите. В гасенето им се включиха пожарникари и доброволци, на които изискуем признателност за избавените животи и имущество. За осъществяването на такава рискова и високоспециализирана активност доста огромна роля играе положителната физическа форма. Хората, постоянно занимаващи се с физическа интензивност, играят значима роля при възобновяване след естествени бедствия, а последните стават все по-чести на фона на изменящия се климат.
Тази седмица лятото е не просто горещо, а рекордно рисково горещо. Температурите в България и целия Балкански район може да стигнат 44°C — стойности, които могат да слагат нови върхове, само че и непосредствено заплашват здравето ни. В сходни условия даже ежедневните ни привички би трябвало да се трансформират. Обичайното предписание, че придвижването е здраве, към този момент не важи абсолютно – при такива жеги физическата интензивност може да носи повече щета, в сравнение с изгода. В този текст преглеждаме по кое време спортът и физическата интензивност навън стават рискови, кои са ранните сигнали, че тялото ни не се оправя с горещината, кои действия да заобикаляме и по какъв начин въпреки всичко да останем дейни без риск за здравето, предава Климатека.
Екстремна гореща вълна в България
От началото на актуалната седмица и България е залята от следващата, четвърта гореща вълна, която този път се чака да бъде с доста висока активност и да означи пика на лятото. Температурните отклонения тук-там в Балканския район ще надвишават с 8 до 10°C междинната стойност за интервала 1991–2020 година
Най-горещите региони ще бъдат България, Гърция, Албания, Северна Македония, Южна Италия и Западна Турция, където се чака оптималната температура да доближи или даже да надвиши 42 – 44°C – равнища, които приближават върховете от предходни години, а даже има риск и някои от тях да бъдат надминати. Произходът на горещата въздушна маса е от Северна Африка.
Тази синоптична конюнктура носи изключително висок риск за човешкото здраве, наред с други проблеми като претоварване на енергийните мрежи поради увеличеното ползване на ток за изстудяване. Не е за подценяване и отрицателното влияние върху водните ресурси, селското стопанство и естествената среда, както и нарасналият риск от пожари.
Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) е оповестил предизвестие от втора степен – оранжев код за съвсем цялата страна за вторник и сряда – 22 и 23 юли.
Лятото е сезонът с най-голямо повишаване на температурите у нас, последните горещи талази го удостоверяват. Месец август, да вземем за пример, е станал с 2 °C по-топъл през новия век.
Защо високите температури са ограничителен фактор за физическата интензивност навън?
Според авторитетното здравно списание Лансет, количеството часове, в които е рисково да се прави умерена и интензивна физическа интензивност, са се нараснали спрямо прединдустриалната ера със следните впечатляващи проценти:
● Северна Европа: +382%
● Източна Европа: +107%
● Западна Европа: +101%
● Южна Европа: +94%
Това значи, че горещините към този момент лимитират безвредното придвижване на открито – освен в най-южните, само че и в най-северните елементи на континента.
Какви са рисковете?
Комбинацията от висока температура, интензивно физическо натоварване и дехидратация може да докара до болести, свързани с топлината като топлинни крампи, топлинно безсилие и топлинен удар. Освен това понижава работоспособността и доста се усилва заплахата от контузии.
Топлинният стрес директно утежнява аеробната успеваемост, понижава издръжливостта и усилва чувството за отмалялост. Времето за реакция се забавя и рискът от произшествия (като пристъп или падане) се усилва. При спортистите и работещите навън топлинните талази доста лимитират безвредния работен или подготвителен потенциал.
Кой би трябвало да заобикаля спортуването по време на гореща вълна?
Горещите талази влияят по-негативно на избрани групи хора: децата, бременните дами, възрастните над 65 години, както и хора с избрани здравни положения като диабетици и хипертоници, страдащите от астма, както и хората, които се възвръщат от заболяване (стомашно-чревни, настинки и др.). Необучените или начинаещите също следва да заобикалят спортни действия по време на рискови горещини.
Възрастните хора би трябвало да заобикалят спортуване навън по време на гореща вълна, изключително в най-топлите часове на деня. С възрастта терморегулацията се утежнява, рискът от дехидратация се усилва, а хронични болести и медикаменти могат в допълнение да натоварят организма. Горещините постоянно водят до понижена физическа интензивност, защото по-голямата част от придвижванията при възрастните – разходки и градинарство – се правят на открито. В резултат методът им на живот става по-заседнал, което също носи опасности за здравето.
Според Наредбата за здравословни и безвредни условия на труд работата навън при публикуван оранжев и червен код е неразрешена. Трябва да се има поради, че при този тип труд към топлинното натоварване от околната среда се прибавя и топлината, генерирана от тялото при осъществяване на физическа активност. Налице е противоречие при хигиеничната норма за работа на закрито да е 33℃, като се има поради, че множеството действия на закрито са свързани с по-лека физическа работа, до момента в който при работа навън, която постоянно е с по-голяма физическа активност, прагът за издаване на оранжев код да е доста по-висок. В обособени дни от това лято у нас не беше публикуван подобен код даже при температури от 39℃.
Физическата интензивност при гореща вълна може да бъде даже рискова за живота. Има случаи на умряли от топлинен удар млади спортисти, а редица спортни надпревари се изместват към късните часове на денонощието – след 22 ч. От друга страна, професионалните спортисти са изложени на доста по-малък риск, защото те са по-обучени и имат опит и подготовка. Освен това те се следят от медицински екипи. Това обаче не значи, че те са ваксинирани против рисковете, свързани с жегата.
Според Национално представително изследване, извършено през 2020 година у нас, 33.3% от мъжете и 27.3% от дамите правят работа със “средна ” физическа интензивност; при 4.7% натовареността е “тежка ”. Картината е друга, когато се огледа разликата сред градове и села. В градовете физическата натовареност по време на работа е най-вече доста лека или лека. Докато в селата по-често хората правят междинна и тежка физическа работа.
Препоръки при практикуване на физическа интензивност при горещо време
На първо място, лекарите не предлагат физическа интензивност с умерена или с висока активност по време на гореща вълна. Когато температурата на въздуха доближи 30 °C, заниманията навън стават рискови.
В горещо време някои спортове са по-препоръчителни от други. Разходката е добър метод да се практикува не прекомерно интензивна активност, когато температурата се повишава. Занимания със сърф, плуване, гребане, аквабайк или различен воден спорт ви разрешават да прекарвате време във водата, което понижава рисковете, свързани с топлината. Можете също да практикувате спортове в климатизирано помещение, като фитнес, бодибилдинг, зумба, йога или пилатес.
Но е добре също да избягвате отборни спортове навън, като футбол, баскетбол и други, тъй като спортният дух предизвиква хората да усилят интензивността на придвижванията си.
Съществува рискова илюзия, че бягането по време на гореща вълна може да ви помогне да отслабнете по-бързо. Всъщност количеството сила, което изразходвате, е едно и също, без значение дали е доста горещо или не. Освен това, ще губите повече вода, в сравнение с мазнини. От друга страна, когато е студено, е по-вероятно да отслабнете.
Важно е да се избират и верните часове за спорт. Най-подходящи часове за спорт са рано заран и късно вечер. Абсолютно противопоказно е да се спортува на открито, когато слънцето е най-силно: сред 11 и 16 ч.
Някои от предупредителните сигнали, че тялото ви изпитва компликации да се оправя с топлината:
● интензивни чувства за топлина;
● зачервяване;
● главоболие;
● проблеми със зрението;
● необичайно възприятие на дисбаланс.
Веднага щом се появи един или повече от тези признаци, би трябвало да спрете активността си и да се напръскате с вода.
И въпреки всичко спортът е здраве
Физическата интензивност е значим аспект на публичното здраве. Липсата или незадоволителната физическа интензивност може да съставлява рисков фактор за здравето на хората. В рамките на популацията на Европейски Съюз този аспект обуславя:
● 5-10% от общата смъртност
● 3.5% от бремето на болестите
● по-ранна загуба на физическа правоспособност, което води до 8-10 години по-кратка дълготрайност на живота в положително здраве
● рязко повишаване на затлъстяването
● с 38% по-дълъг болничен престой
● с 5.5% повече визити при общопрактикуващия доктор и с 13% – при експерти.
Според Световната здравна организация годишните финансови загуби, разследване на болести, свързани със затънал метод на живот, възлизат на 910 млн. евро на 10 млн. души население.
Ситуацията в България в това отношение е много неподходяща. По данни на Националния център по публично здраве и разбори, България е страната с най-голям дял незадоволително физически интензивно население в Европа – 82% от българите не практикуват никакъв спорт. За съпоставяне приблизително в Европа процентът спортуващи е към 50%.
Връзката сред постоянната физическата интензивност и резистентност към горещини
Дотук разгледахме за какво не е добре да се прави интензивна физическа активност по време на гореща вълна. Интересното е, че измежду многото рискови фактори за развиване на здравословни проблеми, свързани с топлината, няколко могат да бъдат избегнати точно посредством водене на здравословен, деен метод на живот.
Следователно физическата интензивност би могла да способства доста за способността ни да се приспособяваме към покачващите се температури, повишавайки нашата самостоятелна и общностна резистентност. Важното изискване е тя да се практикува в уместно време и в никакъв случай – по време на гореща вълна.
През последните дни станахме очевидци на една от най-лошите страни на горещите талази – пожарите. В гасенето им се включиха пожарникари и доброволци, на които изискуем признателност за избавените животи и имущество. За осъществяването на такава рискова и високоспециализирана активност доста огромна роля играе положителната физическа форма. Хората, постоянно занимаващи се с физическа интензивност, играят значима роля при възобновяване след естествени бедствия, а последните стават все по-чести на фона на изменящия се климат.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ