Темата за Възкресението е толкова голяма, че човешкият ум е

„ Темата за Възкресението е толкоз огромна, че човешкият разум е слаб да схване, а да осмисли – още по-малко, величието на този празник “. Това сподели за БНР артистът и създател на песни Пламен Сивов от фондация „ Покров Богородичен “.
„ Всяка просвета има някакъв дълбинен код, някакви дълбоки учредения. Нашата се дефинира от няколко съществени начала. Едното е тематиката за възкръсналия Бог, за Изкупител, който се е въплътил в съответна историческа ера, страдал е за нас, изкупил е греховете ни – ние сме го разпънали, той е починал и по-късно е възкръснал. Това Възкресение има отражение в целия интервал на историята след събитието – до края на времената това възмездие ще бъде годно. То ще касае всеки един от нас поотделно и ние сме сложени пред този максимален избор на човешката душа, на човешкото създание – да отговорим с „ да “ на Божия позив или да се обърнем от него. На празника Възкресение християните споделяме нашето огромно „ да “ на още по-голямото божие „ ела “, изяснява той.

Възкресението отделя християнството от всички останали религии и метафизичен хрумвания, безапелационен е Сивов. Ако вярата не се въплъти в държанието ни във всеки един ден и всеки един избор, тя се трансформира в ритуалност и суеверия: „ Ако не можем да прилагаме тази концепция – че сме чада Божии, по отношение на всички ближни и това да проличава в делата ни, във всяко едно деяние да виждаме в индивида до нас Божия облик и сходство, без значение какъв брой е паднал, какъв брой е неприятен и така нататък, в случай че не сме способни да прощаваме и да вървим нататък, както споделя апостолът „ празна е нашата религия “.

Пламен Сивов прикани хората да не изпадат в „ изкушенията на обществения активизъм “, като оказват помощ единствено на тези, които смятат за ближни единствено по силата на идейни съвпадения на възгледите или на тези, които харесваме: „ Истински християнски помагащият човек е този, който е кадърен да подаде ръка на този, който, най-малко външно видяно, му е зложелател. Това е най-трудното. Но има един християнски светец, който споделя, че тъкмо любовта към враговете е това, което отделя християнина от всички останали. Няма друга такава вяра или концепция, или философска идея. Християнството стартира от жеста към този, който те е наранил, или смяташ, че работи против теб. Това е най-трудното “.