Темата за родителското отчуждение става все по-болезнена и актуална в

Темата за родителското отчуждение става все по-болезнена и настояща в актуалното общество. Броят на разводите и разногласията за наставнически права нараства лавинообразно . Вече на пазара е дълго чаканата книга на доктор Лазар Атмаджов – „ Психология на родителското отчуждение “ , която предлага изчерпателен взор върху този комплициран феномен, постоянно оставащ отвън обсега на законовите и медицински класификатори.
Прочетете още
Авторът черпи опит от своята 10-годишна процедура в обществените услуги , по време на която се е сблъсквал с „ непробиваеми “ проблеми и надълбоко травматични фамилни връзки. В книгата доктор Атмаджов съчетава научно аргументирани данни със напълно действителни образци от българската реалност, с цел да насочи един по-различен зов към мъдрост към родителите. Авторът преглежда подмолните механизми на операция, психологическия напън върху децата и честото изтощение на обществената и просветителната система пред лицето на една „ тиха война “.

Репортер на TrafficNews беседва с доктор Атмаджов за това за какво родителското отчуждение се трансформира в зараза, по какъв начин обществените мрежи изкривяват облика на „ идеалния родител “ и каква е прочувствената цена, която децата заплащат за споровете на своите майки и татковци.

 

– Д-р Атмаджов, за какво е значимо да се приказва за родителското отчуждение тъкмо в този момент?

– Защото на никое място по света към момента не е дефинирано тъкмо какво съставлява този синдром. Правени са опити да бъде вкаран в интернационалните класификатори на психологичните разстройства (като МКБ и DSM), само че все още той остава чисто обществено и психическо събитие . Важно е да се приказва за него, тъй като следствията за всички забъркани, в това число разширеното семейство, са извънредно отрицателни и към този момент научно открити.

– Как решихте да методите към написването на книга по тази тематика?

– Решението пристигна след 10-годишната ми процедура в обществените услуги. Работех с проблеми, които бяха „ непробиваеми “ – хора с закрепена настройка, които не трансформират държанието си, без значение от консултациите и насърченията. Тук приказваме по-скоро за деструктивна настройка , в сравнение с за психологично разстройство.

– Как в резюме бихте разказали наличието на книгата?

– Тя обобщава механизмите, употребявани в България и по света – от позиция на законодателството, обществената система и логиката на психиката. Целта ми е да предложа както научно аргументирани данни, по този начин и зов към мъдрост . Дори родителите да не се понасят, те би трябвало да схванат, че детето не изпитва същите усеща.

– Коя част беше най-трудна за писане и до каква степен образците в нея са действителни?

– Примерите са напълно действителни , взети от моята процедура, и постоянно са случаи, по които е работено години без резултат. Най-трудно ми беше да дам внимателни рекомендации за „ по-смирено водене на борба “, тъй че процесът да бъде оптимално щадящ за всички.

– Кои механизми на отчуждението са най-неразбрани?

– Те постоянно са сложни, само че най-силен е операцията и вкарването на думи в главата на детето . Родителят постоянно заема жертвена позиция: „ Ние двамата сме сами, другият ни изостави “. Това основава подправен механизъм на преданост и подкопава доверието към другия родител, като го показва в извънредно отрицателна светлина.

– Можем ли да приказваме за отчуждение единствено при разведени родители или се следи и в цели фамилии?

– Наблюдава се и в цялостни фамилии, като там сюжетът постоянно е даже по-видим. Когато родителите са дружно, единият има непрекъснат тласък да дисквалифицира другия в очите на детето .

– Как това може да бъде засечено от трети страни, когато фамилията е цяло?

– Цялата динамичност поражда голямо напрежение и стрес, които участниците постоянно споделят с другари и родственици. Ако роднинският кръг се състои от зрели хора с етични устои, те биха могли да стабилизират връзките, само че е реалност, че външните хора могат както да оказват помощ, по този начин и да навредят.

– Добре, само че къде е границата, каква е разликата сред родителското отчуждение, лоялността към единия родител и токсичните връзки?

– Отчуждението е стимулирано предпочитание на единия родител да очерни или омаловажи другия – да вземем за пример да каже: „ Тя се сеща за теб единствено по Коледа “. Лоялността пък е психическа насила върху детето. Тъй като то е подвластно от грижата на възрастния, то се опасява, че в случай че избере „ губещата страна “, може да остане напълно единствено.

– Можем ли да свържем случаите на експанзия измежду младежите, която следим напоследък, с този синдром на отчуждение?

– Категорично да. Децата подтискат възприятията си, което води до продължителен стрес и тревога. Тъй като младежите мъчно приказват за страстите си, те ги демонстрират посредством тялото си или посредством експанзия и неспособност да удържат фрустрацията си . Дори родителят да участва физически, в случай че не оказва въздействие върху развиването, това може да докара до несдържаност при детето.

– Увеличават ли се случаите на родителско отчуждение съгласно Вашите наблюдения?

– Случаите се усилват лавинообразно . В Районен съд Пловдив всяко второ дело е бракоразводно или за наставнически права, а там, където тези две каузи текат редом, хипотезата за отчуждение постоянно е дейна.

– Какво може да направи родител, който заподозре, че детето му е въвлечено в подобен развой?

– Трябва да търси ненападателна връзка с другия родител, фокусирана напълно върху благополучието на детето. Често „ очерненият “ родител е бащата, заради настройките в правосъдната система, само че е значимо да се разбере: това, че двама души не действат като сътрудници, не значи, че не могат да действат като родители.

– Каква е ролята на учителите и психолозите?

– Те могат да споделят усещания, само че постоянно родителите влизат в предпазен механизъм на отказване . Тогава експертите стартират да се възприемат като врагове. На равнище психолог или преподавател няма инструментариум за насила ; подобен има единствено съдът посредством наложителни ограничения.

– Имате ли терзание, че книгата може да се трансформира в самобитен „ обвинителен акт “ за някои родители?

– Със сигурност ще има хора, които ще се припознаят и ще реагират остро. Но книгата е основана да влияе – без значение дали позитивно или негативно – и да предизвика размисъл.

– Има ли универсални способи за справяне с казуса или всеки случай е строго самостоятелен?

– Не, всичко е самостоятелно. Много хора лъжат или се държат „ обществено желателно “ пред експертите, с цел да наподобяват добре в съда. Често се търси психолог не за помощ, а като „ съизвършител “ , който да издаде мнение, че „ аз съм положителният, а другият е неприятният “.

– Как въздействат обществените мрежи върху този развой?

– Те основават изкривена визия. Имал съм случай на татко, който не поддържа връзка с детето си, само че залива мрежите със фотоси от ваканции, с цел да показва „ най-висша форма на бащинство “ пред обществото.

– Как се демонстрира отчуждението при децата в другите възрасти?

– До 5 години: нарушавания в съня, незаинтересованост, отвод от храна и игра, соматизация (вдигане на температура или болки в корема без физическа причина). – В учебна възраст: липса на мотивация за учене и обществени контакти. – Тийнейджъри: експанзия и намерено обвинително държание към родителите.

– Какви са дълготрайните последствия, в случай че не се вземат ограничения в точния момент?

– Могат да се отключат неврози, хранителни разстройства или безсистемно полово държание. В дълготраен проект страда самочувствието, а при образуване на лично семейство има огромен риск детето да повтори същия деструктивен модел .

– Има ли истина, която е прекомерно мъчителна и не сте я описали в книгата?

– Да, имаше проблем с дете, което разви суицидни мисли след близо 20 години правосъдни каузи и обвинявания сред родителите. Това е дълбочината на нещастието, която остава скрита зад документите.

– Коя е най-голямата неточност, която прави един родител?

– Най-голямата неточност е да се остане дружно „ в името на детето “ . Понякога една добре премислена разлъка е по-лековита от токсичната среда. Днешните връзки постоянно се базират на моментно влюбване, а когато се разпаднат, детето става жертва на неналичието на морал и етични граници.

– Какво мислите за споделеното родителство – моделът „ седмица за седмица “?

– Този модел крие опасности, тъй като детето не може да построи здрави прочувствени корени и принадлежност към средата. По-адекватният вид е родителите да толерират връзката на детето с другия, без да го карат да избира.

– Кое е най-важното нещо, което желаете читателят да запомни, когато затвори последната страница от книгата?

– Че на всеки може да се случи. Добрият родител е този, който е почтен пред себе си и е кадърен на себерефлексия и смяна.

Родителското отчуждение е като да се опитваш да накараш едно дърво да пораства, като непрекъснато отрязваш единия му корен – първоначално то може да наподобява устойчиво, само че с времето всяка стихия ще го поваля по-лесно, тъй като му липсва опората, която го прави цяло.