„Недоверие в службите изказват хора, които искат да ги овладеят. Радев няма да го допусне“
Темата за промяната в службите, която през последните дни сложи акцент върху целостта на нежното болшинство в Народното събрание, е изключително сензитивна за президентската институция.
Президентът назначава със собствен декрет
началниците във военното и цивилното разузнаване, а също и шефа на ДАНС и основния секретар на Министерство на вътрешните работи. Това идва по силата на текст от Конституцията, съгласно който висшият главнокомандващ назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на държавното управление.
В същото време със статут на военизирани са само Служба „ Военно разузнаване “ и Националната работа за защита.
Външното разузнаване и контраразузнаването са цивилни структури,
които в миналото, като част от някогашната Държавна сигурност, са били военизирани. Въпреки това по силата на инерцията и в години, когато и държавното управление, и Народното събрание, и президентската институция бяха под контрола на една партия, през 2015 година бяха импортирани и признати серия от закони за службите.
В тях точно беше дефинитивно парафирано условието шефовете на служби да се назначават с президентски декрет.
Вероятно и за това през днешния ден президентската институция е изключително ревностна,
когато се визира тази тематика. До момента президентът Румен Радев е колеблив по тематиката, само че вицепрезидентът Илияна Йотова има опцията да заеме много твърда позиция.
Недоверие в службите изричат хора, които желаят да сложат ръка на службите и за първи път в най-новата ни история да има политически отпечатък върху българските служби за сигурност. Сигурна съм, че президентът Радев няма да допусне това, съобщи тя пред публицисти във Велико Търново “, където се включи в празненствата във връзка деня на Съединението – 22 септември.
Коментарът ѝ пристигна по отношение на разразилите се през последните дни диспути по тематиката за промяна в службите,
последвалата оставка на ръководителя за надзор на службите Атанас Атанасов
и декларираното желание на ГЕРБ и Движение за права и свободи да се изчака отминаването на спора в Украйна преди да бъдат подхванати каквито и да било дейности по промени.
Може би, с цел да затвърди това, че има доверие в службите, Йотова не възрази на на съветски духовници от страната, защото съставляват опасност за националната сигурност на страната. За това научихме от съветските, а не от българските управляващи. Вероятно има причина за това.
Според Йотова службите са в „ правото си да свършат това, в случай че имат задоволително доказателства и сигнали„.
В този подтекст тя разяснява смисъла на Деня на Съединението в този момент – когато „ се вършат опити [българската държава] да бъде ерозирана “ и показва „ почит “ към Конституцията на страната.
Казвам го неслучайно тук, във Велико Търново – градът, в който беше утвърдена и гласувана новата демократична българска Конституция. Означава да имаш добре осъзнати и дефинирани национални ползи и да ги защитаваш като позиции и на национално, и на европейско и на интернационално равнище. Всичко това са измеренията на днешния празник – през 2023 година “, означи още тя.
Очевидно е, че за промените в службите ще се приказва още дълго време. Тъй като става въпрос за консервативни и строго йерархични системи, съпротивата по тематиката ще бъде огромна.
Президентът назначава със собствен декрет
началниците във военното и цивилното разузнаване, а също и шефа на ДАНС и основния секретар на Министерство на вътрешните работи. Това идва по силата на текст от Конституцията, съгласно който висшият главнокомандващ назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на държавното управление.
В същото време със статут на военизирани са само Служба „ Военно разузнаване “ и Националната работа за защита.
Външното разузнаване и контраразузнаването са цивилни структури,
които в миналото, като част от някогашната Държавна сигурност, са били военизирани. Въпреки това по силата на инерцията и в години, когато и държавното управление, и Народното събрание, и президентската институция бяха под контрола на една партия, през 2015 година бяха импортирани и признати серия от закони за службите.
В тях точно беше дефинитивно парафирано условието шефовете на служби да се назначават с президентски декрет.
Вероятно и за това през днешния ден президентската институция е изключително ревностна,
когато се визира тази тематика. До момента президентът Румен Радев е колеблив по тематиката, само че вицепрезидентът Илияна Йотова има опцията да заеме много твърда позиция.
Недоверие в службите изричат хора, които желаят да сложат ръка на службите и за първи път в най-новата ни история да има политически отпечатък върху българските служби за сигурност. Сигурна съм, че президентът Радев няма да допусне това, съобщи тя пред публицисти във Велико Търново “, където се включи в празненствата във връзка деня на Съединението – 22 септември.
Коментарът ѝ пристигна по отношение на разразилите се през последните дни диспути по тематиката за промяна в службите,
последвалата оставка на ръководителя за надзор на службите Атанас Атанасов
и декларираното желание на ГЕРБ и Движение за права и свободи да се изчака отминаването на спора в Украйна преди да бъдат подхванати каквито и да било дейности по промени.
Може би, с цел да затвърди това, че има доверие в службите, Йотова не възрази на на съветски духовници от страната, защото съставляват опасност за националната сигурност на страната. За това научихме от съветските, а не от българските управляващи. Вероятно има причина за това.
Според Йотова службите са в „ правото си да свършат това, в случай че имат задоволително доказателства и сигнали„.
В този подтекст тя разяснява смисъла на Деня на Съединението в този момент – когато „ се вършат опити [българската държава] да бъде ерозирана “ и показва „ почит “ към Конституцията на страната.
Казвам го неслучайно тук, във Велико Търново – градът, в който беше утвърдена и гласувана новата демократична българска Конституция. Означава да имаш добре осъзнати и дефинирани национални ползи и да ги защитаваш като позиции и на национално, и на европейско и на интернационално равнище. Всичко това са измеренията на днешния празник – през 2023 година “, означи още тя.
Очевидно е, че за промените в службите ще се приказва още дълго време. Тъй като става въпрос за консервативни и строго йерархични системи, съпротивата по тематиката ще бъде огромна.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ