Проф. Георги Каприев: Темата за националния празник не е конституционна тема
Темата за националния празник не е конституционна тематика. Този въпрос може да бъде решен с акт на Народното събрание, държавното управление, президента или който и да било от властимащите. Това сподели преподавателят във Философския факултет на Софийския университет и сценичен критик проф. Георги Каприев в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на " Фокус “.
Въпросът за националния празник в никакъв случай не е залягал в Българската конституция, уточни той.
Проф. Каприев сложи под въпрос не датата на националния празник, а въобще нуждата от подобен. Според него нито 3 март, нито 24 май са подобаващи за сходен празник. " Нека да забележим какво ние честваме на 24 май. Кирил и Методий са двама високообразовани византийски дипломати, които не са стъпвали в България. Те са основали писмеността на славянски език и са превели богослужебните книги – не за българите, а за моравците. Когато техните възпитаници са признати в България, едно от първите неща е да се смени писмеността и да се направи кирилица. Значи ние не честваме Кирил и Методий, а някакви резултати от тяхното дело “, разяснява преподавателят в Катедрата по история на философията на Софийския университет.
Той уточни, че това, по което има цялостно единодушие е, че честваме българската култура, просвета и българската просветеност. " Обаче извинявайте, защо единство приказваме към този празник, когато ние сме европейската страна с най-висока функционална неначетеност, когато тя пораства всеки ден и когато се е трансформирала в добродетел, в държавно подтиквана и политически крепена добродетел? Това е друга разграничителна линия, не ни сплотява – разделя ни “, счита проф. Каприев.
Според него единствената дата, която е подобаваща за народен празник, е 22 септември – политическата и държавна самостоятелност на България. " Всички страни, които не са монархии, празнуват сходни дни като свои национални празници, стига да имат такива “, добави той.
Въпросът за националния празник в никакъв случай не е залягал в Българската конституция, уточни той.
Проф. Каприев сложи под въпрос не датата на националния празник, а въобще нуждата от подобен. Според него нито 3 март, нито 24 май са подобаващи за сходен празник. " Нека да забележим какво ние честваме на 24 май. Кирил и Методий са двама високообразовани византийски дипломати, които не са стъпвали в България. Те са основали писмеността на славянски език и са превели богослужебните книги – не за българите, а за моравците. Когато техните възпитаници са признати в България, едно от първите неща е да се смени писмеността и да се направи кирилица. Значи ние не честваме Кирил и Методий, а някакви резултати от тяхното дело “, разяснява преподавателят в Катедрата по история на философията на Софийския университет.
Той уточни, че това, по което има цялостно единодушие е, че честваме българската култура, просвета и българската просветеност. " Обаче извинявайте, защо единство приказваме към този празник, когато ние сме европейската страна с най-висока функционална неначетеност, когато тя пораства всеки ден и когато се е трансформирала в добродетел, в държавно подтиквана и политически крепена добродетел? Това е друга разграничителна линия, не ни сплотява – разделя ни “, счита проф. Каприев.
Според него единствената дата, която е подобаваща за народен празник, е 22 септември – политическата и държавна самостоятелност на България. " Всички страни, които не са монархии, празнуват сходни дни като свои национални празници, стига да имат такива “, добави той.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ