Темата за насилието над жените е тема, по която говорим

Темата за насилието над дамите е тематика, по която приказваме всеки ден, само че през днешния ден, на Международен ден за елиминиране на насилието против дамите, използваме мотива да кажем още по-гласно нещата, които остават нечути, остават сред редовете, изключително тогава, когато се насложат и други стандарти, както е случая с ромските дами и ромската общественост.  Това сподели в предаването " Нюзрум “ на Радио " Фокус “  Теодора Крумова – програмен шеф на Център " Амалипе ".

Според нея през последните година-две има насъбрана голяма сила, която стартира от ден на ден да се демонстрира, да се демонстрира и да трансформира, само че Теодора Крумова изрази мнение, че за жалост нещата към момента се трансформират единствено на думи и хартия, и че не сме стигнали до осъзнаването на значимостта и същността на казуса. " Все отново това води до някакви промени, което е значимо, въпреки че да не са тези, които на нас ни се желае. Факт е, че най-малко се основава настройката, че домашното принуждение е неприемливо. Оттам нататък би трябвало да работим по това какво е домашно принуждение, в какво се показва то, че то е изрично недопустимо, изразено даже в най-малкия жест или дума, или звук, и че това е въпрос на настройка, “ сподели още тя.

По думите й това е публичен проблем, който води до цялостна настройка, води до насилието над децата, насилието в обществото, експанзията измежду младите. " Това е нещо, което е извънредно значимо за цялото ни общество, “ счита тя.  

Теодора Крумова описа още, че върху домашното принуждение в ромските общности въздействат доста фактори, и че съгласно извършено изследване на " Амалипе “, самите дами считат, че домашното принуждение е доста по-голямо в ромската общественост, в сравнение с в цялото ни общество. " Домашното принуждение в ромските общности остава още по-скрито, тъй като ромските дамите с изключение на, че търпят всички проявяване на принуждение, към това се наслагват и патриархалните практики в общността, стандартите във връзка с пола – настройките за мястото и ролята на ромската жена, ниското обучение, неналичието на доверие към институциите. Всичко това са фактори, които в допълнение задълбочават казуса. “

" Важно е да се приказва и е значимо да се разбере, че домашното принуждение не е срамно, че никой не е застрахован, че домашното принуждение би трябвало да си остане единствено в фамилията. Това е всеобщата настройка и доста от дамите се срамят да си признаят и намират всевъзможни способи да оправдаят държанието на насилника. Затова е значимо да се приказва ужасно доста и това да стане част от ежедневното говорене. И също така е значимо да има задоволително механизми за поддръжка. В ромската общественост е още по-силно това, тъй като всеобщо е публикувано схващането, че това е домакински проблем, който не би трябвало да излиза отвън рамките на фамилията. Разпространяването и шерването на тази информация се жигосано от общността. Ако жена си разреши да изнесе това, тя ще бъде стигматизирана и отхвърлена, а това е най-страшното за една жена без обучение и избор, “ разясни още Теодора Крумова.  

Спасението от тази обстановка е образованието – колкото е по-високо е образованието на една жена, толкоз повече механизми тя намира, с цел да се оправи със обстановката, счита още тя: " Образованието, говоренето, смяната на настройките – това са методите с цел да могат да стартират да се трансформират нещата. Докато ние не променим настройките в общността, доста мъчно ще стигнем до устойчива смяна, “ безапелационна е програмният шеф на Център " Амалипе "  Теодора Крумова.