Темата за изучаването на предмет Религия“ в българското училище предизвика

Темата за проучването на предмет „ Религия “ в българското учебно заведение провокира мощна социална полемика. Как това е решено в Обединеното кралство и въобще по какъв начин е проведена там просветителната система. Пред ФАКТИ приказва Стасие Кинг - специалист по учене и психолог с две магистратури.

- Г-жо Кинг, вие живеете във Англия и добре познавате просветителната система там. Как гледат на учебното заведение на Острова. Какво се желае от образованието там…
- В началото желая да уточня – във Англия не съм преподавател, а специалист по учене и психолог, както и родител, чиито две деца са минали през системата. За да ви дам подтекста, в който действа учебното заведение тук, ще ми отнеме седмица, както и към най-малко 100 страници, в случай че стартира да пиша. Първо ще стартира с малко статистика.
В Обединеното кралство живеят към 69 милиона души. От тях 14 милиона и половина са деца под 18 годишна възраст. Образованието е наложително и гратис до 16 годишна възраст. От децата, които подлежат на наложително обучение, близо 8 милиона са посещавали учебно заведение през 2024г. В задачите на държавното обучение е всяко дете да получи модерно и качествено, налично обучение, без значение от обществения си генезис и класова принадлежност. Училището – освен на Острова, е институция, в която обществото приготвя бъдещето си и предава полезностите от предходните генерации на идващите. Училището като институция е проекция на публичните системи, ценностни/културни настройки на водачите в една общественост, провинция, област, страна. Хората, жителите, гледат на учебното заведение всеки по собствен си метод, нормално и по табиет, всеки придвижва опита си от личните си прекарвания в тази институция към децата си. И защото британците доста ценят традициите си, има някои съществени правила, на които се гради цялата система, които не се трансформират елементарно. Въпреки това, през последните 30 години всички учебни заведения са задължени да покриват избрани стандарти за качество, като имат специфичен орган, който ги класифицира и прави оценка един път годишно. Органът, който прави тези оценки се назовава OFSTED, (Office for Standards in Education, Children’s Services and Skills.) Това е самостоятелна работа за стандартите в образованието, услугите за деца и уменията. Те инспектират уменията на учителите, стандартите на организация на учебните заведения, работата на администрацията и на шефовете. Също по този начин инспектират и контролират и спомагателните услуги, описвани като грижа за деца и младежи. В момента за тях работят към 2000 инспектора, чиито публични профили и биографии са обществено притежание и в листата на Негово Величество Краля на Обединеното Кралство, Чарлз Трети. В страницата си OFSTED споделя, че базисните им полезности са „ … ние слагаме децата и учащите се преди всичко и нашите отчети са самостоятелни, учредени на доказателства, виновни и транспарантни “.
Тази, бих споделила, свръх регулация на просветителните услуги в Обединеното кралство носи доста позитивни аспекти измежду многомилионното население, само че, несъмнено, както в доста случаи, няма идеална система, от която всички да са удовлетворени от самото начало. Нека не забравяме въпреки всичко и изкуството, което много тъкмо показва действителността в образованието в Обединеното кралство през 50-те години на ХХ-ти век – от албума „ Стената “ на Пинк Флойд и песента “Oще една тухла в стената “.
Според една публикация от 2020-а в Medium, създателят споделя, че „ … през 2020-а учебното заведение към момента си остава същото, без признаци на смяна, тъй като задачата на учебното заведение не е в действителност да се учи. Целта е да получаваш отлични оценки и да изглеждаш сполучлив пред близките. Не е толкоз значимо дали в действителност учиш, или не, колкото безупречните оценки. “
Но ще се опитам да обобщя: Англия има 900-годишна традиция в образованието и учебните заведения, а международно известните ѝ университети потвърждават това. Многообразието от учебни заведения – държавни или частни, е проведено и структурирано значително от страната, а законността, редът и демократичните полезности са в основата на всичко, което се залага като визия, цели, тактики и практики. Разбира се, децата от висшата или високата междинна класа, имат по-голям избор от частни учебни заведения, в които се обръща повече внимание на самостоятелните им потребности. Децата, посещаващи държавни учебни заведения, биват разпределяни по местоживеене, (т.е. родителите им нямат огромен избор за това в кое учебно заведение ще учи детето им). Това са някои от характерностите на системата в Обединеното кралство.
Но е особено:
1. Всяко учебно заведение има наложителни учебни униформи и се откроява със собствен учебен лозунг, написан върху личен герб. Така всяко учебно заведение има характерност.
2. Системата има три типа учебни заведения: за момчета, за девойки и смесени. Много учебни заведения са профилирани в образованието на момчета или девойки. В някои от спортните действия, към момента, обичайно, се оферират разнообразни предмети. Например, девойките се занимават с нетбол, хокей и плуване, а за момчетата обичайно се оферират крикет, ръгби и футбол. Училищата за момчета и девойки нормално се намират в самостоятелната (частна) система, само че има и изключения. Интересното е, че частните учебни заведения се назовават Public, (публични/обществени), което е малко объркващо.
3. Учебният ден стартира сред 8.30 и 9.00 и завършва сред 15.15 - 15.30. Извън това време децата се занимават с проведени от учебното заведение или от други организации извънкласни действия. За работещите фамилии това значи също, че би трябвало да намерят подобаващи грижи за децата след учебно заведение, както и да заплатят за тях.
4. Голямо многообразие на извънкласните действия. Всяко учебно заведение, без значение дали е държавно или без значение, предлага богат избор от извънкласни действия от 15,30 до 18.30 ч. Шах, фламенко, курс по испански език, футбол, медитация/майндфулнес, кино/правене на филми, танци, източни бойни изкуства, йога за деца, тъй наречените
5. Всичките писалищен материали, учебници и книги, с които децата би трябвало да работят през годината, се обезпечават от учебното заведение. Раздават се на децата за деня, а след това се прибират на предпазване. След приключването на образователния ден, децата не носят у дома учебници или тетрадки. Домашните им не включват четене от учебника, а са по-скоро ориентирани към задания и материали, до които децата имат достъп в интернет или интранет системата на учебното заведение, или в Гугъл Class Room.
6. Учениците в Обединеното кралство не повтарят образователна година. Дори и оценките им да са ниски, а триумфът им да е сериозен, това се възприема като неточност на учебното заведение, и то поема способи да справяне с триумфа на ученика, само че той/тя не престават напред с връстниците си. В държавната система всеки клас от към 25-35 деца е проведен на няколко равнища съгласно триумфа на ученика и неговите/нейните достижения. Изискванията към уменията на децата от тези равнища са разнообразни и са съгласно потвърдените от тях досега пълномощия. Различно е в селективните учебни заведения, където приемът ще бъде отхвърлен, в случай че детето ви не има желаното входно равнище.
7. Децата стартират публично учебното заведение на 4-5 годишна възраст. Първата година на учебното заведение се назовава Reception (приемна) и детето се причислява в годината, в която навършва 5 години сред 1 септември и 31 август. Това значи, че децата могат да стартират учебно заведение още на 4-годишна възраст. (ако са родени през лятото на идната календарна година, примерно)
8. Учениците нормално се предизвикват да се показват обществено и да споделят мнението си. Едно от положителните неща в английската система е, че децата биват насърчавани от ранна възраст да излизат пред своите връстници, с цел да описват истории и да показват концепциите си. В началното учебно заведение това може да стане посредством седмичните събрания, на които децата рецитират стихотворения и приказки. „ Звездата на седмицата “ ще застане пред цялото учебно заведение, с цел да получи поздравления. Освен това известно занятие е „ покажи и разкажи “ - дете ще донесе движимост и би трябвало да изясни на класа за какво тя е специфична за него.

- Вие сте психолог и покровител за психологично здраве в борда на едно демократично учебно заведение в Кеймбридж. Разкажете повече. Каква е задачата на това, което правите…
- Аз съм психолог с две магистратури, както и преподавател с една магистратура. Училището, в чийто екип вземам участие като консултант, се назовава „ Синия Октопод “ (The Blue Squid). Неговата задача е да бъде по-различно от другите учебни заведения и да основава учебна среда, в която приоритет са добротата, уважението и подготовката за действителния живот, среда, която основава широкообхватно, приобщаващо просветително прекарване - предизвиква холистичното образование, световната информираност и дава опция на младежите да дишат.

Това, единствено по себе си, е променяне на системата от вътре.

Бих споделила, че нашето учебно заведение има за цел да поддържа деца от 4 до 18-годишна възраст, които към този момент не посещават казионно учебно заведение, тъй като това ги травмира и те имат така наречен прочувствена несъответственост с учебната среда. Обикновено самите учебни заведения с неспособността си да извърнат самостоятелно внимание на потребностите на всяко дете, постановат условия и правила за държание, модели за успеваемост, които не са по силите на децата. Дори „ отличниците “ от време на време се оправят единствено на повърхността, получават нужните оценки, само че излизат от образователната година от време на време смачкани и с по няколко хронични болести. „ Синия Октопод “ обезпечава на децата, а и на техните родители, прекарване и учене посредством практики съчетаващи научен прогрес с прочувственото благоденствие. Създава се специфична среда, в която учениците могат да преоткрият увереността си, да се включат още веднъж в ученето и да стартират да си показват положително бъдеще.

- На какво равнище са елементарните държавни гимназии. Как приготвят децата за живота…
- Не бих могла да кажа за всички гимназии. В цялото Обединено кралство има необикновено разнообразие. Ще дам образец за това разнообразие от двете си деца. Едната ми щерка беше в нормално смесено учебно заведение – с момчета и девойки, което е в града, в който живеем, и се води не най-престижната гимназия. (б.а.- по-престижните тук са Гимназията за девойки и Гимназията за момчета). Въпреки че учебното заведение на щерка ми, по всички упования и стандарти, както и измежду популацията на града ни Прайъри, беше по-малко влиятелното, то съумя да развие у нея всички тези умения, настройки, способи на другарство, които тя в този момент употребява всеки ден в студентските си години и независимия си живот на младеж. В това учебно заведение тя откри интереса на живота си - музиката, под водачеството на екип от учители записа да специализира предметите, които я интересуваха. Пак същите учители ѝ помогнаха да кандидатства в университета, който си избра, и в този момент приключи сполучливо първата си година като студентка. По време на някои от изпитите си за шестте години в тази гимназия тя не реализира оптималния триумф, само че никой не я накара да се усеща зле или неприета, тъй като е направила неточности, или не е постигнала най-високото допустимо достижение.

Децата не могат да бъдат „ най-хубави “ по всички предмети.

Понятието „ цялостен първенец “ или демонстрира, че детето е талант (ако то е едно на милион деца с такива постижения), или че системата, по която е оценено, не работи и не прави оценка умеене, гений, а награждава единствено умеенето да заучаваш и бързо да възпроизвеждаш информация.
Другата ми щерка отиде в „ влиятелното “ учебно заведение за девойки и там претърпя три доста сложни за нея години. Там попадна в среда, в която на респект бяха претенциозни и неискрени маниери, която не беше подкрепяща, а наказваща сензитивните деца. Среда, в която никой не беше чут (освен в случай че не е дете на човек с власт или пари в общността). Дъщеря ми се усещаше откъсната от света (тя е дете на така наречен Трета Култура – живяла е на доста места и е привикнала с световни култури и връзки сред хората). Общуването с локалните деца от града, за които даже Лондон е надалеч, с доста районни порядки и държание, беше като ежедневен тормоз за нея и повлия зле на психологичното ѝ здраве. Да не приказваме, че множеството ѝ съученички се усещаха некомфортно с нея, отбягваха я, или даже я тормозеха. На 16 години „ избяга “ от това учебно заведение и се записа в лицей в Лондон, където сполучливо учи кино изкуство две години.

- Ясно е, че в Обединеното кралство има и доста скъпи частни учебни заведения. Но какъв брой е огромна разликата в равнището на познания, които дават частното и държавното учебно заведение?
- Разлика в знанията няма. Разликите са по-скоро във вниманието, което се обръща на децата в частните учебни заведения - дребни групи и плахи учители, за които детето е клиент, и държавните гимназии, където в един клас са по 30 и повече деца от време на време. Имало е случаи, в които учителите не могат да въдворят ред или тишина даже и за няколко минути в класа, тъй като младежите приказват високо, пускат музика от неразрешените за прилагане в учебната постройка телефони, дъвчат предизвикателно храна на чиновете си… Подобни картини ми е споменавала щерка ми – в действителност доближаващи се до тази известна сцена от кино лентата на Netflix „ Adolescence ”.
Разликите са също по този начин и в „ отворените “ порти и бъдещата вероятност за кариерно развиване пред едните и другите деца. Образованието в Обединеното кралство има една много тъмна страна - колкото и да е законосъобразно и носещо демократични полезности, то съществува и с цел да пази статуквото на класите и ниската междукласова/социална подвижност.

- Знания или умения… Кое по-важно да придобият децата в учебно заведение?
- Не може да има разграничение сред познания и умения, тъй като хората се учат на нещо ново, с цел да може да се оправят по-успешно със стремително изменящия се живот. Ученето става посредством прекарване. Когато имаме подобаващото прекарване, ние към този момент сме трансформирали умеенето си да боравим със света, както и сме опознали себе си и света в границите на това прекарване. Как да разберем кои храни са потребни и кои са нездравословни? Като следим себе си, приемайки за седмица или месец потребни храни, а за вредите – по дедукция разбираме от книгите или научните публикации по какъв начин биха се отразили на здравето ни.
Всеки човек, всяко дете, има потребност да развива непрестанно своите качества – да бъде гъвкаво, стабилно на напрежението, да си сътрудничи с другите хора, да знае по какъв начин да бъде в сигурност, да научи богата гама от разнообразни реакции, да усвои репертоар от държания, подобаващи за разнообразни обстановки.

- Разкажете повече за системата “Училището – място за децата ”?
- „ Училището – място за деца “ е книга, написана от Хенри Плъкроуз през 80-те („ School – A Place for Children? ”, LIBER, Malmö, Sweden, ALMQUIST & WISKELL). Преведена и издадена в България през 1992 година. (Международен Център за образование и изследвания). Заглавието на книгата е, единствено по себе си, обръщение – учебното заведение като място за децата, не като място, където възрастните вземат решение от какво имат потребност децата.
Първият и най-съществен принцип, с който Хенри започваше семинарите си за екипа ни от учителите от 98-о Начално учебно заведение в Илиянци, беше: Дайте пространство на децата да се движат и изследват – не ги затваряйте на стол в една стая за през целия ден.
Останалите му правила, (описани и в книгата), на които ние се научихме на практика да построяваме учебната среда ежедневно, звучат по този начин:
Да се вглеждаме и да се вслушваме в съответните потребности на децата, тъй като:
1. Децата се движат
2. Децата са любопитни
3. Децата обичат да поддържат връзка
4. Децата са виновни и грижовни
5. Децата имат потребност от рутина
6. Децата имат потребност от сигурност – в това число психическа
7. Децата по природа се ангажират
8. Децата имат богато въображение
Ако всички учебни заведения построяват образователния си развой по този начин, че да дава отговор на тези детски характерни потребности, то ще е надалеч по-добра среда за учене, в сравнение с в случай че първо се преценяват с потребностите на бюджета, с способи за ограничение на придвижването, на приказките, на проучването и на въображаемата игра.

- Демокрацията, преходът който продължаваме да изживяваме в България, вкара доста мощно родителите в учебното заведение. Просто родителите доста се месят в работата на учителите. Как гледате на това…
- Винаги има изгода от народна власт. Когато тя е погрешно разбрана или практикувана обаче, се стига до не изключително приятни резултати. Доста е просто. Училището би трябвало да съществува поради децата и за това те да могат сполучливо за тях самите да усвояват умения и знание, което (ще) им е належащо, с цел да поемат отговорността да бъдат виновни възрастни, всеки с принос към другия и към обществото и човешката цивилизация след 50 години. За да има човешка цивилизация във напредък, този развой би трябвало да е сполучлив. Децата ни не принадлежат на нас като техни родители - те принадлежат на бъдещето. Както и ние - техните родители живеем в този момент и тук, с цел да можем да ги поддържаме. Съвременното положително учебно заведение има потребност от общественост - единение на родителите на децата, които се учат в него, и които си сътрудничат с учителите. Истина е, че за развъждането на едно дете е нужно доста работа, а без поддръжката и ангажираността на родителите в съдействие с другите възрастни, а и със самите деца, не бихме имали уравновесено обучение, нито пък децата биха усетили спокойствието, което дава една единна общественост от възрастни.

- През 90-те работите като преподавател в България по математика, британски и пантомима, а и като учебен психолог. Като погледнете обратно какво виждате. Системна образователна стратегия или такава, която се развива на правилото – „ проба “ и „ неточност “?
- О, екипът ни имаше цел – да промени процесите към по-добро и да създадем прелестни прекарвания на децата през образователния ден. Придържахме се към главните условия на министерството, само че и бяхме реорганизирали работата си с децата по този начин, че имахме време да работим с тях по другата и нова методика, която Хенри по този начин добре проповядваше. Когато един път го попитах по какъв начин се назовава самата методика, той сподели: Това е Open Plan Learning - учене, учредено на отворен проект. Отворено е както прострнството в учебното заведение. Децата не се затварят в обособени образователни стаи, а имат кътове в една много огромна и уютна стая. Децата нямат обособени съответни образователни предмети, а работят на планов принцип, така че няколко предмета, (математика, музика, история), се усвояват в границите на един план. Децата имат съответни цели и задания, и ги създават в границите на плана в смесени дребни групи от друга възраст – може да имаме 7-8 и 10-годишно дете в един екип. Тогава те се учат едно-друго. Голямото дете учи дребните на нови познания и умения, които то е постигнало, а дребното учи огромното на самообладание и добрина. Нямаше проба и неточност. Всяко изобретение с децата го мислихме като екип от учители и психолози, а и Хенри ни беше наставник. Чувствахме независимост да бъдем изобретателни и грешките не се наказваха, а бяха признати. Ние работехме със същите правила, с които учехме и децата.

- Сега в България доста се разяснява по какъв начин и дали да се вкара предмет вяра. Как е решено това в Англия. Има ли място религията в училището…
- Във всички държавни учебни заведения в Англия децата имат предмет „ Религиозно обучение “ (Religious Education – RE), само че той не е наложителен. Родителите имат цялостното право да изберат дали детето им да взе участие в тези часове, напълно или отчасти. След навършване на 18 години решението към този момент е персонално на ученика. Но тук е значимо да създадем разграничаване - този предмет не е час по религия. Той е пространство за размисъл, за схващане, за среща с разликите. Учениците учат главните международни религии – християнство, ислям, юдаизъм, индуизъм, будизъм и така нататък Както и метафизичен и етически въпроси, които са част от живота на всеки човек, а точно: Какво е положително? Какво е заслужено? Има ли единствено един отговор?
В този предмет се приказва за житейски тематики като избор, отговорност, почитание, морал. Разглеждат се тематики като аборт, евтаназия, обществена правдивост – с почитание към другите гледни точки. Никоя вяра не е показана като „ по-правилна “ или „ по-близка “ до страната. Целта не е децата да имат вяра в нещо съответно, а да стартират да схващат – себе си, другите, света.
В отчет на OFSTED (образователният инспекторат на Англия) се споделя ясно, че предметът „ Религиозно обучение “ е жизненоважен за подготовката на децата да живеят в „ комплицирано и разнообразно мултирелигиозно и мултисекуларно общество “. Защото светът не е монотонен, и децата би трябвало да се научат да се ориентират в тази трудност – с почитание, с мислене, с схващане. И тук идва подтекстът с България.
Често диалозите в България за въвеждане на вяра в учебно заведение са обвързани с концепцията Църквата да „ възпитава “ децата. Но, както сподели проф. Калин Янакиев в едно теливизионно изявление скоро: „ Не съм срещу младежите да се срещнат с основите на религиите. Но постоянно съм считал, че Църквата би трябвало да стои настрана от публичното обучение. “
Той предизвести ясно - в случай че Църквата стартира да играе политическа роля, както виждаме в Русия, където тя благославя война, това към този момент не е нематериалност, това е инструментализация. И не би трябвало да позволяваме това да се случи у нас.
Истинското религиозно обучение – такова, каквото го виждаме във Англия, не разделя. То възпитава в почитание към р азличното, в разговор, в съчувствие. То учи децата да мислят сериозно и да схващат, че техните полезности не са всичките полезности на света, а единствено една част от културния пъзел. И че другите части също имат място. А това е урок, от който всички – деца, учители, родители, църкви и политици – имаме потребност.
-----------------------------------
Стаси Кинг е преподавател, учредителен психолог, коуч за психологично здраве в организациите и преподавател по майндфулнес.
В Обединеното кралство тя практикува с клиенти от интернационалните компании, като оказва помощ на британци, чужденци и мигранти да се приспособят сполучливо към живота си в новата просвета. В България тя е създател на Академията Майндфулнес България - www. mindfulness Bulgaria.com. Организация за разпространение на светските и научно обосновани стратегии по майндфулнес като средство за понижаване на напрежението, предварителна защита на бърнаут, развиване на вниманието, по-висока креативност, благоденствие и наслада от живота.