Казвай Да или Не навреме - иначе каниш неврозата
Темата за границите на другарство и държание е все по-актуална в последно време.
За това прословуто обичане на себе си ми е думата, част от което са точно слагането на ясни граници в професионален и персонален проект, като основа за здрав и съзнателен живот, а не раболепно и сляпо послушание на правила, правила и престижи.
В писмата които получавам доста постоянно ми задавате въпроси за това, по кое време да кажем “да” или “не”, няма ли да обидим някого, кое е вярното, по какъв начин да постъпим в разнообразни обстановки, в случай че не желаеме да вършим нещо и така нататък, вариациите на въпроси са най-различни, само че смисълът е еднакъв.
Не мога да дам рецепта, а препоръки още по-малко, тъй като аз имам вяра, че човек е нужно самичък да открие своя метод при установяване на персоналните си граници и да ги отстои, само че по този начин, че да разреши и на останалите да вършат същото.
Ще ви опиша една история, дано всеки вземе каквото му е нужно от нея.
Преди време станах очевидец на преживелица, нищо изключително, само че ме накара да се замисля за някои неща.
Бях в рейса, дамата до мен беше със слушалки, чувах музика.
В един миг, телефона и звънна и тя организира къс диалог, на който несъзнателно станах очевидец.
Очевидно се постановяваше да отиде някъде и това не и се нравеше.
Цялото и създание и даже гласът и го посочваха.
Жената на няколко пъти се опита да откаже с спокоен, оправдаващ се глас, само че от другата страна настойчиво се настояваше и в последна сметка, тя се съгласи, очевидно и очебийно насилствено...
В идващите минути остана замислена и загледана през прозореца, даже не си пусна музиката още веднъж.
Та си мислех, какъв брой доста думите “да” и “не”, играят роля в живота ни, какъв брой могат да го улеснят, казани в прецизен миг или усложнят, по противоположния принцип.
От какво зависи ли?
От вибрациите на сърцето, считам аз.
Ако се научим да го слушаме и да се доверяваме на интуицията си, в случай че имаме силата да се заявим и да отстоим позицията си по един безапелационен и въпреки всичко оправдателен метод, то животът на всички ни, щеше да се опрости неимоверно.
Просто “да” или “не” - ясно и на място.
Знам, че звучи елементарно, само че не е напълно по този начин..
Затънали в тресавище от условности, взаимносвързаности и обществени правила на държание, постоянно подценяваме ясните сърдечни послания.
Колко пъти, цялото ни създание вика “не”, само че устата споделя “да”, познато, нали?
При това състояние, по никакъв начин не е чудно, че ставаме все по-болни, изнервени, изтощени, апатични, депресивни и какво ли още не.
Спираме да чуваме музиката, тъкмо като дамата в рейса,
Блокирайки сами хубавичко и естествена експанзия, която ни оказва помощ да отстоим себе си, своите потребности и планове в изкривена “любезност”, криворазбрана “помощ”, непостижима ни поддръжка по отношение на някой от възприятие за виновност или дълг да вземем за пример.
Но дълг към кого и към какво, щом резултата е личното ни разболяване?
“Обичай близък, така както себе си..”
Библейски откъс по памет, не изисквам за акуратност.
Питам се, дали бихме могли да обичаме различен откровено, намерено и почтено, когато не изпитваме същото към себе си?
Защото, не е ли уважението към персоналните ни страсти, усеща и потребности основа за сходно отношение, към близките и свeтът въобще?
С други думи, човек не зачитащ себе си, не умеещ да слага ясни граници, по отношение на непрестанните и повишаващи се социумни условия, не отстояващ своето право глас, отвод или единодушие в благозвучие с вътрешното си аз, мъчно би могъл да остане благополучен и здрав.
Преглъщанията на многото “да” и “не”, се трансформират в куп неврози, паники, суматохи, страхове и така нататък
Уловката тук е, че доста, доста постоянно, ние сами не проумяваме, за какво се усещаме зле и от кое място потеглят проблемите, в случай, че по този начин прецизно изпълняваме, поемаме купища отговорности и се раздаваме до дъно?
Спри се, човеко!
Отпусни се, прибери се вътре в себе си, дай си време отвън всичко и всички.
Светът ще продължи да се върти и без теб, убеждавам те!
Но какъв брой хубаво би било, това да се случва в синхрон с него, а не проклинайки го.
Всяко нещо на тази земя има начало и край, има интервали на напредък и покой.
Защо все желаеме да сме на “гребена на вълната”..?
Истинските неща са нормално невероятни, без пудра и лустро и са на ръка разстояние, само че е нужно да я протегнем в точния момент..
“Да” или “Не”..?
От теб зависи.
Петя Симеонова,
клиничен психолог
__________________________
Вашите въпроси задавайте на следния имейл: [email protected]. Ще се опитам да отговоря на някои от тях.
Контакти с мен:
skype: petyasimeonova-psiholog websait:http://www.petyasimeonova.com https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
За това прословуто обичане на себе си ми е думата, част от което са точно слагането на ясни граници в професионален и персонален проект, като основа за здрав и съзнателен живот, а не раболепно и сляпо послушание на правила, правила и престижи.
В писмата които получавам доста постоянно ми задавате въпроси за това, по кое време да кажем “да” или “не”, няма ли да обидим някого, кое е вярното, по какъв начин да постъпим в разнообразни обстановки, в случай че не желаеме да вършим нещо и така нататък, вариациите на въпроси са най-различни, само че смисълът е еднакъв.
Не мога да дам рецепта, а препоръки още по-малко, тъй като аз имам вяра, че човек е нужно самичък да открие своя метод при установяване на персоналните си граници и да ги отстои, само че по този начин, че да разреши и на останалите да вършат същото.
Ще ви опиша една история, дано всеки вземе каквото му е нужно от нея.
Преди време станах очевидец на преживелица, нищо изключително, само че ме накара да се замисля за някои неща.
Бях в рейса, дамата до мен беше със слушалки, чувах музика.
В един миг, телефона и звънна и тя организира къс диалог, на който несъзнателно станах очевидец.
Очевидно се постановяваше да отиде някъде и това не и се нравеше.
Цялото и създание и даже гласът и го посочваха.
Жената на няколко пъти се опита да откаже с спокоен, оправдаващ се глас, само че от другата страна настойчиво се настояваше и в последна сметка, тя се съгласи, очевидно и очебийно насилствено...
В идващите минути остана замислена и загледана през прозореца, даже не си пусна музиката още веднъж.
Та си мислех, какъв брой доста думите “да” и “не”, играят роля в живота ни, какъв брой могат да го улеснят, казани в прецизен миг или усложнят, по противоположния принцип.
От какво зависи ли?
От вибрациите на сърцето, считам аз.
Ако се научим да го слушаме и да се доверяваме на интуицията си, в случай че имаме силата да се заявим и да отстоим позицията си по един безапелационен и въпреки всичко оправдателен метод, то животът на всички ни, щеше да се опрости неимоверно.
Просто “да” или “не” - ясно и на място.
Знам, че звучи елементарно, само че не е напълно по този начин..
Затънали в тресавище от условности, взаимносвързаности и обществени правила на държание, постоянно подценяваме ясните сърдечни послания.
Колко пъти, цялото ни създание вика “не”, само че устата споделя “да”, познато, нали?
При това състояние, по никакъв начин не е чудно, че ставаме все по-болни, изнервени, изтощени, апатични, депресивни и какво ли още не.
Спираме да чуваме музиката, тъкмо като дамата в рейса,
Блокирайки сами хубавичко и естествена експанзия, която ни оказва помощ да отстоим себе си, своите потребности и планове в изкривена “любезност”, криворазбрана “помощ”, непостижима ни поддръжка по отношение на някой от възприятие за виновност или дълг да вземем за пример.
Но дълг към кого и към какво, щом резултата е личното ни разболяване?
“Обичай близък, така както себе си..”
Библейски откъс по памет, не изисквам за акуратност.
Питам се, дали бихме могли да обичаме различен откровено, намерено и почтено, когато не изпитваме същото към себе си?
Защото, не е ли уважението към персоналните ни страсти, усеща и потребности основа за сходно отношение, към близките и свeтът въобще?
С други думи, човек не зачитащ себе си, не умеещ да слага ясни граници, по отношение на непрестанните и повишаващи се социумни условия, не отстояващ своето право глас, отвод или единодушие в благозвучие с вътрешното си аз, мъчно би могъл да остане благополучен и здрав.
Преглъщанията на многото “да” и “не”, се трансформират в куп неврози, паники, суматохи, страхове и така нататък
Уловката тук е, че доста, доста постоянно, ние сами не проумяваме, за какво се усещаме зле и от кое място потеглят проблемите, в случай, че по този начин прецизно изпълняваме, поемаме купища отговорности и се раздаваме до дъно?
Спри се, човеко!
Отпусни се, прибери се вътре в себе си, дай си време отвън всичко и всички.
Светът ще продължи да се върти и без теб, убеждавам те!
Но какъв брой хубаво би било, това да се случва в синхрон с него, а не проклинайки го.
Всяко нещо на тази земя има начало и край, има интервали на напредък и покой.
Защо все желаеме да сме на “гребена на вълната”..?
Истинските неща са нормално невероятни, без пудра и лустро и са на ръка разстояние, само че е нужно да я протегнем в точния момент..
“Да” или “Не”..?
От теб зависи.
Петя Симеонова,
клиничен психолог
__________________________
Вашите въпроси задавайте на следния имейл: [email protected]. Ще се опитам да отговоря на някои от тях.
Контакти с мен:
skype: petyasimeonova-psiholog websait:http://www.petyasimeonova.com https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ