Стара Варна: Уличното предизвикателство пред града преди близо век
Темата за градската улична мрежа и положението й не губи новост в никакъв случай измежду варненци. Въпросът има не по-малка значителност и преди близо 100 години. Тогава се прокарват огромна част от улиците в града, които познаваме и до през днешния ден. Нарастващото население на Варна усеща удобството на шосираните и павирани трасета. За работата по тази част от градската инфраструктура споделя публикация в брой за благоустройството на Варна от 1932 година на Варненски общински вестник. По това време локалната власт е от Демократически сговор. Така е близо 8 години. Материалът се концентрира върху приноса за развиването на в този интервал.
„ Общинските управи още от 1924 година насам са обърнали и обръщат най-голямо внимание на благоустрйството на града. Със размах, който няма еднакъв на себе си в предишните ръководства, управата на общината от 1924 година насам е преобразила града. Градът в последните 8 години към този момент има напълно друга физиономия, друга напълно от тая преди 8 години. В това отношение е осъществен цялостен прелом в развиването на града. Подробният проект на град Варна е стартират да се създава през 1895 година, а плана за нови улици от 1900 година. Плана за I, II и III градски елементи е бил одобрен през 1900 година, а за IV и V градски елементи през 1903 година. Постепенно с разширението на града са били изработвани и проектите за обособените квартали, издигнати на общински места и включени към този момент в чертите на града. Така са се образували предградията Сес-Севмес, Дамянова махала, Трошева махала, Кокарджата, Памучния квартал и в последно време Добрудженския квартал, тоя на бездомниците и впрочем.
Благоустройството на града с пробутване на нови улици според одобрения проект е почнало още преди одобряването му. Така са прокарани улица „ Преславска “ и площад „ Мусала “. Системно урегулиране на улици е имало от 1907 година. За 18 години са урегулирани 27 улици “, се споделя в публикацията.
Управляващия тогава Демократически сговор съпоставя, че откогато той е на власт от 1924 година до 1932 са урегулирани 54 улици. През 1925 и 1926 година това са основните артерии на града: " Владислав " и " Цар Борис ". Освен това е направен проект и застрояване на кварталите на бежанците. През 1927 година е направен проекта на квартала Сес-Севмес. Направено е трасиране и застрояване на местата на бездомниците сред казармите и болничното заведение. През 1928 година е направен проектът на Памучния квартал. Урегулирани са 27 улици в остарялата част на града: Бузлуджа, Богомилска, В. Левски, Гургулят, Караджа, Кавалска, Лозарска, Одрин, Плевен, Радина, Солун, Св. Атанас, Св. Климент, Съюзна, Софроний, Шейново, Шишманова, Чирпан, Фердинанд, 27 юли и други.
На идната 1929 година са урегулирани още 19 улици в остарялата част на града, измежду които Дрин, Воден, Хайдушка и други. Поставени са административни номера и табели на уличните наименования във всички новозастроени квартали, състоящ се от 2000 номера и 250 улични табели.
„ Колкото и да е потребно откриването на улиците, с които се обрисува физиономията на един град, това обаче не е задоволително. Нужно е те да се настелят, с цел да дават отговор изцяло на предназначението си - комфортно придвижване по тях и по опция по-малко прахуляк и тиня - обикновена хигиена на един град. Варна има към 130 км улици. До началото на 1926 година, т.е. за 48 години са били шосирани или павирани към 12 км, а за останалото време до 1932 година са шосирани и павирани 17 км в 60 улици “, написа в материала на вестник „ Варненски общински вестник. "
Посочва се, че през 1927 година са шосирани улици като Кракра - от Съборна до Памучената фабрика, Кап. Райчев, Шипка, Русенска, Митрополска, алея Владислав, алея Сливница; през 1928 година - Царибродска, Кирил, Миладинова, Македонска, бул. Фердинанд и други; през 1929 година - 27 юли, площад Екзарх Йосиф, Дебър, Ген. Колев, Колони, Кестричския път и други – всичко 16 улици с дължина 3175 км. Поставени са доста бордюри.
„ Винаги, когато са предприемани благоустройствени работи в града, хората от крайната левица постоянно са демагогствали като са изтъквали, че тия работи постоянно са осъществявани към центъра, не се е обръщало минимум внимание на благоустройството на крайните квартали. Управата на Демократически сговор постоянно е изхождала от мисълта за едно хармонично благоустройство на града. Една рационално възприета система на благоустройство не може да стартира от краищата, с цел да върви към центъра. Напротив, постоянно би трябвало да се изхожда от центъра, от мястото, гдето е концентриран целият икономически живот, гдето се стичат на работа всички, с цел да се върви оттова към периферията. При оскъдените средства, с които разполага общината, не може да се благоустрои внезапно целия град “, се споделя в публикацията.
Става ясно, че в последна сметка не се подценяват и крайните квартали.
Отбелязва се, че улиците имат потребност освен от настилка, каквато и да била тя, само че и от поддържане. Направени са 54 нови моста. Проправени са и пътища в лозята. Освен това е уравнен теренът на разнообразни улици.
„ Общинските управи още от 1924 година насам са обърнали и обръщат най-голямо внимание на благоустрйството на града. Със размах, който няма еднакъв на себе си в предишните ръководства, управата на общината от 1924 година насам е преобразила града. Градът в последните 8 години към този момент има напълно друга физиономия, друга напълно от тая преди 8 години. В това отношение е осъществен цялостен прелом в развиването на града. Подробният проект на град Варна е стартират да се създава през 1895 година, а плана за нови улици от 1900 година. Плана за I, II и III градски елементи е бил одобрен през 1900 година, а за IV и V градски елементи през 1903 година. Постепенно с разширението на града са били изработвани и проектите за обособените квартали, издигнати на общински места и включени към този момент в чертите на града. Така са се образували предградията Сес-Севмес, Дамянова махала, Трошева махала, Кокарджата, Памучния квартал и в последно време Добрудженския квартал, тоя на бездомниците и впрочем.
Благоустройството на града с пробутване на нови улици според одобрения проект е почнало още преди одобряването му. Така са прокарани улица „ Преславска “ и площад „ Мусала “. Системно урегулиране на улици е имало от 1907 година. За 18 години са урегулирани 27 улици “, се споделя в публикацията.
Управляващия тогава Демократически сговор съпоставя, че откогато той е на власт от 1924 година до 1932 са урегулирани 54 улици. През 1925 и 1926 година това са основните артерии на града: " Владислав " и " Цар Борис ". Освен това е направен проект и застрояване на кварталите на бежанците. През 1927 година е направен проекта на квартала Сес-Севмес. Направено е трасиране и застрояване на местата на бездомниците сред казармите и болничното заведение. През 1928 година е направен проектът на Памучния квартал. Урегулирани са 27 улици в остарялата част на града: Бузлуджа, Богомилска, В. Левски, Гургулят, Караджа, Кавалска, Лозарска, Одрин, Плевен, Радина, Солун, Св. Атанас, Св. Климент, Съюзна, Софроний, Шейново, Шишманова, Чирпан, Фердинанд, 27 юли и други.
На идната 1929 година са урегулирани още 19 улици в остарялата част на града, измежду които Дрин, Воден, Хайдушка и други. Поставени са административни номера и табели на уличните наименования във всички новозастроени квартали, състоящ се от 2000 номера и 250 улични табели.
„ Колкото и да е потребно откриването на улиците, с които се обрисува физиономията на един град, това обаче не е задоволително. Нужно е те да се настелят, с цел да дават отговор изцяло на предназначението си - комфортно придвижване по тях и по опция по-малко прахуляк и тиня - обикновена хигиена на един град. Варна има към 130 км улици. До началото на 1926 година, т.е. за 48 години са били шосирани или павирани към 12 км, а за останалото време до 1932 година са шосирани и павирани 17 км в 60 улици “, написа в материала на вестник „ Варненски общински вестник. "
Посочва се, че през 1927 година са шосирани улици като Кракра - от Съборна до Памучената фабрика, Кап. Райчев, Шипка, Русенска, Митрополска, алея Владислав, алея Сливница; през 1928 година - Царибродска, Кирил, Миладинова, Македонска, бул. Фердинанд и други; през 1929 година - 27 юли, площад Екзарх Йосиф, Дебър, Ген. Колев, Колони, Кестричския път и други – всичко 16 улици с дължина 3175 км. Поставени са доста бордюри.
„ Винаги, когато са предприемани благоустройствени работи в града, хората от крайната левица постоянно са демагогствали като са изтъквали, че тия работи постоянно са осъществявани към центъра, не се е обръщало минимум внимание на благоустройството на крайните квартали. Управата на Демократически сговор постоянно е изхождала от мисълта за едно хармонично благоустройство на града. Една рационално възприета система на благоустройство не може да стартира от краищата, с цел да върви към центъра. Напротив, постоянно би трябвало да се изхожда от центъра, от мястото, гдето е концентриран целият икономически живот, гдето се стичат на работа всички, с цел да се върви оттова към периферията. При оскъдените средства, с които разполага общината, не може да се благоустрои внезапно целия град “, се споделя в публикацията.
Става ясно, че в последна сметка не се подценяват и крайните квартали.
Отбелязва се, че улиците имат потребност освен от настилка, каквато и да била тя, само че и от поддържане. Направени са 54 нови моста. Проправени са и пътища в лозята. Освен това е уравнен теренът на разнообразни улици.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ