Избирателната система ли ни е проблемът?
Темата за възможни промени в изборната система у нас последователно набира скорост в общественото пространство. Говори се за гръцкия вид, за модифициране на сегашната система посредством въвеждане на мажоритарен детайл, както и за подмяна на пропорционалната система с мажоритарна. Нито една от тези хрумвания не е нова, като политическо говорене, за България. Единствено мажоритарният детайл обаче е бил прилаган в практиката. Това се случи преди към този момент много години по концепция на Българска социалистическа партия (тогава с водач Сергей Станишев). Експериментът се оказа не изключително успешен и разумно последва бързо отвод от него.
Мажоритарният детайл се показваше в обособяването на един мандат във всеки от изборните региони (31 на брой) като за този мандат се състезаваха персони. Печеливша беше личността, събрала най-вече гласове. В главната си част, несъмнено, тези персони бяха издигнати от политическите партии. След изборите те се включиха в своите парламентарни групи и всъщност работата на Народното събрание изобщо не се промени като разследване от мажоритарния детайл. Идейният подстрекател на тази смяна - Българска социалистическа партия, не завоюва безусловно нищо от всичко това и даже социалистите не пожелаха да пазят мажоритарния детайл, когато той по натурален път пое към небитието.
Може би тъкмо по тази причина, на правилото " парен каша духа ", от Столетницата в този момент споделят, че по-скоро изборният кодекс не трябва да се пипа. Във включването на мажоритарния детайл по времето на Сергей Станишев имаше някои много базови недомислици. Например липсваше решение по какъв начин да се попълня мажоритарният мандат, в случай че спечелилият го, по една или друга причина, се наложи да приключи неговото осъществяване. Решението, което беше взето в придвижване гласеше, че при такава обстановка в мандата влиза идващият от листата в съответния изборен регион. Това беше най-яркият знак, че концепцията за мажоритарен детайл е безсмислена и няма да просъществува дълго.
Причините тогава да се търси модифициране на изборната система бяха свързани с политическите битки сред партиите. В Българска социалистическа партия евентуално са очаквали, че мажоритарният детайл ще им даде някакво преимущество пред ГЕРБ - нещо което изобщо не се случи и даже опитът имаше противоположен резултат за левицата. Темата за изборната система тогава не е била обвързвана с въпроса за държавното управление. Ще може ли да се образува постоянно държавно управление след изборите?! Това напълно не е стояло като проблем преди 15 и повече години. Сега тематиката е същата, само че подтекстът е различен. И той е обвързван тъкмо с въпроса за образуването на постоянно държавно управление. Просто няма никакви гаранции, че такова ще може да се излъчи даже и след седмите парламентарни избори за последните 3 години. ГЕРБ най-вероятно още веднъж няма да имат проблем със спечелването на вота, само че що се отнася до излъчването на кабинет, то това би било сложна задача в оптимистичния вид и невъзможна - в песимистичния.
Именно по тази причина тъкмо Бойко Борисов заприказва за промени в изборната система. Борисов осъзнава, че гласоподавателят натоварва ГЕРБ с отговорност, която групировката не може да осъществя. По принцип отговорността за основаване на постоянно държавно управление е най-много на първата политическа мощ. Ако това се трансформира в систематичен проблем за ГЕРБ, то може да провокира необратим развой на ерозия вътре във групировката. Ерозията и разпадът се появиха в редица политически обединения у нас. Включително и в Движение за права и свободи, което беше считано за най-монолитната партия в България и за което се смяташе, че по принцип не може да бъде обхванато от отрицателни процеси. Очевидно, никой не е застрахован против това в сегашния стадий от развиването на политическата среда в страната.
Гръцкият вид наподобява най-лесно използван в България. Той обаче сигурно няма да даде тези резултати, които дава в Гърция. Същността на този вид се показва в обезпечаването на избран бонус (във тип на мандати) за политическата групировка, която е излязла преди всичко след съответните парламентарни избори. Т.е. първият получава избран брой мандати в Народното събрание, които не са извоювани въз основа на електоралните резултати, а са добавени към неговото достижение, което той си е обезпечил на изборите.
За да получи това право обаче, първият би трябвало да е спечелил най-малко 25% от вота на гласоподавателите. Така се обезпечават 20 парламентарни мандата в допълнение. За всеки идващ % (над 25%) се прибавя по още един мандат. Максималният брой спомагателни мандати е 50. В гръцкия парламент местата са общо 300, а бариерата за реализиране на парламентарно посланичество е 3%. До 2016 година спечелилият автоматизирано е получавал бонус от 50 спомагателни мандата. Направените промени обаче, които и сега са в действие, целят да не се разрешава прекалено деформиране на електоралните резултати и да не се появят проблеми с легитимността на ръководството. Нещо, което би било действителна опасност при положение, че парламентарното болшинство разчита прекалено на спомагателните мандати, получени по нормативен път.
В българския парламент местата общо са 240, т.е. с 60 по-малко от гръцкия. Това значи, че и мандатите, които биха били разпределяни като спомагателни ще бъдат по-малко. Логично ще намалеят електорално разпределяните мандати, тъй като от тези 240 ще би трябвало да се извади избран брой, който ще се употребява за спомагателен бонус. Т.е. в случай че обединенията повторят резултатите си от предходните избори мандатите, които ще получат въз основа на тях, ще са по-малко на брой. Това важи в това число и за първия. Да речем, че в случай че в този момент той печели към 70 мандата, при въвеждане на гръцкия вид те ще са към 60, примерно. И в случай че приемем, че с бонуса станат 80, не щеш ли сметката отново не излиза. До 121 остават още 41 - прекалено много. И то в случай че първият е спечелил най-малко 25% от вота на гласоподавателите. Нещо което напълно не е несъмнено в сегашния български политически подтекст. Може би тъкмо заради тези съображения Борисов даде обратно и най-малко към този момент се отхвърля от настояването за гръцкия вид.
За България по-работещо би било друго едно решение - увеличение на прага за влизане в Народното събрание от 4% на най-малко 5%. Това би лимитирало опцията в Народното събрание да попадат феномени като " Величие " или МЕЧ (с късмет на идните избори), че даже и като Има Такъв Народ. Евентуално повишение на прага ще даде опция на огромните обединения да разпределят повече мандати и най-малко ще възвърне възможностите за образуване на двупартийни управнически обединения, които съществуваха до наскоро. В 50-то Народно събрание бяха нужни три или повече обединения, с цел да се образува парламентарно болшинство, което естествено не се случи и страната продължи да затъва в изборната серпантина, чийто край даже не се вижда.
Срещу сходна концепция за повишение на прага обаче е допустимо да има публичен и политически отпор. И може би по тази причина никой, най-малко към този момент, не си разрешава да заприказва намерено за нея. Някои може да видят опит за елиминиране на дребните обединения, други пък могат да кажат, че това би било опит за капсулиране на Народното събрание. Независимо от евентуално вероятните рецензии подобен ход би обезпечил избран подтик по посока на политическата непоклатимост и сигурно би дал някакви резултати във връзка с подобряването на климата вътре в парламентарната институция. Дори е допустимо, в случай че за партиите прагът е 5%, за обединенията да е най-малко 7%, с цел да се избегне вероятността от основаване на предизборни обединения, целящи само превъзмогването на бариерата.
Що се отнася до концепцията за въвеждане на напълно мажоритарна система у нас, по тази причина също е ставало дума обратно във времето, то би трябвало да се знае, че сходен ход крие някои опасности. Ако страната бъде разграничена на 240 изборни региона и от всеки бъде избиран по един представител, то това може да ускори ролята на корпоративния и на купения избор. Този риск е изключително огромен при ниска изборна интензивност, а в последно време у нас тя е тъкмо такава. Освен това мажоритарната система може да докара до съществени разминавания сред електоралните резултати и институционалното посланичество. От изборния регион се избира единствено едни представител, а гласоподавателите, дали своят вот за всички останали, де факто остават без посланичество.
Най-вероятно огромният диалог за изборната система ще остане за времето след 27 октомври. И в случай че още веднъж останем без постоянно държавно управление, е изцяло допустимо, преди хипотетичните осми парламентарни избори за последните 3 година, да настъпи смяна в изборния правилник. Въпросът е измененията да позволяват публични и политически промени, а не тясно партийни.
Мажоритарният детайл се показваше в обособяването на един мандат във всеки от изборните региони (31 на брой) като за този мандат се състезаваха персони. Печеливша беше личността, събрала най-вече гласове. В главната си част, несъмнено, тези персони бяха издигнати от политическите партии. След изборите те се включиха в своите парламентарни групи и всъщност работата на Народното събрание изобщо не се промени като разследване от мажоритарния детайл. Идейният подстрекател на тази смяна - Българска социалистическа партия, не завоюва безусловно нищо от всичко това и даже социалистите не пожелаха да пазят мажоритарния детайл, когато той по натурален път пое към небитието.
Може би тъкмо по тази причина, на правилото " парен каша духа ", от Столетницата в този момент споделят, че по-скоро изборният кодекс не трябва да се пипа. Във включването на мажоритарния детайл по времето на Сергей Станишев имаше някои много базови недомислици. Например липсваше решение по какъв начин да се попълня мажоритарният мандат, в случай че спечелилият го, по една или друга причина, се наложи да приключи неговото осъществяване. Решението, което беше взето в придвижване гласеше, че при такава обстановка в мандата влиза идващият от листата в съответния изборен регион. Това беше най-яркият знак, че концепцията за мажоритарен детайл е безсмислена и няма да просъществува дълго.
Причините тогава да се търси модифициране на изборната система бяха свързани с политическите битки сред партиите. В Българска социалистическа партия евентуално са очаквали, че мажоритарният детайл ще им даде някакво преимущество пред ГЕРБ - нещо което изобщо не се случи и даже опитът имаше противоположен резултат за левицата. Темата за изборната система тогава не е била обвързвана с въпроса за държавното управление. Ще може ли да се образува постоянно държавно управление след изборите?! Това напълно не е стояло като проблем преди 15 и повече години. Сега тематиката е същата, само че подтекстът е различен. И той е обвързван тъкмо с въпроса за образуването на постоянно държавно управление. Просто няма никакви гаранции, че такова ще може да се излъчи даже и след седмите парламентарни избори за последните 3 години. ГЕРБ най-вероятно още веднъж няма да имат проблем със спечелването на вота, само че що се отнася до излъчването на кабинет, то това би било сложна задача в оптимистичния вид и невъзможна - в песимистичния.
Именно по тази причина тъкмо Бойко Борисов заприказва за промени в изборната система. Борисов осъзнава, че гласоподавателят натоварва ГЕРБ с отговорност, която групировката не може да осъществя. По принцип отговорността за основаване на постоянно държавно управление е най-много на първата политическа мощ. Ако това се трансформира в систематичен проблем за ГЕРБ, то може да провокира необратим развой на ерозия вътре във групировката. Ерозията и разпадът се появиха в редица политически обединения у нас. Включително и в Движение за права и свободи, което беше считано за най-монолитната партия в България и за което се смяташе, че по принцип не може да бъде обхванато от отрицателни процеси. Очевидно, никой не е застрахован против това в сегашния стадий от развиването на политическата среда в страната.
Гръцкият вид наподобява най-лесно използван в България. Той обаче сигурно няма да даде тези резултати, които дава в Гърция. Същността на този вид се показва в обезпечаването на избран бонус (във тип на мандати) за политическата групировка, която е излязла преди всичко след съответните парламентарни избори. Т.е. първият получава избран брой мандати в Народното събрание, които не са извоювани въз основа на електоралните резултати, а са добавени към неговото достижение, което той си е обезпечил на изборите.
За да получи това право обаче, първият би трябвало да е спечелил най-малко 25% от вота на гласоподавателите. Така се обезпечават 20 парламентарни мандата в допълнение. За всеки идващ % (над 25%) се прибавя по още един мандат. Максималният брой спомагателни мандати е 50. В гръцкия парламент местата са общо 300, а бариерата за реализиране на парламентарно посланичество е 3%. До 2016 година спечелилият автоматизирано е получавал бонус от 50 спомагателни мандата. Направените промени обаче, които и сега са в действие, целят да не се разрешава прекалено деформиране на електоралните резултати и да не се появят проблеми с легитимността на ръководството. Нещо, което би било действителна опасност при положение, че парламентарното болшинство разчита прекалено на спомагателните мандати, получени по нормативен път.
В българския парламент местата общо са 240, т.е. с 60 по-малко от гръцкия. Това значи, че и мандатите, които биха били разпределяни като спомагателни ще бъдат по-малко. Логично ще намалеят електорално разпределяните мандати, тъй като от тези 240 ще би трябвало да се извади избран брой, който ще се употребява за спомагателен бонус. Т.е. в случай че обединенията повторят резултатите си от предходните избори мандатите, които ще получат въз основа на тях, ще са по-малко на брой. Това важи в това число и за първия. Да речем, че в случай че в този момент той печели към 70 мандата, при въвеждане на гръцкия вид те ще са към 60, примерно. И в случай че приемем, че с бонуса станат 80, не щеш ли сметката отново не излиза. До 121 остават още 41 - прекалено много. И то в случай че първият е спечелил най-малко 25% от вота на гласоподавателите. Нещо което напълно не е несъмнено в сегашния български политически подтекст. Може би тъкмо заради тези съображения Борисов даде обратно и най-малко към този момент се отхвърля от настояването за гръцкия вид.
За България по-работещо би било друго едно решение - увеличение на прага за влизане в Народното събрание от 4% на най-малко 5%. Това би лимитирало опцията в Народното събрание да попадат феномени като " Величие " или МЕЧ (с късмет на идните избори), че даже и като Има Такъв Народ. Евентуално повишение на прага ще даде опция на огромните обединения да разпределят повече мандати и най-малко ще възвърне възможностите за образуване на двупартийни управнически обединения, които съществуваха до наскоро. В 50-то Народно събрание бяха нужни три или повече обединения, с цел да се образува парламентарно болшинство, което естествено не се случи и страната продължи да затъва в изборната серпантина, чийто край даже не се вижда.
Срещу сходна концепция за повишение на прага обаче е допустимо да има публичен и политически отпор. И може би по тази причина никой, най-малко към този момент, не си разрешава да заприказва намерено за нея. Някои може да видят опит за елиминиране на дребните обединения, други пък могат да кажат, че това би било опит за капсулиране на Народното събрание. Независимо от евентуално вероятните рецензии подобен ход би обезпечил избран подтик по посока на политическата непоклатимост и сигурно би дал някакви резултати във връзка с подобряването на климата вътре в парламентарната институция. Дори е допустимо, в случай че за партиите прагът е 5%, за обединенията да е най-малко 7%, с цел да се избегне вероятността от основаване на предизборни обединения, целящи само превъзмогването на бариерата.
Що се отнася до концепцията за въвеждане на напълно мажоритарна система у нас, по тази причина също е ставало дума обратно във времето, то би трябвало да се знае, че сходен ход крие някои опасности. Ако страната бъде разграничена на 240 изборни региона и от всеки бъде избиран по един представител, то това може да ускори ролята на корпоративния и на купения избор. Този риск е изключително огромен при ниска изборна интензивност, а в последно време у нас тя е тъкмо такава. Освен това мажоритарната система може да докара до съществени разминавания сред електоралните резултати и институционалното посланичество. От изборния регион се избира единствено едни представител, а гласоподавателите, дали своят вот за всички останали, де факто остават без посланичество.
Най-вероятно огромният диалог за изборната система ще остане за времето след 27 октомври. И в случай че още веднъж останем без постоянно държавно управление, е изцяло допустимо, преди хипотетичните осми парламентарни избори за последните 3 година, да настъпи смяна в изборния правилник. Въпросът е измененията да позволяват публични и политически промени, а не тясно партийни.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ