Психолог: Домашното насилие във всичките му форми е най-трудно за споделяне и докладване
Темата за домашното принуждение и за какво то се случва в нашето общество разяснява психологът доктор Пламен Димитров в ефира на NOVA.
" В по-малките общности, в които родовият и съседският живот е по-активен, има предварителна защита при домашното принуждение. Хората търсят поддръжка и я получават при свои близки, съседи и другари ", сподели Димитров.
Той счита, че в обществото няма надзор върху принудата да наложиш с принуждение върху другите нещо, което им вреди.
Психологът уточни, че държанието на " насилника демонстрира мощта, която си показва психопатът, когато надали не не убива жертвата си. Това се назовава свръхкомпенсация – чувстваш се незначителен, превръщаш го в комплекс и с цел да го преработиш искаш предимство ".
Той е на мнение, че домашното принуждение във всичките му форми е най-недокладваното и несподеляното. " Ранното детско развиване е моментът, в който се попиват образците, че насилието е средство, което не се глоби и с него се реализират цели ", изясни още психологът. По негови думи насилието има за цел да наложиш себе си върху волята на другия и неговия интерес. " Силата и култът към предимство, да не смяташ другия за важен и заслужен, е спусъкът, който отключва при доста хора подтиснически импулси ", добави още Димитров.
Той посочи, че по тази причина е значимо децата да имат достъп до стратегии, с цел да образуват умения за живота.
" Свръхжеланието за надзор прераства или в принуждение, или в насила, или в операция. Ако се огледаме в обществото, ще забележим, че стремящите се към надзор върху другите минимум управляват себе си ", счита още специалистът.
" В по-малките общности, в които родовият и съседският живот е по-активен, има предварителна защита при домашното принуждение. Хората търсят поддръжка и я получават при свои близки, съседи и другари ", сподели Димитров.
Той счита, че в обществото няма надзор върху принудата да наложиш с принуждение върху другите нещо, което им вреди.
Психологът уточни, че държанието на " насилника демонстрира мощта, която си показва психопатът, когато надали не не убива жертвата си. Това се назовава свръхкомпенсация – чувстваш се незначителен, превръщаш го в комплекс и с цел да го преработиш искаш предимство ".
Той е на мнение, че домашното принуждение във всичките му форми е най-недокладваното и несподеляното. " Ранното детско развиване е моментът, в който се попиват образците, че насилието е средство, което не се глоби и с него се реализират цели ", изясни още психологът. По негови думи насилието има за цел да наложиш себе си върху волята на другия и неговия интерес. " Силата и култът към предимство, да не смяташ другия за важен и заслужен, е спусъкът, който отключва при доста хора подтиснически импулси ", добави още Димитров.
Той посочи, че по тази причина е значимо децата да имат достъп до стратегии, с цел да образуват умения за живота.
" Свръхжеланието за надзор прераства или в принуждение, или в насила, или в операция. Ако се огледаме в обществото, ще забележим, че стремящите се към надзор върху другите минимум управляват себе си ", счита още специалистът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ