Концепция за концесията на тв циганизацията
Темата с езика на омразата е една от тези, които от дълго време са изтикани някъде обратно в съзнанието ни – там, където стоят най-малко 90-тина % от препоръките на тъщата (свекървата). Но тъкмо той е едно от нещата, поради които избухват пожари, парещи всички ни.
Тази заран (11 февруари) тематика на утринния блок на Нова телевизия още веднъж беше ромската интеграция посредством случая " Войводиново ". Обясняват се за следващ път двама кметове, поканени в студиото са представители на " двете гледни точки " т.е. депутатът от " Обединени патриоти " Борис Вангелов и лицето на съдружие „ Единство “ Ачо Йорданов. Дотук добре – задават се въпроси, вървят реплики, заяждания, на места дори по някой мотив. И внезапно, в самия завършек на диалога, когато Йорданов т.е. индивидът от ромски генезис споделя, че ще внесе идея за ромската интеграция в Министерския съвет, и двамата водещи му подмятат друга думичка - " концесия ". И Аделина Радева, и Виктор Николаев го направиха, тъй като си спомниха за остарял диалог с Александър Методиев (Бат Сали), който обърка двете думи.
Проблемът, обаче, е следният – това е унизително, а не духовито. Водещите следва да са създатели единствено на въпроси и арбитри. Ако не желаят да са – стават коментатори и специалисти и си споделят каквото на тях им е на душа т.е. стават духовити.
Казана дума – хвърлен камък. Не е инцидентна тази национална мъдрост и не е инцидентно, че в детските приказки се натъртва доста постоянно по какъв начин думата ранява по-тежко от каквото и да е. Непремерените думи провокират усеща, възприятията пък провокират дейности. И става " каквото повикало, такова се обадило "! Та е хубаво когато някой реши да приказва на ангро, да е наясно каква отговорност носи, изключително като лице, построено с имидж, внушаващ доверие. Защото няма да е надалеч времето, в което ромите ще станат главен фактор в обществото ни – по демографски и политически аргументи. И е хубаво да им бъде показан път, който да удовлетворява както тях, по този начин и нас – до момента в който още можем да го покажем! Всички ние, тъй като всички сме страната - в случай че чакаме единствено на " държавниците ", чакаме само Неволята!
Автор: Ивайло Ачев
Тази заран (11 февруари) тематика на утринния блок на Нова телевизия още веднъж беше ромската интеграция посредством случая " Войводиново ". Обясняват се за следващ път двама кметове, поканени в студиото са представители на " двете гледни точки " т.е. депутатът от " Обединени патриоти " Борис Вангелов и лицето на съдружие „ Единство “ Ачо Йорданов. Дотук добре – задават се въпроси, вървят реплики, заяждания, на места дори по някой мотив. И внезапно, в самия завършек на диалога, когато Йорданов т.е. индивидът от ромски генезис споделя, че ще внесе идея за ромската интеграция в Министерския съвет, и двамата водещи му подмятат друга думичка - " концесия ". И Аделина Радева, и Виктор Николаев го направиха, тъй като си спомниха за остарял диалог с Александър Методиев (Бат Сали), който обърка двете думи.
Проблемът, обаче, е следният – това е унизително, а не духовито. Водещите следва да са създатели единствено на въпроси и арбитри. Ако не желаят да са – стават коментатори и специалисти и си споделят каквото на тях им е на душа т.е. стават духовити.
Казана дума – хвърлен камък. Не е инцидентна тази национална мъдрост и не е инцидентно, че в детските приказки се натъртва доста постоянно по какъв начин думата ранява по-тежко от каквото и да е. Непремерените думи провокират усеща, възприятията пък провокират дейности. И става " каквото повикало, такова се обадило "! Та е хубаво когато някой реши да приказва на ангро, да е наясно каква отговорност носи, изключително като лице, построено с имидж, внушаващ доверие. Защото няма да е надалеч времето, в което ромите ще станат главен фактор в обществото ни – по демографски и политически аргументи. И е хубаво да им бъде показан път, който да удовлетворява както тях, по този начин и нас – до момента в който още можем да го покажем! Всички ние, тъй като всички сме страната - в случай че чакаме единствено на " държавниците ", чакаме само Неволята!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ