Закон на лошата глутница вълци
Темата, над която обмислям в последно време, е все същата – за тридесет години ние построихме псевдодемокрация, официална народна власт, имитационна народна власт, менте народна власт. Нашето общество сме един групов лекар Франкенщайн и сътворихме нещо в случай че не страшилище, то най-малкото уродливо политическо творение. То последователно излезе отвън надзор и стартира да се трансформира в голяма опасност за страната, обществото и жителите. Родено от концепцията за народна власт, това уродливо политическо творение стартира да изяжда с ненаситен вкус самата народна власт.
Разбира се, тези тридесет години не могат да бъдат поставяни под общ знаменател. Те, основно първоначално и най-много с стремежа, с волята, с порива за смяна съумяха да реализират значително, донесоха ни действителни свободи, пробваха се да трансформират собствеността по метод, предпоставящ основаването на повече независими, самостоятелни и виновни за своята персонална витална тактика човеци.
Но от един миг нататък и на първо място през последните 10 години хубавото стартира да бъде минимизирано, настаниха се дефицити на либералност и инстинкти за тоталитарност у властващите, развихри се злокобна корупция и спечелва катастрофична безотговорност.
Липсата на правдивост стана апокалиптична. Голяма част от честното и почтеното, знаещото и можещото, кадърното и надареното стартира на вълни, на девети талази да се изнася от България.
Това повече не трябва да продължава
Още повече, то не може да продължава – изчерпало се е като система, като режим. Но печелещите от него желаят то да продължава. И се стига до колосално несъгласие – методът, по който България деградира се е изчерпал изцяло и не е в положение да продължи без прояви на принуждение и опозиция, а тези, които печелят от този метод, желаят това да продължи. Класическа революционна обстановка без ясно изявен политически притежател на революционната смяна.
Но първата крачка би трябвало да бъде направена. След като тези тридесет години доведоха до основаването на псевдодемокрация, на официална народна власт, на имитационна народна власт, на менте народна власт, ние сме призвани да заявим:
Тридесет години стигат!
Време е да бъде довършено това, което стартира преди тридесет години и някъде по пътя бе изкористено, деформирано, омаскарено и опошлено.
В противоположен случай следствията за България могат да станат от извънредно мъчно лечими – на практика нелечими.
Ние сме изцяло деморализирани и обезценностени на всички равнища, във всички общности, при всички инициативи и за всички старания.
Ние от ден на ден се държим – вредом и на всички места – като неприятната глутница вълци.
Действаме точно по Закона на неприятната глутница вълци
Ето в резюме по какъв начин работи този закон. Има глутница от вълци – те са 10 на брой и за прехраната им елените са също 10. По 1 елен за всеки вълк. По някакви аргументи обаче елените стават 8. Тогава неприятната глутница изяжда 2 от вълците и още веднъж за всеки вълк има по 1 елен. Но дружно с това вътре в глутницата нараства недоверието, всеки знае, че на следващия ден може да пристигна неговият ред, ето за какво търси различни пътища за оцеляване или търси по какъв начин да понижи броя на вълците в глутницата не за негова сметка. Така глутницата взема решение в кратковременен проект своя проблем с прехраната си, само че в дълготраен тя отслабва и става уязвима по отношение на конкурентните глутници.
Алтернативно е държанието на положителната глутница вълци. Нека и при нея вълците са 10 и елените са 10. Нека и при нея заради някаква причина елените стават 8. Тя обаче се активизира, сплотява, поставя оптимални старания да разшири ареала си, тъй че в него да влязат още елени и в даден миг още веднъж за всеки вълк има по 1 елен. Но в глутницата се създава дух на взаимност и съдействие, всеки вълк се стреми да направи оптималното за глутницата и по този метод – и за себе си. Глутницата става по-силна и по-конкурентно способна по отношение на другите глутници, а също така с разширения ареал се усилва и броят на елени – от 10, те стават 12. Добрата глутница не изяжда двата нови елена, а дава късмет на 2 от вълчетата да пораснат и по този начин силата й да се усили още повече.
За жал, нашето общество, всяка обособена група или общественост у нас работи точно по Закона на неприятната глутница вълци. Отнемат на групата част от ресурса, с който тя разполага и тя, вместо да се активизира и да си отстои този запас, просто " изяжда " някои от членовете си и се самоутешава, че е запазила статуквото. Има, да кажем, катедра, в която броят на преподавателите е 10 и тя разполага по дадена стратегия с 2000 часа. Числата са условни. Но почти за 1 учител се падат приблизително по 200 часа. После някой хитрец, исполин на мисълта, пълководец или просто незапознат началник, постанова силово от горната страна, че часовете по тази стратегия за катедрата би трябвало да станат 1600. Катедрата не се сплотява, не търси метод да вразуми титана, да отстои себе си, а " изяжда " 2 от преподавателите – най-често това са по-младите сътрудници. И в следствие – преподавателите са 8, часовете 1600 – още веднъж по 200 часа на 1 учител.
А тази картинка е на всички места, безусловно на всички места, без значение защо иде тирада – дали за обучение или просвета, дали за стопанска система или финанси, дали за опазване на здравето или екология, дали за просвета или спорт, дали за пенсии или заплати, дали за настояще или за бъдеще.
Общество, докарано до положението да живее по Закона на неприятната глутница вълци, е обречено общество. Такова общество, с цел да се съвземе, би трябвало да се опомни. А опомнянето потегля от осъзнаването, че тридесет години стигат!
Текстът е оповестен във " Facebook "
Разбира се, тези тридесет години не могат да бъдат поставяни под общ знаменател. Те, основно първоначално и най-много с стремежа, с волята, с порива за смяна съумяха да реализират значително, донесоха ни действителни свободи, пробваха се да трансформират собствеността по метод, предпоставящ основаването на повече независими, самостоятелни и виновни за своята персонална витална тактика човеци.
Но от един миг нататък и на първо място през последните 10 години хубавото стартира да бъде минимизирано, настаниха се дефицити на либералност и инстинкти за тоталитарност у властващите, развихри се злокобна корупция и спечелва катастрофична безотговорност.
Липсата на правдивост стана апокалиптична. Голяма част от честното и почтеното, знаещото и можещото, кадърното и надареното стартира на вълни, на девети талази да се изнася от България.
Това повече не трябва да продължава
Още повече, то не може да продължава – изчерпало се е като система, като режим. Но печелещите от него желаят то да продължава. И се стига до колосално несъгласие – методът, по който България деградира се е изчерпал изцяло и не е в положение да продължи без прояви на принуждение и опозиция, а тези, които печелят от този метод, желаят това да продължи. Класическа революционна обстановка без ясно изявен политически притежател на революционната смяна.
Но първата крачка би трябвало да бъде направена. След като тези тридесет години доведоха до основаването на псевдодемокрация, на официална народна власт, на имитационна народна власт, на менте народна власт, ние сме призвани да заявим:
Тридесет години стигат!
Време е да бъде довършено това, което стартира преди тридесет години и някъде по пътя бе изкористено, деформирано, омаскарено и опошлено.
В противоположен случай следствията за България могат да станат от извънредно мъчно лечими – на практика нелечими.
Ние сме изцяло деморализирани и обезценностени на всички равнища, във всички общности, при всички инициативи и за всички старания.
Ние от ден на ден се държим – вредом и на всички места – като неприятната глутница вълци.
Действаме точно по Закона на неприятната глутница вълци
Ето в резюме по какъв начин работи този закон. Има глутница от вълци – те са 10 на брой и за прехраната им елените са също 10. По 1 елен за всеки вълк. По някакви аргументи обаче елените стават 8. Тогава неприятната глутница изяжда 2 от вълците и още веднъж за всеки вълк има по 1 елен. Но дружно с това вътре в глутницата нараства недоверието, всеки знае, че на следващия ден може да пристигна неговият ред, ето за какво търси различни пътища за оцеляване или търси по какъв начин да понижи броя на вълците в глутницата не за негова сметка. Така глутницата взема решение в кратковременен проект своя проблем с прехраната си, само че в дълготраен тя отслабва и става уязвима по отношение на конкурентните глутници.
Алтернативно е държанието на положителната глутница вълци. Нека и при нея вълците са 10 и елените са 10. Нека и при нея заради някаква причина елените стават 8. Тя обаче се активизира, сплотява, поставя оптимални старания да разшири ареала си, тъй че в него да влязат още елени и в даден миг още веднъж за всеки вълк има по 1 елен. Но в глутницата се създава дух на взаимност и съдействие, всеки вълк се стреми да направи оптималното за глутницата и по този метод – и за себе си. Глутницата става по-силна и по-конкурентно способна по отношение на другите глутници, а също така с разширения ареал се усилва и броят на елени – от 10, те стават 12. Добрата глутница не изяжда двата нови елена, а дава късмет на 2 от вълчетата да пораснат и по този начин силата й да се усили още повече.
За жал, нашето общество, всяка обособена група или общественост у нас работи точно по Закона на неприятната глутница вълци. Отнемат на групата част от ресурса, с който тя разполага и тя, вместо да се активизира и да си отстои този запас, просто " изяжда " някои от членовете си и се самоутешава, че е запазила статуквото. Има, да кажем, катедра, в която броят на преподавателите е 10 и тя разполага по дадена стратегия с 2000 часа. Числата са условни. Но почти за 1 учител се падат приблизително по 200 часа. После някой хитрец, исполин на мисълта, пълководец или просто незапознат началник, постанова силово от горната страна, че часовете по тази стратегия за катедрата би трябвало да станат 1600. Катедрата не се сплотява, не търси метод да вразуми титана, да отстои себе си, а " изяжда " 2 от преподавателите – най-често това са по-младите сътрудници. И в следствие – преподавателите са 8, часовете 1600 – още веднъж по 200 часа на 1 учител.
А тази картинка е на всички места, безусловно на всички места, без значение защо иде тирада – дали за обучение или просвета, дали за стопанска система или финанси, дали за опазване на здравето или екология, дали за просвета или спорт, дали за пенсии или заплати, дали за настояще или за бъдеще.
Общество, докарано до положението да живее по Закона на неприятната глутница вълци, е обречено общество. Такова общество, с цел да се съвземе, би трябвало да се опомни. А опомнянето потегля от осъзнаването, че тридесет години стигат!
Текстът е оповестен във " Facebook "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ