Къде се съхраняват паметниците на социализма
Темата на седмицата несъмнено е Паметникът на Съветската войска. Каква обаче е ориста на други знаци на предишното, които допреди десетилетия са част от центъра на София.
Докато някои монументи на социализма се демонтират, други от дълго време са в историята. И са част от експозицията на Музея на социалистическото изкуство.
„ Най-банална, просто агитационен знак, наситена с легенди и митове в следствие. Това е рубинения цвят. Това е аления цвят, само че истината е, че това е една естествена стъклена структура с железна рамка ", споделя доцент Тодор Чобанов - историк.
През 1991 година е взето решение да се отстрани паметникът на Ленин от центъра на столицата. Днес на негово място е статуята на Св. София.
„ Много от по-възрастните софиянци отлично си спомнят на мястото на фигурата на Св. София да се извисява вождът на международната гражданска война Владимир Илич. Такъв водач доста сходен като художествено решение се извисяваше на доста други места в България. Такива Лениновци имаше доста, множеството от тях станаха на скрап, защото в един бурен интервал след 10 ноември за запазване на предишното нямаше по какъв начин да се мисли и тогава къде стихийно, къде проведено тези произведения бяха отстранени и доста от тях претопени ", сподели още историкът.
През август 1999 година с гърмеж стартира разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров.
Днес единственото останало е подземен, а всичко от мумията на социалистическия водач е в районния исторически музей на София. Пазят се облекла, обувки и даже восъчните му ръце.
„ Има сако, разрязано откъм гърба, с цел да може да бъде обличано елементарно и жилетка, още веднъж на две елементи, с цел да може да бъде обличана. Това са едни восъчни отливки на китките на ръцете му. Горови се, че е имало проблеми с балсамацията и заради това тези восъчни отливки са били сложени вместо ръцете на умрелия. Това са едни топчета. 10 на брой. Вероятно в самото тяло е имало сходен заряд от такива топчета. Това са може би 2 манекена. Какво е предназначението им не се знае. Една от версиите им е, че може би на тях са съхранявани спомагателния комплект облекла. Първите, които посещават мавзолея, са брачната половинка на Георги Димитров - Роза Димитрова и брачната половинка евентуално на Вълко Червенков - Елена Червенкова, несъмнено, в компанията на руския дипломат. Първата книга приключва с над 6 млн. гости, а втората книга с над 10 млн. общо гости. На няколко места, тези гости са наречени поклонници ", изясни Теодора Мешекова, гл. организатор по най-нова история в РИМ-София.
Последното грандиозно унищожаване на монумент в София беше през 2017 година от градинката на НДК - монументът „ 1300 година България ". Днес той се охранява от районния исторически музей в склад навън, само че не ни дават позволение да го снимаме. Още преди 5 година питат културното министерство какво ще е бъдещето на паметника.
Министерството на културата осведоми Регионален исторически музей-София, че паната не са съответно свързани с интервала на социализма и тематично не дават отговор на профила на филиала. Монтирането на паната в откритото пространство на Музея на социалистическото изкуство не е допустимо механически, показват още от Министерството в отговора си.
Други монументи от това време остават в центъра на София, само че толкоз добре забравени, че като че ли са скрити. Такъв е 41-метровият обелиск в сърцето на Борисовата градина - прочут като „ Братска могила ".
„ Това е монумент, 56-та година открит, който е с заровени в него 17 видни дейци на партизанското и комунистическо придвижване, починали преди 9 септември при най-различни условия. Там са Йорданка Николова, Антон Иванов, хора като Лиляна Димитрова, Владо Тричков. Това са партизански командири, деятели, взели участие в разнообразни въоръжени акции. Много от тях са наказани на гибел, други са убити в престрелки с полицията, само че общо взето са 17 най-видни дейци на комунистическото придвижване. Обелискът е взаимстван от античен Египет, а пък в основата са едни типични за властническото изкуство от този интервал сюжети от вида на партизанин и партизанка са централните фигури и край тях са подредени служащ, селяндур и интелигент. Това е единството на обществото ", сподели Чобанов.
Друг подобен монумент е в централния квартал „ Лозенец ", именуван Войнишкият монумент или Альоша.
„ Класическа фигура на руски боец с шпагин, с рубашка. Той се води монумент костница. Червената войска окупира България без опозиция. Тук е осъществен прелом на просъветски детайли, които отстраняват държавното управление. Войнишки монументи се издигат там, където са водени сражения. Например, с цел да изгони нацистите от Румъния, Червената войска дава към 50 000 убити. Това не е брожението в България. Наистина е необичайно по какъв начин се стига до поява на монумент костиница в обитаемо място, където не са водени боеве. Много хора споделят във Виена има монумент. Да, по този начин е, само че там са водени извънредно кръвопролитни сражения ", изясни Чобанов.
Така, до момента в който едни си отиват парче по парче, други остават като части от историята.
бТВ, „ Тази събота "
Докато някои монументи на социализма се демонтират, други от дълго време са в историята. И са част от експозицията на Музея на социалистическото изкуство.
„ Най-банална, просто агитационен знак, наситена с легенди и митове в следствие. Това е рубинения цвят. Това е аления цвят, само че истината е, че това е една естествена стъклена структура с железна рамка ", споделя доцент Тодор Чобанов - историк.
През 1991 година е взето решение да се отстрани паметникът на Ленин от центъра на столицата. Днес на негово място е статуята на Св. София.
„ Много от по-възрастните софиянци отлично си спомнят на мястото на фигурата на Св. София да се извисява вождът на международната гражданска война Владимир Илич. Такъв водач доста сходен като художествено решение се извисяваше на доста други места в България. Такива Лениновци имаше доста, множеството от тях станаха на скрап, защото в един бурен интервал след 10 ноември за запазване на предишното нямаше по какъв начин да се мисли и тогава къде стихийно, къде проведено тези произведения бяха отстранени и доста от тях претопени ", сподели още историкът.
През август 1999 година с гърмеж стартира разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров.
Днес единственото останало е подземен, а всичко от мумията на социалистическия водач е в районния исторически музей на София. Пазят се облекла, обувки и даже восъчните му ръце.
„ Има сако, разрязано откъм гърба, с цел да може да бъде обличано елементарно и жилетка, още веднъж на две елементи, с цел да може да бъде обличана. Това са едни восъчни отливки на китките на ръцете му. Горови се, че е имало проблеми с балсамацията и заради това тези восъчни отливки са били сложени вместо ръцете на умрелия. Това са едни топчета. 10 на брой. Вероятно в самото тяло е имало сходен заряд от такива топчета. Това са може би 2 манекена. Какво е предназначението им не се знае. Една от версиите им е, че може би на тях са съхранявани спомагателния комплект облекла. Първите, които посещават мавзолея, са брачната половинка на Георги Димитров - Роза Димитрова и брачната половинка евентуално на Вълко Червенков - Елена Червенкова, несъмнено, в компанията на руския дипломат. Първата книга приключва с над 6 млн. гости, а втората книга с над 10 млн. общо гости. На няколко места, тези гости са наречени поклонници ", изясни Теодора Мешекова, гл. организатор по най-нова история в РИМ-София.
Последното грандиозно унищожаване на монумент в София беше през 2017 година от градинката на НДК - монументът „ 1300 година България ". Днес той се охранява от районния исторически музей в склад навън, само че не ни дават позволение да го снимаме. Още преди 5 година питат културното министерство какво ще е бъдещето на паметника.
Министерството на културата осведоми Регионален исторически музей-София, че паната не са съответно свързани с интервала на социализма и тематично не дават отговор на профила на филиала. Монтирането на паната в откритото пространство на Музея на социалистическото изкуство не е допустимо механически, показват още от Министерството в отговора си.
Други монументи от това време остават в центъра на София, само че толкоз добре забравени, че като че ли са скрити. Такъв е 41-метровият обелиск в сърцето на Борисовата градина - прочут като „ Братска могила ".
„ Това е монумент, 56-та година открит, който е с заровени в него 17 видни дейци на партизанското и комунистическо придвижване, починали преди 9 септември при най-различни условия. Там са Йорданка Николова, Антон Иванов, хора като Лиляна Димитрова, Владо Тричков. Това са партизански командири, деятели, взели участие в разнообразни въоръжени акции. Много от тях са наказани на гибел, други са убити в престрелки с полицията, само че общо взето са 17 най-видни дейци на комунистическото придвижване. Обелискът е взаимстван от античен Египет, а пък в основата са едни типични за властническото изкуство от този интервал сюжети от вида на партизанин и партизанка са централните фигури и край тях са подредени служащ, селяндур и интелигент. Това е единството на обществото ", сподели Чобанов.
Друг подобен монумент е в централния квартал „ Лозенец ", именуван Войнишкият монумент или Альоша.
„ Класическа фигура на руски боец с шпагин, с рубашка. Той се води монумент костница. Червената войска окупира България без опозиция. Тук е осъществен прелом на просъветски детайли, които отстраняват държавното управление. Войнишки монументи се издигат там, където са водени сражения. Например, с цел да изгони нацистите от Румъния, Червената войска дава към 50 000 убити. Това не е брожението в България. Наистина е необичайно по какъв начин се стига до поява на монумент костиница в обитаемо място, където не са водени боеве. Много хора споделят във Виена има монумент. Да, по този начин е, само че там са водени извънредно кръвопролитни сражения ", изясни Чобанов.
Така, до момента в който едни си отиват парче по парче, други остават като части от историята.
бТВ, „ Тази събота "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ