Темата Македония още дълго ще бъде водеща новина в дневния

Темата " Македония " още дълго ще бъде водеща вест в дневния ред освен на медиите и политиците, само че и за цялото българско общество. Евроинтеграцията на Република Северна Македония зависи значително от позицията на България и салдото, който политици и историци от двете прилежащи страни би трябвало да намерят. Дали обаче политиците в двете страни търсят допирни точки и взаимни отстъпки или употребяват разногласието за личен политически ПР? Медалът постоянно има две страни. Чрез рубриката " Мостът София- Скопие " ще се срещнем гледната точка на един македонски колумнист.

В следващия си разбор, нашият създател разяснява срещата на министър председателите на България и Македония тази седмица и обещанията, които чухме от Димитър Ковачевски.

Министър-председателят на Северна Македония Димитър Ковачевски бе на публично посещаване в България тази седмица. Македонската преса съобщи че Ковачевски е бил посрещнат пред „ Св. Александар Невски “ с най-високи почести. Тази демонстрация на почитание към премиера на Македония е положителен миг - по този начин би трябвало да се отнасят един към различен два приятелски народа.

След взаимно съвещание на държавните управления на Северна Македония и на България двамата министър председатели направиха изказвания. Кирил Петков съобщи, че двете държавни управления са подписали три меморандума за съдействие - в областта на земеделието, сред дребните и междинните предприятия и за развиване на ЖП линията Скопие – София, която е част от Коридор № 8.

След завръщането от София, Димитър Ковачевски побърза да направи ревизия на градежа на експресният път от Ранковце до Крива Паланка, кой би трябвало да форсира времето за пътешестване от Скопие до София. Чудя се дали да имам вяра на очите и ушите си? От двете страни летят изказвания за нови пътища, мостове, ЖП линия, полети... Липсваше още двамата министър председатели да извикат: „ С всички сили пет за четири! “

Но най-важното изказване пристигна от премиера на Северна Македония. И то е, че БЪЛГАРСКОТО МАЛЦИНСТВО ще бъде вписано в конституцията на Северна Македония. На въпрос от публицистите кои тъкмо права на малцинството са нарушени в Македония, когато има единствено две недоволства от трудови връзки, а нито едно на етническа основа, няма нито един развой в Страсбург против Македония от българи, Ковачевски отговори, че и единствено едно недоволство да има би трябвало да се реши и да се каже на българските управляващи по какъв начин е решено.

Трудно е обаче да допускам, че ще спре дискриминирането по този начин леко, тъй като дискриминирането е прикрита и е мъчно да се потвърди. А и хората, които ще би трябвало да защитят правата ни като българи, са хора които мислят, че нашето съшествуване като българи и отбраната на нашите права, са опасност за тяхната македонска еднаквост и за техните права. Просто е мъчно да се повярва единствено на думи, би трябвало да се създадат крачки в тази посока и да се одобряват съответни решения.

Ето да вземем за пример, през септември предходната година имаше нарушаване на правата на българи в Северна Македония. Става въпрос за нарушаване на правата на мъртвец. Хора от Северна Македония подмениха надгробната плоча на войводата Велко Скочивирчето и неговите комити в с. Клепач, Прилепско. Оригиналната плоча от гроба на войводата, беше отстранена, тъй като беше написана на български,а семействата на комитите завършваха на „ ов “ и „ ев “. На нейно място беше поставена нова, написана на съвременен македонски език, който не е употребен по време на войводата, а семействата на комитите към този момент са с окончанието „ ски “.

Ако този текст стигне до министър-председателя Ковачевски, аз се надявам да го одобри като публично недоволство за нарушаване на правата на българи в Македония. Като човек, който уважава Велко Скочивирчето и неговата чета, желая от Димитър Ковачевски да поеме съответни задължения и да изиска от Министерство на вътрешните работи и прокуратурата, да намерят хората, които оскверниха гроба на войводата и неговата чета. Искам хората, които се погавриха с паметта на починалите, да дават отговор пред съда според Наказателния кодекс на Северна Македония. Само по този начин, ние македонските българи, ще имаме доверието на македонските институции, че ни пазят правата.

Единствено в случай че Ковачевски поеме съответни ограничения за отбрана на правата на българите в Северна Македония, той ще покаже, че е сериозен политик и че в действителност желае Северна Македония да е страна с потенциал да отбрани човешките права на всички свои жители.

Сега на ход са Ковачевски и институциите на Северна Македония. Успех!

Владо

Бел. ред. Велко Скочивирчето е роден на 5 април 1877 година в мариовското село Скочивир, тогава в Османската империя Влиза във ВМОРО и става въстаник при Георги Сугарев. По-късно става областен челник в Прилепско. През 1905 година води дейна битка с ширещата се в Мариово гъркомания. Загива с цялата си чета в стълкновение с турска армия при село Клепач на 15 май 1906 година. Погребани са в двора на селската черква „ Свети Архангел Михаил “. За него се пее националната ария „ На Бога се моли Велко челник “.