Люпко Петрович: Мъри ми взимаше записките
" Тема Спорт " разгласява забавно изявление с Люпко Петрович - някогашен треньор на Левски, Литекс и ЦСКА. Ето какво сподели сърбинът:
Г-н Петрович, благополучен човек ли сте?
- Мисля, че съм добър човек. Искам да оказа помощ на всички, да разбирам хората и да им съчувствам. Тогава към този момент съм благополучен чоек, имам и шанс.
Сматате ли, че целият ви живот дотук е минал под знака на щастието? Вие сте жител на света.
- Невинаги шансът е бил с мен. В някои обстановки съм получавал повече, в сравнение с съм заслужавал, а в други ми е било нужно толкоз малко, само че ориста не е била с мен. Например с Литекс изгубих край за купата от Левски в Стара Загора с гол от дузпа в продълженията (б.а. - 24 май 2007 г.). А бяхме по-добрия тим, ударихме греда, имахме три стопроцентови положения, само че не спечелихме. Имам и един изгубен край в Гърция с Олимпиакос от Панатинайкос. Те, както се споделя на диалект, един път минаха центъра и ни вкараха.
Спечелената КЕШ с Цървена звезда през 1991 година след дузпи ли бе най-големият ви шанс в живота?
- Да. Но в този момент се сещам за едно изявление на Деян Савичевич след мача. Журналистите го попитаха, " през днешния ден имахте шанс? ", а той им отговори - шансът би трябвало да се заслужи. Ние го заслужихме на терена.
Вярвате ли, че някой ден сходен връх може отново да бъде изкачен от балкански отбор?
- Футболът към този момент е доста сериозен бизнес. Може би най-големият в света. Виждате, че към този момент има мачове съвсем 24 часа в денонощието. Заложните къщи работят на цялостна пара, а в миналото футболът бе просто една игра за развлечение. Затова нямам доверие, че сходно нещо ще се случи отново. Трудно ще се пребориш с огромните пари на великите тимове като Барселона, Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед, Байерн Мюнхен. Това са машини за правене на пари и разумно при тях играят и най-хубавите футболисти в света. Помислете си единствено... над 100 милиона евро за трансфер. Къде сме тръгнали?! За нас самото влизане в групите на Шампонската лига към този момент е голям триумф. Това е задоволително.
Защо съгласно вас български тим не съумя да играе край в евротурнирите?
- Не знам, може би по този начин е било писано. Идва ми една концепция. Може би на Балканите би трябвало да създадем, както в баскетбола е Адриатическата лига. Да си създадем Балканска купа. Да вземат участие клубове от Румъния, Сърбия, България, Хърватска, Гърция, Македония, Албания... тогава към този момент ще може да стигнем отново до оня миг, в който български, сръбски или гръцки тим ще завоюва межуданародно отличие. Преди време се заприказва за сходно нещо и имаше среща в София. Идеята на Дуци Симонович бе добра. Така тимовете ни ще могат да играят и напролет, а не още през септември да отпадат от евротурнирите. И ще можеш да гледаш страхотни мачове, като Звезда - ЦСКА, Партизан - Левски, Стяуа - Войводина и други Отборите ще бъдат разпределени в групи по 4 тима, както е в Шампионската лига и тогава стадионите ще са цялостни. Това би било избавление за балканския футбол. Но не зная до каква степен ФИФА и УЕФА биха разрешили един подобен план. Там постоянно се приказва за доста милиони, а футболът не е единствено пари. Във ФИФА и УЕФА са най-богатите хора на света. А както се пее в една наша ария: pare ljude kvare (б.а. - парите скапват хората).
Когато бяхте треньор на Станимир Стоилов в Левски, предполагахте ли, че от него може да стане огромен треньор?
- Интересен въпрос, до момента никой не ме е питал за това. Ето в този момент се сещам за един забавен миг. Бяхме на лагер в Албена. След втората подготовка за деня той идваше в моята стая и ми взимаше записките. Превеждаше си ги, тъй като бяха на сръбски и всичко вкарваше в компютър. Той е остроумен и интелигентен. Беше извънредно ученолюбив. След няколко години, когато Мъри към този момент беше треньор на Левски, а Сираков шеф, се чух с Наско по телефона. Той ми сподели - станахме първенци на България и да знаеш, че ще Стоилов ще бъде огромен треньор.
Смятате ли, че Сираков и Стоилов са най-точните хора за Левски, тези които могат да върнат положителните дни на " Герена "?
- Не виждам кой може да обича повече Левски от тях.
Защо сръбските треньори са по-поулярни от българските по света и вашите играчи се продават за пъти по-скъпо от нашите?
- Мисля, че и българите имат гений за положителни треньори. Димитър Пенев ви изведе до четвърто място в света. По това време той бе най-хубавия треньор на Балканите. Ето, до момента си говорихме за Мъри Стоилов. Георги Дермендждиев, с който съм работил в Литекс, вкара Лудогорец в групите на Шампионската лига. Херо също работи добре. Трябва да имате повече самообладание към треньорите и техните резултати. Имаме мощни школи и добре работим с младите, само че по-късно се къса нишката. Когато дойдат в мъжкия народен тим те към този момент са получили доста пари и футбола не им е в главата. Мислят за дами, коли... Те са друго потомство. Треньорите би трябвало да си дадат сметка в какво време живеем. Трябва да разбираме живота на младите футболисти.
Работил сте с доста и известни футболисти по света. Кои оставиха трайна следа във вас?
- Такъв беше Давор Шукер, който имах щастието да открия в юношеските му години. Тренирах го две години. На 16 години и половина го вкарах в първия тим на Осиек. Бях сигурен, че ще стане един от най-големите голмайстори в Европа и не съм сбъркал. След това доста хора ми споделяха, той не стана най-хубавия стрелец на Европа, а на света. След него във Войводина открих Йоканович и Синиша Михайлович. Тях ги постанових на по 19 години. Йоканович го открих във втора лига в Нови Сад, а Михайлович в трета. С Шукер, Михайлович и Йоканович станах първенец на Югославия с Войводина през 1989 година. После, когато пристигнах в Цървена звезда привлякох от Рад Белград 19-годишният Владимир Югович. От всички футболисти на Балканите той има най-вече титли. Това бяха четирима топиграчи, с които имах достойнството да работя.
В Уругвай с Пенярол ли са били най-свирепите ви мачове, като конюнктура, аудитория...
- Да, несъмнено. Над 100 хиляди души идват за мача с Насионал, цялостен Монтевидео гори. Не може да си визиите какво става в града. Но, както се споделя, всичко с времето си. Нищо не идва по-рано или по-късно.
Във вашето време съжалявате ли за нещо?
- Със сигурност има. Някои неща не бих ги направил, както тогава. Например, откакто завоювах КЕШ с Цървена звезда започнаха проблемите в Югославия, пристигна войната. Тогава ме предложения Еспаньол и одобрих, а не трябваше. Защото няколко месеца по-късно щях да печеля международната клубна купа със Звезда и да отида в Интер. Но това е ориста.
Защо в никакъв случай не поехте на мъжкия народен тим на Югославия и след това Сърбия?
- Все се разминавахме. Когато аз желаех, федерацията не желаеше. После, когато федерацията ме искаше, аз не желаех и по този начин.
Г-н Петрович, благополучен човек ли сте?
- Мисля, че съм добър човек. Искам да оказа помощ на всички, да разбирам хората и да им съчувствам. Тогава към този момент съм благополучен чоек, имам и шанс.
Сматате ли, че целият ви живот дотук е минал под знака на щастието? Вие сте жител на света.
- Невинаги шансът е бил с мен. В някои обстановки съм получавал повече, в сравнение с съм заслужавал, а в други ми е било нужно толкоз малко, само че ориста не е била с мен. Например с Литекс изгубих край за купата от Левски в Стара Загора с гол от дузпа в продълженията (б.а. - 24 май 2007 г.). А бяхме по-добрия тим, ударихме греда, имахме три стопроцентови положения, само че не спечелихме. Имам и един изгубен край в Гърция с Олимпиакос от Панатинайкос. Те, както се споделя на диалект, един път минаха центъра и ни вкараха.
Спечелената КЕШ с Цървена звезда през 1991 година след дузпи ли бе най-големият ви шанс в живота?
- Да. Но в този момент се сещам за едно изявление на Деян Савичевич след мача. Журналистите го попитаха, " през днешния ден имахте шанс? ", а той им отговори - шансът би трябвало да се заслужи. Ние го заслужихме на терена.
Вярвате ли, че някой ден сходен връх може отново да бъде изкачен от балкански отбор?
- Футболът към този момент е доста сериозен бизнес. Може би най-големият в света. Виждате, че към този момент има мачове съвсем 24 часа в денонощието. Заложните къщи работят на цялостна пара, а в миналото футболът бе просто една игра за развлечение. Затова нямам доверие, че сходно нещо ще се случи отново. Трудно ще се пребориш с огромните пари на великите тимове като Барселона, Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед, Байерн Мюнхен. Това са машини за правене на пари и разумно при тях играят и най-хубавите футболисти в света. Помислете си единствено... над 100 милиона евро за трансфер. Къде сме тръгнали?! За нас самото влизане в групите на Шампонската лига към този момент е голям триумф. Това е задоволително.
Защо съгласно вас български тим не съумя да играе край в евротурнирите?
- Не знам, може би по този начин е било писано. Идва ми една концепция. Може би на Балканите би трябвало да създадем, както в баскетбола е Адриатическата лига. Да си създадем Балканска купа. Да вземат участие клубове от Румъния, Сърбия, България, Хърватска, Гърция, Македония, Албания... тогава към този момент ще може да стигнем отново до оня миг, в който български, сръбски или гръцки тим ще завоюва межуданародно отличие. Преди време се заприказва за сходно нещо и имаше среща в София. Идеята на Дуци Симонович бе добра. Така тимовете ни ще могат да играят и напролет, а не още през септември да отпадат от евротурнирите. И ще можеш да гледаш страхотни мачове, като Звезда - ЦСКА, Партизан - Левски, Стяуа - Войводина и други Отборите ще бъдат разпределени в групи по 4 тима, както е в Шампионската лига и тогава стадионите ще са цялостни. Това би било избавление за балканския футбол. Но не зная до каква степен ФИФА и УЕФА биха разрешили един подобен план. Там постоянно се приказва за доста милиони, а футболът не е единствено пари. Във ФИФА и УЕФА са най-богатите хора на света. А както се пее в една наша ария: pare ljude kvare (б.а. - парите скапват хората).
Когато бяхте треньор на Станимир Стоилов в Левски, предполагахте ли, че от него може да стане огромен треньор?
- Интересен въпрос, до момента никой не ме е питал за това. Ето в този момент се сещам за един забавен миг. Бяхме на лагер в Албена. След втората подготовка за деня той идваше в моята стая и ми взимаше записките. Превеждаше си ги, тъй като бяха на сръбски и всичко вкарваше в компютър. Той е остроумен и интелигентен. Беше извънредно ученолюбив. След няколко години, когато Мъри към този момент беше треньор на Левски, а Сираков шеф, се чух с Наско по телефона. Той ми сподели - станахме първенци на България и да знаеш, че ще Стоилов ще бъде огромен треньор.
Смятате ли, че Сираков и Стоилов са най-точните хора за Левски, тези които могат да върнат положителните дни на " Герена "?
- Не виждам кой може да обича повече Левски от тях.
Защо сръбските треньори са по-поулярни от българските по света и вашите играчи се продават за пъти по-скъпо от нашите?
- Мисля, че и българите имат гений за положителни треньори. Димитър Пенев ви изведе до четвърто място в света. По това време той бе най-хубавия треньор на Балканите. Ето, до момента си говорихме за Мъри Стоилов. Георги Дермендждиев, с който съм работил в Литекс, вкара Лудогорец в групите на Шампионската лига. Херо също работи добре. Трябва да имате повече самообладание към треньорите и техните резултати. Имаме мощни школи и добре работим с младите, само че по-късно се къса нишката. Когато дойдат в мъжкия народен тим те към този момент са получили доста пари и футбола не им е в главата. Мислят за дами, коли... Те са друго потомство. Треньорите би трябвало да си дадат сметка в какво време живеем. Трябва да разбираме живота на младите футболисти.
Работил сте с доста и известни футболисти по света. Кои оставиха трайна следа във вас?
- Такъв беше Давор Шукер, който имах щастието да открия в юношеските му години. Тренирах го две години. На 16 години и половина го вкарах в първия тим на Осиек. Бях сигурен, че ще стане един от най-големите голмайстори в Европа и не съм сбъркал. След това доста хора ми споделяха, той не стана най-хубавия стрелец на Европа, а на света. След него във Войводина открих Йоканович и Синиша Михайлович. Тях ги постанових на по 19 години. Йоканович го открих във втора лига в Нови Сад, а Михайлович в трета. С Шукер, Михайлович и Йоканович станах първенец на Югославия с Войводина през 1989 година. После, когато пристигнах в Цървена звезда привлякох от Рад Белград 19-годишният Владимир Югович. От всички футболисти на Балканите той има най-вече титли. Това бяха четирима топиграчи, с които имах достойнството да работя.
В Уругвай с Пенярол ли са били най-свирепите ви мачове, като конюнктура, аудитория...
- Да, несъмнено. Над 100 хиляди души идват за мача с Насионал, цялостен Монтевидео гори. Не може да си визиите какво става в града. Но, както се споделя, всичко с времето си. Нищо не идва по-рано или по-късно.
Във вашето време съжалявате ли за нещо?
- Със сигурност има. Някои неща не бих ги направил, както тогава. Например, откакто завоювах КЕШ с Цървена звезда започнаха проблемите в Югославия, пристигна войната. Тогава ме предложения Еспаньол и одобрих, а не трябваше. Защото няколко месеца по-късно щях да печеля международната клубна купа със Звезда и да отида в Интер. Но това е ориста.
Защо в никакъв случай не поехте на мъжкия народен тим на Югославия и след това Сърбия?
- Все се разминавахме. Когато аз желаех, федерацията не желаеше. После, когато федерацията ме искаше, аз не желаех и по този начин.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ