Пресконференция на Българското дружество по инсулт – 14.11.2023 г.
Тема: Ще има ли България съвременно лекуване на инсулта?
Участници: Доц. Росен Калпачки, доскорошен ръководител на Българското сдружение по инсулт и сегашен член на УС; доктор Филип Алексиев - новият ръководител на Българското сдружение по инсулт; доктор Добринка Калпачка - зам.-председател на Българското сдружение по инсулт; доктор Теодора Манолова, шеф на клиниката по неврология в УМБАЛ - Ст. Загора; Дорина Добрева - президент на Асоциацията по инсулт и афазия.
До 2030 година в България ще бъдат построени национални центрове за инсулт (популярни като stroke центрове), които ще покриват територията на цялата страна. Те ще координират цялата верига от грижи на пациентите с инсулт - доболничната помощ, настоящата рехабилитация и вторична профилактика, както и достъпа до неврохирургична и съдова намеса. В тези центрове лекуването на изострен инсулт се комбинира с ранна готовност и рехабилитация и вторична предварителна защита съгласно потребностите на пациента. В отделенията по инсулт в тези центрове ще се ползва високотехнологично лекуване - тромболиза и ендоваскуларна терапия.
Областните лечебни заведения ще бъдат финансирани, а екипите в тях - подготвени, с цел да могат да ползват всеобщо актуалното лекуване с интравенозна тромболиза. Центровете за лекуване на инсулт ще ги съветват и координират, когато това е належащо, изясни доцент Росен Калпачки от УС на Българското сдружение по инсулт.
Това е част от предлагането за Национален проект за деяние при пациенти с мозъчен инсулт, преставен на конференция от управлението на Българското сдружение по инсулт. Документът предлага цялостна конструкция за решение на казуса с инсулта от разнообразни гледни точки, изясни доктор Филип Алексиев, ръководител на сдружението. Той бе препоръчан на завършилия преди дни Първи конгрес по инсулт, ще бъде доразвит и показан на Министерството на здравеопазването и на Министерския съвет до края на тази година. Предстои и разискване също с БЛС, НЗОК и здравната комисия в Народното събрание.
Според задачите, заложени в него до 2030 година:
- 90% от пациентите с инсулт би трябвало да попадат в центровете за лекуване на инсулт;
- Нивото на инравенозната тромболиза в България би трябвало да се вдигне над 15%, а равнищата на ендоваскуларното лекуване - над 5% от всички пациенти с инсулт;
- 95% от пациентите, които дават отговор на критериите за ендоваскуларно лекуване, би трябвало да получат достъп до него.
- Стремежът ще бъде междинното време от началото на признаците до началото на лекуването стремежът да падне под 120 минути за интравенозната тромболиза и под 200 минути при ендоваскуларното лекуване.
- Нивата на смъртност през първия месец би трябвало да се лимитират под 25% за вътремозъчните кръвоизливи, а болните с положителни функционални резултати би трябвало да се усилят на над 50%.
В България би трябвало да бъде основан Национален указател на пациентите с инсулт, сподели доктор Добринка Калпачка, зам.-председател на сдружението. В момента обособени инсултни центрове събират данни в местни регистри или вземат участие в регистъра на Европейската инсултна организация. Липсва информация за това какво се случва с пациента и околните му след изписването от болничното заведение. Ако желаеме да излезем от тази „ зона на здрача ", да осветим действителната обстановка и да дефинираме характерните за страната ни проблеми, Национален указател би трябвало да бъде основан. Той ще разреши следене и предварителна защита на затрудненията след изписването - следващ инсулт, сърдечно-съдови произшествия, аспирационни пневмонии, инфекции и доста други.
На конференцията доктор Теодора Манолова, шеф на Клиниката по неврология в УМБАЛ „ Г. Киркович " в Ст. Загора разяснява смисъла на колаболацията със „ Спешна помощ " и напъните, които поставят с сътрудниците й, с цел да извърнат трендовете за късен достъп на пациента до болничното заведение. Тя показа, че към момента има пациенти, които не стигат до болница. Имало случай, в който родилка получила инсулт и била оставена 12 часа у дома. Тя означи, че инсултът визира все по-млади хора, в дейна възраст.
Инж. Дорина Добрева от Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия означи какъв брой е значима поддръжката и последващата помощ за пациентите и техните близки след изписването. Тя показа, че това е повода за основаването на така наречен „ пациентски ъгъл ", който намира своето разумно място в неврологичните отделения на лечебните заведения в цялата страна. Така фамилиите на претърпелите инсулт могат да се срещнат със идващите стъпки. Асоциацията прави акции за разпространение признаците на болестта, съответната реакция при забелязването им, а по този начин също и разпространение предварителна защита на рисковите фактори на болестта. Тя се реализира в колаборация с 234 от 260 общини в България.
Разпознаването на признаците на инсулта е едно от най-важните неща, които би трябвало всеки да знае, сподели доцент Калпачки. Това са ненадейно деформиране на лицето, неочаквана смяна в говора и ненадейно изтръпване на ръката.
Участници: Доц. Росен Калпачки, доскорошен ръководител на Българското сдружение по инсулт и сегашен член на УС; доктор Филип Алексиев - новият ръководител на Българското сдружение по инсулт; доктор Добринка Калпачка - зам.-председател на Българското сдружение по инсулт; доктор Теодора Манолова, шеф на клиниката по неврология в УМБАЛ - Ст. Загора; Дорина Добрева - президент на Асоциацията по инсулт и афазия.
До 2030 година в България ще бъдат построени национални центрове за инсулт (популярни като stroke центрове), които ще покриват територията на цялата страна. Те ще координират цялата верига от грижи на пациентите с инсулт - доболничната помощ, настоящата рехабилитация и вторична профилактика, както и достъпа до неврохирургична и съдова намеса. В тези центрове лекуването на изострен инсулт се комбинира с ранна готовност и рехабилитация и вторична предварителна защита съгласно потребностите на пациента. В отделенията по инсулт в тези центрове ще се ползва високотехнологично лекуване - тромболиза и ендоваскуларна терапия.
Областните лечебни заведения ще бъдат финансирани, а екипите в тях - подготвени, с цел да могат да ползват всеобщо актуалното лекуване с интравенозна тромболиза. Центровете за лекуване на инсулт ще ги съветват и координират, когато това е належащо, изясни доцент Росен Калпачки от УС на Българското сдружение по инсулт.
Това е част от предлагането за Национален проект за деяние при пациенти с мозъчен инсулт, преставен на конференция от управлението на Българското сдружение по инсулт. Документът предлага цялостна конструкция за решение на казуса с инсулта от разнообразни гледни точки, изясни доктор Филип Алексиев, ръководител на сдружението. Той бе препоръчан на завършилия преди дни Първи конгрес по инсулт, ще бъде доразвит и показан на Министерството на здравеопазването и на Министерския съвет до края на тази година. Предстои и разискване също с БЛС, НЗОК и здравната комисия в Народното събрание.
Според задачите, заложени в него до 2030 година:
- 90% от пациентите с инсулт би трябвало да попадат в центровете за лекуване на инсулт;
- Нивото на инравенозната тромболиза в България би трябвало да се вдигне над 15%, а равнищата на ендоваскуларното лекуване - над 5% от всички пациенти с инсулт;
- 95% от пациентите, които дават отговор на критериите за ендоваскуларно лекуване, би трябвало да получат достъп до него.
- Стремежът ще бъде междинното време от началото на признаците до началото на лекуването стремежът да падне под 120 минути за интравенозната тромболиза и под 200 минути при ендоваскуларното лекуване.
- Нивата на смъртност през първия месец би трябвало да се лимитират под 25% за вътремозъчните кръвоизливи, а болните с положителни функционални резултати би трябвало да се усилят на над 50%.
В България би трябвало да бъде основан Национален указател на пациентите с инсулт, сподели доктор Добринка Калпачка, зам.-председател на сдружението. В момента обособени инсултни центрове събират данни в местни регистри или вземат участие в регистъра на Европейската инсултна организация. Липсва информация за това какво се случва с пациента и околните му след изписването от болничното заведение. Ако желаеме да излезем от тази „ зона на здрача ", да осветим действителната обстановка и да дефинираме характерните за страната ни проблеми, Национален указател би трябвало да бъде основан. Той ще разреши следене и предварителна защита на затрудненията след изписването - следващ инсулт, сърдечно-съдови произшествия, аспирационни пневмонии, инфекции и доста други.
На конференцията доктор Теодора Манолова, шеф на Клиниката по неврология в УМБАЛ „ Г. Киркович " в Ст. Загора разяснява смисъла на колаболацията със „ Спешна помощ " и напъните, които поставят с сътрудниците й, с цел да извърнат трендовете за късен достъп на пациента до болничното заведение. Тя показа, че към момента има пациенти, които не стигат до болница. Имало случай, в който родилка получила инсулт и била оставена 12 часа у дома. Тя означи, че инсултът визира все по-млади хора, в дейна възраст.
Инж. Дорина Добрева от Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия означи какъв брой е значима поддръжката и последващата помощ за пациентите и техните близки след изписването. Тя показа, че това е повода за основаването на така наречен „ пациентски ъгъл ", който намира своето разумно място в неврологичните отделения на лечебните заведения в цялата страна. Така фамилиите на претърпелите инсулт могат да се срещнат със идващите стъпки. Асоциацията прави акции за разпространение признаците на болестта, съответната реакция при забелязването им, а по този начин също и разпространение предварителна защита на рисковите фактори на болестта. Тя се реализира в колаборация с 234 от 260 общини в България.
Разпознаването на признаците на инсулта е едно от най-важните неща, които би трябвало всеки да знае, сподели доцент Калпачки. Това са ненадейно деформиране на лицето, неочаквана смяна в говора и ненадейно изтръпване на ръката.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ