Нина Жишева: Освидетелстването по документи в ТЕЛК крие големи опасности
„ ТЕЛК-ът в действителност е една хартия, която дава хиляда неща, от които аз може би нямам потребност, а освидетелстването на хората по документи крие огромни рискове “. Това сподели пред БНР Нина Жишева, ръководител на УС на Центъра за самостоятелен живот.
Тя бе безапелационна, че нейното решение ѝ дава право на неща, от които няма потребност, само че не ѝ дава право да получи такива, от които се нуждае, и даде образец:
„ Не написа, че имам право и потребност от количка. ТЕЛК-решението не ми дава електрическа количка. Аз съм на 67 години, моите ръце към този момент са изразходени, само че не са наранени от болестта ми. В ТЕЛК-решението ми не написа, че моите ръце би трябвало да бъдат щадени. Аз изпитвам голяма компликация към този момент да повеждам ринговата си количка, само че ТЕЛК-ът не ми разрешава да си купя електрическа количка. Нищо не мога да направя. Мога да го апелирам, мога да подам документи за ново решение на ТЕЛК, в което към този момент да написа, че имам право да употребявам инвалидна количка и ще имам право да взимам. Сега на всяко взимане на инвалидна количка аз би трябвало да отивам на в допълнение свикана ЛКК, с цел да написа, че Нина Жишева не се лигави “.
Председателката на Центъра за самостоятелен живот засегна и тематиката за организацията на робата в ТЕЛК комисиите.
„ Не е належащо във всяка болница да има по една ТЕЛК, а в университетските да има по две. Просто всяка комисия би могло да се привиква, когато се съберат избран брой заявки за ТЕЛК решения “, сподели тя.
По думите й е изцяло разумно всеки ексклузивен труд да се заплаща.
„ Защо да не заплащат на лекарите 5-6-7-8 часа за един ден в седмицата да вземат участие в ТЕЛК-комисия? “, сложи въпрос тя.
Навлизайки в тематиката за рисковете, с които е обвързвано освидетелстването по документи Жишева разяснява: „ Ако в документите има пъхнати повърхностно едни 500 лева, те стартират да приказват доста повече, в сравнение с документите “.
В същото време тя бе безапелационна, че подправени ТЕЛК-решения няма, само че пък „ системата е гнила и позволява през едни дребни малки врати да се промъкват диагнози, които не могат да бъдат открити “.
Това съгласно нея усилва опцията за корупционни практики.
„ Хората с увреждания в България имат потребност само от оптималната поддръжка, да правят и дребното, което могат, и оттова нататък да бъдем оставени да живеем живота си по този начин, както намерим за добре “, безапелационна бе Жишева. „ Ние сме хора както всички останали. Ако аз имам обучение, дано си работя с образованието. Ако аз имам гении, дано да го върша. Всичко можем, стига да желаеме “, заключи тя.
Тя бе безапелационна, че нейното решение ѝ дава право на неща, от които няма потребност, само че не ѝ дава право да получи такива, от които се нуждае, и даде образец:
„ Не написа, че имам право и потребност от количка. ТЕЛК-решението не ми дава електрическа количка. Аз съм на 67 години, моите ръце към този момент са изразходени, само че не са наранени от болестта ми. В ТЕЛК-решението ми не написа, че моите ръце би трябвало да бъдат щадени. Аз изпитвам голяма компликация към този момент да повеждам ринговата си количка, само че ТЕЛК-ът не ми разрешава да си купя електрическа количка. Нищо не мога да направя. Мога да го апелирам, мога да подам документи за ново решение на ТЕЛК, в което към този момент да написа, че имам право да употребявам инвалидна количка и ще имам право да взимам. Сега на всяко взимане на инвалидна количка аз би трябвало да отивам на в допълнение свикана ЛКК, с цел да написа, че Нина Жишева не се лигави “.
Председателката на Центъра за самостоятелен живот засегна и тематиката за организацията на робата в ТЕЛК комисиите.
„ Не е належащо във всяка болница да има по една ТЕЛК, а в университетските да има по две. Просто всяка комисия би могло да се привиква, когато се съберат избран брой заявки за ТЕЛК решения “, сподели тя.
По думите й е изцяло разумно всеки ексклузивен труд да се заплаща.
„ Защо да не заплащат на лекарите 5-6-7-8 часа за един ден в седмицата да вземат участие в ТЕЛК-комисия? “, сложи въпрос тя.
Навлизайки в тематиката за рисковете, с които е обвързвано освидетелстването по документи Жишева разяснява: „ Ако в документите има пъхнати повърхностно едни 500 лева, те стартират да приказват доста повече, в сравнение с документите “.
В същото време тя бе безапелационна, че подправени ТЕЛК-решения няма, само че пък „ системата е гнила и позволява през едни дребни малки врати да се промъкват диагнози, които не могат да бъдат открити “.
Това съгласно нея усилва опцията за корупционни практики.
„ Хората с увреждания в България имат потребност само от оптималната поддръжка, да правят и дребното, което могат, и оттова нататък да бъдем оставени да живеем живота си по този начин, както намерим за добре “, безапелационна бе Жишева. „ Ние сме хора както всички останали. Ако аз имам обучение, дано си работя с образованието. Ако аз имам гении, дано да го върша. Всичко можем, стига да желаеме “, заключи тя.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ