„Менюто“ е прекалено претенциозна и скучна екранизация за манията по кулинарните предавания
Телевизиите в последните няколко години се крепят на плещите на кулинарните риалити стратегии, които превзеха даже света на обществените мрежи. Съвсем предстоящо манията се добра и до огромния екран с някои сполучливи и не до там сполучливи екранизации, като „ Рататуи “, „ Повелителят на кухнята “„ Майстор-готвач “ и „ Джули и Джулия “. Днес обаче имах не до там огромното наслаждение да виждам „ Менюто “, където упованията ми бързо набъбнаха, откакто разбрах, че в основните функции влизат Ралф Файнс, Аня Тейлър-Джой, Джон Легуизамо и Никълъс Холт. Ентусиазмът ми обаче се изпари незабавно след края на кино лентата, въпреки да съумя да задържи вниманието ми по-дълго от това, което бих ви посъветвал по-късно за вас самите.
Историята е за млада двойка, която се включва в кулинарно премеждие на изолиран остров. Цената на кувертите е безбожно висока, само че цялостната конюнктура вещае, че преживяването ще си коства всеки цент. Главният готвач даже е толкоз уверен в качествата си, че изпраща специфична покана един от най-авторитетните критици, с цел да ѝ покаже нови висоти в кулинарията. Оказва се обаче, че за определената група от посетители са планувани освен изтънчения ястия, само че и някои шокиращи изненади, които ще провокират сетивата им.
Снимка: Forum Film
Марк Милод застава в режисьорския стол от позицията на човек, построил си имиджа в последните години с работата си по „ Наследници “ и „ Игра на тронове “. Той даже е притежател на две награди „ Еми “ и би трябвало да си призная, че на моменти си проличава, че има по-специален гений. Мнението ми обаче е, че малкия екран и киното са две платформи, които имат потребност от напълно друг метод. От една страна той е привикнал да разполага с голям запас от време, с цел да опише дадена история със свои думи. А въпреки това е заставен да събере голямо количество информация в границите на един пълнометражен филм. Силата на Милод наподобява е тъкмо в серийните филми, защото в „ Менюто “ пропилява прекомерно доста скъпо време в някои дребни елементи, до момента в който пропуща обстоятелството, че феновете няма да се върнат след седмица, с цел да опознаят единия или другия персонаж. Талантливият режисьор просто пилее уменията си там, където не му е силата, и това безспорно е проблем за цялата лента.
В началните 30-40 минути от кино лентата любознанието ми се подхранваше непрекъснато, тъй като излиза наяве, че зад първокласната вечеря в скъпия ресторант стои някакъв по-дълбок план. Нищо не е оставено на случайността и като че ли някъде там стои един неразкрит кукловод, който възнамерява да пречупи класовата стигма в обществото, като извади на показ най-лошите срани у хората. Натрупваше се чувството, че виждам кулинарния „ Убийствен пъзел “, в който виното ще се лее наедно с кръвта. И до един миг не бях отчаян. Изведнъж обаче всяка една от сюжетните линии стартира да се къса и куп заложени въпроси останаха без отговор. Сякаш в ръцете си държах инцидентна забавна книга от библиотеката, само че някой преди мен е откъснал най-интересните страници от нея. Изведнъж всичко завърши по толкоз незадоволителен метод, че чак ме хвана гняв, че упованията ми ме подведоха до степен, в която бях се настрои да ви опиша за един от непредвидените шлагери на 2022 година
Ралф Файнс и Аня Тейлър-Джой са две от дребното аргументи, с цел да не разглася „ Кухнята “ за грамаден неуспех. Актьорът, който даде живот на Волдемор е същински занаятчия, когато би трябвало да пресъздаде даден изверг, а звездата от „ Дамски гамбит “ все по-уверено завладява Холивуд с вродения си гений. Двамата показват страхотна химия на сцената, въпреки в началото поръчките за нещо сходно да идват от героя на Никълъс Холт. С всеки идващ негов филм обаче съм подготвен да го заклеймя, като един от хранениците на сектора заради неналичието на самостоятелен метод към обособените му функции.
„ Менюто “ включва още прекомерно доста персонажи за късата си дълготрайност, което още повече ме кара да мисля, че целият метод е като към сериал. Ако това, което видях, бе пилотен епизод на нова поредност, щях да кажа, че е гениално осъществяване. Бих бил даже много по-снизходителен, в случай че ставаше дума за началото на нова трилогия. Жанрът обаче е тотално сгрешен и затова давам 5/10 за финалната си оценка. Приемам задушевно положителните хрумвания и актьорската игра през множеството време, само че от всичко на света в киното най-вече ненавиждам дупките в сюжета. А тук те са толкоз доста, че чувството ми за отчаяние ще ме преследва най-малко в границите на идната седмица до формалната премиера на кино лентата.
Историята е за млада двойка, която се включва в кулинарно премеждие на изолиран остров. Цената на кувертите е безбожно висока, само че цялостната конюнктура вещае, че преживяването ще си коства всеки цент. Главният готвач даже е толкоз уверен в качествата си, че изпраща специфична покана един от най-авторитетните критици, с цел да ѝ покаже нови висоти в кулинарията. Оказва се обаче, че за определената група от посетители са планувани освен изтънчения ястия, само че и някои шокиращи изненади, които ще провокират сетивата им.
Снимка: Forum Film
Марк Милод застава в режисьорския стол от позицията на човек, построил си имиджа в последните години с работата си по „ Наследници “ и „ Игра на тронове “. Той даже е притежател на две награди „ Еми “ и би трябвало да си призная, че на моменти си проличава, че има по-специален гений. Мнението ми обаче е, че малкия екран и киното са две платформи, които имат потребност от напълно друг метод. От една страна той е привикнал да разполага с голям запас от време, с цел да опише дадена история със свои думи. А въпреки това е заставен да събере голямо количество информация в границите на един пълнометражен филм. Силата на Милод наподобява е тъкмо в серийните филми, защото в „ Менюто “ пропилява прекомерно доста скъпо време в някои дребни елементи, до момента в който пропуща обстоятелството, че феновете няма да се върнат след седмица, с цел да опознаят единия или другия персонаж. Талантливият режисьор просто пилее уменията си там, където не му е силата, и това безспорно е проблем за цялата лента.
В началните 30-40 минути от кино лентата любознанието ми се подхранваше непрекъснато, тъй като излиза наяве, че зад първокласната вечеря в скъпия ресторант стои някакъв по-дълбок план. Нищо не е оставено на случайността и като че ли някъде там стои един неразкрит кукловод, който възнамерява да пречупи класовата стигма в обществото, като извади на показ най-лошите срани у хората. Натрупваше се чувството, че виждам кулинарния „ Убийствен пъзел “, в който виното ще се лее наедно с кръвта. И до един миг не бях отчаян. Изведнъж обаче всяка една от сюжетните линии стартира да се къса и куп заложени въпроси останаха без отговор. Сякаш в ръцете си държах инцидентна забавна книга от библиотеката, само че някой преди мен е откъснал най-интересните страници от нея. Изведнъж всичко завърши по толкоз незадоволителен метод, че чак ме хвана гняв, че упованията ми ме подведоха до степен, в която бях се настрои да ви опиша за един от непредвидените шлагери на 2022 година
Ралф Файнс и Аня Тейлър-Джой са две от дребното аргументи, с цел да не разглася „ Кухнята “ за грамаден неуспех. Актьорът, който даде живот на Волдемор е същински занаятчия, когато би трябвало да пресъздаде даден изверг, а звездата от „ Дамски гамбит “ все по-уверено завладява Холивуд с вродения си гений. Двамата показват страхотна химия на сцената, въпреки в началото поръчките за нещо сходно да идват от героя на Никълъс Холт. С всеки идващ негов филм обаче съм подготвен да го заклеймя, като един от хранениците на сектора заради неналичието на самостоятелен метод към обособените му функции.
„ Менюто “ включва още прекомерно доста персонажи за късата си дълготрайност, което още повече ме кара да мисля, че целият метод е като към сериал. Ако това, което видях, бе пилотен епизод на нова поредност, щях да кажа, че е гениално осъществяване. Бих бил даже много по-снизходителен, в случай че ставаше дума за началото на нова трилогия. Жанрът обаче е тотално сгрешен и затова давам 5/10 за финалната си оценка. Приемам задушевно положителните хрумвания и актьорската игра през множеството време, само че от всичко на света в киното най-вече ненавиждам дупките в сюжета. А тук те са толкоз доста, че чувството ми за отчаяние ще ме преследва най-малко в границите на идната седмица до формалната премиера на кино лентата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ