Телевизиите са едно от най-токсичните работни места, които могат да

" Телевизиите са едно от най-токсичните работни места, които могат да съществуват. Магнит за нарциси и хора със всевъзможни - прочувствени и личностни дефицити, компенсиращи ги с гласност и известност. Сфера, в която евентуално всеки - през техническия личен състав, като се стартира от водачите, през монтажистите, операторите, чиновниците в апаратната, гримьорите, коафьорите, та се стигне до кореспонденти, водещи и началниците на отдели - всеки си мисли, че е незаобиколим фактор и по своему началник на малкия екран. И са подготвени да ти го потвърждават всеки ден със всевъзможни нахални и досадни персонални искания без никакъв смисъл.  Гарелов беше ефирен исполин, само че остана земен и скромен и по тази причина бе толкоз обичан ". 

Това написа Юлия Ал-Хаким, брачна половинка на някогашния народен представител от Българска социалистическа партия Александър Симов, във връзка гибелта на телевизионния водещ и публицист Иван Гарелов.

" Той покори малкия екран, подчини я на своята персона, таман тъй като не беше дребнава комсомолска душица и нарцисоид като множеството работещи в тази сфера. Хората се идентифицираха с него, тъй като беше наличен и естествен, необятна бохемска душа. Гарелов стана неосъществим и непотребен в нашите егоистични, късогледи и дребнави времена, по тази причина и от тогавашното му работно място побързаха да го изтикат и не помнят. Би бил по-добър шеф на Българска национална телевизия, най-малкото по-добър за самите чиновници, само че в страната на Борисов и Пеевски кошлуковщината е господ. Все отново Гарелов откри самопризнание измежду сътрудници и другари в последните си години, усещаше се важен и потребен, и не спираше да твори. Жалко за незавършената му книга! Светло му небе! ", отбелязва Хаким.