Телевизиите мрат да ни поднасят примери за европейското ни въздигане.

Телевизиите мрат да ни сервират образци за европейското ни въздигане. Дори да е някаква напълно ситна мравешка стъпчица към висините Урсулови, те не я пропущат – и възторжено се прехласват по нея. Тя им наподобява и като знак на така жадуваната Свобода – въпреки към този момент да се питаме, дали тя не ни пристигна допълнително. Май ще се окаже прав оня публицист, който твърдеше, че „ най-голямата уязвимост на демократичното общество е прекомерната му взаимозависимост от свободата “.

Ние пък я използвахме основно, с цел да се забавляваме – в най-честите случаи с следващата машинация, която ни подхвърляха и сетне ни задължаваха да й имаме вяра. И последователно си внушихме, че нещо зависи и от нас в европейския вземане-даване.

Трябваше ни още време, с цел да схванем, че нищо не зависи от нас, а даже и нищо не ни е ясно. Например, не сме сигурни, кой ни даде свободата и против какво по-точно. И, изцяло комплицирани, даже не разбрахме, че сме почнали да водиме война сами със себе си. Накрая може да стигнем до такава степен, да желаяме някой да ни освободи от нас самите. Нищо чудно, откакто не успяхме да запазим най-малко визията за самите себе си: какъв брой костваме и какво в действителност представляваме.

Кой разполага с някакъв почти меродавен отговор на този въпрос? Не го търсете при политиците, тях въобще не ги занимават тия неща, считат ги за непотребни главоболия. Ако желаете да изживеете същински шок, питайте ги нещичко за Българската Съдба. Заслужаваме си ги тия никаквици – откакто към този момент нямаме мярка за нормалността в политиката. Оставихме се напряко луди хора да си играят с нас. Колко обезверен би трябвало да е народецът, или най-малко част от него, с цел да повярва на хора, които трансфораха политиката и ръководството в една перверзна игра.

Замислих се за всичко това поради аспержите. Днес и те са знак на свободата, най-малко в разбиранията на българите. Здраво подгонени от налудните изстъпления на Прехода, те са принудени да се запилеят, където им видят очите, като безмилостно изоставят зад себе си всичко, което им е било благо и драго - в случай че това „ благо и драго “ въобще към момента може да се дефинира по някакъв метод.

И тичешком – та чак в испанското село Торе дел Бурго, което се намирало на стотина километра от Мадрид. И в което свободолюбиви българи берат аспержи. И освен ги берат, ами ги и кръщават на „ шпаранги “ – „ от аспарагус, на испански, и аспержи, на български “, както ни изясни репортерката на Би Ти Ви.

Кръстниците благи - по какъв начин ли ще я кръщават след време от майната си самата България.

Берачите на аспержи били 90 % от популацията на заспалото испанско селце - над 500 българи и на места някой испанец, който, несъмнено, може да бъде открит единствено на сянка, да не е вманиачен да бъхти на полето и да се мъчи с проклетите аспержи, когато българите са в близост. А те постоянно ще бъдат в близост, когато би трябвало да се прави нещо под слънцето.

Питаха един земляк – „ чорбаджия “ на двайсетина българи – тормозят ли се те от работата на слънце. „ Не – беше отговорът - единствено сте малко наведени, до момента в който вадите аспержите “.

Само сте малко наведени! – това е магистралната фраза, която изяснява връзките ни със Свободата. С всички Свободи.

Репортерката Тричкова свърши добра работа, стига да прогледнете по-издълбоко на шпарангите проклети. И без непотребна надутост, която би ви подвела да решите, че около аспержите се създавала една дребна България – както заключиха водещите на съботно-неделния блок на Би Ти Ви.

По дяволите, то нищо не остана от същинска България, а някои фантазират, че тя завладява нови територии.

Свободата роди прекомерно доста грандомански изхвърляния. Но, в последна сметка, оказа се, че както и да се навеждаме – по-малко или повече – най-после ще се окажем изоставени в Нищото, даже повече от в този момент. При това, отначало завършени „ от незнайна ръка по незнайни правила “, в случай че употребявам донейде една фраза на Роберто Каласо.
Нашите хора прекомерно доверчиво одобриха Свободата, която им бе предоставена. Тя не бе претеглена във въображението им – тъй като в „ ония “/тоталитарните години единствено единици „ раждаха “ свободата във въображението си. За всички останали тя се изчерпа с опцията да се доберат до аспержените полета.

Това им беше изцяло задоволително – три месеца в Торе дел Бурго, осем евро за час работа и сетне назад в България, където можеш да се почувстваш като по-особен измежду локалните туземци. И по този начин – напред-назад като плебеи на аспержите.

И още за свободата.

Телевизиите въртят една реклама за 20-годишнината от участието ни в НАТО.

Текстът й е безспорен графомански лукс. То и друго мъчно би се съчинило за въпросния празник. Очакванията са били разсъдъкът ви да е в отпуск, до момента в който четете/слушате одата. Чуйте я.

За какво си коства да се борим?
За високите сини планини?
За тихия бял Дунав?
За родната ни стряха?
Но има ли бъдеще този земен парадайс,
в случай че нямаме независимост?
Свобода, сами да дефинираме съдбините си!
Преди 20 години България избра НАТО -
Алиансът на свободните нации.
Малки и огромни, всички 32 страни сме дружно
точно в отбрана на тази независимост.
Свободата да имаме лично мнение.
Да избираме, да обичаме, да се учим, да сполучим.
Да бъдем част от света, на който и ние сме дали нещо.
Това е свободата на хвърковатите чети
и на тези с лъвско име и в очите жар.
Днес ние отстояваме свободата си!
20 години България в НАТО!
Заедно пазиме значимото за нас!

Това в действителност е разтърсващо обръщение, същински апотеоз на Свободата и Могъществото. Ако Варшавският контракт съществуваше през днешния ден, щеше да се разпадне още при първото лъчение на тази популярна реклама.

Читателят/Слушателят ще бъде изумен от прозрения като „ Да се учим, да сполучим “. Също и от „ Това е свободата на хвърковатите чети “ и изключително от пророческото „ И на тези с лъвско име и в очите жар “!

„ И в очите жар “ – това е в действителност грандиозно изобретение. Това е полет на въображението, неведнъж надхвърлящ внушенията на най-ярките мостри на международната литература.
„ И в очите жар “!!! – това е детонацията на една гениална креативна полуда.

Напълно е допустимо въпросният „ жар “ да се е разгорял в човек като Соломон Паси. Той е незабравим, даже талантлив лицемер - в положителния смисъл на думата, в случай че има подобен. Той в действителност може да пламти въодушевено и заразително, НАТО има шанс, че неговото така буйно горене не е провокирано от рубинената звезда на Кремъл – тогава пък Алиансът щеше да се разпусне непринудено.

Тъй или другояче, чудесата на днешната Свобода са безгранични, по този начин излиза. Дори и аспержите потвърждават това.

За другото има кой да се погрижи – с жар и така нататък.

Друга версия на рекламата за НАТО стартира по този начин:
„ ПРЕДИ 20 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ ИЗБРА СВОБОДАТА “.

Имаме си работа не с ласкатели, а със приключени измамници.

***

Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.

***