Сондата Parker на НАСА се доближи достатъчно близо до Слънцето, за да види зараждането на слънчевия вятър
Телескопите ни доближават до края на Вселената, само че към момента не разбираме изцяло процесите, протичащи в нашата звезда, наречена Слънце. Слънчевата сонда Parker на НАСА се трансформира в най-модерния инструмент за проучване физиката на Слънцето и най-сетне съумя да наблюдава слънчевия вятър до неговото място на възникване.
Слънчевият вятър е поток от заредени частици или слънчева плазма, който понякога излиза отвън рамките на неговата атмосфера и се разпръсква в разнообразни направления със скорост до 800 км/сек. Когато Слънцето е неактивно, слънчевият вятър се издухва от полюсите на звездата, само че с наближаването на пика на интензивност в 11-годишния си цикъл Слънцето може да излъчва потоци от плазма във всички направления и постоянно и в посока към Земята.
Магнитното поле на Земята взаимодейства с облаците от заредени частици и това взаимоотношение се следи в полярните сияния и може да сътвори проблеми в връзката и неизправности в работата на спътниците. Ето за какво разбирането на слънчевите процеси и по-специално следенето на образуването на слънчевия вятър ще разреши по-точно да се предвижда галактическото време и да се подсигурява сигурността на галактическите задачи.
Сондата Parker Solar Probe на НАСА е оборудвана с принадлежности за разкриване на заредени частици и се приближи толкоз покрай Слънцето, че за малко се потопи в неговата атмосфера. При едно от предходните си прекосявания наоколо до Слънцето, през ноември 2021 година, сондата прелетя покрай коронална дупка. Знаем, че слънчевият вятър нахлува в Космоса от короналните дупки – разкъсвания в атмосферата на Слънцето, които се образуват при спиране на линиите на магнитното поле на Слънцето.
Обикновено линиите на магнитното поле са затворени – излизат от звездата и се вливат в нея на друго място. Но защото Слънцето става по-активно, линиите на магнитното поле могат да се отворят и да излязат в свободното пространство на другия край. Образува се магнитен ураган, чието гърло се отваря към околното пространство, а от време на време и към Земята. Подобен отвор не се вижда с просто око. Тя ще бъде отвор в изображението единствено в рентгеновия диапазон. Но точно в този отвор ще се втурне слънчевата плазма, арестувана до тогава от магнитните полета.
Остава мистерия какви процеси провокират отварянето на магнитните линии и какво дава силата за ускорение на заредените частици. Съществуват две известни теории по този въпрос. Според едната от тях плазмата се форсира от по този начин наречените талази на Алвенов. Според другата доктрина силата за ускорение на частиците идва от пресвързването на линиите на магнитното поле. Данните, събрани от сондата Parker, демонстрират, че слънчевият вятър фактически се генерира от безредното пресвързване на линиите на магнитното поле на звездата.
Сондата записва процеси в пресечните точки на така наречен супергранулирани кафези на Слънцето, в които частиците се движат с необикновено висока скорост – 10-100 пъти по-висока от междинната скорост на слънчевия вятър. Това може да се изясни единствено с пресъединяването на линиите на магнитното поле, само че не и с ускоряване от вълните на Алвен.
