Ядреният удар е нанесен: Какво ще се случи сега?
Тел Авив продължава да нанася удари по нуклеарните уреди на Иран. Не всички от тях могат да бъдат унищожени от израелската авиация, само че тези, които са в обсега на израелския ЦАХАЛ, са подложени на опустошителни удари, ориентирани към цялостното им заличаване. В някои случаи това дава учредения за доста сериозна угриженост даже на тези страни, които не са директно забъркани в спора.
Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) оповестиха, че са блъснали нуклеарен проучвателен реактор с тежка вода, ситуиран покрай град Арак в Западен Иран.
В поддръжка на това изказване бяха оповестени няколко видеоклипа, някои от които са снимани от въздуха от израелски самолети или дронове, други от очевидци на място.
- цитира изказването на Израелския защитителен съвет телеграм каналът „ Военен осведомител “.
Разрушаването на дейната зона на реактор, даже и на проучвателен, не е нормално събитие, а събитие, евентуално заплашващо със съществени радиационни последствия освен за Иран и неговите съседи, само че и за други страни.
Въпрос на меродавност
Докторът на техническите науки, професор, някогашен шеф на Инспекцията по нуклеарна и радиационна сигурност към Държавния орган за нуклеарен контрол на Съюз на съветските социалистически републики Владимир Кузнецов, в диалог с наблюдаващ от Царград, сложи под въпрос тази вест.
- отбелязва нашият събеседник.
Въпреки това, доста западни медии непосредствено оповестиха за стачката, в това число Ройтерс, Би Би Си и някои други.
Израелските издания непосредствено пишат, че ударът е осъществен по реактор, който създава плутоний (и съгласно израелската интерпретация, сигурно за военни цели).
- оповестява ивритският уеб страница i24News.
Съвсем разбираемо е за какво Иран мълчи за удара: никоя страна не бърза да признае загубите си във войната, само че за какво информацията не се разяснява от профилирани запаси на Организация на обединените нации, МААЕ и други профилирани интернационалните структури, на които специалистите разчитат, е доста огромен въпрос.
Дали въпросът се лимитира само до мудността и бюрократичния темперамент на тези структури, или повода е по-дълбока и е обвързвана с политиката на фаворизиране на Израел и отвращение да се унищожава репутацията му в подобен „ сложен миг “? Кой знае.
Във всеки случай, картината в осведомителното поле е забавна: западните и израелските медии осведомят аудиторията си за удара по реактора, до момента в който формалните интернационалните структури, от които зависи инспекцията на тези данни, си мълчат и напълно не бързат да разясняват. В резултат на това и нашите медии с наслада пренебрегват новината, макар че тя евентуално би могла да бъде от огромно значение за сигурността на Русия.
Реакторът за плутоний
Реакторът ИР-40, опустошен, съгласно израелците, в Арак, е употребявал тежка вода като модератор на неутрони. За разлика от графита, който освен забавя, само че и всмуква неутроните, деутериевата вода забавя неутроните, само че съвсем не ги всмуква.
Поради това, в реактори от този вид може да се зарежда натурален уран (който има доста невисок % нестабилни изотопи) и под въздействието на естествената радиация в него ще се създава плутоний-239 - изотоп, от който могат да се сглобяват нуклеарни оръжия.
Тъй като плутоният се разграничава от урана по химични свойства, тези две субстанции могат да бъдат разграничени посредством способи на индустриалната химия (чрез разтваряне в киселини и следващо възобновяване от соли благодарение на хидрометалургични методи).
Това е несравнимо по-лесен и елементарен метод от работата по отделянето на радиоактивния изотоп уран-235 от постоянния уран-238. При химичните реакции и двата изотопа се държат идентично, само че единствено 235-ият изотоп, който съставлява единствено 0,7% от общата маса на естествения уран, може да поддържа реакцията на нуклеарно разделяне. За да се отдели от 99,3 % от инертния 238-и уран, е належащо да се изградят великански каскади, състоящи се от стотици и хиляди центрофуги, всяка от които е произведение на инженерното изкуство.
Тежководният реактор, който създава плутоний-239 непосредствено в горивните пръти, разрешава да се заобиколят тези компликации, като се употребява директен път към работа с делящ се материал. Трябва да се разбере, че макар че израелците настояват, че Иран е произвеждал оръжеен плутоний, в действителност плутоният, създаден по този способ, се употребява доста необятно в основаването на горивни смеси по целия свят и елементарно се изгаря в нуклеарните реактори, без да предизвиква щета на никого.
Това е изследователският реактор ИР-40. Той е издигнат „ още от времената на Цар Горох “. Нашите експерти от Научноизследователския и проектно-конструкторски институт по енергетика (кръстен на Н. А. Долежал. - Ред.) взеха интензивно присъединяване в проектирането, построяването и употребата на този реактор.
- изяснява Кузнецов.
Ами в случай че са го бомбардирали?
Първоначално реакторът работеше с естествен уран, само че по-късно Западът настоя Иран да го размени със примес от уранов диоксид с нараснало наличие на уран-235 от 3,6%. Тази стъпка беше контрактувана през 2015 година и е известна като Съвместен изчерпателен проект за деяние (JCPOA). Подписването му беше показано като голямо дипломатическо достижение и пробив в разсейването на обстановката. В резултат на това производството на плутоний в реактора беше понижено към 10 пъти.
- отбелязва специалистът.
Рестартирането на реактора спря работата му за няколко години. Иран съобщи, че възнамерява да го рестартира през 2026 година Според открити източници, дейната зона на реактора може да е съдържала до 350 кг горивна примес на основата на уран.
- убеден е господин Кузнецов.
По неговите думи, унищожаването даже на дребен проучвателен реактор би имало големи последствия за целия район, което би засегнало и самата еврейска страна.
Какво остава в последна сметка
Невъзможно е да се сложи знак за тъждество сред разрушаването на реактора в Арак и да вземем за пример злополуката в Чернобил. Иранският реактор е бил зареден със стотици килограми горивна примес, а четвъртият енергоблок на Чернобилската АЕЦ, който е експлодирал, е съдържал от 190 до 215 тона уран (оценките варират според от метода на изчисление).
Ако обаче, както твърди специалистът, радиационните последствия от израелските удари могат да доближат до самия Израел, тогава те могат да имат същия резултат и върху Русия. Разстоянието от реактора до Хайфа е 1328 километра, а до Астрахан - 1333; радиоактивният облак ще стигне до Тел Авив -
Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) оповестиха, че са блъснали нуклеарен проучвателен реактор с тежка вода, ситуиран покрай град Арак в Западен Иран.
В поддръжка на това изказване бяха оповестени няколко видеоклипа, някои от които са снимани от въздуха от израелски самолети или дронове, други от очевидци на място.
- цитира изказването на Израелския защитителен съвет телеграм каналът „ Военен осведомител “.
Разрушаването на дейната зона на реактор, даже и на проучвателен, не е нормално събитие, а събитие, евентуално заплашващо със съществени радиационни последствия освен за Иран и неговите съседи, само че и за други страни.
Въпрос на меродавност
Докторът на техническите науки, професор, някогашен шеф на Инспекцията по нуклеарна и радиационна сигурност към Държавния орган за нуклеарен контрол на Съюз на съветските социалистически републики Владимир Кузнецов, в диалог с наблюдаващ от Царград, сложи под въпрос тази вест.
- отбелязва нашият събеседник.
Въпреки това, доста западни медии непосредствено оповестиха за стачката, в това число Ройтерс, Би Би Си и някои други.
Израелските издания непосредствено пишат, че ударът е осъществен по реактор, който създава плутоний (и съгласно израелската интерпретация, сигурно за военни цели).
- оповестява ивритският уеб страница i24News.
Съвсем разбираемо е за какво Иран мълчи за удара: никоя страна не бърза да признае загубите си във войната, само че за какво информацията не се разяснява от профилирани запаси на Организация на обединените нации, МААЕ и други профилирани интернационалните структури, на които специалистите разчитат, е доста огромен въпрос.
Дали въпросът се лимитира само до мудността и бюрократичния темперамент на тези структури, или повода е по-дълбока и е обвързвана с политиката на фаворизиране на Израел и отвращение да се унищожава репутацията му в подобен „ сложен миг “? Кой знае.
Във всеки случай, картината в осведомителното поле е забавна: западните и израелските медии осведомят аудиторията си за удара по реактора, до момента в който формалните интернационалните структури, от които зависи инспекцията на тези данни, си мълчат и напълно не бързат да разясняват. В резултат на това и нашите медии с наслада пренебрегват новината, макар че тя евентуално би могла да бъде от огромно значение за сигурността на Русия.
Реакторът за плутоний
Реакторът ИР-40, опустошен, съгласно израелците, в Арак, е употребявал тежка вода като модератор на неутрони. За разлика от графита, който освен забавя, само че и всмуква неутроните, деутериевата вода забавя неутроните, само че съвсем не ги всмуква.
Поради това, в реактори от този вид може да се зарежда натурален уран (който има доста невисок % нестабилни изотопи) и под въздействието на естествената радиация в него ще се създава плутоний-239 - изотоп, от който могат да се сглобяват нуклеарни оръжия.
Тъй като плутоният се разграничава от урана по химични свойства, тези две субстанции могат да бъдат разграничени посредством способи на индустриалната химия (чрез разтваряне в киселини и следващо възобновяване от соли благодарение на хидрометалургични методи).
Това е несравнимо по-лесен и елементарен метод от работата по отделянето на радиоактивния изотоп уран-235 от постоянния уран-238. При химичните реакции и двата изотопа се държат идентично, само че единствено 235-ият изотоп, който съставлява единствено 0,7% от общата маса на естествения уран, може да поддържа реакцията на нуклеарно разделяне. За да се отдели от 99,3 % от инертния 238-и уран, е належащо да се изградят великански каскади, състоящи се от стотици и хиляди центрофуги, всяка от които е произведение на инженерното изкуство.
Тежководният реактор, който създава плутоний-239 непосредствено в горивните пръти, разрешава да се заобиколят тези компликации, като се употребява директен път към работа с делящ се материал. Трябва да се разбере, че макар че израелците настояват, че Иран е произвеждал оръжеен плутоний, в действителност плутоният, създаден по този способ, се употребява доста необятно в основаването на горивни смеси по целия свят и елементарно се изгаря в нуклеарните реактори, без да предизвиква щета на никого.
Това е изследователският реактор ИР-40. Той е издигнат „ още от времената на Цар Горох “. Нашите експерти от Научноизследователския и проектно-конструкторски институт по енергетика (кръстен на Н. А. Долежал. - Ред.) взеха интензивно присъединяване в проектирането, построяването и употребата на този реактор.
- изяснява Кузнецов.
Ами в случай че са го бомбардирали?
Първоначално реакторът работеше с естествен уран, само че по-късно Западът настоя Иран да го размени със примес от уранов диоксид с нараснало наличие на уран-235 от 3,6%. Тази стъпка беше контрактувана през 2015 година и е известна като Съвместен изчерпателен проект за деяние (JCPOA). Подписването му беше показано като голямо дипломатическо достижение и пробив в разсейването на обстановката. В резултат на това производството на плутоний в реактора беше понижено към 10 пъти.
- отбелязва специалистът.
Рестартирането на реактора спря работата му за няколко години. Иран съобщи, че възнамерява да го рестартира през 2026 година Според открити източници, дейната зона на реактора може да е съдържала до 350 кг горивна примес на основата на уран.
- убеден е господин Кузнецов.
По неговите думи, унищожаването даже на дребен проучвателен реактор би имало големи последствия за целия район, което би засегнало и самата еврейска страна.
Какво остава в последна сметка
Невъзможно е да се сложи знак за тъждество сред разрушаването на реактора в Арак и да вземем за пример злополуката в Чернобил. Иранският реактор е бил зареден със стотици килограми горивна примес, а четвъртият енергоблок на Чернобилската АЕЦ, който е експлодирал, е съдържал от 190 до 215 тона уран (оценките варират според от метода на изчисление).
Ако обаче, както твърди специалистът, радиационните последствия от израелските удари могат да доближат до самия Израел, тогава те могат да имат същия резултат и върху Русия. Разстоянието от реактора до Хайфа е 1328 километра, а до Астрахан - 1333; радиоактивният облак ще стигне до Тел Авив -
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ