Лидерите на ЕС предлагат по-бърз път към Съюза за Западните Балкани
Макар Брюксел от дълго време да поддържа концепцията всички балкански страни да напредват дружно, Черна гора и Албания все по-ясно се открояват като най-напреднали претенденти
Европейските водачи използваха среща на върха в Тиват, Черна гора, с цел да предложат по-бърз път към Европейския съюз за балканските страни, някои от които чакат да се причислят от десетилетия.
По време на срещата ЕС-Западни Балкани високопоставени представители на блока неведнъж подчертаха нуждата от ускорение на процеса на присъединение на страните кандидатки, в това число шест страни от района.
„ Трябва да създадем процеса на разширение по-бърз и по-убедителен “, съобщи ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Тиват, прочут със своето пристанище за суперяхти.
Тя дефинира разширението като геостратегическа нужда и дълготрайна инвестиция в мира, стабилността и сигурността на Европа, като акцентира, че процесът би трябвало да стане по-динамичен.
След десетилетия на съмнения по отношение на бъдещето на балканските кандидатки, нашествието на Русия в Украйна през 2022 година възобнови интереса на Брюксел към разширението, съобщи Агенция Франс Прес.
Оттогава както Украйна, по този начин и Молдова се причислиха към листата на страните, които чакат участие, дружно с Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Черна гора и Сърбия.
Франция и Германия използваха срещата в Тиват, с цел да упорстват за концепцията за „ поетапна интеграция “ в Европейски Съюз, който сега има 27 страни членки.
„ Заедно с Германия предложихме засилен развой на постепенна интеграция “, сподели френският президент Еманюел Макрон при идването си на срещата на върха.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща поддържа потребността от по-ефективен развой, като съобщи, че разширението би трябвало да стане по-бързо, само че без да се изоставя методът, учреден на промени и резултати.
Сред страните от района, които би трябвало да се съобразят по-добре с политиките на Европейски Съюз, е Сърбия, която поддържа близки връзки с Русия и не е наложила наказания против Москва след началото на войната в Украйна.
Германският канцлер Фридрих Мерц съобщи, че Сърбия би трябвало ясно да дефинира своята геополитическа ориентировка, като акцентира, че не може да има съмнение сред Русия, Китай и Европа.
Сърбия остава измежду най-евроскептичните страни в района, само че президентът Александър Вучич удостовери, че страната продължава своя европейски път и участието в Европейски Съюз остава стратегическа цел, макар потребността от спомагателни промени.
Макар Брюксел от дълго време да поддържа концепцията всички балкански страни да напредват дружно, Черна гора и Албания все по-ясно се открояват като най-напреднали претенденти, изпреварвайки Сърбия и Босна и Херцеговина, които изостават с нужните промени.
Фон дер Лайен съобщи, че участието на Черна гора в Европейски Съюз до 2028 година е постижимо и изрази вяра Албания да я последва бързо, като целият район продължи да се доближава към Съюза. | БГНЕС
Европейските водачи използваха среща на върха в Тиват, Черна гора, с цел да предложат по-бърз път към Европейския съюз за балканските страни, някои от които чакат да се причислят от десетилетия.
По време на срещата ЕС-Западни Балкани високопоставени представители на блока неведнъж подчертаха нуждата от ускорение на процеса на присъединение на страните кандидатки, в това число шест страни от района.
„ Трябва да създадем процеса на разширение по-бърз и по-убедителен “, съобщи ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Тиват, прочут със своето пристанище за суперяхти.
Тя дефинира разширението като геостратегическа нужда и дълготрайна инвестиция в мира, стабилността и сигурността на Европа, като акцентира, че процесът би трябвало да стане по-динамичен.
След десетилетия на съмнения по отношение на бъдещето на балканските кандидатки, нашествието на Русия в Украйна през 2022 година възобнови интереса на Брюксел към разширението, съобщи Агенция Франс Прес.
Оттогава както Украйна, по този начин и Молдова се причислиха към листата на страните, които чакат участие, дружно с Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Черна гора и Сърбия.
Франция и Германия използваха срещата в Тиват, с цел да упорстват за концепцията за „ поетапна интеграция “ в Европейски Съюз, който сега има 27 страни членки.
„ Заедно с Германия предложихме засилен развой на постепенна интеграция “, сподели френският президент Еманюел Макрон при идването си на срещата на върха.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща поддържа потребността от по-ефективен развой, като съобщи, че разширението би трябвало да стане по-бързо, само че без да се изоставя методът, учреден на промени и резултати.
Сред страните от района, които би трябвало да се съобразят по-добре с политиките на Европейски Съюз, е Сърбия, която поддържа близки връзки с Русия и не е наложила наказания против Москва след началото на войната в Украйна.
Германският канцлер Фридрих Мерц съобщи, че Сърбия би трябвало ясно да дефинира своята геополитическа ориентировка, като акцентира, че не може да има съмнение сред Русия, Китай и Европа.
Сърбия остава измежду най-евроскептичните страни в района, само че президентът Александър Вучич удостовери, че страната продължава своя европейски път и участието в Европейски Съюз остава стратегическа цел, макар потребността от спомагателни промени.
Макар Брюксел от дълго време да поддържа концепцията всички балкански страни да напредват дружно, Черна гора и Албания все по-ясно се открояват като най-напреднали претенденти, изпреварвайки Сърбия и Босна и Херцеговина, които изостават с нужните промени.
Фон дер Лайен съобщи, че участието на Черна гора в Европейски Съюз до 2028 година е постижимо и изрази вяра Албания да я последва бързо, като целият район продължи да се доближава към Съюза. | БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ