Какви са рисковете за финансите на страната
Текущите разноски са нарастнали и не могат да бъдат покрити с приходите, които се получават. За да се покрият, се емитира нов заем. Когато се употребява за инфраструктура, за финансови вложения, тогава си заслужава да емитираш дълг. Задължително е настоящите разноски да се финансират от събираемостта на налозите. Новият заем би трябвало да отива за разширение на производството или стопански напредък. Това сподели пред NOVA NEWS икономистът проф. Гарабед Минасян.
По думите му дълг се емитира за резултат за бъдещето развиване на страната.
" Този дълг сега е подобен с поетия за АЕЦ " Белене " - и двата нямат възвръщаемост. Въвеждането на плоския налог не води до изсветляване на стопанската система ", означи той.
Финансистът Любомир Дацов изясни, че дълг се тегли при дефицити.
istock
" Размерът на дълга е признат на база на изтекло законодателство. Имаме предел, който ще бъде превишен, в случай че не бъде признат Закона за държавния бюджет. Последните 2 години отклонението в бюджета е равно на шока от 2009-2010 година Тогава спадът и икономическата рецесия, докара до отклоняване в бюджета към 6,3% от Брутният вътрешен продукт. Решенията, които се натрупаха доведоха до същото нещо. В момента би трябвало да имаме не недостиг, а уравновесен бюджет. Проблемът е доста по-голям от понижаване на недостига до 3%, трябват структурни промени ", разяснява той. И разкри, че фискалният запас се топи, тъй като не постъпват пари в него.
Хазната прибира 50% от облагата на държавните компании
Според него дефицитът нараства стремглаво от началото на годината - от 700-800 милиона до 150-200 милиона на месец.
" Ако има заформен недостиг в тези месеци, това е огромен проблем, тъй като когато стартират да се разплащат финансовите разноски, натискът върху бюджета ще се усили в допълнение. Когато инфлацията пораства по-стремително, в края на интервала тя е по-висока, само че като се забави темпото, това се обръща. Индексацията стана на база средногодишна инфлация, имаме закъснение, само че имаме помпане с по-високи данни на разноските на бюджета ", акцентира Дацов.
По думите му дълг се емитира за резултат за бъдещето развиване на страната.
" Този дълг сега е подобен с поетия за АЕЦ " Белене " - и двата нямат възвръщаемост. Въвеждането на плоския налог не води до изсветляване на стопанската система ", означи той.
Финансистът Любомир Дацов изясни, че дълг се тегли при дефицити.
istock " Размерът на дълга е признат на база на изтекло законодателство. Имаме предел, който ще бъде превишен, в случай че не бъде признат Закона за държавния бюджет. Последните 2 години отклонението в бюджета е равно на шока от 2009-2010 година Тогава спадът и икономическата рецесия, докара до отклоняване в бюджета към 6,3% от Брутният вътрешен продукт. Решенията, които се натрупаха доведоха до същото нещо. В момента би трябвало да имаме не недостиг, а уравновесен бюджет. Проблемът е доста по-голям от понижаване на недостига до 3%, трябват структурни промени ", разяснява той. И разкри, че фискалният запас се топи, тъй като не постъпват пари в него.
Хазната прибира 50% от облагата на държавните компании
Според него дефицитът нараства стремглаво от началото на годината - от 700-800 милиона до 150-200 милиона на месец.
" Ако има заформен недостиг в тези месеци, това е огромен проблем, тъй като когато стартират да се разплащат финансовите разноски, натискът върху бюджета ще се усили в допълнение. Когато инфлацията пораства по-стремително, в края на интервала тя е по-висока, само че като се забави темпото, това се обръща. Индексацията стана на база средногодишна инфлация, имаме закъснение, само че имаме помпане с по-високи данни на разноските на бюджета ", акцентира Дацов.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ