Там, където и министрите, и касиерките са голи
Текстът на Ивайло Дичев е от " Дойче веле "
Извънземните антрополози евентуално са забелязали, че по това време на годината голяма част от популацията на северното полукълбо се струпва върху една минимална част от територията си. А точно: на плажа. Вероятно подозират ритуално деяние, където жертвоготовното излагане на слънчевата радиация и корозивното въздействие на морските соли омилостивява божества.
За българина плажуването има доста повече обществен, в сравнение с трансцедентен смисъл: който не отиде на море, изпада от междинната класа. През 30-те години на предишния век на " Св. Константин и Елена " вървят единствено " по-първите хора ", постоянно културтрегери, които знаят, че по този начин се прави в чужбина. Масовизацията идва през 60-те със градежа на ведомствени почивни станции. А решаваща роля за превръщането на морето в обект за мечтания имат киното и естрадата, които внушаваха на трудещите се тъждество пред морето, делфините и топлата бира. Днес разслоението към този момент не е двойно, а тройно, тъй като с изключение на българския плаж и не-плаж, има и плаж в чужбина, като дистанцията е съгласно кесията.Борбата с чадъра
Модерният човек прекарва повече от половината си живот в положение на свободно време, което би трябвало да запълва по заслужен метод. Селянинът няма да остави животните тъкмо през лятото; жителят обаче взима отпуск и, както пееше Васко Найденов през 80-те, "...изключи си бушоните (...) всичко ще ти е наред! ".
Самото прекарване на морето нормално се разграничава от предизвикващите злоба постинги във " Facebook ". Плажуващият прекарва изумително доста време в търсене на най-хубавото място за разтягане на хавлията, в битка с чадъра, в наместване на чанти и гумени топки под главата. Кара се с крещящите деца в близост, затиска нещата си да не отхвърчат, търси кой да му пази портфейла. И след това кулминационната точка: бух във водата - изумително, сюблимно! Ако, несъмнено, няма талази, щипалки, неприятни видове, които може би уринират във водата и застрашителни джетове. Вероятно почивката е някаква илюзия, сходна на съня – по тази причина и самият плаж се маскира като някаква екзотична дестинация - с келнери, облечени като карибски пирати, и палми в саксии. Върховен знак на световната екзотика!
На морето обществените стълбици са даже по-жестоки, в сравнение с в офиса. Едните се тъпчат на градския плаж, другите слизат до водата от вилата, издигната върху скалата. На едните оферират коктейли по шезлонгите, при другите продавачи с навити крачоли разнасят варена царевица. Има градски плажове, има и приватизирани, които (понякога с помощта на въоръжена охрана) инсценират девствени пясъци, недокоснати от човешки крайник.
Често на плажа грижовният " патер фамилиас " идва рано да построи оборудването от летви и чаршаф на първа линия преди да са заели " тяхното място ", та да не изтърван нищо от гледката на прибоя. После обаче идват едни младежи, които му се пльосват начело. После концесионерът идва да го гони. Борба!Защо безусловно на плажа?
Няма ли и други места, на които човек би могъл лежи с книга върху лицето и да качва облици на доволство в мрежата? Тайната е, че единствено на плажа законно се излагат голи тела. От една страна това изравнява, доколкото обществените йерархии са въплътени в облеклата ни – голи са и министърът, и касиерката. От друга страна тази голота крие други не по-малко съществени неравенства. Едните са по-млади и по-привлекателни, други се увиват с шалове, с цел да скрият сбръчканата си кожа, овесват фотоапарат на врата, с цел да прикрият коремче. Грижата за тялото през днешния ден е промишленост и незабавно ще схванеш кой се подлага на разтривки, липосукция и скъпи смазки, и кой разчита на едното ЕГН. Преди море се отслабва, някои даже авансово изкуствено почерняват, с цел да не бъдат бели врани. Натискът на непознатите погледи е колосален и доста възрастни последователно биват изхвърлени от плажната галактика.
Покрай масовизирането на татуировките плажуването се трансформира в самобитна галерия. Фентъзи картинки, китайски букви, национални герои и еротични закачки вършат събличането още по-разголващо.
© Юлия Лазарова
Изобщо тялото през днешния ден е нещо, което имаш, не което си. Оттук комплицираната игра: хубаво тяло на на ниска цена плаж, остаряло тяло на първокласен плаж, стилно тяло на хипстърски плаж и доста други комбинации. Самото държание на " гол човек " не е естествено заложено и се учи – селяните през 60-те да вземем за пример незабавно се разпознаваха: седят, наместо елегантно да полегнат, оглеждат се многозначително, наместо да се взират в морската простор.
Тази обществена фамилиарност е ключ към еротиката на морското прекарване. От една страна си гол с някого (приятелка, съпруг), от друга – гол пред всички. Някои се опипват, други вървят без горнище, а в нощния вид морското прекарване наложително включва секс.
Как да не заведем децата на море?
И най-после ще идем поради децата...
Каквото и да приказваме, най-после отново ще идем на плаж поради децата. Вярата в слънцето и йодните пари май позаглъхна. Тогава за какво се усещаме отговорни, в случай че не ги заведем? Защото по този начин устроихме градовете си, че децата към този момент няма къде да играят, боязън ни е да ги пуснем на улицата. Защото тия две седмици, щем не щем, ще прекараме с тях, ще купуваме през половин час някакви неща, които те ще хвърлят, ще се мъчим да измисляме игри, може би като екстра даже няма да има интернет и ще би трябвало да си приказваме! Две седмици – и ура, откупили сме се за годината!
Извънземните антрополози евентуално са забелязали, че по това време на годината голяма част от популацията на северното полукълбо се струпва върху една минимална част от територията си. А точно: на плажа. Вероятно подозират ритуално деяние, където жертвоготовното излагане на слънчевата радиация и корозивното въздействие на морските соли омилостивява божества.
За българина плажуването има доста повече обществен, в сравнение с трансцедентен смисъл: който не отиде на море, изпада от междинната класа. През 30-те години на предишния век на " Св. Константин и Елена " вървят единствено " по-първите хора ", постоянно културтрегери, които знаят, че по този начин се прави в чужбина. Масовизацията идва през 60-те със градежа на ведомствени почивни станции. А решаваща роля за превръщането на морето в обект за мечтания имат киното и естрадата, които внушаваха на трудещите се тъждество пред морето, делфините и топлата бира. Днес разслоението към този момент не е двойно, а тройно, тъй като с изключение на българския плаж и не-плаж, има и плаж в чужбина, като дистанцията е съгласно кесията.Борбата с чадъра
Модерният човек прекарва повече от половината си живот в положение на свободно време, което би трябвало да запълва по заслужен метод. Селянинът няма да остави животните тъкмо през лятото; жителят обаче взима отпуск и, както пееше Васко Найденов през 80-те, "...изключи си бушоните (...) всичко ще ти е наред! ".
Самото прекарване на морето нормално се разграничава от предизвикващите злоба постинги във " Facebook ". Плажуващият прекарва изумително доста време в търсене на най-хубавото място за разтягане на хавлията, в битка с чадъра, в наместване на чанти и гумени топки под главата. Кара се с крещящите деца в близост, затиска нещата си да не отхвърчат, търси кой да му пази портфейла. И след това кулминационната точка: бух във водата - изумително, сюблимно! Ако, несъмнено, няма талази, щипалки, неприятни видове, които може би уринират във водата и застрашителни джетове. Вероятно почивката е някаква илюзия, сходна на съня – по тази причина и самият плаж се маскира като някаква екзотична дестинация - с келнери, облечени като карибски пирати, и палми в саксии. Върховен знак на световната екзотика!
На морето обществените стълбици са даже по-жестоки, в сравнение с в офиса. Едните се тъпчат на градския плаж, другите слизат до водата от вилата, издигната върху скалата. На едните оферират коктейли по шезлонгите, при другите продавачи с навити крачоли разнасят варена царевица. Има градски плажове, има и приватизирани, които (понякога с помощта на въоръжена охрана) инсценират девствени пясъци, недокоснати от човешки крайник.
Често на плажа грижовният " патер фамилиас " идва рано да построи оборудването от летви и чаршаф на първа линия преди да са заели " тяхното място ", та да не изтърван нищо от гледката на прибоя. После обаче идват едни младежи, които му се пльосват начело. После концесионерът идва да го гони. Борба!Защо безусловно на плажа?
Няма ли и други места, на които човек би могъл лежи с книга върху лицето и да качва облици на доволство в мрежата? Тайната е, че единствено на плажа законно се излагат голи тела. От една страна това изравнява, доколкото обществените йерархии са въплътени в облеклата ни – голи са и министърът, и касиерката. От друга страна тази голота крие други не по-малко съществени неравенства. Едните са по-млади и по-привлекателни, други се увиват с шалове, с цел да скрият сбръчканата си кожа, овесват фотоапарат на врата, с цел да прикрият коремче. Грижата за тялото през днешния ден е промишленост и незабавно ще схванеш кой се подлага на разтривки, липосукция и скъпи смазки, и кой разчита на едното ЕГН. Преди море се отслабва, някои даже авансово изкуствено почерняват, с цел да не бъдат бели врани. Натискът на непознатите погледи е колосален и доста възрастни последователно биват изхвърлени от плажната галактика.
Покрай масовизирането на татуировките плажуването се трансформира в самобитна галерия. Фентъзи картинки, китайски букви, национални герои и еротични закачки вършат събличането още по-разголващо.
© Юлия Лазарова
Изобщо тялото през днешния ден е нещо, което имаш, не което си. Оттук комплицираната игра: хубаво тяло на на ниска цена плаж, остаряло тяло на първокласен плаж, стилно тяло на хипстърски плаж и доста други комбинации. Самото държание на " гол човек " не е естествено заложено и се учи – селяните през 60-те да вземем за пример незабавно се разпознаваха: седят, наместо елегантно да полегнат, оглеждат се многозначително, наместо да се взират в морската простор.
Тази обществена фамилиарност е ключ към еротиката на морското прекарване. От една страна си гол с някого (приятелка, съпруг), от друга – гол пред всички. Някои се опипват, други вървят без горнище, а в нощния вид морското прекарване наложително включва секс.
Как да не заведем децата на море?
И най-после ще идем поради децата...
Каквото и да приказваме, най-после отново ще идем на плаж поради децата. Вярата в слънцето и йодните пари май позаглъхна. Тогава за какво се усещаме отговорни, в случай че не ги заведем? Защото по този начин устроихме градовете си, че децата към този момент няма къде да играят, боязън ни е да ги пуснем на улицата. Защото тия две седмици, щем не щем, ще прекараме с тях, ще купуваме през половин час някакви неща, които те ще хвърлят, ще се мъчим да измисляме игри, може би като екстра даже няма да има интернет и ще би трябвало да си приказваме! Две седмици – и ура, откупили сме се за годината!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ