Владимир Шопов: Новата разделителна линия на Европа. Какви промени настъпват около Черно море?
Текстът е оповестен в. " Черно море е пространство с решаваща геостратегическа значителност. То свърза Европа с Близкия Изток и земите оттатък него и е основна частица от директна инфраструктура и енергийни запаси. Морето съставлява фронтова линия на трансатлантическата сигурност. Днес е и място на най-големия спор в Европа от Втората международна война насам. "
Това са думи на Мара Карлин, висша държавна служителка в кабинета на секретаря по защита на Съединени американски щати, изречени през май тази година. Тогава тя заявява, че " ще работим с НАТО за прогрес във военната рационализация, с цел да отговорим на съветската опасност, ще го създадем в целия набор от качества ".
Всъщност Западът забави тази смяна на тактиката във връзка с Черно море с повече от десетилетие. Руската милитаризация по отношение на него беше ускорена още с програмата за въоръжаване 2011-2020 година, а анексията на Крим през 2014 година очерта дълготрайните планове на Москва.
Промените във военноморската тактика и държание на руснаците в последвалите години убедиха дефинитивно наблюдаващите в техните бъдещи дейности, само че едвам пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 година принуди политиците най-сетне да подхващат дейности.
Войната отключи голям брой процеси и трансформира това пространство в главната линия на контакт и евентуален спор сред Запада и Русия. Черно море е новата разграничителна линия на Европа.
Как се стигна дотук
Поне няколко значими трендове стоят зад тази базова промяна. Една от тях е пълноценното консолидиране на Черно море в източния фланг на Алианса и основаването на плътна институционална конструкция и материална готовност по цялото му продължение от север на юг.
На второ място, от рухването на Берлинската стена до втората съветска инвазия в Украйна, НАТО на процедура нямаше всички нужни детайли на функционираща защитна военна организация. Посткомунистическата асиметрия сред сринатите режими и Запада беше от подобен мащаб, че Алиансът на процедура нямаше потребност да реализира някакви укрепвания.
Нещо повече, " мирният дял " докара до намаляване на военния потенциал и подготвеност в голям брой страни. Всичко това към този момент е променено - измества се логиката на въздържане по отношение на рискови страни като Русия. Тя е все по-малко политическа и от ден на ден военна.
Допълнителен фактор е превръщането на Черно море в важен източник на енергийни запаси. Румъния и Турция към този момент създадоха и експлоатират своите залежи, а България ще има същата опция. Тази смяна основава геоикономически залози и ще докара до още по-устойчиво подсилване на тези пространства.
Свидетели сме и на политическо разбъркване вътре в самата западна общественост. Най-общо казано, районът на Централна и Източна Европа става все по-ключов, авторитетен и водещ в диалога за сигурността и защитата, подкрепян от Вашингтон. Този развой стъпва главно върху фактологията на последното десетилетие и половина, в което поредност от предизвестия за желанията на Путин бяха пренебрегнати с възходяща цена. Към тази група към този момент се причислиха и северните страни, което придава спомагателна тежест.
В този смисъл НАТО се укрепва в северна и североизточна посока. За разлика от предишни рецесии обаче, страните в тази част на Европа не разчитат само на групови формати, а основават и развиват голям брой двустранни и тристранни такива.
Например, сред Полша и Украйна или пък Полша, Литва и Украйна. Това генерира нов политически и институционален слой, който добавя тези на Алианса и Европейския съюз (ЕС). Тази политическа многопластовост занапред ще се развива през идните години.
Промените в НАТО и Европейски Съюз
В годините след съветската инвазия в Украйна през 2014 година година НАТО последователно усили вниманието си върху Черно море без обаче фундаментално да предефинира базовия си метод. Рисковете там бяха обсъждани на срещите на върха, разнообразни ограничения бяха предприемани, а оценката за рисковете последователно се съвместяваше с действителностите на терен.
Мултинационалната бригада в Крайова, Румъния, беше укрепена, Италия и Канада започнаха да оказват помощ от ден на ден в опазването на въздушното пространство, усили се военноморското наличие и беше основан черноморски функционален център в границите на общото военноморско командване на Алианса. Но всичко това към момента беше незадоволително, а по въпроса за степента и характера на опълчване на Русия нямаше нужната упоритост и единодушие.
От февруари 2022 година обаче организацията минава през развой на фундаментална смяна. Броят на бойните групи набъбна от четири на осем, като новите четири обгръщат териториите на изток и югоизток (България, Унгария, Румъния и Словакия). Това не просто усили размера на наличната военна мощ и техника, само че и на процедура уплътни целия периметър от Балтийско до Черно море.
Предното позициониране планува 300 000 души и включва разполагане на повече техника, въоръжение, войски, консолидиране на въздушни, наземни и други системи, разширение на събирането и шерването на информация, уточнение на защитните проекти по страни и други.
Към тези ограничения, които сигурно ще бъдат допълвани през идните години, можем да прибавим и някои на Европейски Съюз, като тази за възстановяване на военната подвижност и включването на такова измерение в инфраструктурните стратегии.
Има и процеси, необвързани директно със сигурността, които ще имат своя принос. Например, построяването и развиването на нови, заместващи транспортни и инфраструктурни връзки при износа на зърно и други хранителни артикули от Украйна ще изиграе допълваща роля в цялостното уплътняване на необятния черноморски район.
Действията на Съединени американски щати
Съединени американски щати също осезаемо задълбочават своя ангажимент към черноморския район. В момента в Конгреса се преглежда Black Sea Security Act, който се поддържа и от двете партии в законодателния орган и следва да бъде признат. Той планува цялостен пакет от ограничения, някои от които са изключително забавни. Сред главните цели е основаването на стабилно и трайно наличие на войски на НАТО по цялата линия на контакт, както и регулярно и ротационно морско наличие.
Предстои да бъде детайлно създадена цялостна тактика за сигурност и развиване с четири детайла: сигурност, стопански разцвет и вложения, демократична резистентност и районна съгласуваност.
Нещо повече, значимостта на необятния черноморски район нараства и заради нуждата от опълчване на Китай и най-много напъните на Пекин да развие така наречен " междинен кулоар ", с цел да укрепи наличието си.
Предстоящият закон е кулминационна точка на развой, стартирал преди няколко години, в който участваха Държавният департамент, Пентагонът, Националният университет за защита, аналитичните центрове във Вашингтон и други.
Вашингтон към този момент реализира и други ограничения, които имат стратегическата цел да укрепят източната външна страна на НАТО. Такава е самодейността " Три морета ", която се е заела със задачата да сътвори работещи връзки и линии на връзка север – юг, в контрастност на множеството инфраструктурни логики в посока изток – запад.
Проекти има и в областите на превоза, енергетиката и цифровата инфраструктура. На процедура се върша нови връзки и структури в пространството сред трите морета (Адриатическо, Балтийско и Черно). Development Finance Corporation също е все по-активна в търсене на нови благоприятни условия за вложения в необятния черноморски район.
Вашингтон към този момент на няколко пъти прави и опити да блокира възходящото китайско въздействие в страни като Грузия. Все по-често се чуват и гласове за основаване на " План Маршал за района на Черно море ", с който да бъдат консолидирани политически и икономически демокрациите в него.
Какви са рисковете
В свят на нарастнали опасности, Западът е още веднъж лице в лице с нападателна Русия с имперски упоритости. По метод, сходен на този от Студената война, европейската демократична общественост, този път доста по-широка, е още веднъж принудена да укрепи своите граници, с цел да спре експанзията на своя източен комшия.
Върнахме се в ера, в която границите са още веднъж линии на спор, а не платформи за другарство. Сблъсък с Русия в Черно море ще става все по-вероятен през идните години, даже в по-голяма степен от останалата част на разграничителната линия, заради съществуването на повече варианти за Москва в този тримерен сегмент.
Съществува и детайл на неустановеност, обвързван със скоростта на осъществяване на начертаните проекти. Анкара остава мъчно непредвидим съдружник с дълготрайни проекти за външнополитическо балансиране, а интернационалното право слага основни спънки пред част от желанията на съдружниците. Русия може да форсира събития преди Западът да е изцяло подготвен за пълноценно въздържане.
Ясно е обаче, че пред очите ни се консолидира новата разграничителна линия на Стария континент. За следващ път по нейното продължение западната общественост ще би трябвало да отбрани своята независимост и разцвет.
Това са думи на Мара Карлин, висша държавна служителка в кабинета на секретаря по защита на Съединени американски щати, изречени през май тази година. Тогава тя заявява, че " ще работим с НАТО за прогрес във военната рационализация, с цел да отговорим на съветската опасност, ще го създадем в целия набор от качества ".
Всъщност Западът забави тази смяна на тактиката във връзка с Черно море с повече от десетилетие. Руската милитаризация по отношение на него беше ускорена още с програмата за въоръжаване 2011-2020 година, а анексията на Крим през 2014 година очерта дълготрайните планове на Москва.
Промените във военноморската тактика и държание на руснаците в последвалите години убедиха дефинитивно наблюдаващите в техните бъдещи дейности, само че едвам пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 година принуди политиците най-сетне да подхващат дейности.
Войната отключи голям брой процеси и трансформира това пространство в главната линия на контакт и евентуален спор сред Запада и Русия. Черно море е новата разграничителна линия на Европа.
Как се стигна дотук
Поне няколко значими трендове стоят зад тази базова промяна. Една от тях е пълноценното консолидиране на Черно море в източния фланг на Алианса и основаването на плътна институционална конструкция и материална готовност по цялото му продължение от север на юг.
На второ място, от рухването на Берлинската стена до втората съветска инвазия в Украйна, НАТО на процедура нямаше всички нужни детайли на функционираща защитна военна организация. Посткомунистическата асиметрия сред сринатите режими и Запада беше от подобен мащаб, че Алиансът на процедура нямаше потребност да реализира някакви укрепвания.
Нещо повече, " мирният дял " докара до намаляване на военния потенциал и подготвеност в голям брой страни. Всичко това към този момент е променено - измества се логиката на въздържане по отношение на рискови страни като Русия. Тя е все по-малко политическа и от ден на ден военна.
Допълнителен фактор е превръщането на Черно море в важен източник на енергийни запаси. Румъния и Турция към този момент създадоха и експлоатират своите залежи, а България ще има същата опция. Тази смяна основава геоикономически залози и ще докара до още по-устойчиво подсилване на тези пространства.
Свидетели сме и на политическо разбъркване вътре в самата западна общественост. Най-общо казано, районът на Централна и Източна Европа става все по-ключов, авторитетен и водещ в диалога за сигурността и защитата, подкрепян от Вашингтон. Този развой стъпва главно върху фактологията на последното десетилетие и половина, в което поредност от предизвестия за желанията на Путин бяха пренебрегнати с възходяща цена. Към тази група към този момент се причислиха и северните страни, което придава спомагателна тежест.
В този смисъл НАТО се укрепва в северна и североизточна посока. За разлика от предишни рецесии обаче, страните в тази част на Европа не разчитат само на групови формати, а основават и развиват голям брой двустранни и тристранни такива.
Например, сред Полша и Украйна или пък Полша, Литва и Украйна. Това генерира нов политически и институционален слой, който добавя тези на Алианса и Европейския съюз (ЕС). Тази политическа многопластовост занапред ще се развива през идните години.
Промените в НАТО и Европейски Съюз
В годините след съветската инвазия в Украйна през 2014 година година НАТО последователно усили вниманието си върху Черно море без обаче фундаментално да предефинира базовия си метод. Рисковете там бяха обсъждани на срещите на върха, разнообразни ограничения бяха предприемани, а оценката за рисковете последователно се съвместяваше с действителностите на терен.
Мултинационалната бригада в Крайова, Румъния, беше укрепена, Италия и Канада започнаха да оказват помощ от ден на ден в опазването на въздушното пространство, усили се военноморското наличие и беше основан черноморски функционален център в границите на общото военноморско командване на Алианса. Но всичко това към момента беше незадоволително, а по въпроса за степента и характера на опълчване на Русия нямаше нужната упоритост и единодушие.
От февруари 2022 година обаче организацията минава през развой на фундаментална смяна. Броят на бойните групи набъбна от четири на осем, като новите четири обгръщат териториите на изток и югоизток (България, Унгария, Румъния и Словакия). Това не просто усили размера на наличната военна мощ и техника, само че и на процедура уплътни целия периметър от Балтийско до Черно море.
Предното позициониране планува 300 000 души и включва разполагане на повече техника, въоръжение, войски, консолидиране на въздушни, наземни и други системи, разширение на събирането и шерването на информация, уточнение на защитните проекти по страни и други.
Към тези ограничения, които сигурно ще бъдат допълвани през идните години, можем да прибавим и някои на Европейски Съюз, като тази за възстановяване на военната подвижност и включването на такова измерение в инфраструктурните стратегии.
Има и процеси, необвързани директно със сигурността, които ще имат своя принос. Например, построяването и развиването на нови, заместващи транспортни и инфраструктурни връзки при износа на зърно и други хранителни артикули от Украйна ще изиграе допълваща роля в цялостното уплътняване на необятния черноморски район.
Действията на Съединени американски щати
Съединени американски щати също осезаемо задълбочават своя ангажимент към черноморския район. В момента в Конгреса се преглежда Black Sea Security Act, който се поддържа и от двете партии в законодателния орган и следва да бъде признат. Той планува цялостен пакет от ограничения, някои от които са изключително забавни. Сред главните цели е основаването на стабилно и трайно наличие на войски на НАТО по цялата линия на контакт, както и регулярно и ротационно морско наличие.
Предстои да бъде детайлно създадена цялостна тактика за сигурност и развиване с четири детайла: сигурност, стопански разцвет и вложения, демократична резистентност и районна съгласуваност.
Нещо повече, значимостта на необятния черноморски район нараства и заради нуждата от опълчване на Китай и най-много напъните на Пекин да развие така наречен " междинен кулоар ", с цел да укрепи наличието си.
Предстоящият закон е кулминационна точка на развой, стартирал преди няколко години, в който участваха Държавният департамент, Пентагонът, Националният университет за защита, аналитичните центрове във Вашингтон и други.
Вашингтон към този момент реализира и други ограничения, които имат стратегическата цел да укрепят източната външна страна на НАТО. Такава е самодейността " Три морета ", която се е заела със задачата да сътвори работещи връзки и линии на връзка север – юг, в контрастност на множеството инфраструктурни логики в посока изток – запад.
Проекти има и в областите на превоза, енергетиката и цифровата инфраструктура. На процедура се върша нови връзки и структури в пространството сред трите морета (Адриатическо, Балтийско и Черно). Development Finance Corporation също е все по-активна в търсене на нови благоприятни условия за вложения в необятния черноморски район.
Вашингтон към този момент на няколко пъти прави и опити да блокира възходящото китайско въздействие в страни като Грузия. Все по-често се чуват и гласове за основаване на " План Маршал за района на Черно море ", с който да бъдат консолидирани политически и икономически демокрациите в него.
Какви са рисковете
В свят на нарастнали опасности, Западът е още веднъж лице в лице с нападателна Русия с имперски упоритости. По метод, сходен на този от Студената война, европейската демократична общественост, този път доста по-широка, е още веднъж принудена да укрепи своите граници, с цел да спре експанзията на своя източен комшия.
Върнахме се в ера, в която границите са още веднъж линии на спор, а не платформи за другарство. Сблъсък с Русия в Черно море ще става все по-вероятен през идните години, даже в по-голяма степен от останалата част на разграничителната линия, заради съществуването на повече варианти за Москва в този тримерен сегмент.
Съществува и детайл на неустановеност, обвързван със скоростта на осъществяване на начертаните проекти. Анкара остава мъчно непредвидим съдружник с дълготрайни проекти за външнополитическо балансиране, а интернационалното право слага основни спънки пред част от желанията на съдружниците. Русия може да форсира събития преди Западът да е изцяло подготвен за пълноценно въздържане.
Ясно е обаче, че пред очите ни се консолидира новата разграничителна линия на Стария континент. За следващ път по нейното продължение западната общественост ще би трябвало да отбрани своята независимост и разцвет.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ