Казусът с Дарина Такова не е само частен
Текстът е оповестен от портала " Култура ". Дияна Боева преподава български език и литература, редактира класическа и модерна европейска прозаичност. През 2016 година излиза първият ѝ разказ " Писма за оригами " (изд. " Ерго " ).
Казусът към злополучното (не)назначаване на оперната прима Дарина Такова в Националното музикално учебно заведение " Любомир Пипков " в София не е единствено частен. Както успешно се означи, остава открит въпросът за гения в българското учебно заведение.
Моето усещане е, че се прави всичко допустимо да се попречва съществуването му. Не знам дали е преднамерено. Човек с въображение има шанса да научи учениците да се опълчват, да мислят, да творят и да избират. Кому е нужно това през днешния ден? Не е ясно по какъв начин сред сухата статистика и бюрократичните врътки в българското учебно заведение може да оцелее човек с нрав и самочувствие (основателно) на оперна прима.
Няма по какъв начин сходни хора да знаят, че съгласно новия учебен закон ще им се наложи да събират три заема по 16 университетски часа, добити в множеството случаи от зле готови водещи на образования, тъй като другояче няма да им се усилят заплатите. Всяко българско учебно заведение има своите отговорности и пред Министерството на образованието и науката (МОН), по тази причина и никой преподавател по музика не е застрахован, че няма да влезе в група за обсег, която ще върви по домовете да събира дребните актьори, кривнали от пътя или решили да се върнат към хипи културата в своя пубертет. Според една от последните заповеди на просветния министър, в случай че възпитаник отсъства, учителите ще го търсят у тях. Отделно, че това припомня на
практики от дълбокия социализъм, в който се е инспектирало за морала, средата и бита на хората.
Вярно, че националните учебни заведения по изкуства са подопечни и на министъра на културата, само че Държавните просветителни условия по музикални и театрални изкуства могат да се прочетат на уеб страницата на МОН в раздел " Професионално обучение ". Тази терминология отсъства на уеб страницата на Министерството на културата (МК), там приказват за " художествено обучение ", усърдно изброявайки другояче положителни критерии.
От години има една празнина и липса на връзка сред две основни министерства – МОН и МК, във връзка с нещо доста значимо: възпитанието в изкуство. " Възпитание " не е толкоз неприятна дума: може да се свърже и с развиване на осезателен и образен опит, с рецепция за виждане (гледане), слушане, в случай че не със основаване на изкуство. Отделно, че за всяка активност е нужно въображение, няма нищо по-скучно от управител без въображение. Затова визиите за изкуството, към което можем да причислим и поезията, историята и хуманитаристиката, са фундаментални, каквито и разнообразни гледни точки да се обрисуват към това изказване.
Само напомням, че министърът на културата изиска оставката на директорката на Националното музикално учебно заведение " Любомир Пипков " Столина Добрева. Според него директорката не е направила нужното, с цел да притегли в името на децата неоспорим гений от международната сцена. После сподели, че към този момент директорката остава. Добър мотив да се напомни, че учители има, само че те все не са задоволително послушни и идентични: връща се преводач от Брюксел, тъй като еди-коя си директорка решила, че е доста на ниво; в Пловдив уволниха акордеонистка, тъй като се виждала на диск с учениците си и по този начин си правела реклама; лекар на науките пък бил доста квалифициран; сътрудник иконописец не може да си откри работа като преподавател по изобразително изкуство; софийски сценарист не съумява да се класира в нито едно столично учебно заведение като учител по литература. Изобщо до момента в който си мислим, че българското музикално (и всякакво друго училище) е
бастион на посредствеността, ще гледаме по какъв начин си отиват такива като Дарина Такова.
Сякаш не е редно Министерството на културата да приписва единствено на 23 национални учебни заведения образованието в областта на културата и изкуството. Това е абдикация от просветителната политика в тази област. Останалите какво ще вършат? Ще оставим учениците да бъдат сган, която не чете, цъка по всякакви устройства, образова се от (не)хакнати към момента облачни пространства и си мисли, че няма потребност от просвета. А каква е ролята на другото министерство – просветителното, отвън кръжочната активност по планове. Убедена съм, че моят предмет – литературата, е в цикъла " Изкуства ", тъкмо при сътрудниците по изобразително и музика, които в всеобщото учебно заведение (включително и в езиковите като моето) са сложени в една група с физическото образование. Да, с физическото, а не до езиците и книгите!
В интерес на истината неотдавна се подписа съглашение сред МОН и МК. Учениците от първи до десети клас ще имат опция да вървят гратис на спектакъл, ще посещават галерии и концертни зали, а създатели от другите изкуства ще влизат в образователните часове. До 2500 лева годишно ще се отпускат на всяко учебно заведение за тези действия, които ще са свързани с образователното наличие. За това са отделени 250 000 лева, само че при по-голям интерес ще се обезпечи дофинансиране. Зам.-министърът на културата Румен Димитров показа, че градят нова аудитория и за подобен вид обучение се говорело от години, само че към този момент било факт.
Докато изкуството (литература, изобразително, музика, театър) не се трансформира в дълготраен облик и усещане, компактност и нужда в преподаването, всичко е в областта на популизма. Не приказвам единствено за профилираните учебни заведения, а за всички типове учебни заведения, тъй като там се образуват и персони за смислени действия. Изключително притеснително е, че
шеф на креативно учебно заведение явно няма общо с творчеството,
бюрократ е като множеството други. Просто това се изисква от шефовете до този миг.
Изкуството може да е и предварителна защита. Вместо ДАНС да търси радикализирали се възпитаници, да създадем по този начин, че заниманията с творчество да ги отдалечи от тази мисъл. Струва ми се, че МОН и МК подхождат с недоумение (и/или с пренебрежение), що се отнася до ролята на културата и изкуството в живота на подрастващите. Подхвърленият план за всеобщи визити не е задоволителен. Не виждам забележима връзка сред двете министерства по тематиката по какъв начин можем да развием усещанията за изкуство на учениците от най-ранна детска възраст. И тук би могло да се построи профилът на учителя, да се слагат условия към шефовете, да се потърсят другите и изобретателни персони, да се диференцират опциите на личността. И всичко това да е процедура и устойчиви модели с дълготрайност във времето. Звучи утопично в наши условия.
Образователната ни политика във връзка с изкуството е в някакъв вакуум.
Чисто исторически, когато изкуството е било част от идеологията, способно да внушава, а не да осъществя импулси и усещания, е било по-ясно какво да се прави. Днес при отсъствието на парадността, внушенията, декорацията на идеологическата закваска не може да се откри доста огромен смисъл да се учи ( " преподава " ) изкуство, мъчно се доближава и до съответни способи, които да трансфорат рецепцията в персонален капацитет. Става дума за обща угриженост в учебните заведения, а не за обособени планови решения и частни начинания. Един образец от така наречен всеобщо учебно заведение: съвсем на всички места, когато не им доближават часове по даден предмет, сътрудниците, без да са експерти, компенсират с музика и изобразително изкуство. Също по този начин безобразно се режат часове за сметка на неважното изкуство. Примерът е индикативен за доста неща.
МК и МОН могат да включат своята сила в един просрочен, само че нужен диалог и да трансформират първоначално някои порочни практики. После нека се появи блян към по-добре структурирана гласност по тематиката и осъществяване на положителни практики, свързани с изкуството
Казусът към злополучното (не)назначаване на оперната прима Дарина Такова в Националното музикално учебно заведение " Любомир Пипков " в София не е единствено частен. Както успешно се означи, остава открит въпросът за гения в българското учебно заведение.
Моето усещане е, че се прави всичко допустимо да се попречва съществуването му. Не знам дали е преднамерено. Човек с въображение има шанса да научи учениците да се опълчват, да мислят, да творят и да избират. Кому е нужно това през днешния ден? Не е ясно по какъв начин сред сухата статистика и бюрократичните врътки в българското учебно заведение може да оцелее човек с нрав и самочувствие (основателно) на оперна прима.
Няма по какъв начин сходни хора да знаят, че съгласно новия учебен закон ще им се наложи да събират три заема по 16 университетски часа, добити в множеството случаи от зле готови водещи на образования, тъй като другояче няма да им се усилят заплатите. Всяко българско учебно заведение има своите отговорности и пред Министерството на образованието и науката (МОН), по тази причина и никой преподавател по музика не е застрахован, че няма да влезе в група за обсег, която ще върви по домовете да събира дребните актьори, кривнали от пътя или решили да се върнат към хипи културата в своя пубертет. Според една от последните заповеди на просветния министър, в случай че възпитаник отсъства, учителите ще го търсят у тях. Отделно, че това припомня на
практики от дълбокия социализъм, в който се е инспектирало за морала, средата и бита на хората.
Вярно, че националните учебни заведения по изкуства са подопечни и на министъра на културата, само че Държавните просветителни условия по музикални и театрални изкуства могат да се прочетат на уеб страницата на МОН в раздел " Професионално обучение ". Тази терминология отсъства на уеб страницата на Министерството на културата (МК), там приказват за " художествено обучение ", усърдно изброявайки другояче положителни критерии.
От години има една празнина и липса на връзка сред две основни министерства – МОН и МК, във връзка с нещо доста значимо: възпитанието в изкуство. " Възпитание " не е толкоз неприятна дума: може да се свърже и с развиване на осезателен и образен опит, с рецепция за виждане (гледане), слушане, в случай че не със основаване на изкуство. Отделно, че за всяка активност е нужно въображение, няма нищо по-скучно от управител без въображение. Затова визиите за изкуството, към което можем да причислим и поезията, историята и хуманитаристиката, са фундаментални, каквито и разнообразни гледни точки да се обрисуват към това изказване.
Само напомням, че министърът на културата изиска оставката на директорката на Националното музикално учебно заведение " Любомир Пипков " Столина Добрева. Според него директорката не е направила нужното, с цел да притегли в името на децата неоспорим гений от международната сцена. После сподели, че към този момент директорката остава. Добър мотив да се напомни, че учители има, само че те все не са задоволително послушни и идентични: връща се преводач от Брюксел, тъй като еди-коя си директорка решила, че е доста на ниво; в Пловдив уволниха акордеонистка, тъй като се виждала на диск с учениците си и по този начин си правела реклама; лекар на науките пък бил доста квалифициран; сътрудник иконописец не може да си откри работа като преподавател по изобразително изкуство; софийски сценарист не съумява да се класира в нито едно столично учебно заведение като учител по литература. Изобщо до момента в който си мислим, че българското музикално (и всякакво друго училище) е
бастион на посредствеността, ще гледаме по какъв начин си отиват такива като Дарина Такова.
Сякаш не е редно Министерството на културата да приписва единствено на 23 национални учебни заведения образованието в областта на културата и изкуството. Това е абдикация от просветителната политика в тази област. Останалите какво ще вършат? Ще оставим учениците да бъдат сган, която не чете, цъка по всякакви устройства, образова се от (не)хакнати към момента облачни пространства и си мисли, че няма потребност от просвета. А каква е ролята на другото министерство – просветителното, отвън кръжочната активност по планове. Убедена съм, че моят предмет – литературата, е в цикъла " Изкуства ", тъкмо при сътрудниците по изобразително и музика, които в всеобщото учебно заведение (включително и в езиковите като моето) са сложени в една група с физическото образование. Да, с физическото, а не до езиците и книгите!
В интерес на истината неотдавна се подписа съглашение сред МОН и МК. Учениците от първи до десети клас ще имат опция да вървят гратис на спектакъл, ще посещават галерии и концертни зали, а създатели от другите изкуства ще влизат в образователните часове. До 2500 лева годишно ще се отпускат на всяко учебно заведение за тези действия, които ще са свързани с образователното наличие. За това са отделени 250 000 лева, само че при по-голям интерес ще се обезпечи дофинансиране. Зам.-министърът на културата Румен Димитров показа, че градят нова аудитория и за подобен вид обучение се говорело от години, само че към този момент било факт.
Докато изкуството (литература, изобразително, музика, театър) не се трансформира в дълготраен облик и усещане, компактност и нужда в преподаването, всичко е в областта на популизма. Не приказвам единствено за профилираните учебни заведения, а за всички типове учебни заведения, тъй като там се образуват и персони за смислени действия. Изключително притеснително е, че
шеф на креативно учебно заведение явно няма общо с творчеството,
бюрократ е като множеството други. Просто това се изисква от шефовете до този миг.
Изкуството може да е и предварителна защита. Вместо ДАНС да търси радикализирали се възпитаници, да създадем по този начин, че заниманията с творчество да ги отдалечи от тази мисъл. Струва ми се, че МОН и МК подхождат с недоумение (и/или с пренебрежение), що се отнася до ролята на културата и изкуството в живота на подрастващите. Подхвърленият план за всеобщи визити не е задоволителен. Не виждам забележима връзка сред двете министерства по тематиката по какъв начин можем да развием усещанията за изкуство на учениците от най-ранна детска възраст. И тук би могло да се построи профилът на учителя, да се слагат условия към шефовете, да се потърсят другите и изобретателни персони, да се диференцират опциите на личността. И всичко това да е процедура и устойчиви модели с дълготрайност във времето. Звучи утопично в наши условия.
Образователната ни политика във връзка с изкуството е в някакъв вакуум.
Чисто исторически, когато изкуството е било част от идеологията, способно да внушава, а не да осъществя импулси и усещания, е било по-ясно какво да се прави. Днес при отсъствието на парадността, внушенията, декорацията на идеологическата закваска не може да се откри доста огромен смисъл да се учи ( " преподава " ) изкуство, мъчно се доближава и до съответни способи, които да трансфорат рецепцията в персонален капацитет. Става дума за обща угриженост в учебните заведения, а не за обособени планови решения и частни начинания. Един образец от така наречен всеобщо учебно заведение: съвсем на всички места, когато не им доближават часове по даден предмет, сътрудниците, без да са експерти, компенсират с музика и изобразително изкуство. Също по този начин безобразно се режат часове за сметка на неважното изкуство. Примерът е индикативен за доста неща.
МК и МОН могат да включат своята сила в един просрочен, само че нужен диалог и да трансформират първоначално някои порочни практики. После нека се появи блян към по-добре структурирана гласност по тематиката и осъществяване на положителни практики, свързани с изкуството
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ