Изкуственият интелект – кой е авторът на произведението
Текстът е препубликуван с дребни съкращения от профилираната юридическа медия Заглавието е на " Дневник "
Изкуственият разсъдък е едно от висшите достижения на актуалното човешко общество. В прочут смисъл, то е причина за бъдещото ни развиване като тип и следващи индустриални революции. Един от най-коментираните образци за изкуствен интелект в последните месеци е ChatGPT. Какво обаче значи това и какви могат да са последствията от сходен вид програмен продукт при употребата му в публичния и правния мир?
В известния филм от 2004 година " Аз роботът ", основният воин на Уил Смит пита хуманоида " може ли една машина да напише симфония? Може ли да трансформира платно в хубав шедьовър? ". Съвременната технология в областта на изкуственият разсъдък все по-често дава одобрителен отговор. Появата в публичното пространство на приложения като midjourney, chatGPT и DALL-E бе мотив за доста въпроси.
(...)
Един от проблемите, затрудняващи юристите да схванат всъщност какво е ChatGPT или изобщо generative AI, е неналичието на изясненост какво става " под капака " на софтуера. Информационните технологии не са всред обичайните науки, които множеството адвокати учат всред добиването на юридически опит. Това от своя страна пречи, когато работим по проблеми, където основно място заемат технологиите. Примери за такива случаи са copyleft (със свободен лиценз) source code (кодове), които се употребяват за основаването на софтуери, присъединяване на спомагателни стратегии като Co-pilot при основаването на програмен код, или даже по-прости случаи като правенето на техническа спецификация за стратегии и софтуерни артикули.
Понятия
Не е изненада, че липсват легални дефиниции за термини като artificial intelligence - AI (изкуствен интелект), Generative AI (генеративен неестествен интелект), Deep learning AI (задълбочено изучаване) и други
Artificial intelligence (изкуствен интелект) или просто AI е несъмнено от световноизвестния информатик от университета Станфорд Джон Маккарти като " науката или инженерният развой по основаването на интелигентни машини, изключително интелигентни компютърни стратегии, които могат да се употребяват за проучване и схващане на човешкия разсъдък ". Иначе казано - всеки AI е компютърна стратегия, само че не всяка компютърна стратегия е AI. Това ни дава насочна точка - отсега нататък ще приказваме единствено за тези компютърни стратегии, които са ориентирани към разбирането или проучването на човешкия разсъдък.
За да изясним в цялост какво съставлява изкуственият разсъдък на ChatGPT и други сходни, би трябвало да знаем, че приказваме съответно за така наречен генеративен изкуствен интелект. Всъщност, това е революционната технология, която в последните 10-тина години разреши основаването на софтуери като гореспоменатия. Какво е generative AI? Обяснението не е елементарно, само че ще го синтезираме в следното: генеративният изкуствен интелект (или generative AI) е автоматизиран развой, който употребява логаритми за основаването, смяната или синтезирането на информация. Огледален на генеративния изкуствен интелект стои диксриминативният. Той пък от своя страна се дефинира като развой, при който софтуерът прави разлика сред два типа информация въз основата на авансово заложени критерии за различаването им.
Ето разликата сред двата модела в един образец:
Един татко има две деца - дете 1 и дете 2. Дете 1 има способността да учи в елементи заобикалящата го среда, до момента в който дете 2 може да прави разлики единствено сред нещата, които е видяло. Един ден бащата завежда двете деца в зоологическа градина. В нея има лъв и слон. Бащата показва едното животно (лъв) и пита децата дали това е лъв или слон. Дете 1 рисува картина на слон и на лъв. Сравнява двете картини с животното, което татко му е показал и заключва, че това е лъв. Дете 2 знае единствено разликите сред двете животни въз основата на другите им качества/характеристики. Виждайки животното то заключва, че това е лъв, тъй като стои най-близо до визията му за лъв.
Генеративният изкуствен интелект е кадърен да прави задълбочено проучване (deep learning), което му разрешава да бъде изчерпателен и сериозен към информацията. В главната на тази технология стои мрежа от информации, които наподобяват човешката нервна система. В прочут смисъл, този тип изкуствен интелект е самостоятелен или най-малко полунезависим (има потребност от стеснен надзор от страна на човек). Дискриминативният изкуствен интелект е напълно задвижван от човешката воля. Той не може да прави задълбочено проучване, тъй като разчита на информацията, която му е заложена авансово. Всеки резултат, който създава, е образуван въз основата на съществуваща информация. Програми като ChatGPT, DALL-E и прочие се базират на генеративния изкуствен интелект.
Как работи генеративният изкуствен интелект?
За да улесним възприемането на идващите редове, ще приказваме за генеративен изкуствен интелект като използваме за образец към този момент познатият ChatGPT. И по този начин, какво е революционното при този тип технологии?
Както стана ясно, този тип изкуствен интелект има способността да прави задълбочено проучване на милиарди бройки информация, след което да сътвори нов тип информация. Конвенционалното схващане за работата на машините е следното:
1. Човек основава или внася избрана информация в софтуера. 2. Друго лице задава команда на програмата да извърши избран резултат. 3. Софтуерът основава резултат въз основа на заложена команда. Крайният артикул на софтуера е в действителност артикул на човешката воля, тъй като без в началото заложената информация, няма по какъв начин да има краен резултат.
При ChatGPT технологията е по-комплексна. Гореспомената верига се добавя с опцията на софтуера да сътвори своя лична информация. За разлика от други стратегии, ChatGPT не е обвързван с интернет, а съдържа голям списък от информация, посредством който той бива " квалифициран ". Когато му бъде заложен въпрос, той осмисля командата и въз основата на архива си, предлага като отговор най-близкото по смисъл. В процеса на връзка с хората, ChatGPT проучва командите и реакциите им, което му разрешава да образува нова информация. Иначе казано, ChatGPT прави следното: 1+1=2, а 1+2=3, макар че последното уравнение не му е било авансово заложено.
ChatGPT има способността да схваща подтекста на диалог. Програмата е способна да разграничава по кое време едно и също изречение има друг смисъл. Следователно, може да дава информация съгласно изискванията на диалога. В този смисъл, приложението може да сътвори " човешко " поведение при връзката си с хора. Нещо повече, ChatGPT осъзнава, че е стратегия и се старае да не се държи като такава. Това кара мнозина да се запитат дали изкуственият разсъдък не става умишлен.
Какво прави ChatGPT толкоз значим? Софтуерът съставлява първият сериозен прогрес в областта на стратегиите със задълбочено проучване (deep learning AI). Предходните поколения на софтуери също са способни на известна самостоятелност, само че са лимитирани от информацията, с която са захранени. ChatGPT употребява архива си, с цел да основава нови данни.
Друга огромна стъпка при ChatGPT е способността му да се интегрира в разнообразни сфери на публичния и икономическия мир. От сферата на осведомителните технологии, през маркетинг тактиките до социално-политически мнения - всичко е допустимо посредством генеративния изкуствен интелект.
Проблемите
Високотехнологичният ChatGPT с изключение на всичко друго е мотив за доста въпроси, свързани с юридическия му темперамент и правните последствия от потреблението му. Темата е изключително известна в Съединени американски щати, където юриспруденцията задълбочено изследва вероятните проблеми и произлизащите правни последствия.
Евросъюзът сътвори особено звено за ChatGPT след искане на Испания
Лични данни и конфиденциална информация
Когато консуматор употребява приложението, той вкарва данни, които програмата обработва и резервира. Това може да са както персонални данни (имена, адрес, банкова сметка и пр.), по този начин и интелектуална (произведения на създателя или изложение на комерсиална марка или индустриален дизайн) или комерсиална благосъстоятелност (търговска загадка, ноу-хау). Общите условия и политиката за дискретност на OpenAI категорично показват, че доставчикът на услугата (ChatGPT) има право да употребява предоставената от потребителя информация за насърчаване, обучаване и поддържане на приложението.
Трябва да се означи, че използването на персонални данни не е безгранична. Ако потребителят отдръпна единодушието си, програмата изтрива въпросните от архива си. Що се отнася обаче до конфиденциална информация, липсва категорично очакван ред за работата с нея. В този смисъл, рискът остава за потребителя. Конкретно в тази ситуация с ChatGPT, разработчиците OpenAI оповестиха обществено, че нямат техническата опция за достъп до модифицираната информация. Това става посредством трети лица (обикновено наети чиновници посредством аутсорсинг или корпоративни партньори). Това на процедура значи, че конфиденциалната информация може да " изтече " както от OpenAI, по този начин и от техни подизпълнители или съконтрагенти. В подобен случай би било съвсем невероятно да се откри кой е причинителят и респективно отговорното лице.
Проблемът с персоналните данни и тяхната обработка е транснационален. От една страна, страните членки на Европейски Съюз имат ясна правна рамка - Регламент 2016/679 (GDPR). Съединени американски щати обаче имат лични нормативни актове, които уреждат реда и изискванията за обработка и запазване на персонални данни. Това значи, че ChatGPT и сходни софтуери би трябвало да дават отговор на условията на GDPR, с цел да действат правомерно в рамките на Европейски Съюз. OpenAI и други компании (в качеството си на админи на персонални данни), които създават и поддържат генеративни изкуствени интелекти, постоянно са с адрес и седалище на ръководство в Съединени американски щати. Първото предизвикателство е да се откри къде се намират сървърите, в които се съхранява информацията на приложението. Ако се намират в Европейски Съюз, същите би трябвало да дават отговор на горепосочения правилник.
Подобна логичност следва да се ползва и по отношение на обработващия персонални данни. Както стана ясно, някои софтуери се поддържат от трети лица посредством аутсорсинг. В този случай, допустимо е те да имат качеството на обработващ персоналните данни (когато са заети със съхраняването на архива на приложението).
Безспорно както админът, по този начин и обработващият персонални данни би трябвало да дават отговор на условията на Регламент 2016/679.
Интелектуална благосъстоятелност
Едни от първите въпроси, които започнаха да се повдигат към генеративните софтуери, беше обвързван с правния режим на интелектуалната благосъстоятелност. Всъщност този въпрос е двуизмерен. От една страна стои трудът, обект на интелектуална благосъстоятелност, на трети лица, който постоянно става " храна " за образованието на софтуерите. От друга страна обаче стои самото произведение на програмата. Нека стартираме с първия проблем.
Както стана ясно нагоре, ChatGPT, Midjourney и други сходни изкуствени интелекти работят с голям набор от данни, които се съдържат в списък. Голяма част от тази информация е обект на авторска или друга интелектуална благосъстоятелност.
В член 3 на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) са посочени категорично всички типове обекти на авторското право. От необикновен интерес за нас са най-вече т. 1, т. 4, т. 5 и т. 7. Тъй като генеративният изкуствен интелект употребява своя списък, постоянно той е попълван с обекти на интелектуалната благосъстоятелност, за която не постоянно е налице лицензия. Разработчиците на генеративни софтуери настояват, че не се прави нарушаване на интелектуалната благосъстоятелност, доколкото данните и творбите, които програмата употребява, са с " обучителна " цел и нямат непозволен темперамент.
В известна степен активността на ChatGPT и други сходни съставлява така наречен web scraping (уеб събиране). Това е деяние по автоматизирано събиране на информация от разнообразни уеб уеб сайтове за потребностите на софтуера. Дейността сама по себе не съставлява непозволено деяние. В множеството случаи тя се употребява като развой по по-бързо и качествено събиране и култивиране на данни. В избрани случаи обаче могат да се нарушат интелектуалните права на трети лица.
Противниците на генеративния изкуствен интелект са на мнение, че той постоянно е обучаван и захранван с информация, обект на интелектуалната благосъстоятелност, без експлицитното единодушие на титуляра на правото. Българското авторско право познава института на свободното потребление на предпазени обекти на авторското право. Редът и изискванията за свободното потребление на творбите са поместени в глава Пета на ЗАПСП. Законът категорично показва хипотезите на свободно прилагане.
РоботитеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Друг способ, който е по-известен в Съединени американски щати и се употребява най-вече в ИТ средите, са така наречен copyleft лицензии. Това са лицензии, при които създателят дава безкрайно право на свободно прилагане на неговото произведение. В множеството случаи лицензията е съпроводена от задължението за третото лице да оповести и разреши свободен достъп до своето лично произведение, когато е производно на copyleft творбата. Извън горепосоченото обаче може да се направи умозаключение, че всеки случай на потребление на обект на авторското право без единодушието на създателя или титуляра на правото, съставлява нарушаване на авторските му права.
Динамичното развиване на изкуствения разсъдък даде мотив да се намерения за нормативни актове, които да основат гаранции и отбрана за авторските права и сродните права в цифровата среда . В Европейски Съюз това е Директива 2019/790 по отношение на авторското право и сродните му права в цифровия обединен пазар. С нея страните членки се задължават да основат ред и условия за изключения и ограничавания в защитното деяние на авторското право по отношение на избрани трети лица. Крайната цел е да се основат удобни условия за софтуерното развиване като се разрешава потреблението на творби при улеснен режим. Тази инструкция обаче е извънредно незадоволителна и на процедура примитивна за потребностите на новите технологии. Поради липса на опция, в избрани случаи юристите се обръщат към нея.
Въпросът за режимите на отбрана на авторските права върху творби остава отворен и с наклонност да се задълбочава. Към днешна дата битува стандартното мнение, че потреблението на обекти на авторското право без разрешението на създателя е неприемливо с изключение на в категорично посочени в закона случаи.
Рисувате с изкуствен интелект, само че на кого е авторското право за " творбата "
Произведението на изкуствения разсъдък и кой е негов създател
Вторият въпрос, който е изключително спорен, е кой носи авторските права върху основаното от изкуствения разсъдък? Както стана ясно нагоре, генеративният изкуствен интелект е кадърен да сътвори свое лично произведение въз основа на две или повече бройки данни. Това дава мотив на юристите да се опитат да обяснят правния статус на производния артикул.
Нека отбележим няколко значими момента. Българското право на интелектуалната благосъстоятелност има един главен аршин, когато дефинираме дали нещо е произведение, или не - то би трябвало да е артикул на човешката активност и негов титуляр да е човек. Макар да звучи явно, развиването на изкуствения разсъдък сложи това условие пред съществени тествания. От тук следват два въпроса - основаното от генеративния програмен продукт обект на интелектуалната благосъстоятелност ли е и в случай че да, кой е негов притежател?
Имаме ли произведение?
По първия въпрос: отговорът наподобява някак си явен - щом няма човек, няма произведение. Нещата не са напълно по този начин. Както бе посочено нагоре, основаното от програмата е производно на цялост от данни. Създава се една верига на взаимозависимост - 1. първичното произведение е артикул на човешки труд и активност. 2. то се вкарва в архива на програмен продукт, който също е артикул на човешки труд и активност. 3. софтуерът употребява първичното произведение и въз основа на него основава " свое ". От тук следва разумният въпрос - основаното обект ли е на интелектуалното право?
Ако приемем, че е налице произведение по смисъла на българското законодателство, то какви са вероятните решения? Можем от една страна да приказваме за режим на съавторство. В ЗАПСП на съавторството е отдаден единствено член 8 (и неговия аналог в ЗПРПМ) - Авторското право върху произведение, основано от две или повече лица, им принадлежи общо без значение дали творбата е неделимо цяло или се състои от елементи, които имат независимо значение.
Струва ми се обаче, че мъчно може да се поддържа позицията, че е налице съавторство при творбите на изкуствения разсъдък. Защо? Съавторството изисква в процеса по основаване на творбата да вземат участие съавторите. Не просто да са основали нещо предишно, което след това да послужи за третото произведение, а в действителност да са постави интелектуален или механически труд в тенденция основаването му. Нещо повече, не е задоволително общото присъединяване. Задължителна причина е съществуването на обща воля, която да бъде категорично или безмълвно изразена през цялото време. На процедура, когато приказваме за генеративни софтуери, няма съществуване нито на едното, нито на другото изискване.
Възможно решение би било да окачествим творбата като преправка по смисъла на член 9 ЗАПСП. В закона на няколко места се приказва за преправка на произведение и тук би трябвало да отбележим, че член 9 ЗАПСП регламентира правомерното основаване на обект на интелектуалната благосъстоятелност посредством развой на преправка. Това е деяние, което не накърнява правата на създателя на истинското произведение. Чл. 18, алинея 2, т. 8 ЗАПСП урежда като част от авторското право и правото на прилагане и преработката и синхронизацията на творбата. Очевидно имаме несъгласие.
Смятам, че с цел да е налице преправка по реда на член 9 ЗАПСП, а не нарушаване на правото на благосъстоятелност по член 18, алинея 2, т.8 ЗАПСП, производното произведение следва да бъде " ново " и да не основава предпоставки за накърняване на правата на първичния създател. Ново може да е творбата, което е в обособен род, както и внасяне на всевъзможен тип промени в него (козметични и функционални) - вж. §2 ДР на ЗАПСП.
Може да се направи умозаключение, че основаното от изкуствения разсъдък е обект на интелектуална благосъстоятелност. Струва ми се, че актуалното право и юриспруденция нямат съответно решение на въпроса какъв е режимът му. Предвид съществуващите благоприятни условия в законодателството, считам за удачно да се одобри, че творбата съставлява преправка по смисъла на член 9 ЗАПСП с ангажимента, че всеки съответен случай би трябвало да се изследва независимо.
Кой е създател?
Това е може би най-сложният въпрос в целия диалог за изкуствения разсъдък. Новото потомство генеративни софтуери изискват сериозна правна еквилибристика, с цел да се даде от една страна правновалиден отговор, а от друга - подобен, който да дава отговор на потребностите на публичния мир.
На въпроса кой е създател на творбата на ChatGPT, ето какво ми отговори то:
" В множеството случаи, основателят на обекта на интелектуалната благосъстоятелност се счита за притежател на правото на благосъстоятелност. Това значи, че лицето или организацията, които основават автентично произведение, като литературно, художествено, музикално или трагично произведение, имат изключителното право да употребяват и експлоатират това произведение, в това число правото да възпроизвеждат, популяризират, излъчват, извършват и основават производни творби въз основата на истинското произведение. Въпреки това може да има избрани обстановки, когато работата е основана като част от трудов контракт или по контракт за осъществяване на поръчка, където работодателят или клиентът може да има правата върху интелектуалната благосъстоятелност. Важно е да се прегледат деликатно всички контракти или съглашения, свързани със основаването на произведение за установяване на същинския притежател на правата върху интелектуалната благосъстоятелност. "
Приемайки, че е налице обект на интелектуалната благосъстоятелност, следва да разграничим вероятните му създатели. Според някои, това е основателят на самия генеративен изкуствен интелект (напр. при Midjourney това е Midjourney Inc.). Други считат, че това е истинският създател на творбата. Друго решение би било да приемем, че е налице съавторство.
Да стартираме с първото предложение. Може ли да приемем, че създател е притежателят на софтуера? Аргумент в тази тенденция е разбирането, че изкуственият разсъдък е основан от човек, ergo последният е притежател и на всяко производно богатство на машината. Нещо повече, защото самата стратегия е подготвена да реализира избран резултат (в случая с chatGPT - да е езиков изкуствен интелект, който да генерира свои или заучени " човешки " отговори във връзка с разнообразни теми), когато същият сътвори ново произведение, то извършва заложените му цели.
Второто предложение е, че защото генеративният AI работи с набор от данни в личен списък, когато сътвори нов обект на интелектуалното право, то го прави въз основа на съществуваща информация. В този случай, основаното не е ново, а съставлява преправка или изменение на към този момент действителен обект на авторското право. Следователно за създател следва да се одобри първичният създател.
На трето място е съавторството . По-горе към този момент обсъдихме опцията за съществуване на съавторство. Както стана ясно, липсва изначална воля за основаване на общ обект на интелектуалната благосъстоятелност.
И по този начин, кой е притежател на крайното произведение?
Според ChatGPT, това е създателят на истинското произведение. Струва ми се, че липсва едно конкретизиране. ChatGPT разполага с данни, които са настоящи към септември 2021 година Към посочения интервал подобен проблем нямаше и е разумно да не чакаме по-различен отговор. Смятам, че с появяването на генеративния AI, методът към такива проблеми се промени. Моето мнение е, че какъвто и отговор да дадем, той няма да бъде напълно приемлив. Като се има поради обаче развиването на актуалното право и съществуващите все още правни институти, считам, че най-удачно е да възприемем, че крайното произведение е благосъстоятелност на основателя на софтуера . Това мнение се поддържа от експерти в Европа и Съединени американски щати.
Такова схващане, въпреки и да се одобри, би трябвало да се преглежда деликатно и с известна рецензия. Ако се одобри това решение, това би навредило най-много на бизнеса. Създателите на обекти на интелектуалната благосъстоятелност ще бъдат в извънредно неравностойно състояние, защото няма да имат на практика никакви шансове да защитят своите творби в цифровата среда. Особено сензитивен е казусът, когато приказваме за новите поколения генеративни AI, които допускат още по-висока степен на самостоятелна активност и дарба да основават нещо изцяло ново.
Друг проблем е неналичието на ясна формулировка и рамки на " образованието " на такива машини. Докато техните основатели аргументират активността си с " развиване на науката ", пострадалите лица молят да се приключи този развой, защото милиони научни трудови, картини, песни и други се трансформират в " подготвителен обект " за изкуствения разсъдък.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Изкуственият разсъдък е едно от висшите достижения на актуалното човешко общество. В прочут смисъл, то е причина за бъдещото ни развиване като тип и следващи индустриални революции. Един от най-коментираните образци за изкуствен интелект в последните месеци е ChatGPT. Какво обаче значи това и какви могат да са последствията от сходен вид програмен продукт при употребата му в публичния и правния мир?
В известния филм от 2004 година " Аз роботът ", основният воин на Уил Смит пита хуманоида " може ли една машина да напише симфония? Може ли да трансформира платно в хубав шедьовър? ". Съвременната технология в областта на изкуственият разсъдък все по-често дава одобрителен отговор. Появата в публичното пространство на приложения като midjourney, chatGPT и DALL-E бе мотив за доста въпроси.
(...)
Един от проблемите, затрудняващи юристите да схванат всъщност какво е ChatGPT или изобщо generative AI, е неналичието на изясненост какво става " под капака " на софтуера. Информационните технологии не са всред обичайните науки, които множеството адвокати учат всред добиването на юридически опит. Това от своя страна пречи, когато работим по проблеми, където основно място заемат технологиите. Примери за такива случаи са copyleft (със свободен лиценз) source code (кодове), които се употребяват за основаването на софтуери, присъединяване на спомагателни стратегии като Co-pilot при основаването на програмен код, или даже по-прости случаи като правенето на техническа спецификация за стратегии и софтуерни артикули.
Понятия
Не е изненада, че липсват легални дефиниции за термини като artificial intelligence - AI (изкуствен интелект), Generative AI (генеративен неестествен интелект), Deep learning AI (задълбочено изучаване) и други
Artificial intelligence (изкуствен интелект) или просто AI е несъмнено от световноизвестния информатик от университета Станфорд Джон Маккарти като " науката или инженерният развой по основаването на интелигентни машини, изключително интелигентни компютърни стратегии, които могат да се употребяват за проучване и схващане на човешкия разсъдък ". Иначе казано - всеки AI е компютърна стратегия, само че не всяка компютърна стратегия е AI. Това ни дава насочна точка - отсега нататък ще приказваме единствено за тези компютърни стратегии, които са ориентирани към разбирането или проучването на човешкия разсъдък.
За да изясним в цялост какво съставлява изкуственият разсъдък на ChatGPT и други сходни, би трябвало да знаем, че приказваме съответно за така наречен генеративен изкуствен интелект. Всъщност, това е революционната технология, която в последните 10-тина години разреши основаването на софтуери като гореспоменатия. Какво е generative AI? Обяснението не е елементарно, само че ще го синтезираме в следното: генеративният изкуствен интелект (или generative AI) е автоматизиран развой, който употребява логаритми за основаването, смяната или синтезирането на информация. Огледален на генеративния изкуствен интелект стои диксриминативният. Той пък от своя страна се дефинира като развой, при който софтуерът прави разлика сред два типа информация въз основата на авансово заложени критерии за различаването им.
Ето разликата сред двата модела в един образец:
Един татко има две деца - дете 1 и дете 2. Дете 1 има способността да учи в елементи заобикалящата го среда, до момента в който дете 2 може да прави разлики единствено сред нещата, които е видяло. Един ден бащата завежда двете деца в зоологическа градина. В нея има лъв и слон. Бащата показва едното животно (лъв) и пита децата дали това е лъв или слон. Дете 1 рисува картина на слон и на лъв. Сравнява двете картини с животното, което татко му е показал и заключва, че това е лъв. Дете 2 знае единствено разликите сред двете животни въз основата на другите им качества/характеристики. Виждайки животното то заключва, че това е лъв, тъй като стои най-близо до визията му за лъв.
Генеративният изкуствен интелект е кадърен да прави задълбочено проучване (deep learning), което му разрешава да бъде изчерпателен и сериозен към информацията. В главната на тази технология стои мрежа от информации, които наподобяват човешката нервна система. В прочут смисъл, този тип изкуствен интелект е самостоятелен или най-малко полунезависим (има потребност от стеснен надзор от страна на човек). Дискриминативният изкуствен интелект е напълно задвижван от човешката воля. Той не може да прави задълбочено проучване, тъй като разчита на информацията, която му е заложена авансово. Всеки резултат, който създава, е образуван въз основата на съществуваща информация. Програми като ChatGPT, DALL-E и прочие се базират на генеративния изкуствен интелект.
Как работи генеративният изкуствен интелект?
За да улесним възприемането на идващите редове, ще приказваме за генеративен изкуствен интелект като използваме за образец към този момент познатият ChatGPT. И по този начин, какво е революционното при този тип технологии?
Както стана ясно, този тип изкуствен интелект има способността да прави задълбочено проучване на милиарди бройки информация, след което да сътвори нов тип информация. Конвенционалното схващане за работата на машините е следното:
1. Човек основава или внася избрана информация в софтуера. 2. Друго лице задава команда на програмата да извърши избран резултат. 3. Софтуерът основава резултат въз основа на заложена команда. Крайният артикул на софтуера е в действителност артикул на човешката воля, тъй като без в началото заложената информация, няма по какъв начин да има краен резултат.
При ChatGPT технологията е по-комплексна. Гореспомената верига се добавя с опцията на софтуера да сътвори своя лична информация. За разлика от други стратегии, ChatGPT не е обвързван с интернет, а съдържа голям списък от информация, посредством който той бива " квалифициран ". Когато му бъде заложен въпрос, той осмисля командата и въз основата на архива си, предлага като отговор най-близкото по смисъл. В процеса на връзка с хората, ChatGPT проучва командите и реакциите им, което му разрешава да образува нова информация. Иначе казано, ChatGPT прави следното: 1+1=2, а 1+2=3, макар че последното уравнение не му е било авансово заложено.
ChatGPT има способността да схваща подтекста на диалог. Програмата е способна да разграничава по кое време едно и също изречение има друг смисъл. Следователно, може да дава информация съгласно изискванията на диалога. В този смисъл, приложението може да сътвори " човешко " поведение при връзката си с хора. Нещо повече, ChatGPT осъзнава, че е стратегия и се старае да не се държи като такава. Това кара мнозина да се запитат дали изкуственият разсъдък не става умишлен.
Какво прави ChatGPT толкоз значим? Софтуерът съставлява първият сериозен прогрес в областта на стратегиите със задълбочено проучване (deep learning AI). Предходните поколения на софтуери също са способни на известна самостоятелност, само че са лимитирани от информацията, с която са захранени. ChatGPT употребява архива си, с цел да основава нови данни.
Друга огромна стъпка при ChatGPT е способността му да се интегрира в разнообразни сфери на публичния и икономическия мир. От сферата на осведомителните технологии, през маркетинг тактиките до социално-политически мнения - всичко е допустимо посредством генеративния изкуствен интелект.
Проблемите
Високотехнологичният ChatGPT с изключение на всичко друго е мотив за доста въпроси, свързани с юридическия му темперамент и правните последствия от потреблението му. Темата е изключително известна в Съединени американски щати, където юриспруденцията задълбочено изследва вероятните проблеми и произлизащите правни последствия.
Евросъюзът сътвори особено звено за ChatGPT след искане на Испания Лични данни и конфиденциална информация
Когато консуматор употребява приложението, той вкарва данни, които програмата обработва и резервира. Това може да са както персонални данни (имена, адрес, банкова сметка и пр.), по този начин и интелектуална (произведения на създателя или изложение на комерсиална марка или индустриален дизайн) или комерсиална благосъстоятелност (търговска загадка, ноу-хау). Общите условия и политиката за дискретност на OpenAI категорично показват, че доставчикът на услугата (ChatGPT) има право да употребява предоставената от потребителя информация за насърчаване, обучаване и поддържане на приложението.
Трябва да се означи, че използването на персонални данни не е безгранична. Ако потребителят отдръпна единодушието си, програмата изтрива въпросните от архива си. Що се отнася обаче до конфиденциална информация, липсва категорично очакван ред за работата с нея. В този смисъл, рискът остава за потребителя. Конкретно в тази ситуация с ChatGPT, разработчиците OpenAI оповестиха обществено, че нямат техническата опция за достъп до модифицираната информация. Това става посредством трети лица (обикновено наети чиновници посредством аутсорсинг или корпоративни партньори). Това на процедура значи, че конфиденциалната информация може да " изтече " както от OpenAI, по този начин и от техни подизпълнители или съконтрагенти. В подобен случай би било съвсем невероятно да се откри кой е причинителят и респективно отговорното лице.
Проблемът с персоналните данни и тяхната обработка е транснационален. От една страна, страните членки на Европейски Съюз имат ясна правна рамка - Регламент 2016/679 (GDPR). Съединени американски щати обаче имат лични нормативни актове, които уреждат реда и изискванията за обработка и запазване на персонални данни. Това значи, че ChatGPT и сходни софтуери би трябвало да дават отговор на условията на GDPR, с цел да действат правомерно в рамките на Европейски Съюз. OpenAI и други компании (в качеството си на админи на персонални данни), които създават и поддържат генеративни изкуствени интелекти, постоянно са с адрес и седалище на ръководство в Съединени американски щати. Първото предизвикателство е да се откри къде се намират сървърите, в които се съхранява информацията на приложението. Ако се намират в Европейски Съюз, същите би трябвало да дават отговор на горепосочения правилник.
Подобна логичност следва да се ползва и по отношение на обработващия персонални данни. Както стана ясно, някои софтуери се поддържат от трети лица посредством аутсорсинг. В този случай, допустимо е те да имат качеството на обработващ персоналните данни (когато са заети със съхраняването на архива на приложението).
Безспорно както админът, по този начин и обработващият персонални данни би трябвало да дават отговор на условията на Регламент 2016/679.
Интелектуална благосъстоятелност
Едни от първите въпроси, които започнаха да се повдигат към генеративните софтуери, беше обвързван с правния режим на интелектуалната благосъстоятелност. Всъщност този въпрос е двуизмерен. От една страна стои трудът, обект на интелектуална благосъстоятелност, на трети лица, който постоянно става " храна " за образованието на софтуерите. От друга страна обаче стои самото произведение на програмата. Нека стартираме с първия проблем.
Както стана ясно нагоре, ChatGPT, Midjourney и други сходни изкуствени интелекти работят с голям набор от данни, които се съдържат в списък. Голяма част от тази информация е обект на авторска или друга интелектуална благосъстоятелност.
В член 3 на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) са посочени категорично всички типове обекти на авторското право. От необикновен интерес за нас са най-вече т. 1, т. 4, т. 5 и т. 7. Тъй като генеративният изкуствен интелект употребява своя списък, постоянно той е попълван с обекти на интелектуалната благосъстоятелност, за която не постоянно е налице лицензия. Разработчиците на генеративни софтуери настояват, че не се прави нарушаване на интелектуалната благосъстоятелност, доколкото данните и творбите, които програмата употребява, са с " обучителна " цел и нямат непозволен темперамент.
В известна степен активността на ChatGPT и други сходни съставлява така наречен web scraping (уеб събиране). Това е деяние по автоматизирано събиране на информация от разнообразни уеб уеб сайтове за потребностите на софтуера. Дейността сама по себе не съставлява непозволено деяние. В множеството случаи тя се употребява като развой по по-бързо и качествено събиране и култивиране на данни. В избрани случаи обаче могат да се нарушат интелектуалните права на трети лица.
Противниците на генеративния изкуствен интелект са на мнение, че той постоянно е обучаван и захранван с информация, обект на интелектуалната благосъстоятелност, без експлицитното единодушие на титуляра на правото. Българското авторско право познава института на свободното потребление на предпазени обекти на авторското право. Редът и изискванията за свободното потребление на творбите са поместени в глава Пета на ЗАПСП. Законът категорично показва хипотезите на свободно прилагане.
Друг способ, който е по-известен в Съединени американски щати и се употребява най-вече в ИТ средите, са така наречен copyleft лицензии. Това са лицензии, при които създателят дава безкрайно право на свободно прилагане на неговото произведение. В множеството случаи лицензията е съпроводена от задължението за третото лице да оповести и разреши свободен достъп до своето лично произведение, когато е производно на copyleft творбата. Извън горепосоченото обаче може да се направи умозаключение, че всеки случай на потребление на обект на авторското право без единодушието на създателя или титуляра на правото, съставлява нарушаване на авторските му права.
Динамичното развиване на изкуствения разсъдък даде мотив да се намерения за нормативни актове, които да основат гаранции и отбрана за авторските права и сродните права в цифровата среда . В Европейски Съюз това е Директива 2019/790 по отношение на авторското право и сродните му права в цифровия обединен пазар. С нея страните членки се задължават да основат ред и условия за изключения и ограничавания в защитното деяние на авторското право по отношение на избрани трети лица. Крайната цел е да се основат удобни условия за софтуерното развиване като се разрешава потреблението на творби при улеснен режим. Тази инструкция обаче е извънредно незадоволителна и на процедура примитивна за потребностите на новите технологии. Поради липса на опция, в избрани случаи юристите се обръщат към нея.
Въпросът за режимите на отбрана на авторските права върху творби остава отворен и с наклонност да се задълбочава. Към днешна дата битува стандартното мнение, че потреблението на обекти на авторското право без разрешението на създателя е неприемливо с изключение на в категорично посочени в закона случаи.
Рисувате с изкуствен интелект, само че на кого е авторското право за " творбата " Произведението на изкуствения разсъдък и кой е негов създател
Вторият въпрос, който е изключително спорен, е кой носи авторските права върху основаното от изкуствения разсъдък? Както стана ясно нагоре, генеративният изкуствен интелект е кадърен да сътвори свое лично произведение въз основа на две или повече бройки данни. Това дава мотив на юристите да се опитат да обяснят правния статус на производния артикул.
Нека отбележим няколко значими момента. Българското право на интелектуалната благосъстоятелност има един главен аршин, когато дефинираме дали нещо е произведение, или не - то би трябвало да е артикул на човешката активност и негов титуляр да е човек. Макар да звучи явно, развиването на изкуствения разсъдък сложи това условие пред съществени тествания. От тук следват два въпроса - основаното от генеративния програмен продукт обект на интелектуалната благосъстоятелност ли е и в случай че да, кой е негов притежател?
Имаме ли произведение?
По първия въпрос: отговорът наподобява някак си явен - щом няма човек, няма произведение. Нещата не са напълно по този начин. Както бе посочено нагоре, основаното от програмата е производно на цялост от данни. Създава се една верига на взаимозависимост - 1. първичното произведение е артикул на човешки труд и активност. 2. то се вкарва в архива на програмен продукт, който също е артикул на човешки труд и активност. 3. софтуерът употребява първичното произведение и въз основа на него основава " свое ". От тук следва разумният въпрос - основаното обект ли е на интелектуалното право?
Ако приемем, че е налице произведение по смисъла на българското законодателство, то какви са вероятните решения? Можем от една страна да приказваме за режим на съавторство. В ЗАПСП на съавторството е отдаден единствено член 8 (и неговия аналог в ЗПРПМ) - Авторското право върху произведение, основано от две или повече лица, им принадлежи общо без значение дали творбата е неделимо цяло или се състои от елементи, които имат независимо значение.
Струва ми се обаче, че мъчно може да се поддържа позицията, че е налице съавторство при творбите на изкуствения разсъдък. Защо? Съавторството изисква в процеса по основаване на творбата да вземат участие съавторите. Не просто да са основали нещо предишно, което след това да послужи за третото произведение, а в действителност да са постави интелектуален или механически труд в тенденция основаването му. Нещо повече, не е задоволително общото присъединяване. Задължителна причина е съществуването на обща воля, която да бъде категорично или безмълвно изразена през цялото време. На процедура, когато приказваме за генеративни софтуери, няма съществуване нито на едното, нито на другото изискване.
Възможно решение би било да окачествим творбата като преправка по смисъла на член 9 ЗАПСП. В закона на няколко места се приказва за преправка на произведение и тук би трябвало да отбележим, че член 9 ЗАПСП регламентира правомерното основаване на обект на интелектуалната благосъстоятелност посредством развой на преправка. Това е деяние, което не накърнява правата на създателя на истинското произведение. Чл. 18, алинея 2, т. 8 ЗАПСП урежда като част от авторското право и правото на прилагане и преработката и синхронизацията на творбата. Очевидно имаме несъгласие.
Смятам, че с цел да е налице преправка по реда на член 9 ЗАПСП, а не нарушаване на правото на благосъстоятелност по член 18, алинея 2, т.8 ЗАПСП, производното произведение следва да бъде " ново " и да не основава предпоставки за накърняване на правата на първичния създател. Ново може да е творбата, което е в обособен род, както и внасяне на всевъзможен тип промени в него (козметични и функционални) - вж. §2 ДР на ЗАПСП.
Може да се направи умозаключение, че основаното от изкуствения разсъдък е обект на интелектуална благосъстоятелност. Струва ми се, че актуалното право и юриспруденция нямат съответно решение на въпроса какъв е режимът му. Предвид съществуващите благоприятни условия в законодателството, считам за удачно да се одобри, че творбата съставлява преправка по смисъла на член 9 ЗАПСП с ангажимента, че всеки съответен случай би трябвало да се изследва независимо.
Кой е създател?
Това е може би най-сложният въпрос в целия диалог за изкуствения разсъдък. Новото потомство генеративни софтуери изискват сериозна правна еквилибристика, с цел да се даде от една страна правновалиден отговор, а от друга - подобен, който да дава отговор на потребностите на публичния мир.
На въпроса кой е създател на творбата на ChatGPT, ето какво ми отговори то:
" В множеството случаи, основателят на обекта на интелектуалната благосъстоятелност се счита за притежател на правото на благосъстоятелност. Това значи, че лицето или организацията, които основават автентично произведение, като литературно, художествено, музикално или трагично произведение, имат изключителното право да употребяват и експлоатират това произведение, в това число правото да възпроизвеждат, популяризират, излъчват, извършват и основават производни творби въз основата на истинското произведение. Въпреки това може да има избрани обстановки, когато работата е основана като част от трудов контракт или по контракт за осъществяване на поръчка, където работодателят или клиентът може да има правата върху интелектуалната благосъстоятелност. Важно е да се прегледат деликатно всички контракти или съглашения, свързани със основаването на произведение за установяване на същинския притежател на правата върху интелектуалната благосъстоятелност. "
Приемайки, че е налице обект на интелектуалната благосъстоятелност, следва да разграничим вероятните му създатели. Според някои, това е основателят на самия генеративен изкуствен интелект (напр. при Midjourney това е Midjourney Inc.). Други считат, че това е истинският създател на творбата. Друго решение би било да приемем, че е налице съавторство.
Да стартираме с първото предложение. Може ли да приемем, че създател е притежателят на софтуера? Аргумент в тази тенденция е разбирането, че изкуственият разсъдък е основан от човек, ergo последният е притежател и на всяко производно богатство на машината. Нещо повече, защото самата стратегия е подготвена да реализира избран резултат (в случая с chatGPT - да е езиков изкуствен интелект, който да генерира свои или заучени " човешки " отговори във връзка с разнообразни теми), когато същият сътвори ново произведение, то извършва заложените му цели.
Второто предложение е, че защото генеративният AI работи с набор от данни в личен списък, когато сътвори нов обект на интелектуалното право, то го прави въз основа на съществуваща информация. В този случай, основаното не е ново, а съставлява преправка или изменение на към този момент действителен обект на авторското право. Следователно за създател следва да се одобри първичният създател.
На трето място е съавторството . По-горе към този момент обсъдихме опцията за съществуване на съавторство. Както стана ясно, липсва изначална воля за основаване на общ обект на интелектуалната благосъстоятелност.
И по този начин, кой е притежател на крайното произведение?
Според ChatGPT, това е създателят на истинското произведение. Струва ми се, че липсва едно конкретизиране. ChatGPT разполага с данни, които са настоящи към септември 2021 година Към посочения интервал подобен проблем нямаше и е разумно да не чакаме по-различен отговор. Смятам, че с появяването на генеративния AI, методът към такива проблеми се промени. Моето мнение е, че какъвто и отговор да дадем, той няма да бъде напълно приемлив. Като се има поради обаче развиването на актуалното право и съществуващите все още правни институти, считам, че най-удачно е да възприемем, че крайното произведение е благосъстоятелност на основателя на софтуера . Това мнение се поддържа от експерти в Европа и Съединени американски щати.
Такова схващане, въпреки и да се одобри, би трябвало да се преглежда деликатно и с известна рецензия. Ако се одобри това решение, това би навредило най-много на бизнеса. Създателите на обекти на интелектуалната благосъстоятелност ще бъдат в извънредно неравностойно състояние, защото няма да имат на практика никакви шансове да защитят своите творби в цифровата среда. Особено сензитивен е казусът, когато приказваме за новите поколения генеративни AI, които допускат още по-висока степен на самостоятелна активност и дарба да основават нещо изцяло ново.
Друг проблем е неналичието на ясна формулировка и рамки на " образованието " на такива машини. Докато техните основатели аргументират активността си с " развиване на науката ", пострадалите лица молят да се приключи този развой, защото милиони научни трудови, картини, песни и други се трансформират в " подготвителен обект " за изкуствения разсъдък.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ