"Прекъсването на самсара", или защо за щастието трябва да се разказва повече
Текстът е препубликуван от. Заглавието е на " Дневник ".
Името на Елена Алексиева няма потребност от показване на читателите в България. Известна авторка на огромен брой стихосбирки, пиеси и романи, българската писателка е получила влиятелни награди и нейните изявления са преведени на доста езици като френски, съветски, испански и други. Преди няколко месеца Алексиева се е върнала при българската аудитория със сборника " Прекъсването на самсара ", публикуван от " Жанет 45 ". Книгата се състои от единайсет описа, всеки по към десетина страници, и получи литературната премия " Перото " 2021 в категория " Проза " при започване на ноември.
Заглавието на книгата е обвързвано с едноименно разбиране, което е особено за някои източни религии - изключително за будизма - и значи безусловно " кръговрат " на санскрит. Според тези религии в действителност раждане и гибел се редуват непрекъснато, създавайки една кръгова траектория в непрекъснато придвижване.
Прекъсването на този курс подхожда на достигането на нирвана и най-сетне на освобождението на блуждаещата душа. Следвайки тази логичност, Алексиева събира шепа персонажи, върти колелото на техните външни и на първо място вътрешни животи и се пробва да прекъсва самсара на всеки от тях. Или да ги подтиква да го създадат сами.
Палитрата на героите е толкоз пъстъра и присъща, колкото и разказваните случаи . Гроб като подарък за рожден ден, танци в дискотека вместо внезапните лечения на психиатричното поделение, всеобщо измиране на птици, зазидан прозорец, куче с човешко име, стая, обзаведена със злато, ослепяване, полудяване, избавление от пандиза. Колкото и да наподобяват изобщо разнообразни на пръв взор, всичките епизоди обаче са тясно свързани от безконечния въпрос за търсенето на щастието и личната еднаквост.
Прекъсването на СамсараС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Жените и мъжете, показани във въпросните случки, волю или неволю са сложени против своите най-интимни и от време на време мъчителни стремежи, и затова против също толкоз мъчителния избор дали да преследват своите фантазии или не. Психологията на персонажите последователно поражда от всяка страница с цялото свое несъгласие.
Писателката деликатно изследва тайните и неочакваните пътеки на човешката природа, и всеки роман е като едно огледало , в чието отражение читателят може да разпознае себе си. Алексиева кани своята аудитория да намерения върху смисъла и тъканта на удовлетворяващия живот и да взе участие интензивно в развиването на сюжетите. Заключенията постоянно наподобяват загадъчни, въпроси за размисъл. Човешкото създание се явява като плебей на своя разум и схващане, под зоркото око на другите животни, които населяват всяка история - таралежи, кучета, птички, и една котка с леопардова четина.
Всичко това не значи, че сборникът е тежък или сложен за четене . Напротив, ефикасният жанр на Алексиева е обогатен от фина и понякога леко горчива подигравка, която ту облекчава, ту усъвършенства късите съчинения. Езикът на авторката е богат и мощен и вдъхва живот на ярки облици. Книгата работи таман като балона, упоменат в последния роман - издига читателя над равнището на своето всекидневие, с цел да му даде опцията да уголемява вероятността към съществуването.
Именно в този финален епизод се разкрива " повода " за основаването на творчеството, като че ли в необикновен случай, че публиката би била разочарована: " за щастието доста повече, в сравнение с за скръбта, е нужно да се споделя. Защото човек е организиран по този начин, че за скръбта не му трябват доказателства, а за щастието непрекъснато са нужни. И когато си разказал за него на някого, най-малко си сигурен, че го е имало ".
Името на Елена Алексиева няма потребност от показване на читателите в България. Известна авторка на огромен брой стихосбирки, пиеси и романи, българската писателка е получила влиятелни награди и нейните изявления са преведени на доста езици като френски, съветски, испански и други. Преди няколко месеца Алексиева се е върнала при българската аудитория със сборника " Прекъсването на самсара ", публикуван от " Жанет 45 ". Книгата се състои от единайсет описа, всеки по към десетина страници, и получи литературната премия " Перото " 2021 в категория " Проза " при започване на ноември.
Заглавието на книгата е обвързвано с едноименно разбиране, което е особено за някои източни религии - изключително за будизма - и значи безусловно " кръговрат " на санскрит. Според тези религии в действителност раждане и гибел се редуват непрекъснато, създавайки една кръгова траектория в непрекъснато придвижване.
Прекъсването на този курс подхожда на достигането на нирвана и най-сетне на освобождението на блуждаещата душа. Следвайки тази логичност, Алексиева събира шепа персонажи, върти колелото на техните външни и на първо място вътрешни животи и се пробва да прекъсва самсара на всеки от тях. Или да ги подтиква да го създадат сами.
Палитрата на героите е толкоз пъстъра и присъща, колкото и разказваните случаи . Гроб като подарък за рожден ден, танци в дискотека вместо внезапните лечения на психиатричното поделение, всеобщо измиране на птици, зазидан прозорец, куче с човешко име, стая, обзаведена със злато, ослепяване, полудяване, избавление от пандиза. Колкото и да наподобяват изобщо разнообразни на пръв взор, всичките епизоди обаче са тясно свързани от безконечния въпрос за търсенето на щастието и личната еднаквост.
Жените и мъжете, показани във въпросните случки, волю или неволю са сложени против своите най-интимни и от време на време мъчителни стремежи, и затова против също толкоз мъчителния избор дали да преследват своите фантазии или не. Психологията на персонажите последователно поражда от всяка страница с цялото свое несъгласие.
Писателката деликатно изследва тайните и неочакваните пътеки на човешката природа, и всеки роман е като едно огледало , в чието отражение читателят може да разпознае себе си. Алексиева кани своята аудитория да намерения върху смисъла и тъканта на удовлетворяващия живот и да взе участие интензивно в развиването на сюжетите. Заключенията постоянно наподобяват загадъчни, въпроси за размисъл. Човешкото създание се явява като плебей на своя разум и схващане, под зоркото око на другите животни, които населяват всяка история - таралежи, кучета, птички, и една котка с леопардова четина.
Всичко това не значи, че сборникът е тежък или сложен за четене . Напротив, ефикасният жанр на Алексиева е обогатен от фина и понякога леко горчива подигравка, която ту облекчава, ту усъвършенства късите съчинения. Езикът на авторката е богат и мощен и вдъхва живот на ярки облици. Книгата работи таман като балона, упоменат в последния роман - издига читателя над равнището на своето всекидневие, с цел да му даде опцията да уголемява вероятността към съществуването.
Именно в този финален епизод се разкрива " повода " за основаването на творчеството, като че ли в необикновен случай, че публиката би била разочарована: " за щастието доста повече, в сравнение с за скръбта, е нужно да се споделя. Защото човек е организиран по този начин, че за скръбта не му трябват доказателства, а за щастието непрекъснато са нужни. И когато си разказал за него на някого, най-малко си сигурен, че го е имало ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ