Юлия Огнянова – учителка по свобода
Текстът е препубликуван от
" Той се появи в актуалната българска литература ненадейно, като дива фиданка, непосадена и неполивана от никого. Като предизвикателство против вековните показа за писателско майсторство... " Думите са на Юлия Огнянова за Йордан Радичков във връзка постановката на неговата пиеса " Опит за хвърчене ", 1982, в Никозия, Кипър (сп. " Култура ", 02/2023). Опитайте да опишете нея самата в две фрази и в случай че сте затруднени, просто заменете думата " литература " с " спектакъл ", а " писателско " с " режисьорско " и евентуално ще получите тъкмо това, което търсите - Юлия Огнянова в две фрази, по този начин, както тя самата разказва Радичков.
Днес се навършват 100 години от рождението на театралния режисьор Юлия Огнянова
Нямах нито достойнството, нито журналистическия късмет да я познавам персонално, само че доста постоянно в изявленията с театрали (предимно нейни възпитаници, само че и сътрудници от нейното поколение) разговаряхме за тази изключителна жена. И в този момент, когато следва честването на 100-годишнината от рождението на Юлия Огнянова, си напомням диалога с актрисата Златина Тодева. До сетния си мирис тя беше признателна на режисьорката за това, че съумява да я измъкне от тежък прочувствен срив в може би най-трудния миг от нейния живот.
Годината е 1991-ва, Мама Злата (така театралите назоваха актрисата) остава вдовица след гибелта на артиста Никола Тодев, а скоро по-късно и без работа в обичания на двамата Пловдивски трагичен спектакъл. Покрусена, само че себеуважаваща се, тя не се бунтува против неочакваното ѝ пенсиониране, не търси пояснения, а безшумно понася тъгата си надалеч от хорското любознание в дребната фамилна вила в село Солища. Докато един ден на прага не се появява самата Юлия Огнянова.
Запазила съм достоверния роман на Златина Тодева: " Не съм се кланяла на никого, на никого не съм се молила, дори когато съм била доста зле. Няма и да го направя. Не го направих и когато на 29 март 1991 година умря Коля, а най-после на сезона, на 20 юни, получих предизвестие, че ще бъда пенсионирана. Самата аз нямах безусловно никакво желание да остана в театъра. Щях тежко да го понеса там, където сме били двамата Не им се дразня, даже не отидох да кажа, чакайте бе, хора, само че Така става от време на време. Дотук беше, каквото беше - благодарих на Бога, че е било. Минаха три години и един ден в къщата ни в Солища, горе в планината, дойде Юлия Огнянова. Дойде и ме предложения за " Забравените от небето " - огромния театър, който тя направи в Родопския трагичен спектакъл в Смолян. Аз на първо време не желаех, само че тя сподели: " Няма да мръдна отсам, в случай че не се съгласиш ". И в действителност заставам три дни, не си отива, най-после щерка ми Гергана ме помоли: " Мамо, кажи " да ", тъй като дамата не трябва да виси тук и да те чака ". Съгласих се с изискването, че в случай че ми тръгне - ще остана. Защото трябваше да изучавам родопски акцент. Не че не го разбирам, само че съзнателно не го говорех, с цел да не скапва правоговора си. Ударенията са по-други, доста по-меко приказват Но стъпих на сцената и очевидно, човек като помирише праха там - край. И започнах да работя още веднъж... "
Завещаното от Юлия ОгняноваС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Не единствено че стартира да работи още веднъж, само че откакто я приобщава към " Забравените от небето " по Екатерина Томова, Юлия Огнянова продължава да работи със Златина Тодева и в последвалия моноспектакъл " Забравени от небето " (копродукция на Сдружение " Летен сценичен университет " и Театрална работилница " Сфумато " ).
По този мотив Юлия Огнянова написа: " Моноспектакълът на Златина Тодева приготвя втора среща на театъра със столетниците от документалната повест на Екатерина Томова " Забравени от небето ". Взривният ѝ артистичен гений получи премията Аскеер през 1995 година за най-хубава поддържаща женска роля за осъществяването на Гривня от едноименния театър на Родопския трагичен спектакъл. Зрителите се солидаризираха с тази оценка във финала на всяко зрелище. Сценарият на " Забравени от небето " е построен върху пет достоверни ориси на хора от Родопския край. Петте откровения - пет покъртителни автопортрета - ще вкарат фена в един неповторим по мъдрост и удивителен по непорочност нравствен свят. Пет човешки същества - към момента действително съществуващи, само че и действително застрашени от изгубване в нашия прагматичен, антихуманен, " цивилизован " век. Интересът към изкуството на този изчезващ човешки тип го трансформира в самобитен резерват на духовни добродетели. Съприкосновението с тези чудати създания, въпреки и единствено от сцената, има пречистващо влияние ".
През 2000 година моноспектакълът носи на Златина Тодева и номинация за " Аскеер " за най-хубава водеща женска роля. " Забравени от небето " е блестящо събитие в културния ни живот на лимита сред остарелия и новия век. Екатерина Томова събира историите на неколцина родопски старци, които като че ли носят цялата човешка мъдрост. С Юлия Огнянова и Златина Тодева обаче тъгите и насладите им се трансформират в жива, достоверна изповед за неизтляващия дух, макар немощта на изтляващото тяло. Очевидно режисьорският усет е бил прецизен, а актьорският гений - подготвен да научи десетки страници на акцент с вярата, че към момента има у нас хора, които да се вслушат в това:
Колко се е тегло тьоглило по ей сая пуста земя
Колко са е корв льело
На човек по тази причина му е дадена душата!
Душата му е дадена за положително! За хубаво!
И да го извида нависоко и нашироко!
(Из " Забравени от небето " )
© портал
Програма към " Забравените от небето ", списък М. Гинева
Юлия Огнянова е освен подстрекател, тя е може би идеалният преподавател по изкуството на импровизацията. Учениците ѝ няма по какъв начин да не помнят " нейния способ ", посредством който ги приковава часове наред (много постоянно в личния си дом), увлечени в диалози за изкуство, само че и за морала, за достойнството, за свободата, за импровизацията. Няма по какъв начин да не помнят по какъв начин тяхната " втора майка " съумява да прави спектакъл даже с две порцеланови фигурки, поставяйки ги в разнообразни позиции.
Уроците на Юлия ОгняноваС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Веднъж в диалог с Мая Новоселска ми хрумна да ревизира по какъв начин тя, излязлата към този момент отдолу под крилото на своята учителка, ще показва сходна игра. Подадох ѝ две батерийки и я помолих да направи с тях малко зрелище. В същата секунда Мая ги взе и като че ли ги съживи. Постави ги на масата като изправени човечета на известно разстояние и стартира да импровизира: " Има няколко разновидността. Примерно едната батерийка отива към другата, само че когато се доближава, втората ѝ обръща тил и хуква да бяга (показва). Ето и нов вид: Едната батерийка върви към другата, доближава се, качва се на главата ѝ и я събаря на земята. При третия вид първата се доближава, втората се тормози и се отмества, първата се отдалечава назад, след това втората доближава, а след това се връща. И по този начин до безконечност, до момента в който един ден тръгнат сякаш една към друга и се разминат. Има и четвърти вид: потеглят една към друга, срещат се, целуват се и не престават дружно напред. Изберете сами (смее се) ". Бях смаяна - това беше методът на Юлия Огнянова. След което Мая добави: " Нейните уроци са скъпи ".
Днес, на 100-годишнината от рождението на Юлия Огнянова, учениците ѝ евентуално ще усетят сълзата в очите, само че и топлината при загатна за тази невероятна персона, на която сп. " Култура " посвети февруарския си брой. За Теди Москов тя е " педагогичен гейзер ", за Велимир Велев е " извънземна, само че в същото време по този начин простичко устроена ", за Катя Петрова " тя има впечатляваща интелектуална мощност, полуда, възприятие за комизъм, които събрани в едно зареждат и въодушевяват всички с готовност за работа без взаимни отстъпки ". А Нина Димитрова обобщава: " Юлия Огнянова е цялост от всичко градивно, което стартира с НЕ - непримирима, непокорна, непредвидена, ексцентрична, непоколебима, неподкупна. Тя е несравнима "
" За да си свободен, би трябвало да си самостоятелен от три неща: популярност, пари и власт ", обича да споделя Юлия Огнянова. Явно тогава може да се роди и свободното изкуство, на което тя посвещава живота си.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
" Той се появи в актуалната българска литература ненадейно, като дива фиданка, непосадена и неполивана от никого. Като предизвикателство против вековните показа за писателско майсторство... " Думите са на Юлия Огнянова за Йордан Радичков във връзка постановката на неговата пиеса " Опит за хвърчене ", 1982, в Никозия, Кипър (сп. " Култура ", 02/2023). Опитайте да опишете нея самата в две фрази и в случай че сте затруднени, просто заменете думата " литература " с " спектакъл ", а " писателско " с " режисьорско " и евентуално ще получите тъкмо това, което търсите - Юлия Огнянова в две фрази, по този начин, както тя самата разказва Радичков.
Днес се навършват 100 години от рождението на театралния режисьор Юлия Огнянова Нямах нито достойнството, нито журналистическия късмет да я познавам персонално, само че доста постоянно в изявленията с театрали (предимно нейни възпитаници, само че и сътрудници от нейното поколение) разговаряхме за тази изключителна жена. И в този момент, когато следва честването на 100-годишнината от рождението на Юлия Огнянова, си напомням диалога с актрисата Златина Тодева. До сетния си мирис тя беше признателна на режисьорката за това, че съумява да я измъкне от тежък прочувствен срив в може би най-трудния миг от нейния живот.
Годината е 1991-ва, Мама Злата (така театралите назоваха актрисата) остава вдовица след гибелта на артиста Никола Тодев, а скоро по-късно и без работа в обичания на двамата Пловдивски трагичен спектакъл. Покрусена, само че себеуважаваща се, тя не се бунтува против неочакваното ѝ пенсиониране, не търси пояснения, а безшумно понася тъгата си надалеч от хорското любознание в дребната фамилна вила в село Солища. Докато един ден на прага не се появява самата Юлия Огнянова.
Запазила съм достоверния роман на Златина Тодева: " Не съм се кланяла на никого, на никого не съм се молила, дори когато съм била доста зле. Няма и да го направя. Не го направих и когато на 29 март 1991 година умря Коля, а най-после на сезона, на 20 юни, получих предизвестие, че ще бъда пенсионирана. Самата аз нямах безусловно никакво желание да остана в театъра. Щях тежко да го понеса там, където сме били двамата Не им се дразня, даже не отидох да кажа, чакайте бе, хора, само че Така става от време на време. Дотук беше, каквото беше - благодарих на Бога, че е било. Минаха три години и един ден в къщата ни в Солища, горе в планината, дойде Юлия Огнянова. Дойде и ме предложения за " Забравените от небето " - огромния театър, който тя направи в Родопския трагичен спектакъл в Смолян. Аз на първо време не желаех, само че тя сподели: " Няма да мръдна отсам, в случай че не се съгласиш ". И в действителност заставам три дни, не си отива, най-после щерка ми Гергана ме помоли: " Мамо, кажи " да ", тъй като дамата не трябва да виси тук и да те чака ". Съгласих се с изискването, че в случай че ми тръгне - ще остана. Защото трябваше да изучавам родопски акцент. Не че не го разбирам, само че съзнателно не го говорех, с цел да не скапва правоговора си. Ударенията са по-други, доста по-меко приказват Но стъпих на сцената и очевидно, човек като помирише праха там - край. И започнах да работя още веднъж... "
Не единствено че стартира да работи още веднъж, само че откакто я приобщава към " Забравените от небето " по Екатерина Томова, Юлия Огнянова продължава да работи със Златина Тодева и в последвалия моноспектакъл " Забравени от небето " (копродукция на Сдружение " Летен сценичен университет " и Театрална работилница " Сфумато " ).
По този мотив Юлия Огнянова написа: " Моноспектакълът на Златина Тодева приготвя втора среща на театъра със столетниците от документалната повест на Екатерина Томова " Забравени от небето ". Взривният ѝ артистичен гений получи премията Аскеер през 1995 година за най-хубава поддържаща женска роля за осъществяването на Гривня от едноименния театър на Родопския трагичен спектакъл. Зрителите се солидаризираха с тази оценка във финала на всяко зрелище. Сценарият на " Забравени от небето " е построен върху пет достоверни ориси на хора от Родопския край. Петте откровения - пет покъртителни автопортрета - ще вкарат фена в един неповторим по мъдрост и удивителен по непорочност нравствен свят. Пет човешки същества - към момента действително съществуващи, само че и действително застрашени от изгубване в нашия прагматичен, антихуманен, " цивилизован " век. Интересът към изкуството на този изчезващ човешки тип го трансформира в самобитен резерват на духовни добродетели. Съприкосновението с тези чудати създания, въпреки и единствено от сцената, има пречистващо влияние ".
През 2000 година моноспектакълът носи на Златина Тодева и номинация за " Аскеер " за най-хубава водеща женска роля. " Забравени от небето " е блестящо събитие в културния ни живот на лимита сред остарелия и новия век. Екатерина Томова събира историите на неколцина родопски старци, които като че ли носят цялата човешка мъдрост. С Юлия Огнянова и Златина Тодева обаче тъгите и насладите им се трансформират в жива, достоверна изповед за неизтляващия дух, макар немощта на изтляващото тяло. Очевидно режисьорският усет е бил прецизен, а актьорският гений - подготвен да научи десетки страници на акцент с вярата, че към момента има у нас хора, които да се вслушат в това:
Колко се е тегло тьоглило по ей сая пуста земя
Колко са е корв льело
На човек по тази причина му е дадена душата!
Душата му е дадена за положително! За хубаво!
И да го извида нависоко и нашироко!
(Из " Забравени от небето " )
© портал
Програма към " Забравените от небето ", списък М. Гинева
Юлия Огнянова е освен подстрекател, тя е може би идеалният преподавател по изкуството на импровизацията. Учениците ѝ няма по какъв начин да не помнят " нейния способ ", посредством който ги приковава часове наред (много постоянно в личния си дом), увлечени в диалози за изкуство, само че и за морала, за достойнството, за свободата, за импровизацията. Няма по какъв начин да не помнят по какъв начин тяхната " втора майка " съумява да прави спектакъл даже с две порцеланови фигурки, поставяйки ги в разнообразни позиции.
Веднъж в диалог с Мая Новоселска ми хрумна да ревизира по какъв начин тя, излязлата към този момент отдолу под крилото на своята учителка, ще показва сходна игра. Подадох ѝ две батерийки и я помолих да направи с тях малко зрелище. В същата секунда Мая ги взе и като че ли ги съживи. Постави ги на масата като изправени човечета на известно разстояние и стартира да импровизира: " Има няколко разновидността. Примерно едната батерийка отива към другата, само че когато се доближава, втората ѝ обръща тил и хуква да бяга (показва). Ето и нов вид: Едната батерийка върви към другата, доближава се, качва се на главата ѝ и я събаря на земята. При третия вид първата се доближава, втората се тормози и се отмества, първата се отдалечава назад, след това втората доближава, а след това се връща. И по този начин до безконечност, до момента в който един ден тръгнат сякаш една към друга и се разминат. Има и четвърти вид: потеглят една към друга, срещат се, целуват се и не престават дружно напред. Изберете сами (смее се) ". Бях смаяна - това беше методът на Юлия Огнянова. След което Мая добави: " Нейните уроци са скъпи ".
Днес, на 100-годишнината от рождението на Юлия Огнянова, учениците ѝ евентуално ще усетят сълзата в очите, само че и топлината при загатна за тази невероятна персона, на която сп. " Култура " посвети февруарския си брой. За Теди Москов тя е " педагогичен гейзер ", за Велимир Велев е " извънземна, само че в същото време по този начин простичко устроена ", за Катя Петрова " тя има впечатляваща интелектуална мощност, полуда, възприятие за комизъм, които събрани в едно зареждат и въодушевяват всички с готовност за работа без взаимни отстъпки ". А Нина Димитрова обобщава: " Юлия Огнянова е цялост от всичко градивно, което стартира с НЕ - непримирима, непокорна, непредвидена, ексцентрична, непоколебима, неподкупна. Тя е несравнима "
" За да си свободен, би трябвало да си самостоятелен от три неща: популярност, пари и власт ", обича да споделя Юлия Огнянова. Явно тогава може да се роди и свободното изкуство, на което тя посвещава живота си.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ