Студенти срещу руското влияние. Една забравена 25-годишнина от Априлското въстание
Текстът е препубликуван от.
Още в края на 19 век се вършат мерки за идното отбелязване на 25-годишнината от Априлското въстание през 1901 година и от Руско-турската война през 1902-1903 година Предстои организирането на шумни и импозантни тържества.
За задачата е основан " Комитет Цар-Освободител Александър II ". Той подема самодейността за всенародна подписка за издигане монумент на Цар Освободител, Музей на Българското Възраждане и Освобождение и за Инвалиден дом. Почетен ръководител на комитета става самичък княз Фердинанд. Предвижда се през април 1901 година да се направи първата копка.
По този метод още първоначално отбелязването на годишнината от Априлското въстание попада в сянката на проектите за създаване на царския монумент, както и на опитите да бъде извоювана Русия за българската балканска политика. Това се случва без каквито и да било забележими насърчения от Петербург към българската политика за промени в Македония. Нещо повече, точно под съветски напън на 23 против 24 март 1901 година в София са задържани ръководителите на Върховния македоно-одрински комитет.
Както отбелязва Кети Мирчева, тъкмо в навечерието на събитията към отбелязване на 25-годишнината от Априлското въстание княз Фердинанд се пробва да притъпи предстоящите антирусофилски и антицаристки реакции в страната. Ето за какво и възнамерява да раздели възпоменанията в Панагюрище и Копривщица от тези в София. Едните са планувани за 20 април, а другите за 23 април, на който се пада и Гергьовден.
Възпоменанията от 22 и 23 април 1901 година
И в действителност панагюрци и копривщенци честват юбилейната годишнина на самия 20 април 1901 година Тук княз Фердинанд произнася тирада, напълно в възхвала на делото на априлци и " мъченическите кости " от 1876 година Напомня и за имената на славни българи от предишното като Бенковски, Ботев, Левски и Раковски.
В София на 23 април обаче прославата е най-много на " Великият Цар ", съумял да реализира смелата фантазия, която единствено измъчвала " въображението на българина от Паисия до Левски ".
Още предварителните проекти отбелязването на годишнината от Априлското въстание да попадне под сянката на бъдещия монумент на съветския цар довеждат до неодобрение измежду студентската и ученическата юноша в столицата.
В навечерието на празненствата студентите от Висшето и учениците от Рисувалното учебно заведение излизат с резолюция, под която се подписват към стотина души.
В нея те се опълчват на смесването на двата празника и " пращат своите най-горещи благосклонности на многострадалния съветски народ, на съветските студенти, на съветските писатели, които с героизъм и неустрашимост встъпиха в битка с съветската реакция, с съветския монархизъм, с цел да защитят културата, напредъка ". В края акцентират още по какъв начин си резервират правото да отпразнуват паметта на българските революционери от април 1876 година, като я опълчват на съветското самодържавие и мракобесие.
На 22 април студентите провеждат в столицата протестен протест. В оповестената публична резолюция намираме три значими момента. В нея преди всичко се изрича страдание, задето се отсрочват тържествата, отдадени на Априлското въстание за по-късна дата само поради отсъствието на княза Фердинанд, като по този метод им се придава и един очебийно дворцов темперамент. Проведена е същия ден и проява. По време на нея младите потеглят по софийските улици, пеят Ботевата " Молитва " и осъждат съдружното държавно управление на демократи и прогресивнолиберали отпред с П. Каравелов.
На другия ден, 23 април, е извършено тържеството по полагане основите на предстоящ монумент на Цар Освободител Александър II против Народното събрание. Възпоменанията не престават от ранна заран до късна вечер. На събитието, за което авансово управляващите са изготвили стратегия, участват княз Фердинанд и съветският дипломатически сътрудник в българската столица. Тук са и министрите от държавното управление на П. Каравелов.
Младите студенти не закъсняват да стачкуват и в този ден. Пред съветското дипломатическо агентство в столицата с песни и крясъци " долу " те се пробват да пресечен оратора. В този миг полицията арестува четирима студенти участници. От своя страна техните сътрудници вършат опит да ги освободят от полицейския сектор, при който се стига до нови конфликти. Един от стражарите е ранен. Арестувани са още осем студенти.
Вечерта на 23 април е проведено особено факелно шествие до паметника на Васил Левски. Там тирада произнася опозиционния политик Никола Генадиев. Видимо неслучайно в словото си той приказва единствено за април 1876 година и не загатва Руско-турската война. Шествието се насочва към съветското дипломатическо агентство. Там в символ на митинг събраната университетска юноша пее революционни песни за да се опълчи на опошляването в нейните очи на празника на априлци, като му се придава консервативна и монархическа устременост.
Реакцията на управляващите
Така оркестрираното отбелязване на годишнината от Априлското въстание с първа копка на монумент на съветски монарх против Народното събрание е част от политика на княз Фердинанд и няколко поредни тогавашни кабинета за доближаване с Русия. Тя ще приключи с подписването на българо-руската военна спогодба от 1902 година, от която съветското обвързване да помогне на България при румънско нахлуване, по този начин и не се задейства през 1913 година
Студентските прояви в тези дни срещат гневната опозиция от държавното управление. Цанковисткият русофилски в. " България " отбелязва: " В своята манифестация студентите са правили неприлични демонстрации пред основите на паметника на " Царя-Освободител ". " В материал " Учащата се юноша " вестникът окачествява стореното от младежите като ни по-малко от " смело закононарушение " и " безсрамно държание ".
Строителите на модерна България - неиздаден ръкопис С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
В този смисъл " България " прибавя: " А ний освен от благодарност, само че и по значими исторически задания, както Априлското въстание и другите национални придвижвания ни завещаха, сме длъжни да се отнасяме с уважително примирение към великата Руска империя. "
Още в идващите дни, не без напън и от държавните кръгове, Академичният съвет на Софийския университет изключва над 70 студенти.
Прави усещане, че измежду тях личат имената на отстранените за три семестъра Александър Ц. Цанков, Никола Ив. Харлаков, Илия Янулов, а за един учебен срок Димитър Мишайков, Стоян Романски, Григор Чешмеджиев, Димитър Михалчев.
Сред задържаните е и Симеон Радев , който като османски гражданин е длъжен в тридневен период да напусне територията на Княжеството. Списъкът на осъдените не оставя подозрение, че в митингите очевидно се е присъединил цветът на студентската юноша.
Други реакции на случилото се
Изданието на подкрепящата, въпреки и без да взе участие в държавната коалиция, русофилска Народна партия, в. " Мир ", също осъжда студентската акция при първата копка на бъдещия монумент на Царя Освободител.
Вестникът се възмущава, задето тези стотина студенти са си разрешили " да разсъждават върху органическия строй на оная велика страна, на която ние изискуем свободата и съществуването си. " С решителност материалът заключава: " Руският монархизъм може и да е неприятен за всичките нации, дори и за самите руси, само че за нас той е светилище, от което излязоха лъчите на нашата самостоятелност. "
Интересно е, че във връзка на абсурда както стамболовисткият в. " Нов век ", по този начин и радослависткият в. " Народни права ", се разграничават изрично от дейностите на студентите, представяйки ги за недомислени и екстремистки. И въпреки всичко виновността се търси повече в държавното управление, което съзнателно е смесило две събития. В отзвук и за самото празненство " Нов век " написа: " В София кой знае за какво и по чия самодейност тоя чисто национален празник, на който трябваше да се дадат други размери и значение, беше подправен с поставянието основите на памятника на съветския цар Александра II и праздненството изглеждаше да е отдадено повече на този акт в сравнение с историческото събитие, което се празднуваше. Това смесване по нашето разбирание не трябваше да се прави. "
Още по-остри са радославистите. Материал, в който се приказва за повторното арестуване на С. Радев и заканите за неговата екстрадиция, приключва по следния метод: " С какво нашите министри могат да изявят своите русофилски усеща, в случай че не да следват съветската полиция и нейните каузи, които да присаждат на българска почва. "
Социалистическият " Работнически вестник " изрича отношението си към честването на Априлското въстание и " полагането на основите на паметника на съветския цар ", пишейки: " Неколцина господа остарели и нови " борци " явно да влеят " жива вода " в едно безнадеждно дружество, откриха за добре да слеят в едно двете тържества - априлското въстание и полагането на основите на паметника. "
Априлско въстание 1876 годинаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Случилото се на 23 април социалистическият вестник преглежда като едно профаниране на " идеалните облици на Ботев, Левски, Бенковски ", в което взела участие " шантавата многохилядна навалица отпред с благородната " трапезна " интелигенция, която постоянно самоуверено плува по течението... "
Вестникът даже изрича и съжалението си, че и професорите от Висшето учебно заведение се включили към " властвующата нелепост " и, правилни от години на " идеята на академическото празнословие ", са изключили няколко десетки студенти.
В съпоставяне с през днешния ден, през 1901 година са разнообразни политиците, разнообразни са студентите, още по-различни са и социалистите. Може би е същото само " академическото празнословие ". Всъщност, не, комай е станало по-голямо и по-посредствено.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Още в края на 19 век се вършат мерки за идното отбелязване на 25-годишнината от Априлското въстание през 1901 година и от Руско-турската война през 1902-1903 година Предстои организирането на шумни и импозантни тържества.
За задачата е основан " Комитет Цар-Освободител Александър II ". Той подема самодейността за всенародна подписка за издигане монумент на Цар Освободител, Музей на Българското Възраждане и Освобождение и за Инвалиден дом. Почетен ръководител на комитета става самичък княз Фердинанд. Предвижда се през април 1901 година да се направи първата копка.
По този метод още първоначално отбелязването на годишнината от Априлското въстание попада в сянката на проектите за създаване на царския монумент, както и на опитите да бъде извоювана Русия за българската балканска политика. Това се случва без каквито и да било забележими насърчения от Петербург към българската политика за промени в Македония. Нещо повече, точно под съветски напън на 23 против 24 март 1901 година в София са задържани ръководителите на Върховния македоно-одрински комитет.
Както отбелязва Кети Мирчева, тъкмо в навечерието на събитията към отбелязване на 25-годишнината от Априлското въстание княз Фердинанд се пробва да притъпи предстоящите антирусофилски и антицаристки реакции в страната. Ето за какво и възнамерява да раздели възпоменанията в Панагюрище и Копривщица от тези в София. Едните са планувани за 20 април, а другите за 23 април, на който се пада и Гергьовден.
Възпоменанията от 22 и 23 април 1901 година
И в действителност панагюрци и копривщенци честват юбилейната годишнина на самия 20 април 1901 година Тук княз Фердинанд произнася тирада, напълно в възхвала на делото на априлци и " мъченическите кости " от 1876 година Напомня и за имената на славни българи от предишното като Бенковски, Ботев, Левски и Раковски.
В София на 23 април обаче прославата е най-много на " Великият Цар ", съумял да реализира смелата фантазия, която единствено измъчвала " въображението на българина от Паисия до Левски ".
Още предварителните проекти отбелязването на годишнината от Априлското въстание да попадне под сянката на бъдещия монумент на съветския цар довеждат до неодобрение измежду студентската и ученическата юноша в столицата.
В навечерието на празненствата студентите от Висшето и учениците от Рисувалното учебно заведение излизат с резолюция, под която се подписват към стотина души.
В нея те се опълчват на смесването на двата празника и " пращат своите най-горещи благосклонности на многострадалния съветски народ, на съветските студенти, на съветските писатели, които с героизъм и неустрашимост встъпиха в битка с съветската реакция, с съветския монархизъм, с цел да защитят културата, напредъка ". В края акцентират още по какъв начин си резервират правото да отпразнуват паметта на българските революционери от април 1876 година, като я опълчват на съветското самодържавие и мракобесие.
На 22 април студентите провеждат в столицата протестен протест. В оповестената публична резолюция намираме три значими момента. В нея преди всичко се изрича страдание, задето се отсрочват тържествата, отдадени на Априлското въстание за по-късна дата само поради отсъствието на княза Фердинанд, като по този метод им се придава и един очебийно дворцов темперамент. Проведена е същия ден и проява. По време на нея младите потеглят по софийските улици, пеят Ботевата " Молитва " и осъждат съдружното държавно управление на демократи и прогресивнолиберали отпред с П. Каравелов.
На другия ден, 23 април, е извършено тържеството по полагане основите на предстоящ монумент на Цар Освободител Александър II против Народното събрание. Възпоменанията не престават от ранна заран до късна вечер. На събитието, за което авансово управляващите са изготвили стратегия, участват княз Фердинанд и съветският дипломатически сътрудник в българската столица. Тук са и министрите от държавното управление на П. Каравелов.
Младите студенти не закъсняват да стачкуват и в този ден. Пред съветското дипломатическо агентство в столицата с песни и крясъци " долу " те се пробват да пресечен оратора. В този миг полицията арестува четирима студенти участници. От своя страна техните сътрудници вършат опит да ги освободят от полицейския сектор, при който се стига до нови конфликти. Един от стражарите е ранен. Арестувани са още осем студенти.
Вечерта на 23 април е проведено особено факелно шествие до паметника на Васил Левски. Там тирада произнася опозиционния политик Никола Генадиев. Видимо неслучайно в словото си той приказва единствено за април 1876 година и не загатва Руско-турската война. Шествието се насочва към съветското дипломатическо агентство. Там в символ на митинг събраната университетска юноша пее революционни песни за да се опълчи на опошляването в нейните очи на празника на априлци, като му се придава консервативна и монархическа устременост.
Реакцията на управляващите
Така оркестрираното отбелязване на годишнината от Априлското въстание с първа копка на монумент на съветски монарх против Народното събрание е част от политика на княз Фердинанд и няколко поредни тогавашни кабинета за доближаване с Русия. Тя ще приключи с подписването на българо-руската военна спогодба от 1902 година, от която съветското обвързване да помогне на България при румънско нахлуване, по този начин и не се задейства през 1913 година
Студентските прояви в тези дни срещат гневната опозиция от държавното управление. Цанковисткият русофилски в. " България " отбелязва: " В своята манифестация студентите са правили неприлични демонстрации пред основите на паметника на " Царя-Освободител ". " В материал " Учащата се юноша " вестникът окачествява стореното от младежите като ни по-малко от " смело закононарушение " и " безсрамно държание ".
В този смисъл " България " прибавя: " А ний освен от благодарност, само че и по значими исторически задания, както Априлското въстание и другите национални придвижвания ни завещаха, сме длъжни да се отнасяме с уважително примирение към великата Руска империя. "
Още в идващите дни, не без напън и от държавните кръгове, Академичният съвет на Софийския университет изключва над 70 студенти.
Прави усещане, че измежду тях личат имената на отстранените за три семестъра Александър Ц. Цанков, Никола Ив. Харлаков, Илия Янулов, а за един учебен срок Димитър Мишайков, Стоян Романски, Григор Чешмеджиев, Димитър Михалчев.
Сред задържаните е и Симеон Радев , който като османски гражданин е длъжен в тридневен период да напусне територията на Княжеството. Списъкът на осъдените не оставя подозрение, че в митингите очевидно се е присъединил цветът на студентската юноша.
Други реакции на случилото се
Изданието на подкрепящата, въпреки и без да взе участие в държавната коалиция, русофилска Народна партия, в. " Мир ", също осъжда студентската акция при първата копка на бъдещия монумент на Царя Освободител.
Вестникът се възмущава, задето тези стотина студенти са си разрешили " да разсъждават върху органическия строй на оная велика страна, на която ние изискуем свободата и съществуването си. " С решителност материалът заключава: " Руският монархизъм може и да е неприятен за всичките нации, дори и за самите руси, само че за нас той е светилище, от което излязоха лъчите на нашата самостоятелност. "
Интересно е, че във връзка на абсурда както стамболовисткият в. " Нов век ", по този начин и радослависткият в. " Народни права ", се разграничават изрично от дейностите на студентите, представяйки ги за недомислени и екстремистки. И въпреки всичко виновността се търси повече в държавното управление, което съзнателно е смесило две събития. В отзвук и за самото празненство " Нов век " написа: " В София кой знае за какво и по чия самодейност тоя чисто национален празник, на който трябваше да се дадат други размери и значение, беше подправен с поставянието основите на памятника на съветския цар Александра II и праздненството изглеждаше да е отдадено повече на този акт в сравнение с историческото събитие, което се празднуваше. Това смесване по нашето разбирание не трябваше да се прави. "
Още по-остри са радославистите. Материал, в който се приказва за повторното арестуване на С. Радев и заканите за неговата екстрадиция, приключва по следния метод: " С какво нашите министри могат да изявят своите русофилски усеща, в случай че не да следват съветската полиция и нейните каузи, които да присаждат на българска почва. "
Социалистическият " Работнически вестник " изрича отношението си към честването на Априлското въстание и " полагането на основите на паметника на съветския цар ", пишейки: " Неколцина господа остарели и нови " борци " явно да влеят " жива вода " в едно безнадеждно дружество, откриха за добре да слеят в едно двете тържества - априлското въстание и полагането на основите на паметника. "
Случилото се на 23 април социалистическият вестник преглежда като едно профаниране на " идеалните облици на Ботев, Левски, Бенковски ", в което взела участие " шантавата многохилядна навалица отпред с благородната " трапезна " интелигенция, която постоянно самоуверено плува по течението... "
Вестникът даже изрича и съжалението си, че и професорите от Висшето учебно заведение се включили към " властвующата нелепост " и, правилни от години на " идеята на академическото празнословие ", са изключили няколко десетки студенти.
В съпоставяне с през днешния ден, през 1901 година са разнообразни политиците, разнообразни са студентите, още по-различни са и социалистите. Може би е същото само " академическото празнословие ". Всъщност, не, комай е станало по-голямо и по-посредствено.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ