Черни лебеди, или за наградения с "Гонкур" роман "Аномалията"
Текстът е препубликуван от
Миналата година оповестяването на най-голямата френска премия за литература " Гонкур " закъсня с цялостен месец и когато най-накрая се случи, за пръв път в историята на състезанието онлайн, изненадата беше огромна. Донякъде поради създателя, само че още повече поради жанра на неговата творба: научна фантастика с прогностичен (антиутопичен) темперамент.
Подобен избор надали би бил вероятен преди десетина години, само че през днешния ден вълната на всевъзможен тип фантастични романи залива международната литература (ако се взрете деликатно, ще я забележите и в българската литература) и антиутопията е нейният жанров връх.
Преди да приказвам за романа обаче, ще кажа нещо за неговия създател, защото той е съвсем незнаен у нас.
Роденият през 1957 година Ерве Льо Телие разгласява книги от началото на 90-те години, освен това много интензивно: общо трийсет до този миг, от които двайсет и една са романи. Трябват му шест години, с цел да притегли вниманието към себе си с една странна книга, формирана от хиляда къси фрази, всяко от които стартира с фразата " Мисля, че... ".
Следващите му прояви също по този начин са белязани с упоритостта да опитва, да предлага нови, от време на време чудновати, направления на литературното писане. Неслучайно е член, а през днешния ден към този момент и президент на литературното общество, наречено Работилница за евентуална литература (Ouvroir de Littérature Potentielle), само че за традициите и практиките на това (толкова френско!) съдружие ще стане въпрос по-нататък.
" Аномалията " израства върху една щастлива концепция: да се построи социално-психологически роман върху събитие с типичен научнофантастичен темперамент. Еърбъс на френските въздушни линии, изпълняващ полет 006 от Париж за Ню Йорк с общо 243 души на борда попада в извънредно тежка стихия и едвам оцелява, само че въпреки всичко съумява да кацне, въпреки и не тъкмо в Ню Йорк. Бедата е там, че каца два пъти: един път на 10 март и още един път на 24 юни 2020 година в един и същи човешки състав.
Така се образуват две безусловно идентични групи от хора; единствената разлика е в това, че първата група е живяла три месеца повече - време, в което са се случили доста неща. Тази нечувана особеност провокира поредност от разтърсвания на най-различни равнища: от върха на политическата пирамида в Съединени американски щати до тясното, интимно пространство на всеки човек, който се оказва изправен пред своето второ Аз.
АномалиятаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
" Аномалните " хора стават " черните лебеди " на своето общество. Обществото на собствен ред е разтърсено от нуждата да си изясни повода за това ненормално събитие; препоръчан му е избор измежду три благоприятни условия, еднообразно шеметни за човешкия разсъдък: самолетът е минал през " червеева дупка ", или прегъване на хиперпространството; човешкият живот може да бъде възпроизвеждан със средствата на някакво свръхразвито 3D биопринтиране; нашата цивилизация е артикул на цифрова симулация, проектирана от свръхмощен изкуствен интелект.
Преплетени с фантастичния проект, протичат два други: проектът на драмата в интимния свят на всеки от дузината основни герои и проектът на политическите събития, проснат от Съединени американски щати до Китай. Във втория случай разказът съставлява занимателна (и злободневна за своето време) политическа ирония, центрирана върху фарсовата фигура на американския президент Доналд Тръмп (действащ, когато се написа романът). Край него изплуват китайският водач Си Дзинпин, познатият ни Еманюел Макрон и висши ръководители на американските отбранителни служби.
И в този момент към този момент би трябвало да се вгледаме в структурата и поетиката на този разказ, в случай че желаеме да разберем какво го е направило толкоз забавен за френското жури . Неговата " френскост ", несъмнено. Ouvroir de Littérature Potentielle е формирана от литератори и математици (или литератори-математици, както в тази ситуация с Орве Льо Телие), а те са си сложили за цел да развиват реформаторски техники на описване посредством установяването на системи от математически правила.
Именно подобен метод е прибавен към " Аномалията ". Виждаме го още в комплицираната и премислена комбинация: поредност от персонални истории, разказани без причинно-следствени връзки посред им - интермедия от психически анкети, извършени с всеки воин - втора, огледална поредност от истории, в която същите герои, само че към този момент в противоположен ред, се срещат със себе си - трета, крайна редица от истории на следствията от тези срещи.
Всяка история е разказана в друг жанров режим: от трилър до психически разказ, а композицията на цялото припомня сюжет за ефирен сериал. Вътре в описа са вплетени голям брой литературни намеци, анаграми, игрословици, скрити цитати; един от героите, Виктор Мисел, стартира да написа разказ, който успоредява романа на самия Льо Телие.
Текстът приключва с калиграма (текст, спретнат по този начин, че образният резултат да има връзка със съдържанието), която подсказва финала, останал неизказан в последното безумно действие на президента Тръмп. Някои от приложените техники въобще не се поддават на превод макар умеенето на опитната Росица Ташева. Пълният план на романа си остава наличен единствено на френски език. (Впрочем създателят самичък го назовава разказ скубиду.) И въпреки всичко преводите му към този момент надвишават двайсет езика по целия свят.
А удоволствието да разгадаваш текста-загадка остава за всички читатели - в случай че знаят по какъв начин да четат.
Миналата година оповестяването на най-голямата френска премия за литература " Гонкур " закъсня с цялостен месец и когато най-накрая се случи, за пръв път в историята на състезанието онлайн, изненадата беше огромна. Донякъде поради създателя, само че още повече поради жанра на неговата творба: научна фантастика с прогностичен (антиутопичен) темперамент.
Подобен избор надали би бил вероятен преди десетина години, само че през днешния ден вълната на всевъзможен тип фантастични романи залива международната литература (ако се взрете деликатно, ще я забележите и в българската литература) и антиутопията е нейният жанров връх.
Преди да приказвам за романа обаче, ще кажа нещо за неговия създател, защото той е съвсем незнаен у нас.
Роденият през 1957 година Ерве Льо Телие разгласява книги от началото на 90-те години, освен това много интензивно: общо трийсет до този миг, от които двайсет и една са романи. Трябват му шест години, с цел да притегли вниманието към себе си с една странна книга, формирана от хиляда къси фрази, всяко от които стартира с фразата " Мисля, че... ".
Следващите му прояви също по този начин са белязани с упоритостта да опитва, да предлага нови, от време на време чудновати, направления на литературното писане. Неслучайно е член, а през днешния ден към този момент и президент на литературното общество, наречено Работилница за евентуална литература (Ouvroir de Littérature Potentielle), само че за традициите и практиките на това (толкова френско!) съдружие ще стане въпрос по-нататък.
" Аномалията " израства върху една щастлива концепция: да се построи социално-психологически роман върху събитие с типичен научнофантастичен темперамент. Еърбъс на френските въздушни линии, изпълняващ полет 006 от Париж за Ню Йорк с общо 243 души на борда попада в извънредно тежка стихия и едвам оцелява, само че въпреки всичко съумява да кацне, въпреки и не тъкмо в Ню Йорк. Бедата е там, че каца два пъти: един път на 10 март и още един път на 24 юни 2020 година в един и същи човешки състав.
Така се образуват две безусловно идентични групи от хора; единствената разлика е в това, че първата група е живяла три месеца повече - време, в което са се случили доста неща. Тази нечувана особеност провокира поредност от разтърсвания на най-различни равнища: от върха на политическата пирамида в Съединени американски щати до тясното, интимно пространство на всеки човек, който се оказва изправен пред своето второ Аз.
" Аномалните " хора стават " черните лебеди " на своето общество. Обществото на собствен ред е разтърсено от нуждата да си изясни повода за това ненормално събитие; препоръчан му е избор измежду три благоприятни условия, еднообразно шеметни за човешкия разсъдък: самолетът е минал през " червеева дупка ", или прегъване на хиперпространството; човешкият живот може да бъде възпроизвеждан със средствата на някакво свръхразвито 3D биопринтиране; нашата цивилизация е артикул на цифрова симулация, проектирана от свръхмощен изкуствен интелект.
Преплетени с фантастичния проект, протичат два други: проектът на драмата в интимния свят на всеки от дузината основни герои и проектът на политическите събития, проснат от Съединени американски щати до Китай. Във втория случай разказът съставлява занимателна (и злободневна за своето време) политическа ирония, центрирана върху фарсовата фигура на американския президент Доналд Тръмп (действащ, когато се написа романът). Край него изплуват китайският водач Си Дзинпин, познатият ни Еманюел Макрон и висши ръководители на американските отбранителни служби.
И в този момент към този момент би трябвало да се вгледаме в структурата и поетиката на този разказ, в случай че желаеме да разберем какво го е направило толкоз забавен за френското жури . Неговата " френскост ", несъмнено. Ouvroir de Littérature Potentielle е формирана от литератори и математици (или литератори-математици, както в тази ситуация с Орве Льо Телие), а те са си сложили за цел да развиват реформаторски техники на описване посредством установяването на системи от математически правила.
Именно подобен метод е прибавен към " Аномалията ". Виждаме го още в комплицираната и премислена комбинация: поредност от персонални истории, разказани без причинно-следствени връзки посред им - интермедия от психически анкети, извършени с всеки воин - втора, огледална поредност от истории, в която същите герои, само че към този момент в противоположен ред, се срещат със себе си - трета, крайна редица от истории на следствията от тези срещи.
Всяка история е разказана в друг жанров режим: от трилър до психически разказ, а композицията на цялото припомня сюжет за ефирен сериал. Вътре в описа са вплетени голям брой литературни намеци, анаграми, игрословици, скрити цитати; един от героите, Виктор Мисел, стартира да написа разказ, който успоредява романа на самия Льо Телие.
Текстът приключва с калиграма (текст, спретнат по този начин, че образният резултат да има връзка със съдържанието), която подсказва финала, останал неизказан в последното безумно действие на президента Тръмп. Някои от приложените техники въобще не се поддават на превод макар умеенето на опитната Росица Ташева. Пълният план на романа си остава наличен единствено на френски език. (Впрочем създателят самичък го назовава разказ скубиду.) И въпреки всичко преводите му към този момент надвишават двайсет езика по целия свят.
А удоволствието да разгадаваш текста-загадка остава за всички читатели - в случай че знаят по какъв начин да четат.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ