Мигел де Сервантес – мъдрецът, завинаги влюбен в живота
Текстът е препубликуван от "
Мигел де Сервантес Сааведра (1547 - 1616) - публицист, стихотворец, драматург
Произход : Алкала де Енарес, кралство Кастилия и Леон, семейство на бръснар-хирург и щерка на опустошен аристократ
Образование: йезуитско учебно заведение в Кордова или Севиля (предполагаемо), университет в Саламанка (предполагаемо)
Известен с : " Дон Кихот ", " Галатея ", " Поучителни новели ", " Пътуване до Парнас "
Признание: " Дон Кихот " е считан за първия актуален европейски разказ
Знаменитият идалго Дон Кихот – том 1 и 2С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Най-трагичната дата в историята на европейската и международна литература може би е 23 април 1616 година Денят е събота, времето - пролетно, само че по едно и също време умират двама велики писатели - англичанинът Уилям Шекспир и испанецът Мигел де Сервантес Сааведра.
Макар да има много романи, стихове и пиеси, Сервантес е фамозен най-много с книгата, в която лудичък испанец от ХVІ в. - Дон Кихот, се вживява в ролята на феодален рицар, яхнал популярния кон Росинант.
Придружен от практичния, само че не по-малко вманиачен оръженосец Санчо Панса и неговото магаре, Дон Кихот претърпява телесни и умствени случки из Ла Манча, провинция в Централна Испания. Сред тях са борби с великани и магьосници, избавяне на почтени жертви от разбойници, почтено ръководство на остров и други чудати, само че и чудесни истории.
Постепенно обаче човек схваща, че го притеглят не толкоз спиращите дъха, тревожни и леко смешни завършения, в които действителността в никакъв случай не е, каквато е. Осъзнава, че повече е замечтан по разсъжденията в диалозите на героите.
В тях лудостта по несравним метод се преплита с мъдростта, само че те ни споделят толкоз, колкото можем да чуем сега. И когато продължим да четем, споделят още. А в случай че след години се върнем към тях, откриваме, че нищо не сме разбрали, че всичката мъдрост на света едвам стартира да се открива. Точно както в живота, прочее.
" Гениалният идалго Дон Кихот де Ла Манча ", както би трябвало да се преведе заглавието на български, се смята за първия актуален европейски разказ. А през 1965 година в Ню Йорк се слага за първи път " Човекът от Ла Манча ", режисура с 2328 представления единствено на Бродуей и пет награди " Тони ", в това число за най-хубав мюзикъл.
През 1972 година пък режисьорът Артър Хилър прави едноименния филм. В него и двете основни функции - на писателя Сервантес и героя Дон Кихот, се играят от Питър О`Туул, а София Лорен е красивата Дулсинея.
" Аз съм Аз, Дон Кихот, // стопанин на Ла Манча, // ориста ме зове и потеглям - // а ветровете диви на шанса // ще ме тласкат все напред // накъдето и да ме запратят.// Накъдето и да ме запратят, // напред към славата отивам! "
Така пее Питър О`Туул и като Дон Кихот насочва предизвикателство към Вселената. А създателят, Мигел де Сервантес, също насочва предизвикателство към Вселената, както чуваме в " Глоса ", негов текст от 1615-та:
" Да стане предишното настояще, // не повече от туй ще желая аз - // или пък врящото настоящо //да стане бъдеще мигом. "
Това галактическо предпочитание за разбъркване на пластовете време, оттова - на ориси и хора, се демонстрира и в книгата за Дон Кихот, в нейната орис, в ориста на героя, в ориста на създателя. Всъщност създател и воин в тази оплетена испанска история в действителност мъчно се разделят. Не съм го измислил аз, твърди го Мигел де Унамуно, публицист и мъдрец, в есе за Дон Кихот.
Според Унамуно, както Флобер се разпознава с Ема Бовари, по този начин и Сервантес би могъл да каже: " Дон Кихот, това съм аз ". " Дон Кихот въплъщава душата на Испания и носи типичното за испанеца трагично възприятие за живота " , твърди Унамуно. Но същото се отнася и за Сервантес.
" Дали Испания е основала Сервантес или Сервантес е основал Испания - такава, каквато е и през днешния ден в културното схващане на света ", риторично пита фолософът.
Мигел де Сервантес Сааведра е роден през 1547 година край Мадрид. Баща му е бръснар-хирург, а майка му е от семейство на разорени благородници. Няма данни Сервантес да е учил нещо, само че на млади години има доста житейски подвизи. Участва в огромната борба сред християни и мюсюлмани при Лепанто, където е ранен три пъти, пет години е в иго при алжирски пирати, от което прави четири несполучливи опита за бягство и други завършения.
До 33-ата си година Сервантес изживява толкоз доста животи и натрупва толкоз опит, че славата му на влъхва е изцяло заслужена. През 1580 година той се прибира в Испания, поради военните заслуги получава дребна работа и стартира да написа неистово. Отначало лирика, само че малко стихотворения са непокътнати. Идва и първият разказ - " Галатея ", който го прави прочут, само че не и богат. Става бирник, само че стартира да бърка в кацата с меда и влиза в пандиза. После го връщат на работа и всичко се повтаря. Дори потретя.
Предполага се, че тъкмо в пандиза назрява концепцията му за " Дон Кихот ". Намерението на Сервантес е за подигравка на средновековните рицарски романи, родена от напрежението сред старите идеали и новата реалност. При четенето на книгата обаче се вижда по какъв начин това желание се осъществя назад - като подигравка на актуалната на писателя реалност, родена от напрежението сред същинските и подправените идеали в нея.
Така за създателя Сервантес, също както и за героя му Дон Кихот, целият същински, заслужен и зрял човешки живот, се трансформира в една невъзможна фантазия: " Да бленувам невъзможна фантазия, // да се удрям с зложелател несломим, // да понеса непоносима горест, // да съм там, дето смелите не смеят. "
КишотС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Мечтата на Мигел де Сервантес да живее в свят, заслужен да се живее в него, се оказва в действителност невъзможна. Той пробва оттук-оттам, само че на 69, три дни, откакто приключва последния си разказ, отпътува да търси друго, по-подходящо място за живот. Погребан е в женския манастир на ордена " Света Троица " в Мадрид. Когато орденът се мести, костите му изчезват.
Но може би не са изчезнали, а са пръснати като реликви сред нас, читателите, вечно влюбени в безумния влъхва Дон Кихот, захласнати по наивната талантливост на Санчо Панса, изгарящи по прелестния блян за жена, на име Дулсинея. Може би.
Мигел де Сервантес Сааведра (1547 - 1616) - публицист, стихотворец, драматург
Произход : Алкала де Енарес, кралство Кастилия и Леон, семейство на бръснар-хирург и щерка на опустошен аристократ
Образование: йезуитско учебно заведение в Кордова или Севиля (предполагаемо), университет в Саламанка (предполагаемо)
Известен с : " Дон Кихот ", " Галатея ", " Поучителни новели ", " Пътуване до Парнас "
Признание: " Дон Кихот " е считан за първия актуален европейски разказ
Най-трагичната дата в историята на европейската и международна литература може би е 23 април 1616 година Денят е събота, времето - пролетно, само че по едно и също време умират двама велики писатели - англичанинът Уилям Шекспир и испанецът Мигел де Сервантес Сааведра.
Макар да има много романи, стихове и пиеси, Сервантес е фамозен най-много с книгата, в която лудичък испанец от ХVІ в. - Дон Кихот, се вживява в ролята на феодален рицар, яхнал популярния кон Росинант.
Придружен от практичния, само че не по-малко вманиачен оръженосец Санчо Панса и неговото магаре, Дон Кихот претърпява телесни и умствени случки из Ла Манча, провинция в Централна Испания. Сред тях са борби с великани и магьосници, избавяне на почтени жертви от разбойници, почтено ръководство на остров и други чудати, само че и чудесни истории.
Постепенно обаче човек схваща, че го притеглят не толкоз спиращите дъха, тревожни и леко смешни завършения, в които действителността в никакъв случай не е, каквато е. Осъзнава, че повече е замечтан по разсъжденията в диалозите на героите.
В тях лудостта по несравним метод се преплита с мъдростта, само че те ни споделят толкоз, колкото можем да чуем сега. И когато продължим да четем, споделят още. А в случай че след години се върнем към тях, откриваме, че нищо не сме разбрали, че всичката мъдрост на света едвам стартира да се открива. Точно както в живота, прочее.
" Гениалният идалго Дон Кихот де Ла Манча ", както би трябвало да се преведе заглавието на български, се смята за първия актуален европейски разказ. А през 1965 година в Ню Йорк се слага за първи път " Човекът от Ла Манча ", режисура с 2328 представления единствено на Бродуей и пет награди " Тони ", в това число за най-хубав мюзикъл.
През 1972 година пък режисьорът Артър Хилър прави едноименния филм. В него и двете основни функции - на писателя Сервантес и героя Дон Кихот, се играят от Питър О`Туул, а София Лорен е красивата Дулсинея.
" Аз съм Аз, Дон Кихот, // стопанин на Ла Манча, // ориста ме зове и потеглям - // а ветровете диви на шанса // ще ме тласкат все напред // накъдето и да ме запратят.// Накъдето и да ме запратят, // напред към славата отивам! "
Така пее Питър О`Туул и като Дон Кихот насочва предизвикателство към Вселената. А създателят, Мигел де Сервантес, също насочва предизвикателство към Вселената, както чуваме в " Глоса ", негов текст от 1615-та:
" Да стане предишното настояще, // не повече от туй ще желая аз - // или пък врящото настоящо //да стане бъдеще мигом. "
Това галактическо предпочитание за разбъркване на пластовете време, оттова - на ориси и хора, се демонстрира и в книгата за Дон Кихот, в нейната орис, в ориста на героя, в ориста на създателя. Всъщност създател и воин в тази оплетена испанска история в действителност мъчно се разделят. Не съм го измислил аз, твърди го Мигел де Унамуно, публицист и мъдрец, в есе за Дон Кихот.
Според Унамуно, както Флобер се разпознава с Ема Бовари, по този начин и Сервантес би могъл да каже: " Дон Кихот, това съм аз ". " Дон Кихот въплъщава душата на Испания и носи типичното за испанеца трагично възприятие за живота " , твърди Унамуно. Но същото се отнася и за Сервантес.
" Дали Испания е основала Сервантес или Сервантес е основал Испания - такава, каквато е и през днешния ден в културното схващане на света ", риторично пита фолософът.
Мигел де Сервантес Сааведра е роден през 1547 година край Мадрид. Баща му е бръснар-хирург, а майка му е от семейство на разорени благородници. Няма данни Сервантес да е учил нещо, само че на млади години има доста житейски подвизи. Участва в огромната борба сред християни и мюсюлмани при Лепанто, където е ранен три пъти, пет години е в иго при алжирски пирати, от което прави четири несполучливи опита за бягство и други завършения.
До 33-ата си година Сервантес изживява толкоз доста животи и натрупва толкоз опит, че славата му на влъхва е изцяло заслужена. През 1580 година той се прибира в Испания, поради военните заслуги получава дребна работа и стартира да написа неистово. Отначало лирика, само че малко стихотворения са непокътнати. Идва и първият разказ - " Галатея ", който го прави прочут, само че не и богат. Става бирник, само че стартира да бърка в кацата с меда и влиза в пандиза. После го връщат на работа и всичко се повтаря. Дори потретя.
Предполага се, че тъкмо в пандиза назрява концепцията му за " Дон Кихот ". Намерението на Сервантес е за подигравка на средновековните рицарски романи, родена от напрежението сред старите идеали и новата реалност. При четенето на книгата обаче се вижда по какъв начин това желание се осъществя назад - като подигравка на актуалната на писателя реалност, родена от напрежението сред същинските и подправените идеали в нея.
Така за създателя Сервантес, също както и за героя му Дон Кихот, целият същински, заслужен и зрял човешки живот, се трансформира в една невъзможна фантазия: " Да бленувам невъзможна фантазия, // да се удрям с зложелател несломим, // да понеса непоносима горест, // да съм там, дето смелите не смеят. "
Мечтата на Мигел де Сервантес да живее в свят, заслужен да се живее в него, се оказва в действителност невъзможна. Той пробва оттук-оттам, само че на 69, три дни, откакто приключва последния си разказ, отпътува да търси друго, по-подходящо място за живот. Погребан е в женския манастир на ордена " Света Троица " в Мадрид. Когато орденът се мести, костите му изчезват.
Но може би не са изчезнали, а са пръснати като реликви сред нас, читателите, вечно влюбени в безумния влъхва Дон Кихот, захласнати по наивната талантливост на Санчо Панса, изгарящи по прелестния блян за жена, на име Дулсинея. Може би.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ