Морето на име Никос
Текстът е препубликуван от.
Книгите на Никос Казандзакис имат едно изключително свойство, присъщо на простите и гениални истории. Усещаш уюта на думите и искаш да прегърнеш героите, да заживееш с тях, да гледаш морето по през целия ден, даже и през зимата. И от време на време, когато доста те боли, или пък душата ти лети от благополучие, ненадейно скачаш да изтанцуваш едно сиртаки, с помощта на великата музика на Микис Теодоракис.
Животът на Казандзакис наподобява на бурно море. Той в никакъв случай не получава Нобел (изгубва с една точка от Камю, който твърди, че Никос е заслужавал премията " 100 пъти повече " ). В годините получава общо девет номинации за най-престижната литературна премия и допир до огромното кино. Филмът, основан на романа " Алексис Зорбас ", печели три награди и има цели осем номинации. Едва ли някой ще може да не помни пясъчния Антъни Куин и един от най-хубавите танци в историята.
Някъде сред огромните триумфи и писането се случват и катаклизми в персоналния живот на писателя - развежда се с първата си брачна половинка, с която са дружно над 15 години, и избира да бъде с Елини, неговата същинска уязвимост. Двамата имат дълга връзка по време на брака му, пътуват доста и прекарват едни от най-хубавите си моменти дружно. Именно Елини е тази, която буйно оказва помощ на брачна половинка си в преписването на ръкописите. След гибелта на Казандзакис тя се заема и с писането на биографията му. Дали има друга сензитивност на света, с изключение на женската, която е в положение да обхване всички нюанси от душата на Казандзакис? Може би, някъде, на някой бял плаж, където живеят боговете.
Алексис ЗорбасС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Вечното гръцко момче си отива от този свят на 74 години, оставяйки на надгробната си плоча най-запомнящата се епитафия:
" Не се надявам на нищо. Не се опасявам от нищо. Аз съм свободен. "
Нищо, че даже гибелта му не дава покой на тукашните изтерзани души. Православната гръцка черква не позволява тялото му да пристъпи прага ѝ.
" Тъй като нямам контракт с избран период с живота си, отпущам спирачката, когато стигна при най-опасната стръмнина. Животът на всеки човек е една железопътна линия, с нагорнища и надолнища, и всеки рационален човек пътува по нея със спирачка; но аз, и в това се състои моето достолепие, шефство, съм захвърлил от дълго време спирачката си, тъй като не ме плашат мен карамболите; карамболи назоваваме ние, служащите, дерайлирането. Да пукна, в случай че обръщам внимание на карамболите, които правя; денонощно препускам с цялостна пара, върша си кефа, па въпреки и да се пребия и да стана на части. Какво изгубвам? Нищо. Та белким, в случай че карам умната, няма отново да се пребия?! Ще се пребия. Тогава - огън бий! "
Христос още веднъж разпнатС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
" Почувствах още един път какъв брой простичко и налично нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече. "
" Ако бях огън, щях да пламтя. Ако бях дървосекач, щях да цепя. Но съм сърце и по тази причина обичам. "
" Истинската жена, да го знаеш, повече се радва поради насладата, която дава, в сравнение с поради насладата, която получава от мъжа. "
" Който може да легне с една жена и не легне, прави огромен грях! Да те повика, бре, една жена в леглото си и ти да не отидеш - погубваш душата си, да го знаеш! Тази жена ще въздъхне в деня на Страшния съд и тази въздишка ще те запрати, който и да си, каквито и добрини да си сторил, в Ада! " - Ако съществува Ад, ще отида в Ада, и то по тая причина. Не тъй като съм крал, убивал, изневерявал, не, не! Това не е нищо, Господ прости тези неща. Ала ще отида в Ада, тъй като онази нощ една жена ме очакваше в леглото си, а аз не отидох... "
" Имаш четка, имаш цветове - нарисувай си парадайс. "
" Каква странна машина е индивидът! Пълниш го с вино, самун, риба и репички, а от него излизат въздишки, смях и фантазии. "
Книгите на Никос Казандзакис имат едно изключително свойство, присъщо на простите и гениални истории. Усещаш уюта на думите и искаш да прегърнеш героите, да заживееш с тях, да гледаш морето по през целия ден, даже и през зимата. И от време на време, когато доста те боли, или пък душата ти лети от благополучие, ненадейно скачаш да изтанцуваш едно сиртаки, с помощта на великата музика на Микис Теодоракис.
Животът на Казандзакис наподобява на бурно море. Той в никакъв случай не получава Нобел (изгубва с една точка от Камю, който твърди, че Никос е заслужавал премията " 100 пъти повече " ). В годините получава общо девет номинации за най-престижната литературна премия и допир до огромното кино. Филмът, основан на романа " Алексис Зорбас ", печели три награди и има цели осем номинации. Едва ли някой ще може да не помни пясъчния Антъни Куин и един от най-хубавите танци в историята.
Някъде сред огромните триумфи и писането се случват и катаклизми в персоналния живот на писателя - развежда се с първата си брачна половинка, с която са дружно над 15 години, и избира да бъде с Елини, неговата същинска уязвимост. Двамата имат дълга връзка по време на брака му, пътуват доста и прекарват едни от най-хубавите си моменти дружно. Именно Елини е тази, която буйно оказва помощ на брачна половинка си в преписването на ръкописите. След гибелта на Казандзакис тя се заема и с писането на биографията му. Дали има друга сензитивност на света, с изключение на женската, която е в положение да обхване всички нюанси от душата на Казандзакис? Може би, някъде, на някой бял плаж, където живеят боговете.
Вечното гръцко момче си отива от този свят на 74 години, оставяйки на надгробната си плоча най-запомнящата се епитафия:
" Не се надявам на нищо. Не се опасявам от нищо. Аз съм свободен. "
Нищо, че даже гибелта му не дава покой на тукашните изтерзани души. Православната гръцка черква не позволява тялото му да пристъпи прага ѝ.
" Тъй като нямам контракт с избран период с живота си, отпущам спирачката, когато стигна при най-опасната стръмнина. Животът на всеки човек е една железопътна линия, с нагорнища и надолнища, и всеки рационален човек пътува по нея със спирачка; но аз, и в това се състои моето достолепие, шефство, съм захвърлил от дълго време спирачката си, тъй като не ме плашат мен карамболите; карамболи назоваваме ние, служащите, дерайлирането. Да пукна, в случай че обръщам внимание на карамболите, които правя; денонощно препускам с цялостна пара, върша си кефа, па въпреки и да се пребия и да стана на части. Какво изгубвам? Нищо. Та белким, в случай че карам умната, няма отново да се пребия?! Ще се пребия. Тогава - огън бий! "
" Почувствах още един път какъв брой простичко и налично нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече. "
" Ако бях огън, щях да пламтя. Ако бях дървосекач, щях да цепя. Но съм сърце и по тази причина обичам. "
" Истинската жена, да го знаеш, повече се радва поради насладата, която дава, в сравнение с поради насладата, която получава от мъжа. "
" Който може да легне с една жена и не легне, прави огромен грях! Да те повика, бре, една жена в леглото си и ти да не отидеш - погубваш душата си, да го знаеш! Тази жена ще въздъхне в деня на Страшния съд и тази въздишка ще те запрати, който и да си, каквито и добрини да си сторил, в Ада! " - Ако съществува Ад, ще отида в Ада, и то по тая причина. Не тъй като съм крал, убивал, изневерявал, не, не! Това не е нищо, Господ прости тези неща. Ала ще отида в Ада, тъй като онази нощ една жена ме очакваше в леглото си, а аз не отидох... "
" Имаш четка, имаш цветове - нарисувай си парадайс. "
" Каква странна машина е индивидът! Пълниш го с вино, самун, риба и репички, а от него излизат въздишки, смях и фантазии. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ