Франц Кафка и смъртта като познание за живота
Текстът е препубликуван от.
Франц Кафка, публицист, (1883 - 1924)
Произход: Прага (Австро-Унгария, Чехия), еврейско семейство от междинната класа
Образование: класическа немска гимназия, лекар по право от Карловия университет, специализация по немска лингвистика и история на изкуството
Интереси: философия, литература, езици - идиш, немски, чешки, френски
Известни произведения: " Процесът ", " Замъкът ", " Метаморфозата ", " Америка "
Признание: считан за един от трите съществени стълба на модерната литература
Франц Кафка, Джеймс Джойс и Марсел Пруст са трите съществени стълба на модерната литература. " В битката на индивида против света, заложете на света " - поучава Кафка. И написа: " Някакъв човек попада в някакъв свят, пробва да разбере " за какво? " или " какво, по дяволите? ", само че не съумява. А светът го обгръща и души като огромно, меко страшилище.
В " Замъкът " героят К. е нает от управляващите, само че не знае защо, а и не може да се свърже - в Замъка се влиза със особено позволение, а той няма. В селото К. пробва да разбере каквото и да било, само че селяните не знаят нищо и не могат или не желаят да оказват помощ. А хората от Замъка, които слизат в селото за секс, отхвърлят да създадат каквото и да било. Така К. се заплита в паяжина, от която няма изплъзване. Пък и романът е незавършен - не е ясно какво счита да прави създателят с тази каша.
Може би преднамерено е незавършен и май е притча на раждането - първи конфликт на индивида със света. Но Замъкът може да е и фалически знак, а невъзможността на К. да стигне до него - израз на половите страхове на Кафка. Или е знак на властния му татко. А може да е просто взор към неуместния свят на бюрокрацията, който тормози модерния човек. Тълкуванията нямат край - един от признаците за гениалността на Кафка.
Процесът. Присъдата. Новели и разказиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Другият му популярен разказ, " Процесът ", е притча на гибелта. Героят, Йозеф К, е банков служител, против който се води правосъден развой. Обаче не го арестуват, той пробва да разбере защо го съдят, по кое време са делата, кой ги води - само че никой не знае или не споделя. Йозеф К. не научава движи ли се въобще процесът, само че има чувство, че времето му изтича, че присъдата е към този момент издадена не в негова изгода. Той продължава да живее несмущаван, само че един ден двама непознати го заколват " като куче " в изоставена каменна кариера - гибелта, за която се готвим цялостен живот, постоянно връхлита ненадейно.
Франц Кафка е роден през 1883-а в Прага и авансово е безизходен в несъгласия. Ситуацията разказва критикът Гюнтер Андерс: " Като евреин, не е собствен в християнския свят. Като безразличен евреин, не е собствен измежду евреите. Като немско езичен, не е собствен измежду чехите. Като немско езичен евреин, не е собствен измежду бохемските немци. Като бохемец, не е австриец. Като осигурител, не е буржоа. Като бюргерски наследник не е служащ. Като служител не е цялостен, тъй като се усеща публицист. Но и публицист не е изцяло, тъй като се отдава на фамилията. А в фамилията е по-чужд, в сравнение с би бил някой в действителност непознат. "
В него се сливат две противоположни фамилни линии. Бащината, линията " Кафка ", което значи " чавка ", " врана " и майчината - Леви. Бащата потиска сина си и това е съдбовно - Кафка в никакъв случай не се освобождава от детските страхове и комплекси. Майчината му линия пък се характеризира с " твърдоглавие, сензитивност, възприятие за правдивост, безпокойствие. " Но също - със слаб темперамент, податливост към съзерцаване и желание към интелектуалния пред действителния живот.
Кафка пораства висок, само че слаб, даже недъгав. Той не се харесва, счита, че всички се ужасяват от грозотата му, ненавижда да се демонстрира гол, даже пред дамите, с които прави обич. Този комплекс се отразява в творчеството му. " Една утрин Грегор Замза се разсъни в леглото след неспокойни сънища и откри, че е превъплътен в голямо насекомо. "
Така стартира " Метаморфозата ", може би най-известната и смразяваща история на Кафка. Съдбата прави нещо с теб, даже не е ясно тъкмо какво, само че нещо гадно. Не можеш да си обясниш за какво това те сполита и опитваш да се държиш, като че ли нищо не се е случило. Със събуждането си като насекомо Грегор Замза не е толкоз обезпокоен - счита, че " всички тези нелепости " ще се разминат, в случай че си почине. Но историята свършва с думите на домашната помощница към татко му и майка му: " Я елате да видите, животното е пукнало! Лежи напълно мъртво ".
Метаморфозата С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
В началното учебно заведение Кафка е нерешителен, това се задълбочава в лицея. Той счита, че постоянно е на границата на неуспеха, а натрапчивите му страхове се подклаждат от неуспеха с уроците по музика и танци. Така неуспехът се трансформира и във култ - Кафка се плаши от него, само че и желае да му се случи.
Още по-сложни са половите му комплекси. Освен писането, дамите са другата му доминанта. Сексуалността му се пробужда късно и е цялостна със странности. На 16 той пита родителите си по какъв начин да се пази от проблемите в секса. Пита за заболяванията, само че татко му счита, че е за бранене от бременност - и го поучава да върви по проститутки и да се отдаде на самозадоволяване. Кафка е шокиран, само че е добър наследник и извършва заръките - абонира се за еротичните списания " Аметист " и " Опал ", и потегля по бордеите. За първия си секс с продажница написа: " Всичко беше очарователно, възбуждащо и омерзително. "
В бордеите Кафка може да е себе си, той е притеглен и погнусен по едно и също време. Има чувството, че е попаднал, където заслужава да е презрян вид като него, а връзките с проститутките необичайно съжителстват с желанието му за обичаен бюргерски живот и грижа за дома.
" Колкото по-малко обичаш една жена, толкоз по-сигурно е, че я притежаваш " - твърди Кафка. Той с огромни старания пробва два пъти да предложи брак на приятелката си Фелис Бауер, само че се отхвърля. Първата му сантиментална история е с много по-възрастна и евентуално омъжена жена. Докато е с Фелис пък, изкарва една обич и с нейната другарка Грете. След Първата международна война се влюбва в Юлия Вохризек, а след това идва най-дълбоката му връзка - с чешката писателка и журналистка Милена Йесенска. 23-годишната Милена е умна, разкрепостена, същински магнит за Кафка - само че го зарязва.
Роден съм да пребивавам в самотаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Той е разрушен, желае да е самичък, само че на Балтийско море среща 19-годишната полякиня Дора Диамант. Те се влюбват и кроят проекти да заминат за Палестина, да отворят ресторант, той да готви, тя да сервира и щастливо да прекарат дните си. Но Съдбата мисли друго.
Кафка е диагностициран с туберкулоза, а пристъпите зачестяват. Първите 6 месеца с Дора са време на покой и благополучие, само че идват три месеца мъка. Той се утежнява бързо, тя го мести от Берлин в Прага и Виена. Туберкулозата се трансферира върху ларинкса, той набъбва и боли свиреп. " Докторе, дайте ми гибел, другояче вие сте палач " - споделя Кафка. Но ларинксът затваря гърлото и великият публицист Франц Кафка умира... от апетит.
Дори неговото болно въображение едва ли си показва такава гибел - само че би трябвало да се помири. Или гибелта не е примирие, а висшо знание, в случай че съдим по парадоксалното му просветление: " Първият симптом, че започваш да разбираш живота, е желанието да умреш ".
Франц Кафка, публицист, (1883 - 1924)
Произход: Прага (Австро-Унгария, Чехия), еврейско семейство от междинната класа
Образование: класическа немска гимназия, лекар по право от Карловия университет, специализация по немска лингвистика и история на изкуството
Интереси: философия, литература, езици - идиш, немски, чешки, френски
Известни произведения: " Процесът ", " Замъкът ", " Метаморфозата ", " Америка "
Признание: считан за един от трите съществени стълба на модерната литература
Франц Кафка, Джеймс Джойс и Марсел Пруст са трите съществени стълба на модерната литература. " В битката на индивида против света, заложете на света " - поучава Кафка. И написа: " Някакъв човек попада в някакъв свят, пробва да разбере " за какво? " или " какво, по дяволите? ", само че не съумява. А светът го обгръща и души като огромно, меко страшилище.
В " Замъкът " героят К. е нает от управляващите, само че не знае защо, а и не може да се свърже - в Замъка се влиза със особено позволение, а той няма. В селото К. пробва да разбере каквото и да било, само че селяните не знаят нищо и не могат или не желаят да оказват помощ. А хората от Замъка, които слизат в селото за секс, отхвърлят да създадат каквото и да било. Така К. се заплита в паяжина, от която няма изплъзване. Пък и романът е незавършен - не е ясно какво счита да прави създателят с тази каша.
Може би преднамерено е незавършен и май е притча на раждането - първи конфликт на индивида със света. Но Замъкът може да е и фалически знак, а невъзможността на К. да стигне до него - израз на половите страхове на Кафка. Или е знак на властния му татко. А може да е просто взор към неуместния свят на бюрокрацията, който тормози модерния човек. Тълкуванията нямат край - един от признаците за гениалността на Кафка.
Другият му популярен разказ, " Процесът ", е притча на гибелта. Героят, Йозеф К, е банков служител, против който се води правосъден развой. Обаче не го арестуват, той пробва да разбере защо го съдят, по кое време са делата, кой ги води - само че никой не знае или не споделя. Йозеф К. не научава движи ли се въобще процесът, само че има чувство, че времето му изтича, че присъдата е към този момент издадена не в негова изгода. Той продължава да живее несмущаван, само че един ден двама непознати го заколват " като куче " в изоставена каменна кариера - гибелта, за която се готвим цялостен живот, постоянно връхлита ненадейно.
Франц Кафка е роден през 1883-а в Прага и авансово е безизходен в несъгласия. Ситуацията разказва критикът Гюнтер Андерс: " Като евреин, не е собствен в християнския свят. Като безразличен евреин, не е собствен измежду евреите. Като немско езичен, не е собствен измежду чехите. Като немско езичен евреин, не е собствен измежду бохемските немци. Като бохемец, не е австриец. Като осигурител, не е буржоа. Като бюргерски наследник не е служащ. Като служител не е цялостен, тъй като се усеща публицист. Но и публицист не е изцяло, тъй като се отдава на фамилията. А в фамилията е по-чужд, в сравнение с би бил някой в действителност непознат. "
В него се сливат две противоположни фамилни линии. Бащината, линията " Кафка ", което значи " чавка ", " врана " и майчината - Леви. Бащата потиска сина си и това е съдбовно - Кафка в никакъв случай не се освобождава от детските страхове и комплекси. Майчината му линия пък се характеризира с " твърдоглавие, сензитивност, възприятие за правдивост, безпокойствие. " Но също - със слаб темперамент, податливост към съзерцаване и желание към интелектуалния пред действителния живот.
Кафка пораства висок, само че слаб, даже недъгав. Той не се харесва, счита, че всички се ужасяват от грозотата му, ненавижда да се демонстрира гол, даже пред дамите, с които прави обич. Този комплекс се отразява в творчеството му. " Една утрин Грегор Замза се разсъни в леглото след неспокойни сънища и откри, че е превъплътен в голямо насекомо. "
Така стартира " Метаморфозата ", може би най-известната и смразяваща история на Кафка. Съдбата прави нещо с теб, даже не е ясно тъкмо какво, само че нещо гадно. Не можеш да си обясниш за какво това те сполита и опитваш да се държиш, като че ли нищо не се е случило. Със събуждането си като насекомо Грегор Замза не е толкоз обезпокоен - счита, че " всички тези нелепости " ще се разминат, в случай че си почине. Но историята свършва с думите на домашната помощница към татко му и майка му: " Я елате да видите, животното е пукнало! Лежи напълно мъртво ".
В началното учебно заведение Кафка е нерешителен, това се задълбочава в лицея. Той счита, че постоянно е на границата на неуспеха, а натрапчивите му страхове се подклаждат от неуспеха с уроците по музика и танци. Така неуспехът се трансформира и във култ - Кафка се плаши от него, само че и желае да му се случи.
Още по-сложни са половите му комплекси. Освен писането, дамите са другата му доминанта. Сексуалността му се пробужда късно и е цялостна със странности. На 16 той пита родителите си по какъв начин да се пази от проблемите в секса. Пита за заболяванията, само че татко му счита, че е за бранене от бременност - и го поучава да върви по проститутки и да се отдаде на самозадоволяване. Кафка е шокиран, само че е добър наследник и извършва заръките - абонира се за еротичните списания " Аметист " и " Опал ", и потегля по бордеите. За първия си секс с продажница написа: " Всичко беше очарователно, възбуждащо и омерзително. "
В бордеите Кафка може да е себе си, той е притеглен и погнусен по едно и също време. Има чувството, че е попаднал, където заслужава да е презрян вид като него, а връзките с проститутките необичайно съжителстват с желанието му за обичаен бюргерски живот и грижа за дома.
" Колкото по-малко обичаш една жена, толкоз по-сигурно е, че я притежаваш " - твърди Кафка. Той с огромни старания пробва два пъти да предложи брак на приятелката си Фелис Бауер, само че се отхвърля. Първата му сантиментална история е с много по-възрастна и евентуално омъжена жена. Докато е с Фелис пък, изкарва една обич и с нейната другарка Грете. След Първата международна война се влюбва в Юлия Вохризек, а след това идва най-дълбоката му връзка - с чешката писателка и журналистка Милена Йесенска. 23-годишната Милена е умна, разкрепостена, същински магнит за Кафка - само че го зарязва.
Той е разрушен, желае да е самичък, само че на Балтийско море среща 19-годишната полякиня Дора Диамант. Те се влюбват и кроят проекти да заминат за Палестина, да отворят ресторант, той да готви, тя да сервира и щастливо да прекарат дните си. Но Съдбата мисли друго.
Кафка е диагностициран с туберкулоза, а пристъпите зачестяват. Първите 6 месеца с Дора са време на покой и благополучие, само че идват три месеца мъка. Той се утежнява бързо, тя го мести от Берлин в Прага и Виена. Туберкулозата се трансферира върху ларинкса, той набъбва и боли свиреп. " Докторе, дайте ми гибел, другояче вие сте палач " - споделя Кафка. Но ларинксът затваря гърлото и великият публицист Франц Кафка умира... от апетит.
Дори неговото болно въображение едва ли си показва такава гибел - само че би трябвало да се помири. Или гибелта не е примирие, а висшо знание, в случай че съдим по парадоксалното му просветление: " Първият симптом, че започваш да разбираш живота, е желанието да умреш ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ