Пол Елюар – избраникът, любовникът, фениксът
Текстът е препубликуван от.
Елюар: Elu - определен, фаворит. Това, несъмнено, е инцидентно съвпадане. Но, както всички знаем, няма инцидентни съвпадения.
Бях на 18 години, когато отпътувах с майка ми за Алжир - тя беше проектант и работи там 3 години по линията на по този начин нареченото тогава " техническо съдействие ". Записах се да последвам френска лингвистика, срещнах се с доста младежи и един от тях, " черен крайник ", термин с неизяснена етимология, с който се означаваха локалните французи, за които Алжир беше татковина, ми подари незначителен алманах със стихове от избраника. Бях надълбоко впечатлена и до момента не съм не запомнила някои.
Les hommes sont faits pour s`entendre, pour se comprendre, pour s`aimer... И още: Nous n`irons pas au but un par un mais par deux / Nous connaissant par deux nous nous connaîtrons tous / Nous nous aimerons tous et nos enfants riront / De la légende noire où pleure un solitaire. И несъмнено: Sur mes cahiers d`écolier/ Sur mon pupitre et les arbres / Sur le sable sur la neige / J`écris ton nom...
Je suis né pour te connaître / Pour te nommer / Liberté.
Поезия (Пол Елюар)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Сега, доста, доста години по-късно чета сборника " Поезия ", публикуван от " Колибри " в превод на Силвия Вагенщайн, и изпитвам същото неспокойствие. Няма да приказвам за прозодия, алитерация, асонанс, полурима, за дадаизъм и сюрреализъм, дано с всичко това се занимаят експертите критици на лирика, а и го има в " Google ", там какво ли няма. Няма да се спирам и на биографията му, Силвия споделя в детайли за живота му в предговора " Любовта поезията ". Нито ще върша анализ на стиховете му. Само ще загатна няколко емблематични за мен произведения, илюстриращи трите сфери, в които по мое персонално чувство е живял този прелестен стихотворец.
Шарл Пеги споделя за него, че е " фаворит на изкуството ". Е да, това е първата сфера - изкуството, поезията. Ето едно от ранните стихотворения на Елюар, което не е " обещаващо ", с което той не " дава поръчка за сполучливо поетическо творчество ", в което е просто стихотворец, какъвто човек не става, а се ражда. Заглавието е " За да пребивавам тук ".
Накладох огън, зарязан от лазура,
Жив огън да ми бъде за приятел,
Жив огън да ме топли в тъмни нощи.
...
И единствено от пращенето на пламъци живях,
И единствено от уханната им топлина;
Заседнала измежду пясъците лодка бях...
И още едно, от малко по-късно интервал: " Изкуството на танца " - малко като хайку.
Дъждецът нежен керемидите
Крепи. Танцьорка в никакъв случай
Не би могла да пада
И да подскача
Като дъжда.
И несъмнено, всички останали стихове на Елюар влизат в тази сфера, в областта на изкуството, неподвластно на времето и на модите и на промяната на теченията и на редуването на поколенията и на превратностите на ориста и на придвижването на историята...
Сред тях най-вече място е отредено на любовта. Най-много са написани от Пол Елюар любовникът, Пол Елюар влюбеният в любовта, в дамата - и в три дами. Най-много са отдадени на трагичната му обич с Гала, заменила поета с художника, на любовта му към Нуш, приключила с трагичната ѝ гибел, и на щастливата умиротворена обич към Доминик.
В тези стихове има възприятие, възхита, възторг, има горест, мъка, тъга.
Очите ти дъги обгръщат моето сърце
И танц, и наслада в едничко колелце.
Ухания излюпени измежду полог от зари,
Завинаги легнал връз плява от звезди,
И както от невинността подвластен е денят,
От твоите очи най-чисти зависи така светът,
И в погледите им изтича всичката ми кръв.
Ето и по какъв начин удивително Пол Елюар вижда обичаната жена и я отъждествява с любовта си към нея в " Не съм самичък ":
Обсипана
С най-нежен плод уста
Окичена
С най-пъстрите цветя
Прехласната
От слънчевата милувка
Опиянена
От птицата елементарна
Пленена
От капката дъждовна
По-лъчезарна
От утринно небе
И вярна
Градина я назовавам
Нима сънувам
О аз обичам.
А ето какво написа след гибелта на Нуш в " Очите си затворих ":
Очите си затворих да не виждам нищо към този момент
Очите си затворих с цел да рева
Че към този момент не те виждам.
Къде са твоите ръце ръцете на милувките къде са
Къде са твоите очи прищевките на моя ден
Загубено е всичко теб те няма...
А Фениксът?
" Фениксът това е двойката - Адам и Ева - която е и не е първата " - споделя Елюар. Тоест отново любовта, любовта спасителка. И несъмнено, жестоката жадност за живот, живот все пак.
В среднощен смут запламтя скръбта
Разцъфна пепелта измежду хубост и наслада
И постоянно тил обръщаме на залеза
И всичко се обагря от зората.
И още:
Ако те прегърна то ще е с цел да бъда удължен
Ако с теб сме живи с любовта ни ще сме сити
Ако с теб се разделя споменът ще ни крепи
И в раздялата още веднъж ще се срещнем аз и ти.
Пиша всичко това, с цел да изразя дълбоката си респект към един от най-големите поети на предишния век, без всякакво подозрение белязал цялата международна лирика. Пиша го и с желанието да насърча и други да прочетат стиховете му, човек постоянно има потребност от съидейници. Пиша го с уточнението, че когато чета мислено или на глас тези удивителни стихове, слушам музика, която желая да споделя и с други. И няма да се въздържа от още един финален фрагмент от едно гениално стихотворение - скърбя за патоса - моето може би най-любимо от всички, за което Пол Елюар е споделил: " Посвещавам идващите страници на тези, които ще ги прочетат неправилно, и на тези, на които те няма да се харесат ".
Гола свенлива сънлива
Избрана прелестна усамотена
Дълбока смътна подранила
Свежа седефена несресана
Съживена първа възцарена
Прекрасна изящна буйна
Оранжева синя зарозовена
Чаровна блага одързостена
...
Невредима несломима
Вкаменена вградена встъклена
Всеобхватна извисена дружелюбна
Преградена озаптена неуверена...
И най-после. Не съм сравнявала превода на Силвия Вагенщайн с френския оригинал. Не съм го сравнявала и с към този момент излизалите напълно малобройни преводи от други поети и преводачи. И няма да го направя. Защото за мен това е Преводът. Оттук-нататък това е Пол Елюар на български.
Елюар: Elu - определен, фаворит. Това, несъмнено, е инцидентно съвпадане. Но, както всички знаем, няма инцидентни съвпадения.
Бях на 18 години, когато отпътувах с майка ми за Алжир - тя беше проектант и работи там 3 години по линията на по този начин нареченото тогава " техническо съдействие ". Записах се да последвам френска лингвистика, срещнах се с доста младежи и един от тях, " черен крайник ", термин с неизяснена етимология, с който се означаваха локалните французи, за които Алжир беше татковина, ми подари незначителен алманах със стихове от избраника. Бях надълбоко впечатлена и до момента не съм не запомнила някои.
Les hommes sont faits pour s`entendre, pour se comprendre, pour s`aimer... И още: Nous n`irons pas au but un par un mais par deux / Nous connaissant par deux nous nous connaîtrons tous / Nous nous aimerons tous et nos enfants riront / De la légende noire où pleure un solitaire. И несъмнено: Sur mes cahiers d`écolier/ Sur mon pupitre et les arbres / Sur le sable sur la neige / J`écris ton nom...
Je suis né pour te connaître / Pour te nommer / Liberté.
Сега, доста, доста години по-късно чета сборника " Поезия ", публикуван от " Колибри " в превод на Силвия Вагенщайн, и изпитвам същото неспокойствие. Няма да приказвам за прозодия, алитерация, асонанс, полурима, за дадаизъм и сюрреализъм, дано с всичко това се занимаят експертите критици на лирика, а и го има в " Google ", там какво ли няма. Няма да се спирам и на биографията му, Силвия споделя в детайли за живота му в предговора " Любовта поезията ". Нито ще върша анализ на стиховете му. Само ще загатна няколко емблематични за мен произведения, илюстриращи трите сфери, в които по мое персонално чувство е живял този прелестен стихотворец.
Шарл Пеги споделя за него, че е " фаворит на изкуството ". Е да, това е първата сфера - изкуството, поезията. Ето едно от ранните стихотворения на Елюар, което не е " обещаващо ", с което той не " дава поръчка за сполучливо поетическо творчество ", в което е просто стихотворец, какъвто човек не става, а се ражда. Заглавието е " За да пребивавам тук ".
Накладох огън, зарязан от лазура,
Жив огън да ми бъде за приятел,
Жив огън да ме топли в тъмни нощи.
...
И единствено от пращенето на пламъци живях,
И единствено от уханната им топлина;
Заседнала измежду пясъците лодка бях...
И още едно, от малко по-късно интервал: " Изкуството на танца " - малко като хайку.
Дъждецът нежен керемидите
Крепи. Танцьорка в никакъв случай
Не би могла да пада
И да подскача
Като дъжда.
И несъмнено, всички останали стихове на Елюар влизат в тази сфера, в областта на изкуството, неподвластно на времето и на модите и на промяната на теченията и на редуването на поколенията и на превратностите на ориста и на придвижването на историята...
Сред тях най-вече място е отредено на любовта. Най-много са написани от Пол Елюар любовникът, Пол Елюар влюбеният в любовта, в дамата - и в три дами. Най-много са отдадени на трагичната му обич с Гала, заменила поета с художника, на любовта му към Нуш, приключила с трагичната ѝ гибел, и на щастливата умиротворена обич към Доминик.
В тези стихове има възприятие, възхита, възторг, има горест, мъка, тъга.
Очите ти дъги обгръщат моето сърце
И танц, и наслада в едничко колелце.
Ухания излюпени измежду полог от зари,
Завинаги легнал връз плява от звезди,
И както от невинността подвластен е денят,
От твоите очи най-чисти зависи така светът,
И в погледите им изтича всичката ми кръв.
Ето и по какъв начин удивително Пол Елюар вижда обичаната жена и я отъждествява с любовта си към нея в " Не съм самичък ":
Обсипана
С най-нежен плод уста
Окичена
С най-пъстрите цветя
Прехласната
От слънчевата милувка
Опиянена
От птицата елементарна
Пленена
От капката дъждовна
По-лъчезарна
От утринно небе
И вярна
Градина я назовавам
Нима сънувам
О аз обичам.
А ето какво написа след гибелта на Нуш в " Очите си затворих ":
Очите си затворих да не виждам нищо към този момент
Очите си затворих с цел да рева
Че към този момент не те виждам.
Къде са твоите ръце ръцете на милувките къде са
Къде са твоите очи прищевките на моя ден
Загубено е всичко теб те няма...
А Фениксът?
" Фениксът това е двойката - Адам и Ева - която е и не е първата " - споделя Елюар. Тоест отново любовта, любовта спасителка. И несъмнено, жестоката жадност за живот, живот все пак.
В среднощен смут запламтя скръбта
Разцъфна пепелта измежду хубост и наслада
И постоянно тил обръщаме на залеза
И всичко се обагря от зората.
И още:
Ако те прегърна то ще е с цел да бъда удължен
Ако с теб сме живи с любовта ни ще сме сити
Ако с теб се разделя споменът ще ни крепи
И в раздялата още веднъж ще се срещнем аз и ти.
Пиша всичко това, с цел да изразя дълбоката си респект към един от най-големите поети на предишния век, без всякакво подозрение белязал цялата международна лирика. Пиша го и с желанието да насърча и други да прочетат стиховете му, човек постоянно има потребност от съидейници. Пиша го с уточнението, че когато чета мислено или на глас тези удивителни стихове, слушам музика, която желая да споделя и с други. И няма да се въздържа от още един финален фрагмент от едно гениално стихотворение - скърбя за патоса - моето може би най-любимо от всички, за което Пол Елюар е споделил: " Посвещавам идващите страници на тези, които ще ги прочетат неправилно, и на тези, на които те няма да се харесат ".
Гола свенлива сънлива
Избрана прелестна усамотена
Дълбока смътна подранила
Свежа седефена несресана
Съживена първа възцарена
Прекрасна изящна буйна
Оранжева синя зарозовена
Чаровна блага одързостена
...
Невредима несломима
Вкаменена вградена встъклена
Всеобхватна извисена дружелюбна
Преградена озаптена неуверена...
И най-после. Не съм сравнявала превода на Силвия Вагенщайн с френския оригинал. Не съм го сравнявала и с към този момент излизалите напълно малобройни преводи от други поети и преводачи. И няма да го направя. Защото за мен това е Преводът. Оттук-нататък това е Пол Елюар на български.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ