Текстът е препечатан от Тоест. Венелина Попова е дългогодишна журналистка

...
Текстът е препечатан от Тоест. Венелина Попова е дългогодишна журналистка
Коментари Харесай

Водна криза, боклуци и мръсен въздух за политическа употреба

Текстът е препечатан от " Тоест ". Венелина Попова е дългогодишна журналистка в стратегия " Хоризонт " на БНР, в този момент работи на свободна процедура. Носителка е на премията " Паница " за гражданска героизъм.

Във всяка естествена страна след рецесия, сходна на тази в Перник, държавното управление щеше да е свалено. И то не с парламентарен избор на съмнение, какъвто Българска социалистическа партия приготвя за четвърти път против съдружния кабинет на ГЕРБ и " Обединените патриоти ". Такова държавно управление щеше да бъде пометено от протеста на оставените без вода стотина хиляди жители. Българите, привикнали да търпят всевъзможен управнически произвол, преглътнаха и това. И не излязоха на всеобщи митинги, за благополучие на Борисов, който се ужасява от уличния напън. За да го предотврати, той изпрати полицейски подкрепления в града с обяснението, че униформените щели да оказват помощ за оправянето с казуса. Вярно, поданици на три пернишки села блокираха пътя към Кулата, само че не с искане за анулация, а за въвеждане на воден режим! Така щели да са сигурни, че най-малко няколко часа в денонощието ще имат достъп до течаща вода, без значение дали мътна, или бистра.

Днес без вода са перничани, на следващия ден наред са жителите на Ботевград.

Проверка на службите и на прокуратурата би трябвало да откри отговорните лица за водната рецесия в Перник, която е на път да се трансформира в опасност за националната сигурност. Разследването би трябвало да даде и отговор на въпроса дали вецът на Васил Златев – татко на предприемача Валентин Златев – е повода за загубите на огромни водни размери от язовир " Бебреш ", както и дали проведена незаконна група от ВиК сдружението в Ботевград е ощетявала държавната хазна за милиони левове със знанието на неговия кмет. Разследването би трябвало да разкрие още и дали водата в язовира, строен в миналото за индустриални потребности, има нужните качества за питейна вода, както и дали смеските, с които се почиства автомагистрала " Хемус ", се оттичат към него, а оттова – и в градските чешми.

След инспекция, разпоредена от Сотир Цацаров, пернишката Окръжна прокуратура разгласи, че министрите на околната среда и на районното развиване " са нанесли вреди и вреди за човешкото здраве, като не са създали нужното, с цел да бъде избегната рецесията с водоснабдяването на града ". Не е изненада, че новият основен прокурор Иван Гешев трансферира следствията за невижданата водна рецесия на Спецпрокуратурата и ги взе под собствен контрол.

В четвъртък прокуратурата организира в Министерството на околната среда и водите (МОСВ)

показна спецакция в жанр " Гешев ",

а министър Нено Димов бе отведен за разпит и по-късно бе арестуван с полицейска заповед за 24 часа. Шумните арести в България обаче не всеки път водят до понасяне на наказателна отговорност. А в нашата правосъдна процедура не са единични случаите, в които се повдигат негодни обвинявания към лица от листата на недосегаемите и след това те излизат сухи от правосъдната зала. Затова надали има доста въодушевени жители от спешната пиар акция на Иван Гешев.

Задържането на Нено Димов, което неговият сътрудник в Министерския съвет Красимир Каракачанов назова " показно ликвидиране ", с изключение на мотив за добър старт на новия основен прокурор, е и в услуга за самия Борисов, тъй като му развързва ръцете да смени министъра, без да основава проблеми с съдружните му сътрудници. Акцията несъмнено има за цел и да показва интензивността на службите и прокуратурата пред новия надзирател на правосъдната ни система в Посолството на Съединени американски щати у нас.

Кризата с водата в продължаващата суха зима заплашва да обхване и други райони

в страната, които към този момент са с режим.

Със средства от Оперативната стратегия " Околна среда " в доста градове бяха изпълнени контракти за водни цикли. Въпреки това сдруженията в страната не престават да регистрират загуби по мрежата от над 50%. Дали водата изтича в земята единствено от компрометираните водопроводи, или тече в ромски махали, без да се регистрира и заплаща – това са доста съществени въпроси, само че тъй като са политически неточни, по тях властта си мълчи. Мълчи се и за всеобщите обири на вода в страната, изключително по селата, а едвам в този момент бе подложен на дневен ред и въпросът за нуждата от централизирано ръководство на ВиК сдруженията.

И по този начин, вода няма, все пак цената ѝ пораства, и то най-вече в районите, които са на режим. Затова всеки клиент на ВиК би могъл да оспори по правосъден път големите загуби на вода и би спечелил дело против операторите. Само че у нас жителите нямат културата да пазят правата си в съда, а ги стопира и недоверието към правораздавателната ни система. Затова пък ще продължат да си заплащат покорно все по-високата цена за питейна вода, която множеството хора дори и не пият поради съмнителните ѝ качества на доста места у нас.

Към наклонността за обезпокоително понижаване на водните размери в язовирите

се прибавя и строителството на дребни вецове по поречията.

Репортажът на журналиста Александър Файст " Как България унищожава своите реки ", спечелил злато в категорията " Природа и околна среда " на филмовия фестивал WorldFest в Хюстън, демонстрира по какъв начин с пари от Европейски Съюз у нас са построени 270 водни централи, като някои от тях са в територии по " Натура 2000 ", нарушавайки закона. Най-голямата измежду тях е " Цанков камък ", само че добивът на сила от нея е релативно дребен. Тези вецове имат нищожен дял от създаваната в страната електрическа енергия, само че нанасят непоправими вреди на пълноводните ни реки, с цел да обезпечат облага на своите притежатели. А държавното управление е одобрило построяването на още 300 такива централи. Подобни минивецове заплашват последните свободно течащи реки и потоци в Европа. Около 3000 централи от Словения до Гърция са планувани или към този момент се строят, а концесии за хора, близки до властта, унищожават природата на Балканите, написа " Дойче Веле ".

Сред претекстовете за вота на съмнение, който Българска социалистическа партия ще внесе на 20 януари в Народното събрание, е и неприятното качество на въздуха, провокирано от големите количества отпадък, внасян у нас от Италия и страни от Третия свят. Въпросният отпадък се изгаря не в специфични инсинератори, а в котлите на тецове и топлофикации, благосъстоятелност най-вече на предприемача Христо Ковачки.

Реакцията на хората и против мръсния въздух е толкоз вяла, че въобще не стряска никого –

нито локалната, нито централната власт, нито олигарсите, които печелят от този бизнес, който постоянно е свързван с мафията. Причината за неналичието на гражданска опозиция против постоянното замърсяване на въздуха от тези горивни съоръжения не е една. На първо място е страхът, че в случай че бъдат закрити тецовете, както упорства Европейският съюз, в обозримо бъдеще мнозина ще останат без работа, още повече че държавното управление няма тактика за развиването на промишлеността ни след стадия с въглищата. На второ място още веднъж е страхът, този път от локалната власт, която в множеството случаи си партнира очевидно или подмолно с олигарсите, които употребяват боклука като суровина, заместваща поетапно въглищата като гориво. Така на процедура се оказва, че хората избират хляба пред алтернативата да живеят в чиста среда. А олигарсите – по модела на италианските мафиоти – обезпечават прехранване на локалните общности, само че изискват смирение от тях.

Дали в България се внасят рискови боклуци, би трябвало да се произнесат проверяващите органи. Но и тези, които се внасят за изгаряне, са източник на нездравословни излъчвания в околната среда. Затова Административният съд в Стара Загора дефинира като погрешно решението на Регионална инспекция за опазване на околната среда да издаде позволение на Топлоелектрическа централа " Брикел " за пробно изгаряне на боклуци без Оценка за влияние върху околната среда. Делото беше заведено от организацията " За Земята – достъп до правораздаване ". " Грийнпийс " оспорва по правосъден път и разрешителното за горене на боклуци в Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", а съдът задължи Министерство на околната среда и водите да даде информация за вноса на боклуци в България през 2017 и 2018 година на вестник " Капитал ".

Тук е мястото да напомним, че при започване на 2018 година отчет на " Грийнпийс България " на тематика " Финансовите мини " освети феномена " Христо Ковачки " в българската енергетика и активността на 19-те му сдружения, избрани като " въглищната мрежа " на олигарха. Въпреки че към края на 2016 година те имат насъбрани отговорности за повече от 1,112 милиарда лева и не дават отговор на нормите на новото европейско екологично законодателство, сдруженията не престават да работят. Нещо повече – Ковачки и Доган си поделят парите от страната за така наречен леден запас на енергийната ни система.

Две години след общественото обявяване на отчета, прокуратурата не се е самосезирала и не е почнала следствие

за какво страната субсидира с налози групата на Ковачки, вместо да получава корпоративен налог от действието на сдруженията му. Не проверява и кой лобира за ползите на енергийния необут и разрешава старите му и амортизирани централи да не престават да работят, вместо от дълго време да са закрити. А в този момент към този момент и да изгарят отпадъци, с цел да икономисват големите средства за въглеродните квоти и да усилват облагите си за сметка на околната среда и здравето на хората.

След изявления в няколко медии по отношение на трафика на отпадъци и изгарянето им у нас, Министерство на околната среда и водите предложи за публично разискване Проект за изменение и допълнение на Наредбата за даване на информация за дейностите по отпадъците, както и на реда за водене на обществени регистри. " Грийнпийс " и " За Земята " към този момент оповестиха мнението си по предлаганите промени, които съгласно тях имат за цел да прикрият скандалните разкрития, само че не и да решат казуса.

За привидното оживление на институциите приказва и фактът, че въвеждането на наложителната Национална осведомителна система " Отпадъци " (НИСО) се чака чак през 2021 година, разяснява Дарита Заричинова от " За Земята ". Според тези екологични организации няма и одобрена методика за взимане на проби и разбори за определяне на наличието на отпадъците. Това разрешава рискови боклуци да бъдат етикетирани и декларирани пред митническите служби като неопасни, а изгарянето им по-късно да провокира тежки екологични вреди.

Държавата още веднъж се пробва да имитира интензивност за съблюдаване на европейското законодателство,

в тази ситуация на Регламент 1013/2006, обвързван с транспорта на боклуци. В документално мнение до Министерство на околната среда и водите от Управителния съвет на Българската стопанска камара показват безпокойствие, че предлаганите промени на процедура ще доведат до завишаване на административните отговорности на изрядните оператори, без да се понижи нерегламентираният импорт на боклуци от оператори в сивия бранш.

Пореден, жертван на крах избор на съмнение е политическият отзив от рецесията с водата и въздуха. Това обаче не е спънка пред парламентарната съпротива да изиска отговорност от ръководещите за цялостната им политика или за политиката в обособените браншове. Министър Нено Димов към този момент подаде оставка. Но това няма да позволи водната рецесия. А и промяната на министри не е от изключително значение, тъй като, както знаем, те са по-скоро марионетки в съдружния кабинет " Борисов 3 ". Големият въпрос е докога страната ще продължава да бъде оплитана в подмолни зависимости и ползи, на които обществото е пленник, а ръководството – просто параван
Източник: dnevnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР