Не прилича на голф игрище, май е военна база. Новата глобална битка с Китай
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Владимир Шопов е приключил Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново учебно заведение за обществени проучвания, Ню Йорк. Бил е консултант по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), консултант в Мисията на България към Европейски Съюз (1998-2001 г.), консултант на министъра на външните работи (2014-2016).
Камбоджанската югозападна провинция Кох Конг, в никакъв случай не е била измежду известните туристически дестинации в тази част на Азия и оттатък. Преди към десетина години обаче държавното управление отдава на лизинг огромни имоти земя там за интервал от 99 години. Партньор е китайската Union Group. В доминираната от земеделие и лов на риба локална стопанска система ненадейно проблясва обещанието за туристически взрив. Изкушението звучи познато – голям брой петзвездни хотели, голф стадиони, вложения в пътища, разширение на районното пристанище за круизни кораби, ново летище и така нататък
Преди няколко месеца обаче събитията поемат в непредвидена посока и обещаната идилия ненадейно стартира да избледнява.
Голф стадиони ли? Не, боен комплекс
Изведнъж се оказа, че китайците са построили летищна писта с дължина от над 3200 метра, което я прави сравнима с тази в Банкок и по-дълга от пистата в Сайгон. На нея умерено може да каца големият " Еърбъс " А380.
Вашингтон мигновено изрази терзание, че целият комплекс явно ще има военни цели и даже другарски настроеното към Китай камбоджанско държавно управление беше насила да изрази своите запаси към протичащото се. Нещо повече, районното пристанище в действителност беше издълбано толкоз, че при сегашните му параметри ще може да приема военни кораби. Повечето анализатори са безапелационни – поражда нов китайски боен комплекс в Тайландския залив.
През последните години картата на инфраструктурните експанзии непрестанно се уголемява и става все по-пъстра. Прилича на последваща глобализационна вълна, този път в построяването на нови връзки – транспортни, цифрови и човешки. Ще е иронично, в случай че се окаже, че това стартира тъкмо сега на възходящ песимизъм по отношение на самата глобализация.
Така или другояче обаче, инфраструктурната конкуренция само ще се усилва през идните години. И тя няма да се води от корпорации, а от страни. Всъщност, това ще бъде непосредственото поле на най-остра изява на систематичната конкуренция, която главните световни политически играчи си оповестиха през последните две-три години.
Възходът на Китай и отговорът на всички останали
В забележителна степен протичащото се е предизвикано от възхода на Китай и неговия геоикономически поход в разнообразни направления. Възраждането на " пътя на коприната " прерасна в надалеч по-мащабната самодейност " Един пояс, веднъж ", която навлезе в другите елементи на необятна Азия, Африка и Европа.
След известно съмнение Япония и Австралия започнаха да реагират, а към тях се причисли и Индия - всички загрижени от геополитическите разбърквания. Последната година обаче истински промени динамичността с действителното включване на Съединени американски щати и Европа, които стартираха лични инфраструктурни начинания. Вече няма никакво подозрение, конкуренцията е в цялостен ход.
Преди борбата за въздействие обаче е впечатляващата потребност от вложения в инфраструктура в Азия. По калкулации на Азиатската банка за развиване единствено до 2030 година и за поддържане на настоящия напредък ще бъдат нужни съвсем 19 трилиона $. Според разнообразни калкулации инфраструктурната нужда на годишна база варира сред 2.9 и 6.3 трилиона $.
По-важно в тази ситуация обаче е разминаването сред оценени потребности и налични финансови запаси. Според Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) сред 2017 и 2030 година кумулативният капиталов дефицит ще бъде от порядъка на 5.2 трилиона $. Именно тук е и действителната опция за политическа намеса, която Китай първи реализира. Неговата самодейност датира още от 2013 година и непрестанно се разраства.
Точни данни е мъчно да бъдат открити просто тъй като другите институции рапортуват разнообразни стойности. Все отново, съгласно някои публични източници става дума за вложения от над 100 милиарда $ и мрежа от 190 съглашения за съдействие с над 160 страни и интернационалните организации.
Обхватът на плановете е също доста необятен. Въпросителните към непрекъснато експанзиращата самодейност обаче непрестанно се усилват. Те включват политическо въздействие (Гърция, Унгария), подозрения за корупция (Малайзия), затъване в задължения на приемащата страна (Шри Ланка, Пакистан), основаване на изнесени военни бази (Джибути, Шри Ланка) и нахлуване в нови геополитически територии (централна Азия). Реакцията на Запада бе само въпрос на време.
Има ли отговор
Реакцията стартира да придобива контури през последната година. Буквално преди седмици, Съединени американски щати инициира основаването на " Blue Dot Network ", която е насочена към " висококачествена инфраструктура ". Мрежата се поддържа и от Австралия и Япония и ще има бюджет от към 17 милиарда $. Платформата за нейната работа ще е характерна, тъй като ще интегрира държавни управления, бизнес и цивилен организации, само че задачите и ориентацията са ясни.
Тайланд и Виетнам към този момент изявиха предпочитание да се включат. Европейският съюз също стартира да подрежда своите хрумвания в цялостна рамка и неотдавна одобри тактиката за " усъвършенствана съгласуваност " сред Европа и Азия. Тя включва най-различни типове инфраструктура – енергийна, транспортна, цифрова и човешка. Общата сума още не е конкретизирана, тъй като сега текат договарянията за идната дълготрайна финансова рамка.
Регионалните съперници Япония и Индия също подвигнаха залозите. Първата разшири и форсира програмата си за инфраструктурни вложения (тя към този момент доближава съвсем 2 милиарда $ на годишна основа). Делхи също отделя от ден на ден средства, с цел да отвърна китайското инфраструктурно въздействие в южна Азия, най-много в Шри Ланка, Бангладеш, Малдивите и други.
Всички към този момент одобряват, че влизаме в интервал на систематична конкуренция, а и " меденият месец " с Китай завърши от дълго време. Инфраструктурата явно ще бъде измежду най-важните полета на това противостоене. Пекин направи първия ход, време е за отговор на останалите.
Камбоджанската югозападна провинция Кох Конг, в никакъв случай не е била измежду известните туристически дестинации в тази част на Азия и оттатък. Преди към десетина години обаче държавното управление отдава на лизинг огромни имоти земя там за интервал от 99 години. Партньор е китайската Union Group. В доминираната от земеделие и лов на риба локална стопанска система ненадейно проблясва обещанието за туристически взрив. Изкушението звучи познато – голям брой петзвездни хотели, голф стадиони, вложения в пътища, разширение на районното пристанище за круизни кораби, ново летище и така нататък
Преди няколко месеца обаче събитията поемат в непредвидена посока и обещаната идилия ненадейно стартира да избледнява.
Голф стадиони ли? Не, боен комплекс
Изведнъж се оказа, че китайците са построили летищна писта с дължина от над 3200 метра, което я прави сравнима с тази в Банкок и по-дълга от пистата в Сайгон. На нея умерено може да каца големият " Еърбъс " А380.
Вашингтон мигновено изрази терзание, че целият комплекс явно ще има военни цели и даже другарски настроеното към Китай камбоджанско държавно управление беше насила да изрази своите запаси към протичащото се. Нещо повече, районното пристанище в действителност беше издълбано толкоз, че при сегашните му параметри ще може да приема военни кораби. Повечето анализатори са безапелационни – поражда нов китайски боен комплекс в Тайландския залив.
През последните години картата на инфраструктурните експанзии непрестанно се уголемява и става все по-пъстра. Прилича на последваща глобализационна вълна, този път в построяването на нови връзки – транспортни, цифрови и човешки. Ще е иронично, в случай че се окаже, че това стартира тъкмо сега на възходящ песимизъм по отношение на самата глобализация.
Така или другояче обаче, инфраструктурната конкуренция само ще се усилва през идните години. И тя няма да се води от корпорации, а от страни. Всъщност, това ще бъде непосредственото поле на най-остра изява на систематичната конкуренция, която главните световни политически играчи си оповестиха през последните две-три години.
Възходът на Китай и отговорът на всички останали
В забележителна степен протичащото се е предизвикано от възхода на Китай и неговия геоикономически поход в разнообразни направления. Възраждането на " пътя на коприната " прерасна в надалеч по-мащабната самодейност " Един пояс, веднъж ", която навлезе в другите елементи на необятна Азия, Африка и Европа.
След известно съмнение Япония и Австралия започнаха да реагират, а към тях се причисли и Индия - всички загрижени от геополитическите разбърквания. Последната година обаче истински промени динамичността с действителното включване на Съединени американски щати и Европа, които стартираха лични инфраструктурни начинания. Вече няма никакво подозрение, конкуренцията е в цялостен ход.
Преди борбата за въздействие обаче е впечатляващата потребност от вложения в инфраструктура в Азия. По калкулации на Азиатската банка за развиване единствено до 2030 година и за поддържане на настоящия напредък ще бъдат нужни съвсем 19 трилиона $. Според разнообразни калкулации инфраструктурната нужда на годишна база варира сред 2.9 и 6.3 трилиона $.
По-важно в тази ситуация обаче е разминаването сред оценени потребности и налични финансови запаси. Според Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) сред 2017 и 2030 година кумулативният капиталов дефицит ще бъде от порядъка на 5.2 трилиона $. Именно тук е и действителната опция за политическа намеса, която Китай първи реализира. Неговата самодейност датира още от 2013 година и непрестанно се разраства.
Точни данни е мъчно да бъдат открити просто тъй като другите институции рапортуват разнообразни стойности. Все отново, съгласно някои публични източници става дума за вложения от над 100 милиарда $ и мрежа от 190 съглашения за съдействие с над 160 страни и интернационалните организации.
Обхватът на плановете е също доста необятен. Въпросителните към непрекъснато експанзиращата самодейност обаче непрестанно се усилват. Те включват политическо въздействие (Гърция, Унгария), подозрения за корупция (Малайзия), затъване в задължения на приемащата страна (Шри Ланка, Пакистан), основаване на изнесени военни бази (Джибути, Шри Ланка) и нахлуване в нови геополитически територии (централна Азия). Реакцията на Запада бе само въпрос на време.
Има ли отговор
Реакцията стартира да придобива контури през последната година. Буквално преди седмици, Съединени американски щати инициира основаването на " Blue Dot Network ", която е насочена към " висококачествена инфраструктура ". Мрежата се поддържа и от Австралия и Япония и ще има бюджет от към 17 милиарда $. Платформата за нейната работа ще е характерна, тъй като ще интегрира държавни управления, бизнес и цивилен организации, само че задачите и ориентацията са ясни.
Тайланд и Виетнам към този момент изявиха предпочитание да се включат. Европейският съюз също стартира да подрежда своите хрумвания в цялостна рамка и неотдавна одобри тактиката за " усъвършенствана съгласуваност " сред Европа и Азия. Тя включва най-различни типове инфраструктура – енергийна, транспортна, цифрова и човешка. Общата сума още не е конкретизирана, тъй като сега текат договарянията за идната дълготрайна финансова рамка.
Регионалните съперници Япония и Индия също подвигнаха залозите. Първата разшири и форсира програмата си за инфраструктурни вложения (тя към този момент доближава съвсем 2 милиарда $ на годишна основа). Делхи също отделя от ден на ден средства, с цел да отвърна китайското инфраструктурно въздействие в южна Азия, най-много в Шри Ланка, Бангладеш, Малдивите и други.
Всички към този момент одобряват, че влизаме в интервал на систематична конкуренция, а и " меденият месец " с Китай завърши от дълго време. Инфраструктурата явно ще бъде измежду най-важните полета на това противостоене. Пекин направи първия ход, време е за отговор на останалите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ