"Купувай си ковчег". Защо не знаем какво се случва с раковите заболявания
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Надежда Цекулова дълги години работи като публицист с ползи в областта на опазването на здравето, обществената политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път минава в стратегия " Хоризонт " на Българското национално радио. Има дейна активност за възстановяване достъпа до опазване на здравето на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е шеф стратегия " Кампании и връзки " в Българския хелзинкски комитет.
" Зле са нещата, купувай си ковчег ". Близки на онкоболни, лекуващи се в Комплексния онкологичен център в Русе настояват, че тази имитация е била изречена от доктор към пациент.
Двамата лекари, упрекнати в това отношение, сами подадоха молби за овакантяване. С това лечебното заведение загуби двама от общо четиримата си експерти по мецицинска онкология.
Случаят не е първото, а евентуално не е и последното напрежение сред пациенти и медици. Подобни случаи изникват от време на време и разрушават връзките сред създаващите здраве и боледуващите, в една система, която не би могла да действа без взаимното им почитание и съдействие.
Кога е сполучлива битката с рака
Междувременно Световният ден за битка с рака към този момент втора година минава под знака на световна акция с мотото " Аз съм и ще бъда ". Кампанията концентрира вниманието на хората, обществата и държавните управления точно в основаването на системи.
Анализите на Международния съюз за надзор на рака (UICC) демонстрират, че сполучливата битка с това заболяване не се състои в здравословния живот, ранната диагностика, модерните лекарствени лечения, модерните технологии или топ експертите сами по себе си. За ефикасна битка с рака всички тези съставни елементи би трябвало да действат добре дружно. И точно в това България се проваля. И публичният бойкот на връзките лекар-пациент е единствено една от нефункциониращите взаимовръзки.
Кампанията " Аз съм и ще бъда " си слага за цел да избави хората, загиващи от предотвратима смъртност. Този индикатор регистрира два съществени фактора - първо, хората, които с добра предварителна защита и политики в публичното здраве не биха се разболели и второ, хората, които при по-ранно разкриване или по-ефективно лекуване биха живели по-дълго.
Статистика и други обстоятелства
У нас 16% от леталните болести, които е можело да бъдат предотвратени, се падат на рака на белия дроб. Сред болесттите, които в други страни се лекуват сполучливо, а у нас към момента са с висока смъртност пък се откроява ракът на гърдата.
На фона на аргументите за гибел в страните от Европейския съюз, в България от рак умира по-малък % от популацията. Причината за това обаче не е високото качество на профилактика и лекуване на онкологичните болести, а още по-ниското равнище на предварителна защита на други социално-значими болести, които убиват българите по-често от рака - каквито са сърдечно-съдовите да вземем за пример.
По данни на шефа на Националния здравен указател проф. Здравка Валерианова, единствено през 2019 година от рак са умряли над 18 000 българи.
37 000 са получили тази диагноза за първи път, а над 290 000 са хората, живеещи с онкологично заболяване.
За всички тях се грижат тъкмо 182-ма лекари със компетентност " Онкология " или " Медицинска онкология ". Това значи че всеки експерт се среща приблизително с по един новодиагностициран пациент дневно.
" В нашия онкологичен център има два кабинета. Днес през всеки от тях ще преминат сред 30 и 40 пациенти. Не може да ги понижим и да оставим хората без здравна помощ ", споделя шефът на упоменатия към този момент Русенски КОЦ доктор Камен Кожухаров.
Според световно проучване, оповестено през 2018 година обаче, съотношението сред броя на онколозите и броя на новите случаи на злокачествени болести у нас е близо до това в Чехия и Дания, и два пъти по-добро, в сравнение с във Франция. През последните пет години бяха сменени и линейните ускорители във всички онкологични центрове, а навлизането на новите таргетни лечения - въпреки и постепенно и с огромни ограничавания у нас - дава пряк резултат в увеличение на преживяемостта.
Нека да съпоставим
Въпреки всички тези положителни стъпки обаче, страната остава измежду последните в Европа, когато се съпоставя преживяемостта на пациентите с разнообразни онкологични местоположения. Според експертите - тъй като липсва систематична и дълготрайна политика.
" Няма институция в България, която да даде точна информация какво се случва с раковите болести в страната - каква е възрастта, какви са най-често срещаните местоположения ", разяснява проф. Здравка Валерианова в навечерието на Световния ден за битка с рака, " чеслата, които ви изтъквам, са изчислени по методика от интернационалните данни ".
А дали е по този начин, от Министерството на здравеопазването не дадоха отговор на въпросите на " Свободна Европа ", тъй като не запомнили.
" Зле са нещата, купувай си ковчег ". Близки на онкоболни, лекуващи се в Комплексния онкологичен център в Русе настояват, че тази имитация е била изречена от доктор към пациент.
Двамата лекари, упрекнати в това отношение, сами подадоха молби за овакантяване. С това лечебното заведение загуби двама от общо четиримата си експерти по мецицинска онкология.
Случаят не е първото, а евентуално не е и последното напрежение сред пациенти и медици. Подобни случаи изникват от време на време и разрушават връзките сред създаващите здраве и боледуващите, в една система, която не би могла да действа без взаимното им почитание и съдействие.
Кога е сполучлива битката с рака
Междувременно Световният ден за битка с рака към този момент втора година минава под знака на световна акция с мотото " Аз съм и ще бъда ". Кампанията концентрира вниманието на хората, обществата и държавните управления точно в основаването на системи.
Анализите на Международния съюз за надзор на рака (UICC) демонстрират, че сполучливата битка с това заболяване не се състои в здравословния живот, ранната диагностика, модерните лекарствени лечения, модерните технологии или топ експертите сами по себе си. За ефикасна битка с рака всички тези съставни елементи би трябвало да действат добре дружно. И точно в това България се проваля. И публичният бойкот на връзките лекар-пациент е единствено една от нефункциониращите взаимовръзки.
Кампанията " Аз съм и ще бъда " си слага за цел да избави хората, загиващи от предотвратима смъртност. Този индикатор регистрира два съществени фактора - първо, хората, които с добра предварителна защита и политики в публичното здраве не биха се разболели и второ, хората, които при по-ранно разкриване или по-ефективно лекуване биха живели по-дълго.
Статистика и други обстоятелства
У нас 16% от леталните болести, които е можело да бъдат предотвратени, се падат на рака на белия дроб. Сред болесттите, които в други страни се лекуват сполучливо, а у нас към момента са с висока смъртност пък се откроява ракът на гърдата.
На фона на аргументите за гибел в страните от Европейския съюз, в България от рак умира по-малък % от популацията. Причината за това обаче не е високото качество на профилактика и лекуване на онкологичните болести, а още по-ниското равнище на предварителна защита на други социално-значими болести, които убиват българите по-често от рака - каквито са сърдечно-съдовите да вземем за пример.
По данни на шефа на Националния здравен указател проф. Здравка Валерианова, единствено през 2019 година от рак са умряли над 18 000 българи.
37 000 са получили тази диагноза за първи път, а над 290 000 са хората, живеещи с онкологично заболяване.
За всички тях се грижат тъкмо 182-ма лекари със компетентност " Онкология " или " Медицинска онкология ". Това значи че всеки експерт се среща приблизително с по един новодиагностициран пациент дневно.
" В нашия онкологичен център има два кабинета. Днес през всеки от тях ще преминат сред 30 и 40 пациенти. Не може да ги понижим и да оставим хората без здравна помощ ", споделя шефът на упоменатия към този момент Русенски КОЦ доктор Камен Кожухаров.
Според световно проучване, оповестено през 2018 година обаче, съотношението сред броя на онколозите и броя на новите случаи на злокачествени болести у нас е близо до това в Чехия и Дания, и два пъти по-добро, в сравнение с във Франция. През последните пет години бяха сменени и линейните ускорители във всички онкологични центрове, а навлизането на новите таргетни лечения - въпреки и постепенно и с огромни ограничавания у нас - дава пряк резултат в увеличение на преживяемостта.
Нека да съпоставим
Въпреки всички тези положителни стъпки обаче, страната остава измежду последните в Европа, когато се съпоставя преживяемостта на пациентите с разнообразни онкологични местоположения. Според експертите - тъй като липсва систематична и дълготрайна политика.
" Няма институция в България, която да даде точна информация какво се случва с раковите болести в страната - каква е възрастта, какви са най-често срещаните местоположения ", разяснява проф. Здравка Валерианова в навечерието на Световния ден за битка с рака, " чеслата, които ви изтъквам, са изчислени по методика от интернационалните данни ".
А дали е по този начин, от Министерството на здравеопазването не дадоха отговор на въпросите на " Свободна Европа ", тъй като не запомнили.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ