Флиртът на Сърбия с Русия: кой печели и кой губи?
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Димитър Бечев е старши помощник към Атлантическия съвет (САЩ) и учител в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по стопанска система в Лондон и в университета " Харвард ", Съединени американски щати. Работил е като шеф на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет " Хитоцубаши " и учител в " Оксфорд ".
През последните години като че ли бяхме позабравили за Евразийския стопански съюз (ЕИС). Ето че прилежаща Сърбия ни даде мотив да си го напомним.
На 25 октомври, при визитата на съветския министър председател Дмитрий Медведев в Белград, нашата западна съседка подписа съглашение за свободна търговия с постсъветския блок. С този акт Сърбия акцентира още един път, че макар договарянията за участие с Европейския съюз, връзките с Русия (която поема 80% от сръбския стокообмен с ЕИС) са предпочитани.
Нещо повече - визитата на Медведев съответства с провеждането на шестдневно военно обучение с присъединяване на сръбската войска и съветски елементи.
В рамките на " Славянски щит - 2019 " Русия разположи в Сърбия противовъздушен зенитно-ракетен комплекс " Триумф " (С-400) и батарея самоходни ракетно-артилерийски комплекси " Панцир-С ". Президентът Александър Вучич показва знания по съветски език: " Бoльшое спасибо " - обърна се той с треперещ глас към военните от Руската федерация, до момента в който телевизионните камери снимаха. След това сподели на феновете, че се надява ракетите – които, както стана ясно, са били превозени през българското въздушно пространство – да останат в страната колкото се може по-дълго.
Откога е по този начин
Залитането към Москва не е от през вчерашния ден. Споразумение за свободна търговия с Русия има още от 2001 година, когато към момента съществуваше така наречен Федеративна република Югославия (Сърбия и Черна гора). За страдание на сръбската страна, то изключваше някои значими браншове като автомобилостроенето и затова колите " Фиат ", сглобявани в Крагуевац, нямаха безмитен достъп до съветския пазар. Заради вноса на съветски природен газ и недопечен нефт комерсиалното салдо е обичайно на алено – по същия метод, както и в обмена сред Русия и България.
Свободната търговия и фактът, че сръбският аграрни експорт не е обект на съветски наказания, единствено частично компенсират недостига. Новото съглашение с ЕИС надали ще промени кой знае какво.
Военното съдействие сред Сърбия и Русия се разпростра от 2013 година насам. Русия, а също по този начин Беларус, даде безплатно техника и съоръжение: изтребители МиГ-29, танкове Т-72, бронетранспортьори и така нататък Сърбия даже се включи като наблюдаващ в Организацията за групова сигурност - нещо като военно-отбранителен пакт под егидата на Москва. Но от това не последваха отстъпки за покупка на въоръжение, каквито Русия прави за пълноправни членове като Беларус или Армения. Ако Вучич фактически желае С-400, той ще би трябвало да ги заплаща на пазарни цени, както направи Турция. А несъмнено, подарените МиГ-ове ще бъдат ремонтирани и обслужвани от съветския военно-промишлен комплекс, тъй че в последна сметка няма да излязат безвъзмездни за Белград.
Дружбата с Кремъл
Приятелството с Кремъл носи солидни дивиденти на Вучич. Русия и Путин се употребяват с изключителна известност измежду сърбите – освен в Сърбия, само че и из цяла някогашна Югославия. Митът за братята славяни, подготвени да поддържат сръбския народ против подлия Запад, се подхранва ежедневно от медиите в Белград – таблоиди, малките екрани, интернет портали – които са лоялни или са под пряк надзор на властта.
Проучвания на публичното мнение сочат, че жителите считат Русия за главен финансов донор за Сърбия на равно с Европейски Съюз (в реалност Москва е надалеч зад Брюксел, а даже и страни като Съединени американски щати и Япония). Това обаче не е никаква спънка пред Вучич. Неговите връзки с Путин, на които станахме очевидци по време на възторженото посрещане на съветския президент в Белград предишния януари, " помпат " имиджа му на водач.
Сближението с Русия има и геополитическа логичност. Москва поддържа Вучич във връзка с Косово. Дипломатическата акция, с която Белград се пробва да накара разнообразни страни по земното кълбо да отдръпват признаването на косовската самостоятелност, се употребява с съветска поддръжка. В същото време Путин загатна, че ще утвърди възможна договорка сред Белград и Прищина, в случай че те самите съумеят да се договорят. Така Русия, която не е на масата за договаряния в Брюксел с посредничеството на Върховния представител по външна политика на Европейски Съюз, откри междина да прокарва въздействието си по значима тематика на сигурността в Европа.
Няма избор " Русия или Европейски Съюз "
Факт е също по този начин и това, че Вучич не е подложен пред избор " Русия или Европейски Съюз ". Сърбия води договаряния за участие от 2014 година, само че не е подложена на напън да се причисли към западните наказания, наложени на Москва по отношение на анексията на Крим и спора в Украйна.
Забавянето на процеса по разширение на Евросъюза в допълнение понижава европейското въздействие. Неотдавнашното несъгласие, наложено от Франция във връзка с старта на присъединителни договаряния със Северна Македония и Албания, е знак за сръбското управление. Дори и Сърбия да се дистанцира от Русия, даже и да направи компромис и да признае Косово, участието в Европейски Съюз не й е обезпечено.
Затова Белград ще продължава да работи с " външни сили ", в това число Китай, който влага в локалната стопанска система, Ердоганова Турция и страните от Персийския залив, откъдето също идват пари към Сърбия.
Като млад съмишленик на " войводата " Воислав Шешел Вучич громеше титовизма и югокомунизма. На по-зрели години влезе в ролята на прероден Тито, балансиращ сред Изтока и Запада.
Тази политика крие някои опасности за България. Конкретен образец е така наречен газопровод " Балкански поток " (познат по-рано като " Турски поток 2 " ). В сръбската си част той е на половина благосъстоятелност на " Газпром " – различен знак на непосредственост сред Белград и Москва. Това може да се окаже в прорез с разпоредбите на Европейски Съюз, както беше и казусът с проваления Южен поток.
Сърбия не е член на Евросъюза, само че е обвързана с така наречен Енергийна общественост, една от чиито цели е хармонизацията с европейските регулативи в газовата сфера. С други думи не е изключен юридически спор, който да забави осъществяването на плана. България влага в огромен инфраструктурен план, без да са разчистени всички въпросителни по него. Може да се окаже по този начин, че нашата страна няма да има опция най-малко известно време да транзитира съветски газ и по този метод да не осъществя доходи и надлежно облаги от " Балкански поток ". Геополитиката постоянно удря по джоба.
През последните години като че ли бяхме позабравили за Евразийския стопански съюз (ЕИС). Ето че прилежаща Сърбия ни даде мотив да си го напомним.
На 25 октомври, при визитата на съветския министър председател Дмитрий Медведев в Белград, нашата западна съседка подписа съглашение за свободна търговия с постсъветския блок. С този акт Сърбия акцентира още един път, че макар договарянията за участие с Европейския съюз, връзките с Русия (която поема 80% от сръбския стокообмен с ЕИС) са предпочитани.
Нещо повече - визитата на Медведев съответства с провеждането на шестдневно военно обучение с присъединяване на сръбската войска и съветски елементи.
В рамките на " Славянски щит - 2019 " Русия разположи в Сърбия противовъздушен зенитно-ракетен комплекс " Триумф " (С-400) и батарея самоходни ракетно-артилерийски комплекси " Панцир-С ". Президентът Александър Вучич показва знания по съветски език: " Бoльшое спасибо " - обърна се той с треперещ глас към военните от Руската федерация, до момента в който телевизионните камери снимаха. След това сподели на феновете, че се надява ракетите – които, както стана ясно, са били превозени през българското въздушно пространство – да останат в страната колкото се може по-дълго.
Откога е по този начин
Залитането към Москва не е от през вчерашния ден. Споразумение за свободна търговия с Русия има още от 2001 година, когато към момента съществуваше така наречен Федеративна република Югославия (Сърбия и Черна гора). За страдание на сръбската страна, то изключваше някои значими браншове като автомобилостроенето и затова колите " Фиат ", сглобявани в Крагуевац, нямаха безмитен достъп до съветския пазар. Заради вноса на съветски природен газ и недопечен нефт комерсиалното салдо е обичайно на алено – по същия метод, както и в обмена сред Русия и България.
Свободната търговия и фактът, че сръбският аграрни експорт не е обект на съветски наказания, единствено частично компенсират недостига. Новото съглашение с ЕИС надали ще промени кой знае какво.
Военното съдействие сред Сърбия и Русия се разпростра от 2013 година насам. Русия, а също по този начин Беларус, даде безплатно техника и съоръжение: изтребители МиГ-29, танкове Т-72, бронетранспортьори и така нататък Сърбия даже се включи като наблюдаващ в Организацията за групова сигурност - нещо като военно-отбранителен пакт под егидата на Москва. Но от това не последваха отстъпки за покупка на въоръжение, каквито Русия прави за пълноправни членове като Беларус или Армения. Ако Вучич фактически желае С-400, той ще би трябвало да ги заплаща на пазарни цени, както направи Турция. А несъмнено, подарените МиГ-ове ще бъдат ремонтирани и обслужвани от съветския военно-промишлен комплекс, тъй че в последна сметка няма да излязат безвъзмездни за Белград.
Дружбата с Кремъл
Приятелството с Кремъл носи солидни дивиденти на Вучич. Русия и Путин се употребяват с изключителна известност измежду сърбите – освен в Сърбия, само че и из цяла някогашна Югославия. Митът за братята славяни, подготвени да поддържат сръбския народ против подлия Запад, се подхранва ежедневно от медиите в Белград – таблоиди, малките екрани, интернет портали – които са лоялни или са под пряк надзор на властта.
Проучвания на публичното мнение сочат, че жителите считат Русия за главен финансов донор за Сърбия на равно с Европейски Съюз (в реалност Москва е надалеч зад Брюксел, а даже и страни като Съединени американски щати и Япония). Това обаче не е никаква спънка пред Вучич. Неговите връзки с Путин, на които станахме очевидци по време на възторженото посрещане на съветския президент в Белград предишния януари, " помпат " имиджа му на водач.
Сближението с Русия има и геополитическа логичност. Москва поддържа Вучич във връзка с Косово. Дипломатическата акция, с която Белград се пробва да накара разнообразни страни по земното кълбо да отдръпват признаването на косовската самостоятелност, се употребява с съветска поддръжка. В същото време Путин загатна, че ще утвърди възможна договорка сред Белград и Прищина, в случай че те самите съумеят да се договорят. Така Русия, която не е на масата за договаряния в Брюксел с посредничеството на Върховния представител по външна политика на Европейски Съюз, откри междина да прокарва въздействието си по значима тематика на сигурността в Европа.
Няма избор " Русия или Европейски Съюз "
Факт е също по този начин и това, че Вучич не е подложен пред избор " Русия или Европейски Съюз ". Сърбия води договаряния за участие от 2014 година, само че не е подложена на напън да се причисли към западните наказания, наложени на Москва по отношение на анексията на Крим и спора в Украйна.
Забавянето на процеса по разширение на Евросъюза в допълнение понижава европейското въздействие. Неотдавнашното несъгласие, наложено от Франция във връзка с старта на присъединителни договаряния със Северна Македония и Албания, е знак за сръбското управление. Дори и Сърбия да се дистанцира от Русия, даже и да направи компромис и да признае Косово, участието в Европейски Съюз не й е обезпечено.
Затова Белград ще продължава да работи с " външни сили ", в това число Китай, който влага в локалната стопанска система, Ердоганова Турция и страните от Персийския залив, откъдето също идват пари към Сърбия.
Като млад съмишленик на " войводата " Воислав Шешел Вучич громеше титовизма и югокомунизма. На по-зрели години влезе в ролята на прероден Тито, балансиращ сред Изтока и Запада.
Тази политика крие някои опасности за България. Конкретен образец е така наречен газопровод " Балкански поток " (познат по-рано като " Турски поток 2 " ). В сръбската си част той е на половина благосъстоятелност на " Газпром " – различен знак на непосредственост сред Белград и Москва. Това може да се окаже в прорез с разпоредбите на Европейски Съюз, както беше и казусът с проваления Южен поток.
Сърбия не е член на Евросъюза, само че е обвързана с така наречен Енергийна общественост, една от чиито цели е хармонизацията с европейските регулативи в газовата сфера. С други думи не е изключен юридически спор, който да забави осъществяването на плана. България влага в огромен инфраструктурен план, без да са разчистени всички въпросителни по него. Може да се окаже по този начин, че нашата страна няма да има опция най-малко известно време да транзитира съветски газ и по този метод да не осъществя доходи и надлежно облаги от " Балкански поток ". Геополитиката постоянно удря по джоба.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ