Кремъл, международният трол. Как Русия реши, че спасява света от Содом и Гомор
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Димитър Бечев е старши помощник към Атлантическия съвет (САЩ) и учител в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по стопанска система в Лондон и в университета " Харвард ", Съединени американски щати. Работил е като шеф на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет " Хитоцубаши " и учител в " Оксфорд ".
Сигурно към този момент сте разбрали, че демократичната концепция е отживялост. Не за друго, а тъй като ви го сподели самият Путин. Той не пропусна и да разясни какво има поради. Според него либерализмът се крепи на ужасяващите постулати, че от децата се чака да избират " пет или шест джендър функции " или че мигрантите могат " да убиват, грабят и изнасилват безнаказано, тъй като техните права като мигранти би трябвало да бъдат предпазени. " Ако сте си мислели, че либералите имат вяра в правила като върховенството на правото, персоналната независимост, равенството и човешкото достолепие, лъгали сте се. Според Кремъл изборът е подложен по различен метод: или Содом и Гомор, или консерватизмът по кремълска рецепта.
Тезите бяха развити в изявление на Путин за английския ежедневник " Файненшъл Таймс ", само че те нямат с какво да ни изненадат. Твърденията за моралния крах на Запада и за избавителната задача на Русия циркулират от години.
Кога стартира всичко
По-паметливите може би ще си спомнят по какъв начин Волен Сидеров поведе акцията на " Атака " точно от Москва напролет на 2014 година и че това стана под мотото " Не щем гей бракове, кръвосмешения и Европейски съюз ".
Тезата, че съветската задача е в това да противостои на подривното въздействие на Запада набра мощ още когато Путин се завърна в президентството за третия си мандат през 2012 година В началото този разказ беше предопределен най-вече за вътрешна приложимост. Както демонстрира неотдавна излязлото проучване на политолозите Самуел Грийн и Греъм Робъртсън " Путин против народа ", задачата беше да се разцепи протестното придвижване в Русия, което обхващаше необятен набор групи и деятели – националисти, либерали, левичари. А около рецесията в Украйна Кремъл и подопечните му медийни и политически сътрудници започнаха да излъчват сходни послания и към западните общества - като част от тактиката за намаляване на съперника от вътрешната страна.
Каква е задачата зад тази реторика
Вероятно Путин се усеща уютно в ролята на идеолог, чиито разсъждения въодушевяват милиони почитатели от Ванкувър до Калкута и от Владивосток до Дар ес Салам. Под думите му могат да се подпишат не един и двама западни консерватори. Истината обаче е, че Кремъл не се управлява от някаква стройна и добре обрисувана идеология.
Управляващият хайлайф, бил той с цивилен профил или с пагони, има една-едничка цел – да остане на власт и да резервира благосъстоянията и привилегиите си. Путин е поръчител, че нещата ще не престават по обичайному. Ако се окаже, че либерализмът (каквото и да значи това понятие) спомага за тази цел, то над Кремъл още на следващия ден може да се развеят флагове с цветовете на дъгата. Да си напомним какво обясняваше през 2016 година Дмитрий Песков, всемогъщият прессекретар на президентската администрация: " Путин е по-голям либерал от по този начин наречените либерали. "
Консерваторите в Русия, измерени с цифри
Самата Русия не е тъкмо безапелационен образец за триумфа на консервативните полезности. Въпреки че над 70% от жителите на Руската федерация дефинират себе си като православни, едвам 6% вървят на черква най-малко един път седмично – същият % като преди 10 години. За съпоставяне: по данни на Галъп в Съединени американски щати 45% от протестантите и 39% от католиците се черкуват постоянно. Процентите са по-високи и в Западна Европа, където секуларистичните трендове са мощно изразени: Франция (12%), Германия (10%), Англия (8%).
Друго мерило е необятната разпространеност на абортите, които са всекидневно събитие в постсъветските страни. Наистина, в Русия наклонността е към спад. Според локални социолози обаче това се дължи по-скоро на повишението на половата просвета и на достъпа до контрацептиви, в сравнение с негативно отношение в обществото към абортите или пък на държавна политика за ограничението им.
Тролът в интернационалната дипломация
Риториката на Путин е следващото доказателство, че съветската тактика включва интензивно " тролене " на Запада. Сещате се за по този начин наречените тролове в интернет. Е, има ги и в интернационалната дипломация.
Съединени американски щати и Европа имат претенцията за морално превъзходство над Русия? " Ооо, я се погледнете по-добре в огледалото! ", отсича Путин. " Ние може да не сме цвете за мирисане, само че пък я вижте вие до каква степен сте я докарали ".
Релативизмът, разбирането, че всички сме в един кюп и по тази причина няма положителни и неприятни, е веруюто на съветския хайлайф. Оттам следва и апелът, че вместо да се бием в гърдите и да твърдим по какъв начин западната народна власт е най-напредничавата система, е най-добре да седнем и да се разберем – по мъжки – кой кое парче да вземе от баницата, нагледно казано.
Американският президент Доналд Тръмп сигурно схваща защо става дума, разсъждават в Москва. Затова и Путин се изрича ласкаво за своя американски сътрудник в изявлението пред Файненшъл Таймс.
Подобна логичност има своите преимущества. Путин е уверен, че Западът не му мисли положителното и че стратегическата цел си остава реализирането на цветна гражданска война и промяна на режима в Русия. Но параноята не е спънка да демонстрира еластичност и да търси покупко-продажби тук и там.
Странното здрависване с английския министър председател Тереза Мей, година след аферата " Скрипал ", е прегледен образец. Мей знае, че Русия може да се накаже със наказания, само че няма по какъв начин да се пренебрегва изцяло. Нищо чудно Москва да компенсира фамилиите на жертвите от самолета на Малайзийските авиолинии, свален над Източна Украйна през юли 2014 година Въпросът е какво ще предложи Холандия – а и Европейски Съюз като цяло – в подмяна. Както излиза наяве от неотдавнашното посещаване на Путин в Рим, приоритет за Русия е облекчаването или даже отпадането на глобите, наложени от Евросъюза преди пет години.
" Царят добър, болярите - неприятни "
Проблемът на Путин е не в това, че някой на Запад е решил да постанова на Русия полезности, които са й културно непознати. Проблемът е, че в съветското общество царува все по-голямо отчаяние и обществено неодобрение, което води до ерозията на системата на ръководство. И в тази среда еретични хрумвания, че всички са равни пред закона и властимащите би трябвало да носят отговорност за кражбите и злоупотребите, набират мощ.
Протестите във връзка задържането на журналиста от уеб страницата " Медуза " Иван Голунов демонстрираха образно защо става дума. Наказателното дело против него, опит за прекъсване на обява по отношение на корупцията в погребалния бизнес, беше прекъснато. Вероятно откакто Кремъл се е намесил и е дръпнал юздите на корумпираните служители на реда и магистрати, свързани с инсценировката против Голунов, в чиято кола бяха открити опиати. Покрай случая Путин уволни и двама генерали от Министерство на вътрешните работи.
Засега постановката " царят добър, болярите - неприятни " прави работа. Руският президент поддържа рейтинг (колко е действителен е обособен въпрос). Но стабилността може и да се окаже привидна.
Сигурно към този момент сте разбрали, че демократичната концепция е отживялост. Не за друго, а тъй като ви го сподели самият Путин. Той не пропусна и да разясни какво има поради. Според него либерализмът се крепи на ужасяващите постулати, че от децата се чака да избират " пет или шест джендър функции " или че мигрантите могат " да убиват, грабят и изнасилват безнаказано, тъй като техните права като мигранти би трябвало да бъдат предпазени. " Ако сте си мислели, че либералите имат вяра в правила като върховенството на правото, персоналната независимост, равенството и човешкото достолепие, лъгали сте се. Според Кремъл изборът е подложен по различен метод: или Содом и Гомор, или консерватизмът по кремълска рецепта.
Тезите бяха развити в изявление на Путин за английския ежедневник " Файненшъл Таймс ", само че те нямат с какво да ни изненадат. Твърденията за моралния крах на Запада и за избавителната задача на Русия циркулират от години.
Кога стартира всичко
По-паметливите може би ще си спомнят по какъв начин Волен Сидеров поведе акцията на " Атака " точно от Москва напролет на 2014 година и че това стана под мотото " Не щем гей бракове, кръвосмешения и Европейски съюз ".
Тезата, че съветската задача е в това да противостои на подривното въздействие на Запада набра мощ още когато Путин се завърна в президентството за третия си мандат през 2012 година В началото този разказ беше предопределен най-вече за вътрешна приложимост. Както демонстрира неотдавна излязлото проучване на политолозите Самуел Грийн и Греъм Робъртсън " Путин против народа ", задачата беше да се разцепи протестното придвижване в Русия, което обхващаше необятен набор групи и деятели – националисти, либерали, левичари. А около рецесията в Украйна Кремъл и подопечните му медийни и политически сътрудници започнаха да излъчват сходни послания и към западните общества - като част от тактиката за намаляване на съперника от вътрешната страна.
Каква е задачата зад тази реторика
Вероятно Путин се усеща уютно в ролята на идеолог, чиито разсъждения въодушевяват милиони почитатели от Ванкувър до Калкута и от Владивосток до Дар ес Салам. Под думите му могат да се подпишат не един и двама западни консерватори. Истината обаче е, че Кремъл не се управлява от някаква стройна и добре обрисувана идеология.
Управляващият хайлайф, бил той с цивилен профил или с пагони, има една-едничка цел – да остане на власт и да резервира благосъстоянията и привилегиите си. Путин е поръчител, че нещата ще не престават по обичайному. Ако се окаже, че либерализмът (каквото и да значи това понятие) спомага за тази цел, то над Кремъл още на следващия ден може да се развеят флагове с цветовете на дъгата. Да си напомним какво обясняваше през 2016 година Дмитрий Песков, всемогъщият прессекретар на президентската администрация: " Путин е по-голям либерал от по този начин наречените либерали. "
Консерваторите в Русия, измерени с цифри
Самата Русия не е тъкмо безапелационен образец за триумфа на консервативните полезности. Въпреки че над 70% от жителите на Руската федерация дефинират себе си като православни, едвам 6% вървят на черква най-малко един път седмично – същият % като преди 10 години. За съпоставяне: по данни на Галъп в Съединени американски щати 45% от протестантите и 39% от католиците се черкуват постоянно. Процентите са по-високи и в Западна Европа, където секуларистичните трендове са мощно изразени: Франция (12%), Германия (10%), Англия (8%).
Друго мерило е необятната разпространеност на абортите, които са всекидневно събитие в постсъветските страни. Наистина, в Русия наклонността е към спад. Според локални социолози обаче това се дължи по-скоро на повишението на половата просвета и на достъпа до контрацептиви, в сравнение с негативно отношение в обществото към абортите или пък на държавна политика за ограничението им.
Тролът в интернационалната дипломация
Риториката на Путин е следващото доказателство, че съветската тактика включва интензивно " тролене " на Запада. Сещате се за по този начин наречените тролове в интернет. Е, има ги и в интернационалната дипломация.
Съединени американски щати и Европа имат претенцията за морално превъзходство над Русия? " Ооо, я се погледнете по-добре в огледалото! ", отсича Путин. " Ние може да не сме цвете за мирисане, само че пък я вижте вие до каква степен сте я докарали ".
Релативизмът, разбирането, че всички сме в един кюп и по тази причина няма положителни и неприятни, е веруюто на съветския хайлайф. Оттам следва и апелът, че вместо да се бием в гърдите и да твърдим по какъв начин западната народна власт е най-напредничавата система, е най-добре да седнем и да се разберем – по мъжки – кой кое парче да вземе от баницата, нагледно казано.
Американският президент Доналд Тръмп сигурно схваща защо става дума, разсъждават в Москва. Затова и Путин се изрича ласкаво за своя американски сътрудник в изявлението пред Файненшъл Таймс.
Подобна логичност има своите преимущества. Путин е уверен, че Западът не му мисли положителното и че стратегическата цел си остава реализирането на цветна гражданска война и промяна на режима в Русия. Но параноята не е спънка да демонстрира еластичност и да търси покупко-продажби тук и там.
Странното здрависване с английския министър председател Тереза Мей, година след аферата " Скрипал ", е прегледен образец. Мей знае, че Русия може да се накаже със наказания, само че няма по какъв начин да се пренебрегва изцяло. Нищо чудно Москва да компенсира фамилиите на жертвите от самолета на Малайзийските авиолинии, свален над Източна Украйна през юли 2014 година Въпросът е какво ще предложи Холандия – а и Европейски Съюз като цяло – в подмяна. Както излиза наяве от неотдавнашното посещаване на Путин в Рим, приоритет за Русия е облекчаването или даже отпадането на глобите, наложени от Евросъюза преди пет години.
" Царят добър, болярите - неприятни "
Проблемът на Путин е не в това, че някой на Запад е решил да постанова на Русия полезности, които са й културно непознати. Проблемът е, че в съветското общество царува все по-голямо отчаяние и обществено неодобрение, което води до ерозията на системата на ръководство. И в тази среда еретични хрумвания, че всички са равни пред закона и властимащите би трябвало да носят отговорност за кражбите и злоупотребите, набират мощ.
Протестите във връзка задържането на журналиста от уеб страницата " Медуза " Иван Голунов демонстрираха образно защо става дума. Наказателното дело против него, опит за прекъсване на обява по отношение на корупцията в погребалния бизнес, беше прекъснато. Вероятно откакто Кремъл се е намесил и е дръпнал юздите на корумпираните служители на реда и магистрати, свързани с инсценировката против Голунов, в чиято кола бяха открити опиати. Покрай случая Путин уволни и двама генерали от Министерство на вътрешните работи.
Засега постановката " царят добър, болярите - неприятни " прави работа. Руският президент поддържа рейтинг (колко е действителен е обособен въпрос). Но стабилността може и да се окаже привидна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ