България: как републиката неусетно умира
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
Републиките – още от времето на Аристотеловата " полития " или римската res publica – са нежна форма на ръководство, което може да се изроди в робия или олигархия. В историята тънката нишка на публичния интерес постоянно е била късана, а " общото дело " е деградирало до частно начинание на безскрупулни и арогантни човеци, алчни за власт и благосъстояния. Традиционно това се случва с прелом, кръв и принуждение. Днес обаче републиката е застрашена и от други типове гибел. Българският опит от последните години би трябвало да ни направи изключително бдителни във връзка с три типа неусетна евтаназия, на която може да бъде подложена чистата и свята република.
Нежна гибел посредством задушаване
Както всички знаят, министър председателят Борисов е човек, който милее за републиката. Както античните римляни, той също желае да я опаше с пътища, бани и друга инфраструктура, тъй като точно те са най-видимите, материални носители на общото богатство.
Но все пак в последното си огромно телевизионно изявление той направи ясна проява на голямата заплаха, която е надвиснала над българското общо дело. По отношение на номинацията на Иван Гешев за основен прокурор Борисов рециклира опорката, че ГЕРБ (правителството) не издигат " собствен " претендент, тъй като в случай че предлагат някого – да речем Емил Радев, ще бъдат упрекнати, че поставят на поста партиец. Това привидно почтено изказване издава нещо ужасно от републиканска позиция: Борисов даже не може да допусне, че той и ГЕРБ биха могли да предлагат някой самостоятелен, задоволително влиятелен правист за поста основен прокурор. Тоест не реализатор на поръчения, а човек, воден от закона и публичния интерес.
Когато се стигне до обстановка, в която авторитетни и самостоятелни претенденти просто няма, републиката умира от задушаване. Тя се трансформира в " захваната " страна, в която мощните на деня овладяват институциите една по една. От тази позиция опорката на ГЕРБ, че не се месели на прокурорите да си изберат шеф, освен е в действителност погрешна, само че е и теоретично нездравословна.
Нещо повече: тази опорка се самооборва. Ако ГЕРБ не могат да излъчат самостоятелни и авторитетни претенденти, това значи, че и във Висшия правосъден съвет (ВСС) са пратили партийци и хора за поръчки (от парламентарната квота). А защото Висш съдебен съвет избира основния прокурор, значи ГЕРБ по този начин или другояче се " месят " в този избор. Тезата за " неизбежния партизанин ", защитаващ не общото богатство, а парциален интерес, повдига и други тежки въпроси. Трябва ли всички номинации на ГЕРБ за Конституционния съд, Съвета за електронни медии (СЕМ) и останалите самостоятелни регулатори да бъдат третирани като хора за поръчения (да не кажем поръчки)? Последните дейности на Съвет за електронни медии по абсурда в БНР по-скоро удостоверяват тази догадка – вместо да разпознават политическия напън върху радиото и да стачкуват против него, пазителите на медийната самостоятелност се пробват да заметат абсурда с уволняване на шефа във връзка прекъсването на радиото. Да, прекъсването е проблем, само че огромният, същинският проблем въпреки всичко е политическият напън. И фактът, че политическият напън най-вероятно е пристигнал от тези, които са " пратили " избрани хора както в Съвет за електронни медии, по този начин и в самото радио и в Българска национална телевизия.
Ако една система е задоволително плуралистична, въздействието на другите " пратеници " на частни и партизански ползи може да се уравновеси: това е конституционното решение за разделяне на властта. Така в конкуренцията сред частни ползи общото богатство може да се окаже предпазено. Но когато една партия е доста дълго време на власт и разполага с всички нейни лостове, конституционните гаранции стартират да се износват. Орбанова Унгария демонстрира ясно политическото преодоляване на страната от " партийци ". В България се получава нещо сходно, въпреки че ГЕРБ работят в мрежа, чиито останали детайли са Движение за права и свободи и неговата бизнес империя, " патриотите " и други инцидентни " захватчици ". Неслучайно Борисов твърди, че Гешев не е " неговият " претендент. Да, може и да е претендент на Движение за права и свободи, само че това не трансформира общата картина, а единствено загатва, че министър председателят е позагубил позиции.
През последното десетилетие упоменатата управническа мрежа съумя да сложи свои хора на сякаш самостоятелни позиции и в този момент този захват стартира да души републиката. Както в известния рефрен " Кilling me softly with his song ", Борисовите привидно почтени думи навяват мисли за съдбовен завършек на републиканската концепция.
Смърт посредством самохипноза
Истерията в ромския квартал на Сливен показва различен метод, по който републиката може да почине – когато жителите ѝ стартират редовно да виждат бели мишки тук-там, където тях действително ги няма. Бялата мишка е метафора за измислена, въобразена заплаха (а другояче си е напълно допустим биологически феномен). Метафората за бялата мишка подсказва, че в случай че жителите станат параноични и в суматохата сами си причинят щета, републиката е в заплаха. И по тази причина републиканските институции би трябвало да създадат бърза психотерапия и да разсеят неоснователните страхове.
При нас, уви, най-малко част от ръководещите са професионални раздухвачи на страхове, хипнотизатори, които карат хората да виждат освен бели мишки, само че и всевъзможни други небивалици. След като хипнотизират популацията и го убедят, че е застрашено от някакъв фиктивен плъх, те се явяват като " спасители ", които го пазят от " напастта ". През последните години създателите-ловци на бели мишки съумяха да реализират следното:
– хората ги е боязън, че някой ще им " открадне историята ". Макар че сходни прецеденти в самата история няма, в България поставяме големи старания против сходна хипотетична заплаха и даже си назначихме вицепремиер, чиято съществена функционалност наподобява е да ни пази от похитители на историческия ни живот. Бойко Борисов вярно се възмути в упоменатото изявление, че никой не може да ни открадне историята и че самата концепция е бяла мишка. Да, само че имаме вицепремиер, който да я лови.
– хората ги е боязън, че норвежци или неизвестно кой ще им вземе децата заедно със фамилните им обичаи. Тези, които пазят историята ни от плячкосване, са се самоназначили и за пазачи на деца и фамилни полезности.
– хората ги е боязън за половата им еднаквост, зер някой европеец може да я подмени в паниката. Срещу тази бяла мишка имаме цялостен тим ловци и бранители, отпред с Волен Сидеров и Ангел Джамбазки. Двамата толкоз се увлякоха в преследването ѝ, че даже влязоха в открит спор кой от тях е с по-правилна полова ориентировка. Бързо стана ясно, че този спор може да бъде решен само посредством директен физически конфликт на кандидатите, предшестван от профилиран медицински обзор.
Накратко: републиката може да почине и от нелепост.
Хибридна гибел
Путиновата хибридна война против Запада има следните детайли:
– раздухване на всеобщи паранои ( " откраднати " фамилни полезности, норвежци, Истанбулска спогодба, кемтрейлс и т.н.), които водят до неуправляемост на обществата;
– поддръжка за водачи, които дискредитират личните си държави;
– поддръжка за крайнодесни партии, които заплашват управлението;
– поддръжка за сегашни и евентуални бъдещи тирани и олигарси.
Смисълът на всичко това е да дискредитира коренно самата концепция за република. Да покаже, че републиките са слаби, нетрайни форми на ръководство, които в действителност са скрити тирании и олигархии. Да убеди хората, че тези нежни ръководства на всичко от горната страна не могат да управляват всеобщите психози и се поддават на ирационалност. Както в тази ситуация с Брекзит.
Хибридната война желае да заличи даже загатна за републиката. Да осмее, да иронизира, да окарикатури този политически блян. Да убеди популациите, че единствената допустима форма на ръководство е тираничната, диктаторската, олигархичната.
Циничните медии, политическите опортюнисти, раздухвачите на всеобщи психози са естествени съдружници на хибридната агитация. Те са нейните волни или неволни принадлежности. Накратко: хибридната гибел на републиката е гибел посредством всеобща давност – давност на самия политически блян.
В България мнозина се бият в гърдите като почитатели на Левски. Време е обаче идеалът за " чиста и свята република " да излезе от рамката на историческото факсимиле и да се трансформира в фактически политическо верую. Защото републиката – това най-голямо политическо достижение в българската история – в действителност е застрашена.
Републиките – още от времето на Аристотеловата " полития " или римската res publica – са нежна форма на ръководство, което може да се изроди в робия или олигархия. В историята тънката нишка на публичния интерес постоянно е била късана, а " общото дело " е деградирало до частно начинание на безскрупулни и арогантни човеци, алчни за власт и благосъстояния. Традиционно това се случва с прелом, кръв и принуждение. Днес обаче републиката е застрашена и от други типове гибел. Българският опит от последните години би трябвало да ни направи изключително бдителни във връзка с три типа неусетна евтаназия, на която може да бъде подложена чистата и свята република.
Нежна гибел посредством задушаване
Както всички знаят, министър председателят Борисов е човек, който милее за републиката. Както античните римляни, той също желае да я опаше с пътища, бани и друга инфраструктура, тъй като точно те са най-видимите, материални носители на общото богатство.
Но все пак в последното си огромно телевизионно изявление той направи ясна проява на голямата заплаха, която е надвиснала над българското общо дело. По отношение на номинацията на Иван Гешев за основен прокурор Борисов рециклира опорката, че ГЕРБ (правителството) не издигат " собствен " претендент, тъй като в случай че предлагат някого – да речем Емил Радев, ще бъдат упрекнати, че поставят на поста партиец. Това привидно почтено изказване издава нещо ужасно от републиканска позиция: Борисов даже не може да допусне, че той и ГЕРБ биха могли да предлагат някой самостоятелен, задоволително влиятелен правист за поста основен прокурор. Тоест не реализатор на поръчения, а човек, воден от закона и публичния интерес.
Когато се стигне до обстановка, в която авторитетни и самостоятелни претенденти просто няма, републиката умира от задушаване. Тя се трансформира в " захваната " страна, в която мощните на деня овладяват институциите една по една. От тази позиция опорката на ГЕРБ, че не се месели на прокурорите да си изберат шеф, освен е в действителност погрешна, само че е и теоретично нездравословна.
Нещо повече: тази опорка се самооборва. Ако ГЕРБ не могат да излъчат самостоятелни и авторитетни претенденти, това значи, че и във Висшия правосъден съвет (ВСС) са пратили партийци и хора за поръчки (от парламентарната квота). А защото Висш съдебен съвет избира основния прокурор, значи ГЕРБ по този начин или другояче се " месят " в този избор. Тезата за " неизбежния партизанин ", защитаващ не общото богатство, а парциален интерес, повдига и други тежки въпроси. Трябва ли всички номинации на ГЕРБ за Конституционния съд, Съвета за електронни медии (СЕМ) и останалите самостоятелни регулатори да бъдат третирани като хора за поръчения (да не кажем поръчки)? Последните дейности на Съвет за електронни медии по абсурда в БНР по-скоро удостоверяват тази догадка – вместо да разпознават политическия напън върху радиото и да стачкуват против него, пазителите на медийната самостоятелност се пробват да заметат абсурда с уволняване на шефа във връзка прекъсването на радиото. Да, прекъсването е проблем, само че огромният, същинският проблем въпреки всичко е политическият напън. И фактът, че политическият напън най-вероятно е пристигнал от тези, които са " пратили " избрани хора както в Съвет за електронни медии, по този начин и в самото радио и в Българска национална телевизия.
Ако една система е задоволително плуралистична, въздействието на другите " пратеници " на частни и партизански ползи може да се уравновеси: това е конституционното решение за разделяне на властта. Така в конкуренцията сред частни ползи общото богатство може да се окаже предпазено. Но когато една партия е доста дълго време на власт и разполага с всички нейни лостове, конституционните гаранции стартират да се износват. Орбанова Унгария демонстрира ясно политическото преодоляване на страната от " партийци ". В България се получава нещо сходно, въпреки че ГЕРБ работят в мрежа, чиито останали детайли са Движение за права и свободи и неговата бизнес империя, " патриотите " и други инцидентни " захватчици ". Неслучайно Борисов твърди, че Гешев не е " неговият " претендент. Да, може и да е претендент на Движение за права и свободи, само че това не трансформира общата картина, а единствено загатва, че министър председателят е позагубил позиции.
През последното десетилетие упоменатата управническа мрежа съумя да сложи свои хора на сякаш самостоятелни позиции и в този момент този захват стартира да души републиката. Както в известния рефрен " Кilling me softly with his song ", Борисовите привидно почтени думи навяват мисли за съдбовен завършек на републиканската концепция.
Смърт посредством самохипноза
Истерията в ромския квартал на Сливен показва различен метод, по който републиката може да почине – когато жителите ѝ стартират редовно да виждат бели мишки тук-там, където тях действително ги няма. Бялата мишка е метафора за измислена, въобразена заплаха (а другояче си е напълно допустим биологически феномен). Метафората за бялата мишка подсказва, че в случай че жителите станат параноични и в суматохата сами си причинят щета, републиката е в заплаха. И по тази причина републиканските институции би трябвало да създадат бърза психотерапия и да разсеят неоснователните страхове.
При нас, уви, най-малко част от ръководещите са професионални раздухвачи на страхове, хипнотизатори, които карат хората да виждат освен бели мишки, само че и всевъзможни други небивалици. След като хипнотизират популацията и го убедят, че е застрашено от някакъв фиктивен плъх, те се явяват като " спасители ", които го пазят от " напастта ". През последните години създателите-ловци на бели мишки съумяха да реализират следното:
– хората ги е боязън, че някой ще им " открадне историята ". Макар че сходни прецеденти в самата история няма, в България поставяме големи старания против сходна хипотетична заплаха и даже си назначихме вицепремиер, чиято съществена функционалност наподобява е да ни пази от похитители на историческия ни живот. Бойко Борисов вярно се възмути в упоменатото изявление, че никой не може да ни открадне историята и че самата концепция е бяла мишка. Да, само че имаме вицепремиер, който да я лови.
– хората ги е боязън, че норвежци или неизвестно кой ще им вземе децата заедно със фамилните им обичаи. Тези, които пазят историята ни от плячкосване, са се самоназначили и за пазачи на деца и фамилни полезности.
– хората ги е боязън за половата им еднаквост, зер някой европеец може да я подмени в паниката. Срещу тази бяла мишка имаме цялостен тим ловци и бранители, отпред с Волен Сидеров и Ангел Джамбазки. Двамата толкоз се увлякоха в преследването ѝ, че даже влязоха в открит спор кой от тях е с по-правилна полова ориентировка. Бързо стана ясно, че този спор може да бъде решен само посредством директен физически конфликт на кандидатите, предшестван от профилиран медицински обзор.
Накратко: републиката може да почине и от нелепост.
Хибридна гибел
Путиновата хибридна война против Запада има следните детайли:
– раздухване на всеобщи паранои ( " откраднати " фамилни полезности, норвежци, Истанбулска спогодба, кемтрейлс и т.н.), които водят до неуправляемост на обществата;
– поддръжка за водачи, които дискредитират личните си държави;
– поддръжка за крайнодесни партии, които заплашват управлението;
– поддръжка за сегашни и евентуални бъдещи тирани и олигарси.
Смисълът на всичко това е да дискредитира коренно самата концепция за република. Да покаже, че републиките са слаби, нетрайни форми на ръководство, които в действителност са скрити тирании и олигархии. Да убеди хората, че тези нежни ръководства на всичко от горната страна не могат да управляват всеобщите психози и се поддават на ирационалност. Както в тази ситуация с Брекзит.
Хибридната война желае да заличи даже загатна за републиката. Да осмее, да иронизира, да окарикатури този политически блян. Да убеди популациите, че единствената допустима форма на ръководство е тираничната, диктаторската, олигархичната.
Циничните медии, политическите опортюнисти, раздухвачите на всеобщи психози са естествени съдружници на хибридната агитация. Те са нейните волни или неволни принадлежности. Накратко: хибридната гибел на републиката е гибел посредством всеобща давност – давност на самия политически блян.
В България мнозина се бият в гърдите като почитатели на Левски. Време е обаче идеалът за " чиста и свята република " да излезе от рамката на историческото факсимиле и да се трансформира в фактически политическо верую. Защото републиката – това най-голямо политическо достижение в българската история – в действителност е застрашена.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ