Медийната предизборна кампания: кал, реч на омразата и "черни лебеди"
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
Предизборната акция за органи на локалната власт се нуждае от ефир единствено в огромните градове, и на първо място в София. В по-малките обитаеми места тя главно е от уста на уста сред гласоподавателите, и очи в очи с претендентите. А този път и в огромни градове, като Варна и Бургас, медийна интензивност беше непотребна, защото новите мандати на старите кметове изглеждаха сигурни.
Екранната поява на претенденти от разнообразни точки на страната в " пътуващото студио " на Хекимян в утринния блок на БТВ, или като посетители в предаванията на Българска национална телевизия, беше по-скоро дежурна – с цел да се усвоят парите на партиите. Естественото им място е в районни стратегии, което още един път подсети, че Българска национална телевизия преждевременно се отхвърля от тях. Още повече, че районните ѝ центрове не престават да съществуват като пушка на сцената, която в никакъв случай не гръмва, даже по избори.
Един замърсен номер оказа помощ
За софийската акция в медиите имаше прогнози, че ще бъде по-мръсна от предходните. И в действителност тя по този начин стартира – с " голите фотоси " в " Пик " на приятелката на претендента за кмет от Демократична България Борислав Игнатов. Скандалната обява обаче ненадейно изигра оздравителна роля – медиите всеобщо я осъдиха и излязоха с заявления в отбрана на етичните стандарти в специалността. На " Пик " не им мина номерът, чиято цел явно беше още първоначално да " извади от играта " Игнатов, компрометирайки го морално. Вместо това обществото морално се солидаризира с него, претърпя го като жертва, което усили известността му, а евентуално и поддръжката за него. Един замърсен жест оказа помощ на акцията да не бъде толкоз мръсна, колкото се очакваше.
Децибелите на речта на омразата също бяха понижени, макар че тя е желана " форма на пропаганда " от националистите. Но даже представителят на най-радикалната им групировка " Възраждане " – Костадин Костадинов, кандидатирал се за кмет на Варна, избягваше провокативни изявления. Вярно, че Ангел Джамбазки, претендент за кмет на София, не се отхвърли, с цел да притегли гласовете на " чистите българи ", да заплашва с рестрикции ромското малцинство. А двамата с Волен Сидеров – и той претендент за кмет на София, обещаваха, че първата им работа, в случай че завоюват, ще е да забранят София Прайд. Но всичко това звучеше някак изтъркано и по инерция. Александър Сиди – претендент за общински консултант от Вътрешна македонска революционна организация, даже осъди остро неуместната смешка със ориста на евреите през Втората международна война, която си разреши претендентът за общински консултант на Зелените Тома Белев. Няма неприятно в сходна замяна на местата, в случай че не оставяше усет на предизборно двуличие. И той се ускори, когато прокуратурата стартира инспекция тъкмо против изявлението на Белев след всички националистични използва на речта на омразата през годините, минали незабелязани от нея.
Журналистика или пиар?
Скандалното държание на Волен Сидеров в предаването " Референдум " на Българска национална телевизия също може да се окаже потребно, в случай че провокира смяна в регламентите на медийните акции. Узурпирането на ефира от негова страна в фрапантно нарушаване на съглашението, подписано от личната му партия с малкия екран, сподели, че на медиите им липсват каквито и да е принадлежности, дадени от ИК, Закон за радиото и телевизията или различен закон, с цел да се защитят от произвола на политиците. Така е, тъй като партиите си заплащат за участията в избирателен интервал и след това представителите им могат да се държат с публицистите като с обслужващ личен състав или просто да не им обръщат внимание. Дори заканата на генералния шеф, че няма да позволява повече Сидеров в Българска национална телевизия, се оказа безпочвена, откакто той към този момент си е платил. Именно на това би трябвало най-сетне да се постави край, изключително в публичните медии. Държавата може да ги финансира за отразяването на предизборната акция, само че директно, а не през партийните дотации. За да могат публицистите сами да вземат решение кого и в какъв формат ще поканят и какви въпроси ще му задават. И по този начин да работят в полза на аудиторията, а не на претендентите за власт. Няма публицистика, платена от " клиента ", тогава тя от единствено себе си се трансформира в пиар.
Отделен въпрос е какво търсят Сидеров и Джамбазки в акцията за кмет на София, откакто нямат късмет, а партиите им са сътрудници на ръководещите, които имат претендент с потвърден късмет. Може би си вършат тънката сметка на първия тур да отклонят гласове, които на балотажа ще се прелеят към Фандъкова. Публичните им облици, обаче, построени в репертоара на политическата гротеска и абсурда, ги трансформира по-скоро във воденични камъни за този, зад който застанат.
Две успоредни акции в София
В София, в действителност, се водеха две успоредни акции: едната локална – за ръководството на столицата, другата национална – за ръководството на страната. Първата борба беше сред Фандъкова и градската десница, показана от Игнатов и Бонев (от " Спаси София " ). Това беше акцията на профилираната подготвеност за модерното развиване на града, която Фандъкова имаше като дълготраен кмет, а Игнатов, и изключително Бонев - като професионална експертиза и предварителна подготовка. Мая Манолова бе политически гастрольор по тематиката, влизаше в нея едвам за задачите на изборната си победа. И до дъно не излезе от ролята си на омбудсман с популисткия претекст – ще чуя какво споделят хората. Само че от началника на града, с изключение на да може да чува, се чака да може и да каже по какъв начин да се решат на проблемите на хората.
Въпреки че изборите са локални, локалната акция е камерна, тъй като изисква градска просвета от гласоподавателя, не стига деленето на " наши " и " ваши ". Вотът се трупаше основно в националната акция, където борбата към този момент беше сред Фандъкова и Манолова, стимулирана от въпреки и не напълно обоснованото предугаждане, че в случай че ГЕРБ загуби София, изобщо ще падне от власт. Манолова – със остарялата си популярност на " острие " в политиката – се трансформира в лице на мощна анти-ГЕРБ коалиция, с преобладаващото присъединяване на Българска социалистическа партия, несъмнено. Офанзивата – всички против ГЕРБ, е играна нееднократно без резултат, което обаче очевидно единствено ускорява очакванията, че идващия път към този момент Борисов ще си купи еднопосочен билет за Банкя.
Невидимият конкурент в акцията
Неяснотата от изхода на борбата сред Фандъкова и Манолова, вместо да се разсейва, се усили дотолкоз, че съумя да блокира даже прогнозите на социолозите. Причината е предизвестената поява на " черен лебед " в акцията – изборът на основен прокурор, провокирал нови гневни митинги. Това безспорно е удар за ГЕРБ, тъй като настройва против него последователи на градската десница, от чиито гласове в огромна степен зависи кой в последна сметка ще е кмет на столицата. А финалният бенефициент на недоволството от избора на прокурора е Мая Манолова. Нищо че тя, другояче фен на всевъзможни митинги, не поддържа тези. И нищо че с предизборна шатра в тях участваше различен претендент за кмет – Борислав Игнатов от Демократична България. Така или другояче, на Фандъкова ѝ се постанова да се бори, с изключение на с забележимите си съперници, и с невидимите – тези, които пуснаха " черния лебед " три дни преди вота.
Това, че от Костинбродската спекулация насам все по-голямо въздействие върху гласоподавателите имат " черните лебеди ", а не медийната акция, единствено приказва, че моделът ѝ е безнадеждно стар. Което на тези избори можеше да се види с просто око – Фандъкова и Манолова бяха принудени да обикалят от телевизия в телевизия и да приказват едно и също, до момента в който най-после, дружно с възходящата досада, на напред във времето излязоха не разликите, а приликите посред им.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Местни избори 2019 (270)
Предизборната акция за органи на локалната власт се нуждае от ефир единствено в огромните градове, и на първо място в София. В по-малките обитаеми места тя главно е от уста на уста сред гласоподавателите, и очи в очи с претендентите. А този път и в огромни градове, като Варна и Бургас, медийна интензивност беше непотребна, защото новите мандати на старите кметове изглеждаха сигурни.
Екранната поява на претенденти от разнообразни точки на страната в " пътуващото студио " на Хекимян в утринния блок на БТВ, или като посетители в предаванията на Българска национална телевизия, беше по-скоро дежурна – с цел да се усвоят парите на партиите. Естественото им място е в районни стратегии, което още един път подсети, че Българска национална телевизия преждевременно се отхвърля от тях. Още повече, че районните ѝ центрове не престават да съществуват като пушка на сцената, която в никакъв случай не гръмва, даже по избори.
Един замърсен номер оказа помощ
За софийската акция в медиите имаше прогнози, че ще бъде по-мръсна от предходните. И в действителност тя по този начин стартира – с " голите фотоси " в " Пик " на приятелката на претендента за кмет от Демократична България Борислав Игнатов. Скандалната обява обаче ненадейно изигра оздравителна роля – медиите всеобщо я осъдиха и излязоха с заявления в отбрана на етичните стандарти в специалността. На " Пик " не им мина номерът, чиято цел явно беше още първоначално да " извади от играта " Игнатов, компрометирайки го морално. Вместо това обществото морално се солидаризира с него, претърпя го като жертва, което усили известността му, а евентуално и поддръжката за него. Един замърсен жест оказа помощ на акцията да не бъде толкоз мръсна, колкото се очакваше.
Децибелите на речта на омразата също бяха понижени, макар че тя е желана " форма на пропаганда " от националистите. Но даже представителят на най-радикалната им групировка " Възраждане " – Костадин Костадинов, кандидатирал се за кмет на Варна, избягваше провокативни изявления. Вярно, че Ангел Джамбазки, претендент за кмет на София, не се отхвърли, с цел да притегли гласовете на " чистите българи ", да заплашва с рестрикции ромското малцинство. А двамата с Волен Сидеров – и той претендент за кмет на София, обещаваха, че първата им работа, в случай че завоюват, ще е да забранят София Прайд. Но всичко това звучеше някак изтъркано и по инерция. Александър Сиди – претендент за общински консултант от Вътрешна македонска революционна организация, даже осъди остро неуместната смешка със ориста на евреите през Втората международна война, която си разреши претендентът за общински консултант на Зелените Тома Белев. Няма неприятно в сходна замяна на местата, в случай че не оставяше усет на предизборно двуличие. И той се ускори, когато прокуратурата стартира инспекция тъкмо против изявлението на Белев след всички националистични използва на речта на омразата през годините, минали незабелязани от нея.
Журналистика или пиар?
Скандалното държание на Волен Сидеров в предаването " Референдум " на Българска национална телевизия също може да се окаже потребно, в случай че провокира смяна в регламентите на медийните акции. Узурпирането на ефира от негова страна в фрапантно нарушаване на съглашението, подписано от личната му партия с малкия екран, сподели, че на медиите им липсват каквито и да е принадлежности, дадени от ИК, Закон за радиото и телевизията или различен закон, с цел да се защитят от произвола на политиците. Така е, тъй като партиите си заплащат за участията в избирателен интервал и след това представителите им могат да се държат с публицистите като с обслужващ личен състав или просто да не им обръщат внимание. Дори заканата на генералния шеф, че няма да позволява повече Сидеров в Българска национална телевизия, се оказа безпочвена, откакто той към този момент си е платил. Именно на това би трябвало най-сетне да се постави край, изключително в публичните медии. Държавата може да ги финансира за отразяването на предизборната акция, само че директно, а не през партийните дотации. За да могат публицистите сами да вземат решение кого и в какъв формат ще поканят и какви въпроси ще му задават. И по този начин да работят в полза на аудиторията, а не на претендентите за власт. Няма публицистика, платена от " клиента ", тогава тя от единствено себе си се трансформира в пиар.
Отделен въпрос е какво търсят Сидеров и Джамбазки в акцията за кмет на София, откакто нямат късмет, а партиите им са сътрудници на ръководещите, които имат претендент с потвърден късмет. Може би си вършат тънката сметка на първия тур да отклонят гласове, които на балотажа ще се прелеят към Фандъкова. Публичните им облици, обаче, построени в репертоара на политическата гротеска и абсурда, ги трансформира по-скоро във воденични камъни за този, зад който застанат.
Две успоредни акции в София
В София, в действителност, се водеха две успоредни акции: едната локална – за ръководството на столицата, другата национална – за ръководството на страната. Първата борба беше сред Фандъкова и градската десница, показана от Игнатов и Бонев (от " Спаси София " ). Това беше акцията на профилираната подготвеност за модерното развиване на града, която Фандъкова имаше като дълготраен кмет, а Игнатов, и изключително Бонев - като професионална експертиза и предварителна подготовка. Мая Манолова бе политически гастрольор по тематиката, влизаше в нея едвам за задачите на изборната си победа. И до дъно не излезе от ролята си на омбудсман с популисткия претекст – ще чуя какво споделят хората. Само че от началника на града, с изключение на да може да чува, се чака да може и да каже по какъв начин да се решат на проблемите на хората.
Въпреки че изборите са локални, локалната акция е камерна, тъй като изисква градска просвета от гласоподавателя, не стига деленето на " наши " и " ваши ". Вотът се трупаше основно в националната акция, където борбата към този момент беше сред Фандъкова и Манолова, стимулирана от въпреки и не напълно обоснованото предугаждане, че в случай че ГЕРБ загуби София, изобщо ще падне от власт. Манолова – със остарялата си популярност на " острие " в политиката – се трансформира в лице на мощна анти-ГЕРБ коалиция, с преобладаващото присъединяване на Българска социалистическа партия, несъмнено. Офанзивата – всички против ГЕРБ, е играна нееднократно без резултат, което обаче очевидно единствено ускорява очакванията, че идващия път към този момент Борисов ще си купи еднопосочен билет за Банкя.
Невидимият конкурент в акцията
Неяснотата от изхода на борбата сред Фандъкова и Манолова, вместо да се разсейва, се усили дотолкоз, че съумя да блокира даже прогнозите на социолозите. Причината е предизвестената поява на " черен лебед " в акцията – изборът на основен прокурор, провокирал нови гневни митинги. Това безспорно е удар за ГЕРБ, тъй като настройва против него последователи на градската десница, от чиито гласове в огромна степен зависи кой в последна сметка ще е кмет на столицата. А финалният бенефициент на недоволството от избора на прокурора е Мая Манолова. Нищо че тя, другояче фен на всевъзможни митинги, не поддържа тези. И нищо че с предизборна шатра в тях участваше различен претендент за кмет – Борислав Игнатов от Демократична България. Така или другояче, на Фандъкова ѝ се постанова да се бори, с изключение на с забележимите си съперници, и с невидимите – тези, които пуснаха " черния лебед " три дни преди вота.
Това, че от Костинбродската спекулация насам все по-голямо въздействие върху гласоподавателите имат " черните лебеди ", а не медийната акция, единствено приказва, че моделът ѝ е безнадеждно стар. Което на тези избори можеше да се види с просто око – Фандъкова и Манолова бяха принудени да обикалят от телевизия в телевизия и да приказват едно и също, до момента в който най-после, дружно с възходящата досада, на напред във времето излязоха не разликите, а приликите посред им.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Местни избори 2019 (270)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ