Текстът е препечатан от Дойче веле.Последната прогноза на ООН за

Текстът е препечатан от " Дойче веле ".

Последната прогноза на Организация на обединените нации за демографското развиване на България може да бъде систематизирана с една дума: мрачна. По данни на Национален статистически институт, популацията на страната се е свило до 7 000 039 души. Но с огромна доза сигурност можем да твърдим, че цифрата е даже още по-малко - има да вземем за пример хиляди, които от години са в чужбина, а статистиката ги регистрира като живеещи в страната. Според прогнозата на Организация на обединените нации, има доста огромна възможност броят на българското население да продължи да се топи. При това фрапантно. Според най-песимистичния сюжет, през 2100 година в България ще живеят едвам 2,18 милиона души, съгласно най-оптимистичния - 5,5 милиона, а съгласно усреднената прогноза в края на века ще сме под 4 милиона. Дори при изискванията на " нулева миграция " (тоест, в случай че броят на напускащите страната е еднакъв на установяващите се в нея) в България ще живеят едвам 4,24 милиона души.

Как ще наподобява България след трийсетина години?

Основната причина, заради която и все още България понижава, е негативният натурален приръст. Страната печално се прочу с извънредно висока смъртност, а позитивен натурален приръст има единствено при малцинствените групи. Неясно остава обаче по какъв начин стопяването на популацията, в комбиниране с смяната на неговата етническа конструкция, ще бъдат използвано от политиците. И има ли рационални решения или ще станем очевидци на популистки палиативни ограничения, които единствено ще влошат обстановката.

Цитираните нагоре данни на Национален статистически институт и Организация на обединените нации не дават визия за етническата конструкция на българското население. От преброяването през 2011 знаем, че тогава то е наброявало близо 7,4 милиона души, като етническите българи са били близо 85%, турците - 8,8%, а ромите - малко под 5%. Но и тези данни би трябвало да бъдат обсъждани внимателно, защото надалеч не всички интервюирани са показали етническа принадлежност, а и доста от ромите се самоопределят като турци.

Според редица прогнози, броят на ромите в България ще продължи да нараства. В направено наскоро проучване се твърди, че към 2050 година ромите ще са към 1,2 милиона или почти 22% от популацията. Същевременно с висше обучение са едвам 0,5% от ромите, а единствено 50% от стопански дейните имат работа.

Въпреки някои триумфи, резултатите от интеграционните политики и така наречен Десетилетие на ромското включване са извънредно незадоволителни. Социалните дистанции сред българи и роми се усилват, а проучване, извършено в края на " интеграционната декада ", сподели, че съгласно огромна част от интервюираните етническите спорове сред българи и роми са разпалвани целеустремено от политиците.

Не е загадка, че България е страна на дейни етнически бизнесмени. С това разбиране могат да бъдат обозначени както етническите партии, по този начин и " патриотични обединения " като Вътрешна македонска революционна организация, " Атака " и НФСБ. От Вътрешна македонска революционна организация да вземем за пример оферират " революционна " идея за справяне с " циганизацията ". Тази изразителност наподобява свърши работа: Вътрешна македонска революционна организация излязоха от ступора след свадите в ДАБЧ и реализираха, както се споделя, " прекрасен резултат " на евровота на 26 май. Но с ограничения като предлагания надзор върху раждаемостта Вътрешна македонска революционна организация и политици като господин Каракачанов единствено ще възпалят още повече казуса, защото има немалка възможност да основат мъченици - гетата са евентуален развъдник за коренен ислям. Затова би трябвало да се работи повече с моркова, в сравнение с с тоягата: поощряване на образованието, в това число десегрегация на детските градини и учебните заведения, и битка против стигмата да си ром, вместо насъскване на един етнос против различен. Именно последното обаче - задълбочаването на междуетническите спорове - е доста евентуално в подтекста на мрачните демографски прогнози.

" Все повече хора се връщат в България ". Наистина ли?

Освен високата смъртност, другият огромен проблем е миграцията. Според някои оценки, напусналите България са към 2 милиона. Премиерът Борисов обаче твърди, че " от ден на ден съумели, знаещи и можещи хора се връщат в България ". Човек може да си намерения, че повода за това би трябвало да търсим във все по-добрия живот, обезпечен от трите мандата на ГЕРБ. Демографските данни на Национален статистически институт демонстрират, че през 2018 година страната са напуснали над 31 000 български жители, а са се завърнали единствено малко над 16 000 души.

Даниел Смилов вярно уточни в своя публикация за " Дойче веле ", че въпреки да е най-бедната страна в Европейски Съюз, България въпреки всичко е част от един в действителност първокласен клуб - т.е., съпоставя се с някои от най-развитите народи в света. Но бих добавил и това: хората сме по този начин устроени, че постоянно се съпоставяме с тези, които са по-добре от нас. В противоположен случай още щяхме да обитаваме пещерите. Бедността, метастазите на корупцията, прогнилата правосъдна система, подвластните медии - поради тези и други отрицателни характерности България не наподобява като изключително положително място за живеене. Освен може би за представителите на така наречен Трети свят. Впрочем, прогнозата на Организация на обединените нации не регистрира резултата от мигрантски потоци към Стария континент. А те напълно не са изключени.

Що се отнася до самата България - мнозина се притесняват, че страната от ден на ден стартира да наподобява на потъващ транспортен съд. И че тези на капитанския мостик очевидно не са в положение да предложат смислени ограничения за справяне с надвисналата стихия.