"Г-н Борисов, да си ходим ли, или ще ни говорите нещо отвън?"
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
Мнозина се превъзбудиха от случката с отвинтените микрофони в залата за конференции на Министерския съвет - да не би някой да попита нещо бъдещата председателка на Европейската комисия (ЕК) и българския министър председател. Да, случката е възмутителна. Защото гостенката може и да е помолила да няма журналистически въпроси, само че сигурно не ѝ е минало през мозъка, че " любезността " на домакините ѝ ще стигне до такава прекаленост. В света, в който живее тя, никой не би си разрешил такова надменно отношение към медиите (което значи и към тяхната аудитория). Иначе - неприятно му се написа. В България обаче е друго.
Микрофоните така и така са ненужни
В същото време възбудата и възмущението към тази преживелица са малко попресилени и закъснели. По две съществени аргументи. Първата е, че по този начин или другояче (със или без микрофони и въпроси) от това събитие нямаше да научим нищо значително. Гостенката щеше да повтаря любезности (доколкото още не е встъпила в служба и не разполага с отговорите), а домакинът щеше да каже отново това, което приказва всеки ден.
По принцип в България мнозина от водещите политици от дълго време са се научили да приказват, без да споделят нищо, да заобикалят въпросите, без да дават отговор всъщност, да ръсят измислици и глупости, да лъжат и мажат. Каквото и колкото и пъти да ги питаш. Този " жанр " на другарство стана норма и даже минава за нещо като професионална обиграност. Което, прочее, в последно време се трансформира и в международна политическа мода.
Втората причина е, че в множеството случаи микрофоните така и така са ненужни. Повечето български медии и публицисти или изобщо не питат, или задават мечтаните от събеседниците им въпроси. Защото ги мързи, тъй като не знаят, че би трябвало, тъй като не са наясно какво да питат и не схващат какво им дават отговор. Но най-често тъй като по този начин им е подредено и/или тъй като ги е боязън.
В това отношение е доста показателна една друга преживелица - ден-два след първата. В продължение на близо два часа пред записващите микрофони и камери министър председателят изяснява на млади партийни деятели триумфите на ръководството си и по какъв начин да дават отпор на опозицията. Когато свършва, отегчена от очакване журналистка от огромна медия го пита простодушно: " Да си вървим ли, или ще ни говорите нещо извън? " (да не би да изпусне някоя от дежурните му речи и след това да ѝ се карат). Този " журналистически " въпрос изяснява всичко. " Журналистиката " постоянно не е нищо повече от стойка за микрофон, а " медиите " са като водосточна тръба - каквото пуснеш в единия край, това излиза в другия. Колкото и каквото и да им наговориш, те ще те " отразят ".
Затова тук е допустимо министър-председателят, без да му мигне окото, да съобщи, че " пети и шести реактор на АЕЦ " Козлодуй " завършват своята активност след 10 години ". Или че някогашният началник на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) и предстоящ общоприет консул във Валенсия " е с няколко образования, хиляди награди и милиарди арестувани и иззети средства ". В множеството от най-масовите медии тези и доста други сходни " известия " минават изцяло безрезервно, без никой да ги ревизира, камо ли да ги опровергае. Така необятната аудитория може и да не разбере, че я баламосват на едро. Защото в действителност двата блока в Козлодуй могат да работят до 2047 и 2049 година. Бъдещият консул пък има единствено едно обучение и единствено една премия (от Областния съвет по наркотични субстанции в Благоевград), а " арестуваните и иззети средства " не са за милиарди, а за 80 милиона, освен това най-много в надценени и непродаваеми недвижими парцели.
Спрете да ги пускате
По принцип медиите разполагат с извънредно елементарен и сполучлив метод да си отмъстят за отвинтените микрофони, да защитят личната си задача и ползите на аудиторията си и да принудят политиците да се придържат повече към обстоятелствата. Трябва просто да спрат да ги пускат за щяло и нещяло.
Например: да не излъчват обстойно и нашироко празните приказки, взаимните похвали и дипломатическите любезности на премиера и неговата задгранична гостенка. И да се лимитират най-вече с малко известие за визитата и за неналичието на каквато и да било основна информация от него.
Да спрат да препредават напоително и безрезервно дежурните речи на премиера по всички въпроси. И изобщо да не обръщат внимание на предаваните " онлайн " във " Facebook " профила му обиколки, приказки, " конференции " без публицисти и други сходни реформаторски форми на предизборния пиар. Нека да си ги гледат единствено почитателите му във " Facebook ".
Да проявят обикновена хигиена и да прекратят ефирния абонамент на всевъзможни мошеници, търчи-лъжи, карикатурни претенденти за популярност и политици-ментета. Манипулациите, нелепостите и лъжите могат да бъдат пускани единствено с цел да бъдат незабавно разобличени.
Всичко това би имало доста мощен възстановителен резултат за цялата обществена среда. Ако медиите бяха на мястото си и действаха по този метод, доста неща към нас щяха да са по-различни, мнозина псевдогерои въобще нямаше да ги има, а властта щеше да се упражнява доста по-отговорно в интерес на обществото.
Утопия
За страдание, това не е нищо повече от химера. Не единствено микрофоните, само че и доста от българските медии са от дълго време " отвинтени " или напряко изтръгнати от корен. И не просто препредават безрезервно каквото им се приказва, а умишлено са се трансформирали в част от механизмите на пропагандата и лъжата, които крепят явната и подмолната власт.
Останалите вегетират върху сухата и камениста медийна почва. С наклонност също да бъдат " отвинтени " и стъпкани. Или да изчезнат от единствено себе си.
Мнозина се превъзбудиха от случката с отвинтените микрофони в залата за конференции на Министерския съвет - да не би някой да попита нещо бъдещата председателка на Европейската комисия (ЕК) и българския министър председател. Да, случката е възмутителна. Защото гостенката може и да е помолила да няма журналистически въпроси, само че сигурно не ѝ е минало през мозъка, че " любезността " на домакините ѝ ще стигне до такава прекаленост. В света, в който живее тя, никой не би си разрешил такова надменно отношение към медиите (което значи и към тяхната аудитория). Иначе - неприятно му се написа. В България обаче е друго.
Микрофоните така и така са ненужни
В същото време възбудата и възмущението към тази преживелица са малко попресилени и закъснели. По две съществени аргументи. Първата е, че по този начин или другояче (със или без микрофони и въпроси) от това събитие нямаше да научим нищо значително. Гостенката щеше да повтаря любезности (доколкото още не е встъпила в служба и не разполага с отговорите), а домакинът щеше да каже отново това, което приказва всеки ден.
По принцип в България мнозина от водещите политици от дълго време са се научили да приказват, без да споделят нищо, да заобикалят въпросите, без да дават отговор всъщност, да ръсят измислици и глупости, да лъжат и мажат. Каквото и колкото и пъти да ги питаш. Този " жанр " на другарство стана норма и даже минава за нещо като професионална обиграност. Което, прочее, в последно време се трансформира и в международна политическа мода.
Втората причина е, че в множеството случаи микрофоните така и така са ненужни. Повечето български медии и публицисти или изобщо не питат, или задават мечтаните от събеседниците им въпроси. Защото ги мързи, тъй като не знаят, че би трябвало, тъй като не са наясно какво да питат и не схващат какво им дават отговор. Но най-често тъй като по този начин им е подредено и/или тъй като ги е боязън.
В това отношение е доста показателна една друга преживелица - ден-два след първата. В продължение на близо два часа пред записващите микрофони и камери министър председателят изяснява на млади партийни деятели триумфите на ръководството си и по какъв начин да дават отпор на опозицията. Когато свършва, отегчена от очакване журналистка от огромна медия го пита простодушно: " Да си вървим ли, или ще ни говорите нещо извън? " (да не би да изпусне някоя от дежурните му речи и след това да ѝ се карат). Този " журналистически " въпрос изяснява всичко. " Журналистиката " постоянно не е нищо повече от стойка за микрофон, а " медиите " са като водосточна тръба - каквото пуснеш в единия край, това излиза в другия. Колкото и каквото и да им наговориш, те ще те " отразят ".
Затова тук е допустимо министър-председателят, без да му мигне окото, да съобщи, че " пети и шести реактор на АЕЦ " Козлодуй " завършват своята активност след 10 години ". Или че някогашният началник на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) и предстоящ общоприет консул във Валенсия " е с няколко образования, хиляди награди и милиарди арестувани и иззети средства ". В множеството от най-масовите медии тези и доста други сходни " известия " минават изцяло безрезервно, без никой да ги ревизира, камо ли да ги опровергае. Така необятната аудитория може и да не разбере, че я баламосват на едро. Защото в действителност двата блока в Козлодуй могат да работят до 2047 и 2049 година. Бъдещият консул пък има единствено едно обучение и единствено една премия (от Областния съвет по наркотични субстанции в Благоевград), а " арестуваните и иззети средства " не са за милиарди, а за 80 милиона, освен това най-много в надценени и непродаваеми недвижими парцели.
Спрете да ги пускате
По принцип медиите разполагат с извънредно елементарен и сполучлив метод да си отмъстят за отвинтените микрофони, да защитят личната си задача и ползите на аудиторията си и да принудят политиците да се придържат повече към обстоятелствата. Трябва просто да спрат да ги пускат за щяло и нещяло.
Например: да не излъчват обстойно и нашироко празните приказки, взаимните похвали и дипломатическите любезности на премиера и неговата задгранична гостенка. И да се лимитират най-вече с малко известие за визитата и за неналичието на каквато и да било основна информация от него.
Да спрат да препредават напоително и безрезервно дежурните речи на премиера по всички въпроси. И изобщо да не обръщат внимание на предаваните " онлайн " във " Facebook " профила му обиколки, приказки, " конференции " без публицисти и други сходни реформаторски форми на предизборния пиар. Нека да си ги гледат единствено почитателите му във " Facebook ".
Да проявят обикновена хигиена и да прекратят ефирния абонамент на всевъзможни мошеници, търчи-лъжи, карикатурни претенденти за популярност и политици-ментета. Манипулациите, нелепостите и лъжите могат да бъдат пускани единствено с цел да бъдат незабавно разобличени.
Всичко това би имало доста мощен възстановителен резултат за цялата обществена среда. Ако медиите бяха на мястото си и действаха по този метод, доста неща към нас щяха да са по-различни, мнозина псевдогерои въобще нямаше да ги има, а властта щеше да се упражнява доста по-отговорно в интерес на обществото.
Утопия
За страдание, това не е нищо повече от химера. Не единствено микрофоните, само че и доста от българските медии са от дълго време " отвинтени " или напряко изтръгнати от корен. И не просто препредават безрезервно каквото им се приказва, а умишлено са се трансформирали в част от механизмите на пропагандата и лъжата, които крепят явната и подмолната власт.
Останалите вегетират върху сухата и камениста медийна почва. С наклонност също да бъдат " отвинтени " и стъпкани. Или да изчезнат от единствено себе си.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ