Защо "Демократична България" толкова много дразни ГЕРБ
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
И по този начин: оказа се, че за ръководещите от ГЕРБ един от най-големите проблеми на страната, зложелател №1 и провинен за всичко е не различен, а " Демократична България " (ДБ). Заради нея (и поради гласоподавателите ѝ), видите ли, за малко " синя " София да стане " алена ", а страната да се отклони от пътя на евроатлантическите полезности и на неспирния напредък. Излезе даже, че тя е в дъното и на безалтернативния избор на Гешев за основен прокурор.
Съсредоточаването на толкоз гневен агитационен огън върху едно обединяване от партии, явили се на избори " без пукнат лев ", със скромни организационни благоприятни условия, с съвсем отсечен достъп до медиите и (като резултат) с лимитирано електорално въздействие, е мощно несъразмерно. Впрочем същите, които в този момент сипят огън и жупел върху Демократична България, по други мотиви я разказват надменно като незначителна софийска дребна коалицийка от още по-дребни партийки. С какво тогава ги нервира и тормози толкоз доста?
Кой с кого се съюзява
Отговорът на този въпрос минава през разбор на някои от съответните обвинявания. Тук можем да прескочим най-безсмислените и плоски опити за заяждане " на дребно ", които така и така към този момент бяха неведнъж представени и коментирани. Като: " някогашните деца и внуци на алената номенклатура " и " да си изберат Манолова за началник ". Има други цитати, които са още по-показателни. Да стартираме с този образец: един някогашен държавен глава, излъчен преди време от ГЕРБ, показа " своето надълбоко терзание " и " оскърбление " от това, че на балотажа управлението на " Демократична България " било влезнало в съюз с Мая Манолова. Тази откровена небивалица е унизителна на първо време за оня, който я произнесе. Защото таман управлението на " Демократична България " категорично разгласи, че не поддържа нито една от двете участнички в балотажа. Тъй че не е влизало в съюз с който и да било.
Колкото до гласоподавателите на Демократична България, тук нещата са напълно в полето на спекулациите. Част от тях несъмнено в действителност са дали своят вот за Манолова, само че друга, евентуално по-голяма част, на процедура (пряко или индиректно, посредством отхвърли си да заемат страна) са подкрепили Фандъкова. Тъй че с не по-малко съображение може да се твърди тъкмо противоположното - че гласоподавателите на " Демократична България " са избавили Фандъкова, за което ГЕРБ би трябвало не да ги ругатни, а да им благодари.
Впрочем спрямо изборите през 2015, на първия тур тази година Фандъкова е получила 76 хиляди гласа по-малко. Това ми се вижда като мотив за още по- " надълбоко терзание и оскърбление ". Нека ГЕРБ на първо време да се сърди на своите, към този момент някогашни гласоподаватели. И да се запита за какво са изоставили партията.
Кой е десен и кой не е
" Ние би трябвало да спрем да ги назоваваме десница. () Това не е градска десница, а опозицията вътре в комунистическата партия ", разгласи министър председателят и водач на ГЕРБ, който нерядко борави толкоз случайно с обстоятелствата и думите, че не постоянно му се схваща какво желае да каже. В случая наподобява се пробва да твърди, че " Демократична България " надали не е част от " другия тим " и по тази причина не може да се назовава " десница ". Важно е обаче не кой по какъв начин се назовава, а какво прави. В това отношение, за разлика от " Демократична България ", самият той постоянно е в покъртителен синхрон с някогашната комунистическа партия - за " Белене ", Путин, Русия, глобите, съветските газови " потоци ", случая " Скрипал ", Цацаров, Доган/Пеевски. Въпреки всичките си шумни спорове за пред публиката, по доста основни за страната въпроси те играят дружно.
Като да вземем за пример правосъдната промяна, която преди време провалиха с общи старания, а в този момент в един глас ѝ приписват избора на Гешев. Така излезе, че Цацаров, Борисов и всички, които зад кулисите дърпат конците на Висш съдебен съвет, нямат никаква отговорност за този избор. Те просто следвали законовата процедура. Тя пък била призната по гледище на политици, които през днешния ден са в " Демократична България ". Тъй че тези, които стачкуват, да се сърдят на себе си. Всичко това, несъмнено, чисто фактологически и хронологически не е правилно. Но по-важно е друго. Колкото и да бяха претендентите за поста, каквато и да беше процедурата, резултатът щеше да е същият. Защото в България и процедурите, и институциите, които ги извършват, са от дълго време овладени, изпразнени от законовото си наличие и запълнени с лепкава тиня.
Либерализъм и демократична народна власт
В битката за определението " десен " тези дни едно друго величие на ГЕРБ изкова понятието " демократични анархисти ". Демек гласоподавателите на " Демократична България " са нещо сред приблизително лявото и извънредно лявото. Да оставим настрани обвиняването в анархизъм, което е явна нелепост, пусната за да бъдат подведени повече хора. Подвеждането се крепи в действителност главно на определението " демократични ". И на заблудата, че " демократизъм " и " демократична народна власт " са едно и също. Но не са.
Либералната народна власт е цялост от правила, които сплотяват всички естествени, демократични партии в Европа и по света - и десните, и демократичните, и левите. Сред тези правила са върховенството на закона, разделянето на управляващите, самостоятелен съд, неутрални институции, настоящи в публичен интерес, самостоятелни медии и независимост на словото, ценене и отбрана на правата на индивида. Тук обаче разделянето на управляващите е куха фраза ( " виждане на десните екстремисти " - по Гешев), законът се ползва изборно, независимостта на съда е под непрекъсната блокада, институциите работят в частен интерес, самостоятелните медии се броят на пръсти, свободата на словото е удавена в жълто-кафява мръсотия, а правата на индивида се зачитат съгласно това кой е индивидът.
Привържениците и гласоподавателите на " Демократична България " (независимо по какъв начин са постъпили на балотажа) като цяло не утвърждават ГЕРБ не тъй като " не са десни " или са (или не са) либерали, а тъй като държат на правилата на демократичната народна власт.
Така стигаме и до отговора на въпроса от началото. Каквито и (реални или измислени) дефекти да има, колкото и да е слабосилна, " Демократична България " пречи на ръководещата ГЕРБ с това, че със самото си наличие прави все по-видима нейната същина.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Местни избори 2019 (479)
И по този начин: оказа се, че за ръководещите от ГЕРБ един от най-големите проблеми на страната, зложелател №1 и провинен за всичко е не различен, а " Демократична България " (ДБ). Заради нея (и поради гласоподавателите ѝ), видите ли, за малко " синя " София да стане " алена ", а страната да се отклони от пътя на евроатлантическите полезности и на неспирния напредък. Излезе даже, че тя е в дъното и на безалтернативния избор на Гешев за основен прокурор.
Съсредоточаването на толкоз гневен агитационен огън върху едно обединяване от партии, явили се на избори " без пукнат лев ", със скромни организационни благоприятни условия, с съвсем отсечен достъп до медиите и (като резултат) с лимитирано електорално въздействие, е мощно несъразмерно. Впрочем същите, които в този момент сипят огън и жупел върху Демократична България, по други мотиви я разказват надменно като незначителна софийска дребна коалицийка от още по-дребни партийки. С какво тогава ги нервира и тормози толкоз доста?
Кой с кого се съюзява
Отговорът на този въпрос минава през разбор на някои от съответните обвинявания. Тук можем да прескочим най-безсмислените и плоски опити за заяждане " на дребно ", които така и така към този момент бяха неведнъж представени и коментирани. Като: " някогашните деца и внуци на алената номенклатура " и " да си изберат Манолова за началник ". Има други цитати, които са още по-показателни. Да стартираме с този образец: един някогашен държавен глава, излъчен преди време от ГЕРБ, показа " своето надълбоко терзание " и " оскърбление " от това, че на балотажа управлението на " Демократична България " било влезнало в съюз с Мая Манолова. Тази откровена небивалица е унизителна на първо време за оня, който я произнесе. Защото таман управлението на " Демократична България " категорично разгласи, че не поддържа нито една от двете участнички в балотажа. Тъй че не е влизало в съюз с който и да било.
Колкото до гласоподавателите на Демократична България, тук нещата са напълно в полето на спекулациите. Част от тях несъмнено в действителност са дали своят вот за Манолова, само че друга, евентуално по-голяма част, на процедура (пряко или индиректно, посредством отхвърли си да заемат страна) са подкрепили Фандъкова. Тъй че с не по-малко съображение може да се твърди тъкмо противоположното - че гласоподавателите на " Демократична България " са избавили Фандъкова, за което ГЕРБ би трябвало не да ги ругатни, а да им благодари.
Впрочем спрямо изборите през 2015, на първия тур тази година Фандъкова е получила 76 хиляди гласа по-малко. Това ми се вижда като мотив за още по- " надълбоко терзание и оскърбление ". Нека ГЕРБ на първо време да се сърди на своите, към този момент някогашни гласоподаватели. И да се запита за какво са изоставили партията.
Кой е десен и кой не е
" Ние би трябвало да спрем да ги назоваваме десница. () Това не е градска десница, а опозицията вътре в комунистическата партия ", разгласи министър председателят и водач на ГЕРБ, който нерядко борави толкоз случайно с обстоятелствата и думите, че не постоянно му се схваща какво желае да каже. В случая наподобява се пробва да твърди, че " Демократична България " надали не е част от " другия тим " и по тази причина не може да се назовава " десница ". Важно е обаче не кой по какъв начин се назовава, а какво прави. В това отношение, за разлика от " Демократична България ", самият той постоянно е в покъртителен синхрон с някогашната комунистическа партия - за " Белене ", Путин, Русия, глобите, съветските газови " потоци ", случая " Скрипал ", Цацаров, Доган/Пеевски. Въпреки всичките си шумни спорове за пред публиката, по доста основни за страната въпроси те играят дружно.
Като да вземем за пример правосъдната промяна, която преди време провалиха с общи старания, а в този момент в един глас ѝ приписват избора на Гешев. Така излезе, че Цацаров, Борисов и всички, които зад кулисите дърпат конците на Висш съдебен съвет, нямат никаква отговорност за този избор. Те просто следвали законовата процедура. Тя пък била призната по гледище на политици, които през днешния ден са в " Демократична България ". Тъй че тези, които стачкуват, да се сърдят на себе си. Всичко това, несъмнено, чисто фактологически и хронологически не е правилно. Но по-важно е друго. Колкото и да бяха претендентите за поста, каквато и да беше процедурата, резултатът щеше да е същият. Защото в България и процедурите, и институциите, които ги извършват, са от дълго време овладени, изпразнени от законовото си наличие и запълнени с лепкава тиня.
Либерализъм и демократична народна власт
В битката за определението " десен " тези дни едно друго величие на ГЕРБ изкова понятието " демократични анархисти ". Демек гласоподавателите на " Демократична България " са нещо сред приблизително лявото и извънредно лявото. Да оставим настрани обвиняването в анархизъм, което е явна нелепост, пусната за да бъдат подведени повече хора. Подвеждането се крепи в действителност главно на определението " демократични ". И на заблудата, че " демократизъм " и " демократична народна власт " са едно и също. Но не са.
Либералната народна власт е цялост от правила, които сплотяват всички естествени, демократични партии в Европа и по света - и десните, и демократичните, и левите. Сред тези правила са върховенството на закона, разделянето на управляващите, самостоятелен съд, неутрални институции, настоящи в публичен интерес, самостоятелни медии и независимост на словото, ценене и отбрана на правата на индивида. Тук обаче разделянето на управляващите е куха фраза ( " виждане на десните екстремисти " - по Гешев), законът се ползва изборно, независимостта на съда е под непрекъсната блокада, институциите работят в частен интерес, самостоятелните медии се броят на пръсти, свободата на словото е удавена в жълто-кафява мръсотия, а правата на индивида се зачитат съгласно това кой е индивидът.
Привържениците и гласоподавателите на " Демократична България " (независимо по какъв начин са постъпили на балотажа) като цяло не утвърждават ГЕРБ не тъй като " не са десни " или са (или не са) либерали, а тъй като държат на правилата на демократичната народна власт.
Така стигаме и до отговора на въпроса от началото. Каквито и (реални или измислени) дефекти да има, колкото и да е слабосилна, " Демократична България " пречи на ръководещата ГЕРБ с това, че със самото си наличие прави все по-видима нейната същина.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Местни избори 2019 (479)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ