Защо всички обичат Цацаров
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
Горкият някогашен основен прокурор! Какви тествания му се струпаха на главата. Човек чак се пита защо му трябваше всичко това.
Първо се жертва, като се съгласи да оглави антикорупционната комисия, макар че никак не му се занимавало – желал " да остане в системата, в която работи ", както и " да бъде измежду фамилията си ". (Впрочем, по същия метод се жертва и новият основен прокурор, макар че беше 99,9% сигурен, че няма да се кандидатира.) Слава богу, един бивш инспектор и митничар, сегашен народен представител, " единен родолюбец " и " синя каска ", съумял да го убеди, като изтъкнал " верните причини ".
Нагло и унизително
После пък, както същият народен представител показа с нас тези дни, на индивида му станало напряко неловко, че е определен с такова огромно болшинство (165 гласа " за " ). А неудобството като нищо щяло да стане още по-голямо. " Даже молех сътрудници да не влизат в залата, тъй като в случай че бяха над 180 индивида гласувалите, през днешния ден първият въпрос към мен щеше да бъде за какво с такова болшинство не променихме конституцията, с цел да може Цацаров да има още един мандат като основен прокурор ", описа депутатът в нещо като изявление.
Но майтапът настрани. Неудобството и унижението са в действителност напълно за публиката. Защото в ефира на издържаната от нея национална телевизия безочливо се пробват да я баламосват по подобен плосък метод. И тъй като, както се оказа, прокуратурата и нейният началник, които години наред се употребяват с пагубно ниско публично доверие (по-ниско даже от парламента), явно разполагат с конституционно болшинство измежду националните избраници.
Съглашателството
Най-унизителното в действителност е, че въпреки да звучи неуместно и присмехулно, разказът на депутата може и да дава отговор на действителността. Защото болшинството зад това решение на Народното събрание в действителност е още по-голямо и дори клони към единогласие. Така наречената съпротива, която другояче през ден заплашва да смъкна държавното управление, също е част от него. Не единствено поради тези 27 депутати, дали своят вот " за " (като " демонстрация на персонално мнение и съвест " и сякаш в нарушаване на партийното решение), тримата въздържали се и осмината комфортно напуснали залата преди гласуването (сред които и единственият към този момент различен претендент за лидерския пост в партията). А и поради останалите. Защото те са дали своят вот срещу процедурата, само че не и срещу претендента. За него от тази партия (може би с едно изключение) неприятна дума не се е чула и посмъртно няма да се чуе.
Тъй че тяхното " срещу " е официално, за парлама. Може би с цел да му спестят още по-голямото " стеснение ". Крайният резултат е, че в българския парламент не се откри нито един народен представител, който да хвърли най-малко сянка на подозрение върху нахално леещите се хвалебствия и славословия в севернокорейски жанр.
Защо?
От цялата тази история (не за първи път) произтичат два въпроса. Първият е: какво стимулира това единогласие? Хипотезата, че всички по едно и също време и толкоз доста харесват еднакъв човек, не устоя на нито една рецензия. Да не приказваме, че е много необичайно да избереш за началник на антикорупционната комисия тъкмо човек, който за седем години като основен прокурор не е постигнал нищо в битката против корупцията във властта. Отговорът е другаде и е елементарен. Над входа на Народното събрание написа: " Съединението прави силата ". Вътре обаче е противоположното: " силата прави съединението ". Или по-точно – страхът от силата. Мнозина от депутатите сигурно имат нещо в предишното и сегашното си, поради което би трябвало да се тормозят. Но не е наложително, тъй като всеки знае, че в случай че не слуша, постоянно могат да му измислят нещо и да го съсипят.
Другият въпрос гласи: за какво огромна част от гласоподавателите позволяват да бъдат редовно лъгани и правени на луди, без да се впечатляват много-много? Отговорът на този въпрос е по-труден. И до момента в който не бъде открит, нещата ще се повтарят и потретят по все по-отвратителен метод.
Горкият някогашен основен прокурор! Какви тествания му се струпаха на главата. Човек чак се пита защо му трябваше всичко това.
Първо се жертва, като се съгласи да оглави антикорупционната комисия, макар че никак не му се занимавало – желал " да остане в системата, в която работи ", както и " да бъде измежду фамилията си ". (Впрочем, по същия метод се жертва и новият основен прокурор, макар че беше 99,9% сигурен, че няма да се кандидатира.) Слава богу, един бивш инспектор и митничар, сегашен народен представител, " единен родолюбец " и " синя каска ", съумял да го убеди, като изтъкнал " верните причини ".
Нагло и унизително
После пък, както същият народен представител показа с нас тези дни, на индивида му станало напряко неловко, че е определен с такова огромно болшинство (165 гласа " за " ). А неудобството като нищо щяло да стане още по-голямо. " Даже молех сътрудници да не влизат в залата, тъй като в случай че бяха над 180 индивида гласувалите, през днешния ден първият въпрос към мен щеше да бъде за какво с такова болшинство не променихме конституцията, с цел да може Цацаров да има още един мандат като основен прокурор ", описа депутатът в нещо като изявление.
Но майтапът настрани. Неудобството и унижението са в действителност напълно за публиката. Защото в ефира на издържаната от нея национална телевизия безочливо се пробват да я баламосват по подобен плосък метод. И тъй като, както се оказа, прокуратурата и нейният началник, които години наред се употребяват с пагубно ниско публично доверие (по-ниско даже от парламента), явно разполагат с конституционно болшинство измежду националните избраници.
Съглашателството
Най-унизителното в действителност е, че въпреки да звучи неуместно и присмехулно, разказът на депутата може и да дава отговор на действителността. Защото болшинството зад това решение на Народното събрание в действителност е още по-голямо и дори клони към единогласие. Така наречената съпротива, която другояче през ден заплашва да смъкна държавното управление, също е част от него. Не единствено поради тези 27 депутати, дали своят вот " за " (като " демонстрация на персонално мнение и съвест " и сякаш в нарушаване на партийното решение), тримата въздържали се и осмината комфортно напуснали залата преди гласуването (сред които и единственият към този момент различен претендент за лидерския пост в партията). А и поради останалите. Защото те са дали своят вот срещу процедурата, само че не и срещу претендента. За него от тази партия (може би с едно изключение) неприятна дума не се е чула и посмъртно няма да се чуе.
Тъй че тяхното " срещу " е официално, за парлама. Може би с цел да му спестят още по-голямото " стеснение ". Крайният резултат е, че в българския парламент не се откри нито един народен представител, който да хвърли най-малко сянка на подозрение върху нахално леещите се хвалебствия и славословия в севернокорейски жанр.
Защо?
От цялата тази история (не за първи път) произтичат два въпроса. Първият е: какво стимулира това единогласие? Хипотезата, че всички по едно и също време и толкоз доста харесват еднакъв човек, не устоя на нито една рецензия. Да не приказваме, че е много необичайно да избереш за началник на антикорупционната комисия тъкмо човек, който за седем години като основен прокурор не е постигнал нищо в битката против корупцията във властта. Отговорът е другаде и е елементарен. Над входа на Народното събрание написа: " Съединението прави силата ". Вътре обаче е противоположното: " силата прави съединението ". Или по-точно – страхът от силата. Мнозина от депутатите сигурно имат нещо в предишното и сегашното си, поради което би трябвало да се тормозят. Но не е наложително, тъй като всеки знае, че в случай че не слуша, постоянно могат да му измислят нещо и да го съсипят.
Другият въпрос гласи: за какво огромна част от гласоподавателите позволяват да бъдат редовно лъгани и правени на луди, без да се впечатляват много-много? Отговорът на този въпрос е по-труден. И до момента в който не бъде открит, нещата ще се повтарят и потретят по все по-отвратителен метод.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ