Текстът е препечатан от Дойче веле.Докато се подготвят две големи

...
Текстът е препечатан от Дойче веле.Докато се подготвят две големи
Коментари Харесай

В България се краде много. И на дребно, и на едро

Текстът е препечатан от " Дойче веле ".

Докато се приготвят две огромни прехвърляния – на вода през София до Перник и на бизнеса с лотариите от частни в държавни ръце, няколко други сходни сюжета допълват картината. Допълват и вероятните пояснения за това какво, по какъв начин и за какво се случва в страната България.

Далавери " на дребно "

Някои споделят, че перничани нямаше да останат без вода, в случай че не било засушаването. Или пък в случай че старите водопроводи бяха заменени в точния момент, кранът за индустриалната зона бе заменен и затворен по-рано (а не цялостен месец след въвеждането на режима) или ВиК-то имаше водомер на язовира (имало е, само че чартърен и притежателят си го прибрал преди години). Примерът със Свищов обаче демонстрира, че и без такива неподходящи " стечения на събитията " гаранция няма.

В Свищов вода има, тъй като се доставя от подземни кладенци от Дунав. Има и нов тръбопровод, построен с европейски пари единствено преди 10т години. И все пак 25 хиляди души страдат от редовно безводие. Причината е, че новият тръбопровод за 4 милиона лв. е неспособен за приложимост, което било открито скоро след стартирането му. Оказало се, че поставените тръби не са за водоснабдяване, а за поливни системи, заради което не устоят налягането и непрестанно се пукат. Някой просто е минал на ниска цена и си е прибрал разликата. Кой е той - това се знае от години, само че до момента отговорност не му е потърсена. Пък и да беше, това нямаше да реши казуса с водата. Гаранционният период на " новия " тръбопровод към този момент е изминал и в този момент се търсят нови 3 милиона за ремонт. Затова се употребява остарелият железен тръбопровод от 60-те години на предишния век, който е в толкоз окаяно положение, че повредите са перманентни. Иначе градът не е на режим като Перник, само че спиранията на водата са толкоз чести, че кой знае каква разлика няма.

На какъв брой ли още места са заровени такива " водопроводни бомби "? Във всеки случай ситуацията навсякъде е сходно на това в Перник и в Свищов. А водата не е изключение. По почти същия метод стоят нещата и в доста други сфери на живота и държавното ръководство. Да вземем да вземем за пример главно санирания с европейски милиони стадион в Костенец, за който писахме тези дни. Още първоначално асансьорите не работели, а подът на фитнес-залата се разпадал. После пистата (която, кой знае за какво, е квадратна вместо овална, а в единия ѝ край стърчат дирек и електричесто табло) се надупчила, тъй че трениращите постоянно се спъват и падат. Козирката също се разпада, мазилката се рони, а фирмата-изпълнителка на " ремонта " е неоткриваема. Но в Костенец най-малко има кой да тренира. А какво да кажем за десетките други игрища и спортни уреди, настроени в от дълго време обезлюдени села и паланки?

Въобще, повода за всичко това е не толкоз в природата и в безпаричието, колкото в неприятното ръководство и повсеместното крадене.

Големите схеми

Някои споделят, че в случай че
лотариите не бяха частни, нямаше да има по какъв начин да се " спестят " 250 милиона от държавни такси. И че в случай че станат държавни, приходите за хазната ще набъбнат неведнъж.

Само че за " спестените " такси са отговорни освен и не толкоз частните притежатели на
лотариите, колкото тези знайни и незнайни национални избраници, държавни дейци и държавни служители, които с една повърхностно написана алинея са оставили малка врата в закона, а след това в продължение на пет години са съумели да не виждат придвижването през нея. Накрая може да се окаже, че дейностите на частниците са били законни и че смяната в собствеността на лотариите няма да промени нищо. За което приказва образецът със опазването на здравето и медикаментите.

Както се оказа в последно време, за едни и същи медикаменти здравната каса е плащала на частни лечебни заведения неведнъж повече (в някои случаи 8-9 пъти), в сравнение с държавните и общинските. Което не значи наложително, че частните лечебни заведения са купували медикаментите толкоз скъпо. Просто търговец продава на болничното заведение лекарство за, да кажем, 129 лв., а тя го регистрира пред касата за 1063 лв.. Как се дели разликата - това не е ясно. Но е ясно, че от време на време търговецът и болничното заведение са свързани лица.

Всичко това обаче си е изцяло законно - разрешава го законова корекция, настояща към този момент близо четири години, съгласно която частните лечебни заведения са освободени от задължението да организират публични поръчки, даже и когато им се заплаща с публичен запас. Схемата, естествено, е допустима и поради неразбираемата за един естествен човек бюрократична гора от " положителни лекарствени описи ", " пределни " и " референтни " цени. Да споменем и неналичието на обществена информация за това по какъв начин се изразходват публичните средства в опазването на здравето (националната здравна осведомителна система се гради към този момент над 10 години, само че все не е готова).

Поради нелепост или преднамерено?

Непосредствената вреда за бюджета на обществената здравна каса от разликата в цените на няколко медикаменти надали е огромна. Но като цяло сумарният мащаб на далаверите в опазването на здравето сигурно е съпоставим със " спестеното " от
лотариите, че и по-голям. Защото сходни схеми работят освен при медикаментите, а и на доста други места по цялата верига. От време на време, като в този случай, някоя от тях лъсва, само че какво от това - ще измислят нова.

А и доста други сфери на живота и държавното ръководство са " уредени " по същия метод поради малки врати в законите и безумно оплетени процедури. Поради несръчност или преднамерено - с цел да се източва обществен запас. Под прикритието на непрекъснати фалшификати на промени. И под крилото на " самостоятелни " институции, регулатори и контролни органи.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР