Слави влиза в устата на ламята
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
Дали тъй като човек се асоциира със стадно голям брой, а другите - с " черна овца ", само че за бунтарите постоянно има пазар, в политиката или в изкуството. Полезно за оцеляването и социума е да си конформист, мъчно е да си бунтовник - и защото желаеме да сме смели, а постоянно не ни стиска, бунтарите ни харесват. Те изкрещяват това, за което безшумно роптаем, гневят се, когато ние махаме изтощено с ръка и не се боят да са малцинство.
Бунтът, антисистемното държание и говорене постоянно продава, все едно дали бунтарят пее: " Малко момченце откри граната и понатръшка два-три депутата./ Баба и дядо му дали наган, у дома на вятъра чакат Доган " от " Малка политическа " на Каналето - или " Your future dream is a shopping scheme cos i/ I wanna be anarchy! " от Аnarchy In The UK на Sex Pistols.
В политиката на XXI век анти-истеблишмънт придвижванията и несистемните играчи към този момент са тренд, предизвикан от протестите против довчерашните елити в световен проект и неустойчивост и напрежение сред и в доминантни сили на политическия пазар. Независимо дали става въпрос за Пиратската партия в Исландия, Движението 5 звезди и Лигата, през днешния ден ръководещи Италия, само че изправени пред предварителни избори, " Атака " в зората си през 2005 година - или неродената още партия на Слави Трифонов " Няма такава страна ", описът е дълъг.
Някои блеснаха и затихнаха, като крайнодясната " Златна зора " в Гърция да вземем за пример. Ултранационалистическата групировка, родила се при започване на гръцката рецесия съумя да завоюва политическо посланичество от 18 места в Народното събрание със своята антимигрантска изразителност, само че на изборите през юли даже не прескочи прага от 3% с резултат от едвам 2.93% от гласовете.
Модата: " несистемни играчи "
Несистемните партии и играчи към този момент са толкоз доста, че самите те станаха система, построиха своя инфраструктура и интернационалните връзки, както направиха евроскептичните обединения.
Запазена марка на " несистемните " са гневът и възмущението, апелите за радикални промени - тъй като " политиците не стават ", обещанията, че могат да очовечат политиката, да накарат " ония Горе " да се изплашен и погрижат за " тези Долу " и " народът да живее обикновено ". Изобщо това, което си приказваме в механа, единствено че изречено на всеослушание.
Те дават очаквания и разпалват страхове, вместо да ги успокояват, засилвайки напрежението измежду своите съперници - систематичните обединения. Макар че в множеството случаи са разновидности на класическото дясно и ляво в краен вид, или маскирани като антисистемни, каквото беше да вземем за пример Движение " Гергьовден ".
Но ориста на несистемните играчи е една и съща - когато станат част от системата, която (уж) желаят да трансформират, систематичните се възползват от тях, а ние стопираме да ги харесваме и да ги поддържаме на избори.
От мегафона до частната изложба
Спомнете си ранния Волен Сидеров от 2005 година, с кожената тужурка от митингите. Тогава " Атака " влезе за първи път в Народното събрание с 8.93% от гласовете, обезпечили ѝ група от 21 депутати, а водачът ѝ назова " политически Франкенщайн " бъдещия кабинет на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Минаха години и илюзиите на мнозина се изпариха - политическите дейности на " Атака " бяха в унисон с ползите на Движение за права и свободи и магната-депутат Делян Пеевски, а през май 2013 година " Атака " обезпечи кворума, с цел да бъде определен кабинетът на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи с министър председател Орешарски.
През всичките тези години Сидеров, получил прозвището " златен пръст ", поддържаше освен Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, само че и ГЕРБ, на която партнира и сега. " Бунтарят " с мегафона смени тужурката със скъпи елегантни костюми и към този момент е притежател на изложба. На последните парламентарни избори през 2017 година " Атака ", НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация, съюзени в Обединени патриоти, завоюваха малко повече от ранната " Атака " - 9.31%. А сидеровата групировка през днешния ден е отлъчена от обединяването и със затихващи функционалности.
В устата на ламята
Факт - всеки антисистемен, който влезе в политиката, престава да е подобен и става част от статуквото. Причината е лесна за отгатване: задачата на политиците е да печелят избори и по тази причина ще създадат всичко, каквото е належащо.
Бъдещата партия на Слави Трифонов наподобява антисистемна по наименованието си и предлага политическа опция, която на пръв взор наподобява на сриване на сегашната политическа и правосъдна система. В стилистиката на българския баснословен фолклор и сценаристите на Шоуто, можем да кажем, че Трифонов е решил да влезе в устата на ламята, вместо да я убие като свети Георги.
Имаше задоволително благоприятни условия да се убеди във втория закон на Нютон - че мощ, настояща на системата извън, води до ускоряване на системата. Най-големият мотив за това е националният референдум, който Шоуто на Слави провежда през 2016 година, на който гласоподаваха 3.4 милиона българи. Изглежда, че толкоз им беше писнало от " политическото ", че споделиха " да " на мажоритарни избори в два тура, партийна дотация от 1 лев, 120 вместо 240 депутати и така нататък
Само че когато Трифонов стане част от статуквото, разкрития като тези за раздадените непозволено повече милиони за партийни дотации ще бъдат тълкувани като " компромати ", а телевизионният му план " Седем осми " - като сходен на партийната атакистка телевизия Алфа или социалистическата " Българска свободна телевизия ". И в случай че в този момент мълчи и оставя камъните да се натрупат в двора му, все ще би трябвало да отговори на въпроси от кое място ще се финансира политическият му план, с кои политически сили ще си партнира и даже харесва ли кандидатурата за основен прокурор (нали предлага обвинител №1 да се избира директно от народа).
Това е то ламята.
Дали тъй като човек се асоциира със стадно голям брой, а другите - с " черна овца ", само че за бунтарите постоянно има пазар, в политиката или в изкуството. Полезно за оцеляването и социума е да си конформист, мъчно е да си бунтовник - и защото желаеме да сме смели, а постоянно не ни стиска, бунтарите ни харесват. Те изкрещяват това, за което безшумно роптаем, гневят се, когато ние махаме изтощено с ръка и не се боят да са малцинство.
Бунтът, антисистемното държание и говорене постоянно продава, все едно дали бунтарят пее: " Малко момченце откри граната и понатръшка два-три депутата./ Баба и дядо му дали наган, у дома на вятъра чакат Доган " от " Малка политическа " на Каналето - или " Your future dream is a shopping scheme cos i/ I wanna be anarchy! " от Аnarchy In The UK на Sex Pistols.
В политиката на XXI век анти-истеблишмънт придвижванията и несистемните играчи към този момент са тренд, предизвикан от протестите против довчерашните елити в световен проект и неустойчивост и напрежение сред и в доминантни сили на политическия пазар. Независимо дали става въпрос за Пиратската партия в Исландия, Движението 5 звезди и Лигата, през днешния ден ръководещи Италия, само че изправени пред предварителни избори, " Атака " в зората си през 2005 година - или неродената още партия на Слави Трифонов " Няма такава страна ", описът е дълъг.
Някои блеснаха и затихнаха, като крайнодясната " Златна зора " в Гърция да вземем за пример. Ултранационалистическата групировка, родила се при започване на гръцката рецесия съумя да завоюва политическо посланичество от 18 места в Народното събрание със своята антимигрантска изразителност, само че на изборите през юли даже не прескочи прага от 3% с резултат от едвам 2.93% от гласовете.
Модата: " несистемни играчи "
Несистемните партии и играчи към този момент са толкоз доста, че самите те станаха система, построиха своя инфраструктура и интернационалните връзки, както направиха евроскептичните обединения.
Запазена марка на " несистемните " са гневът и възмущението, апелите за радикални промени - тъй като " политиците не стават ", обещанията, че могат да очовечат политиката, да накарат " ония Горе " да се изплашен и погрижат за " тези Долу " и " народът да живее обикновено ". Изобщо това, което си приказваме в механа, единствено че изречено на всеослушание.
Те дават очаквания и разпалват страхове, вместо да ги успокояват, засилвайки напрежението измежду своите съперници - систематичните обединения. Макар че в множеството случаи са разновидности на класическото дясно и ляво в краен вид, или маскирани като антисистемни, каквото беше да вземем за пример Движение " Гергьовден ".
Но ориста на несистемните играчи е една и съща - когато станат част от системата, която (уж) желаят да трансформират, систематичните се възползват от тях, а ние стопираме да ги харесваме и да ги поддържаме на избори.
От мегафона до частната изложба
Спомнете си ранния Волен Сидеров от 2005 година, с кожената тужурка от митингите. Тогава " Атака " влезе за първи път в Народното събрание с 8.93% от гласовете, обезпечили ѝ група от 21 депутати, а водачът ѝ назова " политически Франкенщайн " бъдещия кабинет на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Минаха години и илюзиите на мнозина се изпариха - политическите дейности на " Атака " бяха в унисон с ползите на Движение за права и свободи и магната-депутат Делян Пеевски, а през май 2013 година " Атака " обезпечи кворума, с цел да бъде определен кабинетът на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи с министър председател Орешарски.
През всичките тези години Сидеров, получил прозвището " златен пръст ", поддържаше освен Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, само че и ГЕРБ, на която партнира и сега. " Бунтарят " с мегафона смени тужурката със скъпи елегантни костюми и към този момент е притежател на изложба. На последните парламентарни избори през 2017 година " Атака ", НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация, съюзени в Обединени патриоти, завоюваха малко повече от ранната " Атака " - 9.31%. А сидеровата групировка през днешния ден е отлъчена от обединяването и със затихващи функционалности.
В устата на ламята
Факт - всеки антисистемен, който влезе в политиката, престава да е подобен и става част от статуквото. Причината е лесна за отгатване: задачата на политиците е да печелят избори и по тази причина ще създадат всичко, каквото е належащо.
Бъдещата партия на Слави Трифонов наподобява антисистемна по наименованието си и предлага политическа опция, която на пръв взор наподобява на сриване на сегашната политическа и правосъдна система. В стилистиката на българския баснословен фолклор и сценаристите на Шоуто, можем да кажем, че Трифонов е решил да влезе в устата на ламята, вместо да я убие като свети Георги.
Имаше задоволително благоприятни условия да се убеди във втория закон на Нютон - че мощ, настояща на системата извън, води до ускоряване на системата. Най-големият мотив за това е националният референдум, който Шоуто на Слави провежда през 2016 година, на който гласоподаваха 3.4 милиона българи. Изглежда, че толкоз им беше писнало от " политическото ", че споделиха " да " на мажоритарни избори в два тура, партийна дотация от 1 лев, 120 вместо 240 депутати и така нататък
Само че когато Трифонов стане част от статуквото, разкрития като тези за раздадените непозволено повече милиони за партийни дотации ще бъдат тълкувани като " компромати ", а телевизионният му план " Седем осми " - като сходен на партийната атакистка телевизия Алфа или социалистическата " Българска свободна телевизия ". И в случай че в този момент мълчи и оставя камъните да се натрупат в двора му, все ще би трябвало да отговори на въпроси от кое място ще се финансира политическият му план, с кои политически сили ще си партнира и даже харесва ли кандидатурата за основен прокурор (нали предлага обвинител №1 да се избира директно от народа).
Това е то ламята.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ